Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../27.10.2022г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни
състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №3450 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20257681/21.11.2020г., постановено по гр.д. №74584/2019г. по описа на СРС, 59
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на присъдени със заповед от
22.06.2019г. по ч.гр.д. №26513/2019г. на СРС против Д.Д.С. за сумата в размер на
1736,73 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва за периода от
15.05.2019г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 326,36 лева –
мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 25.04.2019г., за сумата в размер
на 39,69 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от
м.04.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва за периода от
15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 6,94 лева
– мораторна лихва за периода от 30.05.2016г. до 25.04.2019г. Осъдена е „Т.С.“
ЕАД да заплати на адв. Н.К. сумата в размер на 681,52 лева – адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответницата.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД.
Постъпила е
въззивна жалба срещу решението от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Г.Ч.. Излагат се оплаквания, че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно и в
противоречие с действителното фактическо и правно положение първоинстанционният
съд приел, че ответницата Д.Д.С. не е потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Излагат се доводи, че същата е
придобила процесния топлоснабден имот на основание наследствено правоприемство
от Д.Д.Ж., като първоинстанционният съд не взел предвид приетото като
доказателство по делото удостоверение за наследници. С оглед изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.Д.С., чрез
пълномощника адв. Н.К., с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че не
са събрани по делото доказателства, от които да бъде направен извод, че
ответникът е вещен ползвател на имота, респ. потребител на топлинна енергия.
Излагат се доводи, че потребител и задължено лице е единствено вещният
ползвател на имота.
Третото лице –
помагач „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Д.С. положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №26513/2019г.
на СРС, 59 състав.
Съгласно нормата
на чл.
153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на
§
1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012
г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
С ТР № 2/2017 г.
от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1,
са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица,
извън посочените в чл. 153
ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или
титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се
явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответницата на потребител
на топлинна енергия за битови нужди с качеството й на собственик на
топлоснабден имот. Обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот се установява по несъмнен и категоричен начин от приетите
като доказателства по делото в първоинстанционното производство НА за продажба
на недвижим имот №108, том LLXI, дело
№20352/1993г., по силата на който Д.Д.Ж. е придобила правото на собственост
върху процесния топлоснабден имот – ап. 145, находящ се в гр. София, ж.к. „********вх.********и
удостоверение за наследници изх.№РЛН19-УГ51-466/09.01.2019г., издадено от СО,
район „Люлин“, от което е видно, че Д.Д.Ж.е починала на 27.02.2017г. и е
оставила за свой наследник по закон дъщеря си Д.Д.С..
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното
заключение на СТЕ и от представените документи за главен отчет от третото лице
– помагач. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
се установява, че дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите технически
правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява
се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №291340. От заключението на вещото
лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период, която възлиза общо на сумата от 2143,48 лева.
Ответницата, чиято е доказателствената
тежест в процеса да установи, че е платила на ищцовото дружество дължимите суми
за доставената топлинна енергия за процесния период, не е ангажирала по делото
доказателства за извършени плащания.
Ответницата е направила възражение за
изтекла погасителна давност, което съдът намира за основателно. Според становището, възприето в Тълкувателно решение
№3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД.
Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането
за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното
заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 15.05.2019г., съответно, вземанията на ищцовото дружество
за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 15.05.2016г.
са погасени по давност. В случая ищцовото дружество претендира и сумата от
фактура №**********, издадена на 31.07.2016г. за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. Вземанията на ищцовото дружество по тази фактура за начислените
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата се явяват
погасени по давност, независимо, че срокът за плащане по фактурата изтича след 15.05.2016г.,
тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32 от общите
условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа
на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния
сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата. Поради
изложеното вземанията на ищцовото дружество за периода от 01.05.2015г. до
31.03.2016г. се явяват погасени по давност.
Поради изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
за установяване дължимостта на вземането за доставената топлинна енергия за
периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г. в размер на 999,84 лева и искът следва
да бъде уважен за посочения период и размер.
По отношение на исковете за установяване дължимост на
такса за услугата дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл.
139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение –
арг. чл.
139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ,
приложими за процесния период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика
както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата
дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се формира
от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2 цена за отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента
и 3 за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид изложеното, ищецът е активно
материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата дялово
разпределение. Установено е по делото и обстоятелството, че през процесния
период третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна
енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № 291340.
Предвид изложеното, искът е основателен и доказан до размера на сумата 39,69
лева и първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен следва да бъде
отменено, а искът да бъде уважен.
По отношение на
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията за
доставената топлинна енергия:
Относно
изискуемостта и забавата на дължимите
суми за консумирана топлинна енергия през процесния период от 01.04.2016г. до
30.04.2018г. са приложими Общи условия на "Т.С." ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ -
2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено,
че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по
чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. и 2018 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка
и издаването на общата фактура за този период е настъпило след предвидения в
ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общите фактури за отчетния период са
издадени на 31.07.2017 г., и 31.07.2018г., а 45- дневният срок е изтекъл на
14.06.2017 г., респективно на 14.06.2018 г. (45 дни след изтичане на периодите,
за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2017 г., респ. 30.04.2018 г.).
При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на
Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава
след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи
на отхвърляне като неоснователен и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции в тази част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
във въззивното призводство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер
на 73,91 лева, както и разноски за първоинстанционното производство в размер на
567,07 лева и за заповедното производство в размер на 45,17 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на адв. Н.К. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 192,62 лева до
пълния присъден размер от 681,52 лева. На адв. К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за осъществена
безплатна правна помощ на въззиваемата страна в настоящото производство в
размер на 192,62 лева.
По изложените
мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№20257681/21.11.2020г., постановено по гр.д. №74584/2019г. по описа на СРС, 59
състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване дължимостта на присъдени със заповед от 22.06.2019г. по ч.гр.д.
№26513/2019г. на СРС против Д.Д.С. за сумата в размер на 999,84 лева – главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.04.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2019г. до изплащане
на вземането, и за сумата в размер на 39,69 лева – главница за услугата дялово
разпределение през периода от м.04.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната
лихва за периода от 15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и в частта, с
която в полза на адв. Н.К. е присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответницата Д.Д.С. безплатна
правна помощ за разликата над сумата от 192,62 лева до присъдения размер от
681,52 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ,
предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, че Д.Д.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №26513/2019г. на СРС, 59 състав: сумата от 999,84
лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия по аб.№291340 през периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г.,
ведно със законната лихва за периода от 15.05.2019г. до изплащане на вземането,
и сумата в размер на 39,69 лева – главница за услугата дялово разпределение
през периода от м.04.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва за
периода от 15.05.2019г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20284396/29.12.2020г., постановено по гр.д. №41804/2019г. по
описа на СРС, 56 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски за въззивното производство в
размер на 73,91 лева, разноски за първоинстанционното производство в размер на
567,07 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 45,17
лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА „Т.С.“ ЕАД да заплати на адв. Н.К. сумата от 192,62
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на въззиваемата
страна Д.С. безплатна правна помощ за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.