М  О  Т  И  В  И:

 

С обвинителния акт подсъдимият Н.И.М. е предаден на съд затова, че на 09.11.2013 г., около 17.45 часа на първокласен път І-3 Бяла – Ботевград, км. 88+973, в близост до с. *****, Плевенска област, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“, модел ХЗ с рег. № Р *** ВК, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост – с характера и интензивността на движението /интензивно движение на автомобили/ и с конкретните условия на видимост – тъмна част на денонощието и включени светлини на автомобила и на преминаващите превозни средства, със скорост от 96-100 км/ч, вместо със скорост до 70.8 км/ч, не намалил скоростта на движение и при необходимост не спрял при възникване на опасност за движението – поява на пешеходец на пътното платно, и по непредпазливост причинил смъртта на И. *** – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК.

Производството по делото е по глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият и неговият защитник адвокат Д.С., частният обвинител В.И.И. и нейният повереник адвокат А.К. дават съгласие да не провежда разпит на свидетелите И.И.И., В.И.И., Й.Г.Д. и Б. A. Д., както и на вещите лица Х. Д. Ж. и д-р С.Д.К., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, тъй като тези действия по разследването са извършени по условията и по реда, предвиден в НПК.

Прокурорът поддържа обвинението, намира че то е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия Н.И.М. да бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Повереникът на частните обвинители И.И.И. и В.И.И. – адвокат А.К., поддържа обвинението, изразява становище, че то е доказано по несъмнен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено справедливо наказание и той да бъде осъден да заплати на частните обвинители направените от тях разноски по настоящото наказателно дело, както и направените от тях разноски при предходните разглеждания на делото от други състави на Плевенския окръжен съд и на Апелативен съд-гр. Велико Търново.

Защитникът на подсъдимия Н.И.М. – адвокат Д.С., изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и моли съда да постанови оправдателна присъда. Излага съображения, че пострадалия е предприел пресичане на пътното платно в нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, поради което не е представлявал предвидимо за подсъдимия препятствие, с което той да съобрази скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил.

От анализа на събраните и проверени на съдебното следствие доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Подсъдимият Н.И.М. е роден на *** *** живее в същото населено място. Завършил е средно образование, женен е и до момента не е осъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС, категории А ,В ,С и М – от 1982 г., категории D, ВЕ, СЕ и DE от 1988 г. и категория Ткт от 1978 г. До момента е наказван само веднъж по административен ред за допуснато нарушение на ЗДвП – на 04.03.1995 г.

Пострадалият И. A. И. живеел в с. *****, Плевенска област. На 09.11.2013 г., около 17.45 часа – след залез слънце и при настъпило смрачаване, той напуснал дома си и тръгнал към първокласен път І-3 Бяла – Ботевград в близост до с. *****, Плевенска област, тъй като искал да изхвърли край южната страна на пътя кофа със заешки кожи. И. се придвижвал по отъпкана земна пътека, разположена почти перпендикулярно на първокласния път от неговата северна страна. Движейки се по пътеката и носейки кофата със заешки кожи пострадалият излязъл на пътя - до км. 88+973, и предприел пресичането му от север на юг.

По същото време подсъдимият Н.И.М. с управлявания от него лек автомобил „БМВ ХЗ“ с рег. № Р *** ВК се движил по първокласния път І-3 в посока от гр. София за гр. Русе. М. управлявал МПС със скорост 96 – 100 км./ч и с включени къси светлини на фаровете.  Той възприел движещия се по пътното платно пострадал в момента на осветяването му от светлините на лекия автомобил – на разстояние 50 – 55 метра. Поради движението с несъобразена скорост при включени къси светлини подсъдимият не успял да спре и последвал удар между предната дясна част на управлявания от него автомобил и тялото на И. A. И., с първо основно въздействие до около масовия център на тялото на пешеходеца,  който бил реализиран в южната лента на пътното платно – лентата за движение на лекия автомобил. След първия удар тялото на пострадалия се прегънало и последвал вторичен удар в купето на лекия автомобил. Втория основен контакт бил на главата на пострадалия в стъклото и на шията му в долния десен ъгъл на предното стъкло, предната дясна колонка с лайсна и задния горен край на предния десен крайник. След вторичния удар тялото на И. A. И. било отхвърлено и настрани, а лекия автомобил спрял с дясната си страна на крайпътния банкет на разстояние около 0.6 – 0.7 м. на юг от южния край на платното за движение.

В 17.50 часа на 09.11.2013 г. на мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП-гр. Плевен, който констатирал смъртта на пострадалия.

От заключението на назначената по време на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 164/2013 г. е видно, че при огледа, аутопсията и лабораторните изследвания на трупа на И. A. И. са установени съчетана механична травма – глава /охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни рани, разбиване – многофрагментно счупване, на черепа, разкъсване на мозъчните обвивки, размачкване на мозъка/, шия /изтръгване в основата от гръдния кош, разкъсване и прекъсване на меките тъкани/, гръден кош /охлузвания, разбиване – многофрагментно счупване на ребра, разкъсване на гръдната стена и на гръдните органи – плевра, бял дроб, сърдечна торбичка, сърце, диафрагма, корем / охлузвания, сътресение, напукване на десния бъбрек и слезката, напукване и размачкване на черния дроб/, таз /многофрагментно счупване/, крайници /охлузвания, кръвонасядания, счупване с изкълчване на дясната раменна кост, дясната предмишница, открито счупване на дясната длан и на дясната бедрена кост, счупване на дясната подбедрица, изкълчване на лакътна става, счупване с изкълчване на лявата коленна става/.

Смъртта на И. A. И. се дължи на несъвместимата с живота съчетана механична травма и е настъпила моментално.

Уврежданията са резултат на тъпа травма, локализацията и морфологичните им особености съответстват на данните за ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил, като удара е дошъл отдясно за пострадалия.

От назначената по време на досъдебното производство трасологическа експертиза става ясно, че следата от протектора на автомобилна гума, открита и фотографирана при огледа на ПТП, извършен на 09.11.2013 г. е възможно да е оставена от протектора на гумата на лек автомобил „БМВ“ с рег. № Р *** ВК, както и от друг автомобил със същата ширина на протектора на гумата.

Видно от назначената от Апелативен съд-гр. Велико Търново повторна автотехническа експертиза към момента на навлизане на пострадалия на платното за движение, лекият автомобил се е намирал от мястото на удара на разстояние 163.14 – 169.86 м. при скорост на движение 96 – 110 км/ч или на разстояние 152.75 м. при скорост на движение 90 км/ч /посочена от подсъдимия/. При движение на къси светлини водачът на лекия автомобил не е могъл да възприеме пешеходеца, навлизащ на пътното платно, в рамките на осветената от фаровете му зона. Когато пострадалият е бил на около 2.1 м. от мястото на удара, лекия автомобил се е намирал на разстояние от мястото на удара 48 – 50 м. при скорост на движение 96 – 110 км/ч или на разстояние 45 метра при скорост на движение 90 км/ч. В този момент Н.И.М. е възприел пострадалия и е реагирал за спиране на автомобила. Към момента на реагиране за спиране от страна на водача на лекия автомобил пешеходецът на практика е бил малко преди оптичната ос на левия фар. За тази зона осветеното от фаровете на автомобила разстояние е било около 50 – 55 м. Подсъдимият е възприел пресичащия пешеходец и е реагирал за спиране към момента на осветяването на пешеходеца, но не е могъл да намали скоростта или да спре до траекторията на движение на пострадалия. Пешеходецът е продължил движението си и е реализиран удар между предната дясна част на лекия автомобил и дясната страна на тялото на И. A. И. /л. 65 от внохд № 263/2014 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново/.

От експертното заключение на вещите лица Б.М.И. и В.И.И. става ясно, че надлъжно на платното за движение ударът е осъществен на разстояние около 0 – 1 м. западно от ориентир № 1, а напречно на платното за движение ударът е реализиран на разстояние 1 – 1.5 м. на север от южния край на платното за движение, в южната пътна лента /лентата за движение на лекия автомобил/.

При удара масовия център на тежестта на пешеходеца е на 1.25 м. северно от южния край на пътното платно. При широчина на пътното платно от 8.4 м. и определеното място на удара, изминатото разстояние от пострадалия от навлизането му на пътното платно до удара е 7.15 м.

От заключението на повторната автотехническа експертиза е видно, че подсъдимия е управлявал лекия автомобил със скорост 96 – 110 км/ч, която може да се счита за долна граница на скоростта на движение на автомобила и при приближаването до мястото на удара.

Според вещите лица Б.М.И. и В.И.И. необходимото разстояние за пълно спиране на лекия автомобил, при екстрено задействане на спирачната система /опасната зона за спиране/ е 91.4 м. при скорост на движение 96 – 110 км/ч и 77.9 м. при скорост на движение 90 км/ч. Същевременно от тяхното заключение става ясно, че подсъдимия е следвало да управлява МПС при включени къси светлини със скорост 55.2 – 70.8 км/ч, за да може да спре в рамките на осветения от късите светлини участък.

Подсъдимият Н.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като на 09.11.2013 г., около 17.45 часа на Първокласен път І-3 /Бяла – Ботевград/, на км. 88+973, в близост до село ***** при управление на МПС – лек автомобил „БМВ ХЗ“ с рег. № Р *** ВК, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост – с характера и интензивността на движението /интензивно движение на автомобили/ и с конкретните условия на видимост - тъмна част на денонощието и включени светлини на автомобила и на преминаващите превозни средства, а именно скорост от 96 – 110 км/ч, вместо 70.8 км/ч, не намалил скоростта на движение и при необходимост не спрял при възникване на опасност за движението – поява на пешеходец на пътното платно, и по непредпазливост причинил смъртта на И. A. И. ***.

Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици – смъртта на И. A. И.. По делото по безспорен начин е установено, че подсъдимия е управлявал лекия автомобил с включени къси светлини на фаровете и скорост на движение 96 – 110 км/ч. Тази скорост на движение не е била съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост – тъмна част на денонощието и включени светлини на автомобила т. е. Н.И.М. е избрал скорост на движение в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС, например Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, което има обвързваща сила за съдилищата, скоростта на движението се намалява при всички пътни ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост. Под „движение на разстоянието на видимост“ се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници.

В същото тълкувателно решение – т. 9, изрично е отразено, че ако разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението – както това е в разглеждания случай, попадането в удължената опасна зона за спиране на МПС е виновно нарушение на правилата за движение и причина за настъпване на произшествие, която предварително е поставена от водача.

От заключението на вещите лица Б.М.И. и В.И.И. се установява, че подсъдимия е следвало да управлява лекия автомобил при включени къси светлини на фаровете със скорост 55.2 -70.8 км/ч, за да може да спре в рамките на осветения от късите светлини участък от пътя и да предотврати настъпването на произшествието. Избраната от подсъдимия скорост на движение не му е позволявала да спре в зоната на видимост и при появата на всяко препятствие, което той е могъл и е бил длъжен да предвиди.

Избраната от Н.И.М. скорост на движение е установена по несъмнен начин – 96 – 110 км/ч. Безспорно е, че тя е по-висока от разрешената скорост от 90 км/ч съобразно разпоредбата на член 21, ал. 1 ЗДвП. В същото време от заключението на повторната автотехническа експертиза става ясно, че дори и при движение с разрешена скорост – 90 км/ч, подсъдимият не би могъл да предотврати произшествието, тъй като и при движение с такава скорост не би могъл да спре в рамките на осветения от късите светлини участък от пътя. Следователно движението на Н.И.М. със скорост над разрешената не е в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. При това положение подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за движение с несъобразена скорост, тъй като по делото безспорно е установено, че съставомерните вредни последици не биха настъпили при движение със съобразена скорост. ВКС нееднократно е имал повод да приеме, например в решение № 28 от 23.02.2009 г. по н. д. № 733/2008 г., І н. о., решение № 533/2001 г., І н. о., решение № 297/1984 г., ІІІ н. о. и други, че ако движението с превишена скорост не е в пряка причинна връзка с настъпилите съставомерни вредни последици, но заедно с това е установено, че те ни биха настъпили при движение със съобразена скорост, отговорността е за нарушаване на правилата за съобразена скорост.

От субективна страна подсъдимият Н.И.М. е извършил деянието по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана съобразявайки се с показанията на разпитания свидетел А.А.И., със заключението на вещите лица Б.М.И. и В.И. Илиева, с показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели И.И.И., В.И.И., Й.Г.Д. и Б. A. Д., които на съдебното следствие бяха прочетени по реда на чл. 283 НПК, със заключенията на вещите лица Х. Д. Ж. и д-р С.Д.К., които на съдебното следствие бяха прочетени по реда на чл. 283 НПК, както и със събраните по делото писмени доказателства.

Подсъдимият Н.И.М. разбира обвинението, не се признава за виновен и отказва да дава обяснения. По време на предявяване на разследването – на 24.04.2014 г., той е заявил, че е управлявал лекия автомобил на къси светлини със скорост 90 км/ч, че пред него е имало автомобил, който е увеличил скоростта си на движение, че се е разминал с поредица от автомобили, движещи се в лентата за насрещно движение, че е видял на разстояние 30-40 м. пред себе си силует, задействал е спирачната система на автомобила, но въпреки това е последвал удар.

Съгласно константната практика на ВКС, например решение № 853 от 06.03.2006 г. по н. д. № 288/2005 г., І н. о., обясненията на обвиняемия са такива, не само когато са дадени при разпит, но и когато обвиняемият ги е дал в качеството си на участник във всяко друго процесуално действие, включително и по време на следствен експеримент. От тази гледна точка обясненията на Н.И.М. по време на предявяване на разследването представляват обяснения по обвинението.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и ги отхвърли, намирайки ги за избрана от него защитна позиция. Обясненията му са подложени на задълбочен коментар и анализ от вещите лица Б.И. и В.И. и също са приети за недостоверни. Необходимо е да се посочи, че съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза ако хипотетично се приеме, че подсъдимия се е разминал с движещи се в лентата за насрещно движение автомобили, е следвало пострадалия да е бил допълнително осветен от техните фарове. Следователно от тази гледна точка Н.И.М. е имал възможност за по-ранно възприемане на пешеходеца – с оглед осветяването му от фаровете на тези моторни превозни средства.

Защитникът на подсъдимия Н.И.М. – адвокат Д.С., твърди че обвинението не е доказано по несъмнен начин и излага правни съображения, че пострадалия не е представлявал предвидимо препятствие за подсъдимия, тъй като се е появил внезапно на пътното платно и е предприел пресичане на платното за движение в нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.

Съдът намери възраженията на защитника на подсъдимия за неоснователни. По-горе в мотивите вече бе посочено, че съобразно постоянната практика на ВКС по наказателни дела скоростта на движение се намалява при всички пътни условия и ситуации, когато съществува несъответствие между осветеното от светлините на фаровете пространство и разстоянието на видимост, а под „движение на разстояние на видимост“ се разбира не само възприемането на всяка възникваща опасност в осветеното пространство, но и възможността пътното превозно средство да може да спре в тези граници. Подсъдимият е избрал скорост на движение, която не е била съобразена с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и която не му е позволявала да спре в зоната на видимост и при появата на всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Сторил е това в нарушение на задълженията си да намали скоростта във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното появяване.

Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗДвП „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразяват с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

4. да не преминават през ограждения и парапети.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП „Извън населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.

Съобразно разпоредбата на чл. 114 ЗДвП „На пешеходците е забранено:

1.да навлизат внезапно на платното за движение;

2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост.

От заключението на вещите лица Б.И. и В.И. е видно, че към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, лекият автомобил се е намирал на разстояние 169.86 м. от мястото на удара при скорост на движение 96 – 110км/ч. От тази гледна точка не е възможно да се твърди, че пострадалия е нарушил правилото на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По делото липсват каквито и да било доказателства, че пешеходеца е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и че е спирал без необходимост на платното за движение. Ето защо не е възможно да се поддържа тезата, че И. A. И. е нарушил правилото по член 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Пострадалият не е нарушил и правилото на чл. 113, ал. 1, т. 4 ЗДвП, тъй като преди да пресече пътното платно той не е преминал през ограждение или парапет. От протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума е видно, че отъпканата пътека, по която се е движил И. A. И., минава от външната страна на северната мантинела и покрай западната страна на същата мантинела пресича банкета и стига до платното за движение /л. 6 от досъдебното производство и л. 14 от досъдебното производство – снимка № 1/. Следователно, не е имало необходимост И. да премине през мантинелата, за да пресече пътното платно. Освен това по делото липсват доказателства, че той е сторил това.

Пешеходецът И. A. И. не е нарушил и правилото на член 114 ЗДВП, тъй като не е навлязъл внезапно на платното за движение и видимостта не е била ограничена. От заключението на вещите лица Б.И. и В.И. става ясно, че пътните банкети на практика са на нивото на платното за движение, поради което при наличие на достатъчно осветяване е могъл да бъде възприет в целия си ръст от подсъдимия, когато движейки се по пътеката е достигнал до северния край на северния банкет. Освен това пострадалият е изминал 9.15 м. от северния край на северния банкет до мястото на удара /л. 60 от внохд № 263/2014 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново/.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че в района на ПТП липсва пешеходна пътека, поради което И. A. И. по закон е имал право да пресече пътното платно и извън определените за това места.

Причина за извършеното престъпление е нарушаването на правилата за движение от страна на подсъдимия Н.И.М..

При определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази и прие:

а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимия до момента не е осъждан, обстоятелството, че досега – въпреки, че е водач на МПС с дългогодишен стаж, е наказван само един път по административен ред, изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до реализирането на наказателната отговорност, за който подсъдимия няма вина.

Съдът не констатира наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Съдът при наличие само на смекчаващи обстоятелства ОСЪДИ подсъдимия Н.И.М. на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Съдът намери, че по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволяват правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо наказанието на подсъдимия бе определено при условията на чл. 54 НК, а не при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

На основание чл. 343г НК съдът ЛИШИ подсъдимия Н.И.М. от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

Съдът, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимия до момента не е осъждан и извършеното се явява изолиран случай в неговия живот, ниската му обществена опасност и добрите му характеристични данни като водач на МПС, намери че за неговото поправяне и превъзпитание и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. В същото време според съда с наложеното на подсъдимия наказание в размер на две години лишаване от свобода и с отлагане на неговото изпълнение, е възможно да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Това е така, тъй като извършеното престъпление е непредпазливо и макар и да е с висока обществена опасност, в разглеждания случай тя /обществената опасност/ не е по-висока от типичната за този вид деяния. Ето защо в конкретния случай условното осъждане е целесъобразно – отговаря на целите на генералната и индивидуалната превенция. Общата превенция е постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо т. е. съответства на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.

По изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на подсъдимия Н.И.М. наказание в размер на две години лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 7 НПК съдът ВЪЗЛОЖИ възпитателната работа с условно осъдения подсъдим Н.И.М. на полицейския инспектор по местоживеенето на подсъдимия.

При определяне размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, както и при отлагането на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода съдът се съобрази и със забраната за утежняване положението на подсъдимия /reformation in pejus/, тъй като присъда № 42 от 09.06.2015 г., постановена по нохд № 238/2015 г. по описа на Окръжен съд-град Плевен е била отменена с решение № 249 от 15.12.2015 г., постановено по внохд № 245/2015 г. по описа на Апелативен съд-гр. Велико Търново единствено по жалба на подсъдимия Н.И.М..

При разглеждане на делото са направени разноски както следва:

1. по време на досъдебното производство – в размер на 466.51 лева;

2. по време на разглеждане на делото в Плевенския окръжен съд – по нохд № 392/2014 г., по нохд № 238/2015 г. и по нохд № 981/2015 г., в размер на 660 лева;

3. по време на разглеждане на делото в Апелативен съд-гр. Велико Търново –  по внохд № 263/2014 г. и по внохд № 245/2015 г., в размер на 675 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Н.И.М. да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по делото разноски в размерна 466.51 лева, по сметката на Окръжен съд-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 660 лева и по сметката на Апелативен съд-гр. Велико Търново направените по делото разноски в размер на 675 лева.

Частните обвинители И.И.И. и В.И.И. са направили разноски по делото – при разглеждане на делото от Окръжен съд-гр. Плевен и Апелативен съд-гр. Велико Търново, общо в размер на 3 600 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и тъй като частните обвинители направиха такова искане, съдът ОСЪДИ подсъдимия Н.И.М. да заплати на частните обвинители И.И.И. и В.И.И. направените от тях разноски по делото в размер на 3 600 лева.

По тези съображение съдът постанови присъдата.

 

 

23.02.2016 г.                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: