Решение по дело №19050/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 838
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 31 август 2020 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20183110119050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 838

гр. Варна, 20.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19050 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по искова молба от С.В.В., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв.Х.Т. *** срещу Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца:

Сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, уплаха, дискомфорт и негативни психо-емоционални последици), претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на ***г., около 21:30 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от ответника и мотопед марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, както и

Сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на ***г., около 21:30 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от ответника и мотопед марка „***“, модел „***“, с ДКН ***,

Ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането – ***г. до окончателно изплащане на задължението.

С Определение № 8050/21.06.2019г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „***“ АД, Република ***, регистрирана в Търговския и фирмен регистър под № *** и седалище и адрес на управление ***, , чрез „***“ КЧТ с адрес гр.*** и приети за разглеждане в настоящето производство обратни искове с правно основание чл.435 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника  по обратните искове да заплати на ищеца по обратните искове стойността на уважената ищцова претенция по първоначалния иск, включваща сумата от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1010 лева обезщетение за имуществени вреди настъпили за С.В.В.,  вследствие настъпило на ***г. около 21:30 часа ПТП в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, при което Т.Д.Д., като водач на л.а. „***“, с ДКН ***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на произшествието отнел предимството на движещия се направо мотопед ***, с ДКН ***, управляван от С.В.В..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: на ***г. около 21:30 часа в гр.Варна на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ настъпило ПТП между лек автомобил „***“, с ДКН *** управляван от ответника и мотопед „***“ с ДКН *** управляван от ищеца. Произшествието настъпило по вина на ответника, който при маневра завой наляво отнел предимството на движещият се в посока направо мотопед управляван от ищеца. При констатиране на произшествието и съставяне на протокола за него, органите на Пътна полиция Варна извършили проба за алкохол на участниците, като при ответника не било констатирано наличие на алкохол в кръвта, а при ищеца били установени допустимите 0.30 промила, а при извършена впоследствие химическа експертиза се установили 0.25 промила.

Веднага след съставяне на протокола за ПТП и АУАН № ***г. на виновния водач, ищецът бил откаран с Бърза помощ в МБАЛ „Света Анна“ АД за преглед и лечение. Ищецът бил прегледан от дежурни лекари, които му оказали първоначална медицинска помощ, обработили раните по главата му и зашили разкъсно-контузна рана на дясното коляно.

По-късно на ищеца бил извършен преглед от лекар в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, при който били установени травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Ищецът твърди също, че раните в областта на главата и лицето му заздравели за около 3 седмици, докато в колянната става болите продължавали и до момента на предявяване на исковете и при промяна на времето се усилвали. В предната повърхност на дясното коляно личал белег от шевове и разрез с неправилни форми, като болките се чувствали вдясно от него. Ищецът претърпял и негативни изменения в психичната и емоционално-волевата сфери, като първоначално сънувал кошмарни сънища с ПТП инциденти, а към момента на предявяване на исковете изпитвал панически страх при управление на мотопед или мотоциклет, дори когато се вози и се отказал окончателно от използването на такъв вид транспорт.

След стабилизиране на физическото си състояние, ищецът пристъпил към възстановяване на мотопеда си, като уведомил за настъпилите вреди застрахователя на ответника ЗК „Олимпик“. Заедно с уведомлението били представени всички необходими документи, плюс проформа фактура по опис на щета, издадена от довереният на застрахователя сервиз „***“ ООД, които след оглед на мотопеда предлагали цена за възстановяването му 1883 лева.

С уведомително писмо от ***г. застрахователят уведомил ищеца, че е образувана застрахователна преписка по щета, като по нея било необходимо приобщаването на допълнителни доказателства.

Застрахователят не се произнесъл по застрахователната претенция.

Ищецът закупил части втора употреба и със собствени сили и средства за около 970 лева успял да възстанови мотопеда си.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Ответникът твърди, че не е виновен за настъпване на процесното ПТП. Протоколът за ПТП нямал обвързваща доказателствена сила относно фактите осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, т.е. в случая относно местоположението на МПС след настъпване на ПТП и констатираните по тях щети.  По делото липсвали доказателства, от които да се установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, респективно отговорността на ответника. По никакъв начин не бил установен и механизма на настъпване на произшествието. Протоколът за ПТП бил съставен само въз основа на обяснения дадени от ищеца, като съставителя на протокола не бил пряк очевидец на ПТП.

Ответникът твърди, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, който можел да забележи приближаващият автомобил и при полагане от негова страна на необходимата грижа и бдителност, удар нямало да настъпи. Ударът бил предотвратим, в случай, че ищецът управлявал със скорост позволена и разрешена за конкретния пътен участък. Освен това с употребата на алкохол ищецът сам се поставил в ситуация, в която останали участници в движението не можели да съобразят поведението си с неговото. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на ищеца.

Не били доказани по делото настъпването на твърдените в исковата молба вреди за ищеца. Исковите претенции се претендирали в прекомерен размер. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и описаните в исковата молба вреди. Ответникът твърди, че не е получавал покана за доброволно плащане, поради което и не следвало да дължи лихва от датата на събитието. Фактурата от ***г. за сумата от 48 лева бил разход, който не е необходим и не можело да се търси заплащането му от ответника.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъдените по делото разноски.

В исковата молба по предявения в условията на евентуалност и приет за съвместно разглеждане в производството обратен иск от ответника Т.Д.Д. срещу ***“ АД, Република ***, регистрирана в Търговския и фирмен регистър под № *** и седалище и адрес на управление ***, се твърди, че към момента на настъпване на произшествието за лек автомобил „***“ с ДКН *** имало сключен действащ договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съгласно чл.229 КЗ /отм./ застрахованият имал право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице, като в практиката се приемала възможността застрахования да поиска обезщетението и преди да е удовлетворил увреденото лице. 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по предявения обратен иск, както и становище по предявените от С.В.В. искове.

В представеното становище се оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно поведение от страна на ответника Т.Д. Д. за настъпване на произшествието, настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и произшествието. Претенциите за имуществени и неимуществени вреди се оспорват по размер, като недоказани.

В отговора по обратния иск се поддържа неоснователност на претенциите срещу застрахователя. Застрахователят не отговарял за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, тъй като не бил уведомен по реда на чл.224 КЗ. В евентуалност се прави възражение за прихващане. Исковете с правно основание чл.229 КЗ и чл.274 КЗ /отм./ били с предмет насрещни притезания за едно и също право, чиято ликвидност настъпвала с постановяване на решението по делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца по обратния иск адвокатско възнаграждение, както се иска и присъждане на разноски в полза на ответника по обратния иск.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. в гр.***,  на кръстовището на ул. „***“ с ул. „***“ е възникнало ПТП между лек автомобил *** с ДКН ***, управляван от Т.Д.Д. и мотопед *** управляван от и собственост на ищеца С.В.В., за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от И.К.К., дежурен ПТП при ОД на МВР /л.6/.

При произшествието е извършена проба за алкохол на всеки от участниците, при която е установено, че водачът на лекия автомобил не е употребил алкохол, а при проведено химическо изследване във взетата от ищеца проба кръв е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,25 промила /л.8/.

За изясняване механизма на настъпване на произшествието е допусната съдебно-техническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че  механизмът на настъпване на произшествието е сблъсък между лек автомобил и мотопед. Лекият автомобил извършвал ляв завой и отнел предимството на срещуположно движещият се мотопед, вследствие на което настъпили материални и физически увреждания. Вещото лице при изслушването си заявява, че предвид начина на настъпване на произшествието и извършената от водача на лекия автомобил маневра, то прекалено малко било разстоянието за реакция от водача на мотопеда и дори да имало спирачни следи отново щяло да настъпи ПТП. По делото липсват данни, от които да се изведе извод, че водачът на мотопеда е допринесъл с поведението си за настъпване на произшествието. По описания механизъм на ПТП можело да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между произшествието и увредените детайли по мотопеда, описани в молбата от ***г. Вещото лице определя общата сума за възстановяване на мотопеда в размер на 2574 лева, а самата стойност на мотопеда в размер на 2016 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.90-95/.

На ***г. ищецът е посетил отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, като при извършен преглед са установени контузия на дясната коленна става, разкъсно-контузна рана по дясното коляно, кръвонасядане по дясното коляно, подкожен травматичен хематом по дясното бедро и ожулване по брадичката. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети и можели да бъдат получени по указаните от ищеца време и начин. В своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, както се установява от представено с исковата молба медицинско удостоверение № ***г. /л.7/.

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-медицинска експертиза.

В заключението на вещото лице се сочи, че описаните в медицинско удостоверение № ***г. травматични увреждания са в резултат на процесното ПТП. Такива травматични увреждания обичайно отзвучавали в рамките на около 3 седмици. След получаването им било необходимо хирургическа обработка на раната, обездвижване на десния долен крайник, лечение с обезболяващи и антибиотици. След получаване на травматичните увреждания било налице ограничение в движението на десния долен крайник и болка при движение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.110-112/.

Към момента на настъпване на произшествието, по отношение лекият автомобил управляван от виновния водач е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ***“ АД, Република ***, видно от представена справка в интернет страницата на Гаранционен фонд /л.34/.

Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото произшествие, за което е образувана преписка по щета № ***, копие от която преписка е приобщена към доказателствата по делото  /л.119-133/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД в тежест на ищцата бе да докаже при условията на пълно и  главно доказване предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – противоправно и виновно поведение от страна на ответника, настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между причинените вреди и виновното поведение на ответника. Съобразно особеностите на конкретния случай, ищцата следваше да докаже настъпването на ПТП на ***г., поради виновното и противоправно поведение на ответника под формата на бездействие за отстраняване на авария на водопровод в имота и,  размера на произлезлите имуществени и неимуществени вреди от произшествието, както и причинно-следствената връзка между виновното бездействие на ответницата и настъпилите вреди.

Настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм се установява от представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза. При изслушването си вещото лице изрично заявява, че ищецът не е имал възможност да избегне произшествието, като дори и при наличието на спирачни следи е щяло да настъпи ПТП.

Настъпването на твърдените вреди – увреждания на мотопеда и травматични увреждания по ищеца, както и причинно-следствената им връзка с произшествието се установява от заключенията на двете вещи лица.

Размерът на разходите необходими за отстраняване повредите по мотопеда на ищеца, включително и при изчисляването им като „тотална щета“ надхвърлят претендирания размер, поради което исковата претенция в тази ѝ част следва да бъде приета за доказана, както по основание, така и по размер. Заплащането на сумата от 40 лева за извършена медицинска експертиза и издаване на удостоверение непосредствено след инцидента се установява от представен с исковата молба фискален бон за заплатената сума. В този смисъл исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява доказана по основание и по размер и следва да бъде уважена изцяло.

Предявения иск за обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди се явява доказан по основание от събраните по делото доказателства, като размер на същото следва да бъде определен по справедливост, съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на  чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В конкретния случай съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 2000 лева с оглед установения период, за който травматичните увреждания обичайно отзвучават, характера и вида на уврежданията и болките и неудобствата, които е търпял ищеца в този период, които се установяват от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. За горницата над тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид уважаването на исковите претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде разгледан и предявения в условията на евентуалност обратен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Обратният иск, предявен по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК е по характера си евентуален иск, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявеният обратен иск подлежи на разглеждане само при уважен първоначален иск, какъвто е настоящият случай.  

Правото на обратен иск може да бъде упражнено от деликвента само срещу неговия застраховател по застраховка "гражданска отговорност" /Решение № 207/24.02.2010 г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение по т.дело № 578/2008 г., постановено по чл. 290 и сл ГПК/.      

В решение № 522 от 20.10.2008 г. по т.д.№ 274/2008 г. на ТК, І т.о. се приема, че включването на водачите в категорията „застраховани лица“ по застраховка „Гражданска отговорност“ произтича от правилата н субективния състав на деликтната отговорност, защото този вид застраховка е предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане, а настоящият случай е точно такъв.     

Ответникът по обратния иск не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила управляван от виновния за настъпване на произшествието водач, като това се установява също от представената справка в Гаранционен фонд и от представената преписка по щета.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгл. чл. 223, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2006 г./, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.    

Както бе посочено по горе, от събраните по делото доказателства се установи настъпването на произшествието по описания в исковата молба начин, настъпването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.

Макар и отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за причинените вреди да произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, то тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. В този смисъл застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител. Следователно с оглед даденото в чл.84, ал.3 от ЗЗД разрешение, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането /в този см. е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №126 от 01.10.2009г. по т.д.№290/2009г. на ВКС, ТК, ІІ – ро т.о., както и Решение №45 от 15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ВКС, ТК, Решение №72 от 30.04.2009г. по т.д.№475/2008г. на ВКС, ТК и Решение №594 от 17.10.2006г. по т.д.№1912/2006г. на ВКС, ТК/.    

При така установените факти и изложени правни съображения, съдът приема, че предявените обратни искове с правно основание  чл. 224, ал. 2 вр. чл. 223 КЗ за доказани по основание и размер. Отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане, т. е. застрахователят дължи на увредения това, което последният има право да получи като обезщетение от деликвента. Поради това, в полза на ищеца по обратния иск може да се присъди законна лихва върху обезщетението от датата на увреждането - *** г., в който момент е настъпила изискуемостта на вземането, съгл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 229 КЗ застрахованият има право да получи от застрахователя обезщетението, ако е удовлетворил увреденото лице. Исковете следва да бъдат уважени под условие, че тези обезщетения ще бъдат заплатени, ако застрахованият надлежно удостовери, че е удовлетворил вземанията на ищеца по предявения от него иск в уважения му размер.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 668.05 лева, които да бъдат възложени в тежест на ответника. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 890 лева, като в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. В полза на ищеца по обратния иск следва да се присъдят разноски в размер на 820 лева, които да се възложат в тежест на ответника по обратния иск.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***29 ДА ЗАПЛАТИ на С.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди  претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на ***г., около 21:30 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от ответника и мотопед марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – ***г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***29 ДА ЗАПЛАТИ на С.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки, страдания, уплаха, дискомфорт и негативни психо-емоционални последици), претърпени от ищеца вследствие на причинено по вина на ответника ПТП настъпило на ***г., около 21:30 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от ответника и мотопед марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането – ***г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***29 ДА ЗАПЛАТИ на С.В.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 668.05 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението в тази част е постановено при участието на ***“ АД, Република ***, регистрирана в Търговския и фирмен регистър под № *** и седалище и адрес на управление ***, , чрез „***“ КЧТ с адрес гр.***, като трето лице-помагач на ответника.

 

ОСЪЖДА ***“ АД, Република ***, регистрирана в Търговския и фирмен регистър под № *** и седалище и адрес на управление ***, чрез „***“ КЧТ с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, както и сумата от 2000 /две хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на увреждането – ***г. до окончателно изплащане на задълженията, на задължението, представляващи застрахователни обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“, след като Т.Д.Д. заплати на С.В.В., с ЕГН ********** присъдените обезщетения в същите размери за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на произшествие, настъпило на ***г., около 21:30 часа в гр.***, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от ответника и мотопед марка „***“, модел „***“, с ДКН ***.

 

ОСЪЖДА ***“ АД, Република ***, регистрирана в Търговския и фирмен регистър под № *** и седалище и адрес на управление ***,  чрез „***“ КЧТ с адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: