Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

                                        Гр. София, …….2022 год.

          

                                      В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  двадесет и втори октомври  през две хиляди двадесет и първа  година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 10304/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 03.06.2019 г., постановено по гр.д. № 43937 /2018 г. по описа на СРС, съдът признава за установено по отношение на Н.С.Г. с ЕГН **********, че в полза на ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** Ж 23Б и ЕИК********съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.05.2017г. по ч.гр.№27158/2017г. съгласно описа на СРС в размер на 42,02 лв., представляваща дължима цена на доставена в периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г. до имот, находящ се в гр. София, ул.********, вх. ** гараж 11, аб.№ 354869, но незаплатена топлинна енергия, 35,24 лв. -цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва върху главниците за периода от 28.04.2017г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху вземането за „дялово разпределение за периода от 15.05.2014 г. до 20.04.2017г. в размер на 5,78 лв.  като отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Н.С.Г. с ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал. ЗЗД, в ЧАСТТА относно признаването за установено на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.05.2017г. по ч.гр.№27158/2017г. съгласно описа на СРС в размер от над 42,02 лв. до 42,56 лв., представляваща дължима цена на доставена в периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г. до имот, находящ се в гр. София, ул.********, вх. ********, аб.№ 354869, но незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва върху главницата от над 42,02 лв. до 42,56 лв., за периода от 28.04.2017г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия в размер на 6,35 лв. за периода от 15.05.2014 г. до 20.04.2017г. и мораторна лихва върху вземането за „дялово разпределение“ за периода от 15.05.2014 г. до 20.04.2017г. в размер от над 5,78 лв. до 7,70 лв.  Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.

Недоволен от съдебното решение, в частта, с която е установена дължимост на част от вземанията, е останал ответникът - Н.С.Г., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба като твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват дължимостта и размера на вземанията на ищеца, както и че в процесния недвижим имот е налице само един радиатор, който не е свързан с главния топломер и до него не се доставя топлинна енергия.  Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца - „Т.С.”ЕАД.

Третото лице помагач – „Б.“ ООД не е представило становище.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице,  срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Неоснователно е възражението на въззивника, че не дължи установените от първоинстанционния съд суми за доставена топлинна енергия, тъй като към имота не се доставя такава. Претендираните от въззиваемия вземания касаят сградна инсталация, а процесния имот съставлява самостоятелен обект в топлоснабдена сграда, предвид което за него се начислява такъв разход съобразно размера му и по правилата на Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Неоснователно се явява и възражението, че въззиваемият не е представил доказателства, които да установяват дължимостта и размера на вземанията му. В тази връзка по делото са представени достатъчно писмени доказателства, които не са оспорени от страна на въззивника в нито един момент, и които установяват дължимостта и размера на признатите от първоинстанционния съд вземания.

Доколкото не са направени други възражения от страна на въззивника и не се касае до приложението на императивни материално правни норми, съдът се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и намира, че следва да потвърди съдебното решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея разноски.  В случая обаче от нейно име не е подаден отговор на въззивната жалба и нейният процесуален представител не се е явявал в съдебни заседания. Единствената дейност, която е осъществена от юрисконсулта на дружеството е подаването на бланкова молба, с която се заявява, че в насроченото съдебно заседание няма да се яви представител на въззиваемия и се иска от съда да потвърди решението, като се присъдят разноски за процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът намира, че посоченото процесуално действие на юрисконсулта на дружеството не изпълва съдържанието на осъществено процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК, поради което разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

                                                          

                                                     Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 03.06.2019 г., постановено по гр.д. № 43937/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът признава за установено по отношение на Н.С.Г. с ЕГН **********, че в полза на ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление:*** Ж **и ЕИК********съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.05.2017г. по ч.гр.№27158/2017г. съгласно описа на СРС в размер на 42,02 лв., представляваща дължима цена на доставена в периода от 01.03.2014г. до 30.04.2016г. до имот, находящ се в гр. София, ул.********, вх. ********, аб.№ 354869, но незаплатена топлинна енергия, 35,24 лв. -цена на услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законна лихва върху главниците за периода от 28.04.2017г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху вземането за „дялово разпределение за периода от 15.05.2014 г. до 20.04.2017г. в размер на 5,78 лв. 

В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на „Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.            

           

                                  

                                                                                           2.