ОПРЕДЕЛЕНИЕ №694
гр. Варна,08.11.2018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 582/18г., намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Н.М.Д. и Е.П.Д. и двамата от гр. Шумен, подадена чрез адв. Б. Б. ***,
против решение № 152/23.075.18г. по гр.д. № 617/15г. на ШОС, в частта му, с която е отхвърлен иска
на жалбоподателите срещу ЧСИ Я.
Й. Б., рег. № 775, с район на действие ШОС, и И.М., гражданин на Република
Молдова, с идентификационен номер 0962812846176, с постоянен адрес: Република
Молдова, гр. Кишинев, ул. Е. Кока 33, дом 66, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищците обезщетение за
имуществени вреди в размер на 33 000 лева, представляващи днешна пазарна
цена на 3 бр. машини за производство на ПВЦ и алуминиева дограма, а именно: 1/
употребявана вертикална миялна машина, модел ВММС 2.2/4, сер. № 1-24; 2/
употребявана вертикална преса, модел ВП 2,2, сер. № 1-19 и 3/ употребяван бутил
екструдер, модел БЕ 7000, сер. № 1-17, срещу които е било насочено принудително
изпълнение по изп.д. № 20107750400124, които вреди са им били причинени от ответниците в резултат на техни неправомерни
действия, в качеството им съответно на частен
съдебен изпълнител и пазач на вещите по посоченото изпълнително дело (това е предявения в условията на евентуалност спрямо осъдителната част
на иска по чл. 108 от ЗС иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против двамата ответници).
В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила /съдът не е зачел доказателствената сила на
официалните документи, издадени от ЧСИ Бойчев по изпълнителното дело, не е
отговорил на всички доводи на ищците и не е обсъдил всички доказателства по
делото/ и на материалния закон /на чл. 88 от ЗЗД, касаещ ретроактивното
действие на развалянето на двустранните договори, относимо към въпроса относно
собствеността на ищците върху описаните вещи и на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
441, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 53 от ЗЗД/. Изложени са
подробни съображения, основани на доказателстгвения материал по делото, за да
се обоснове тезата, че невръщането на вещите на техните собственици в лицето на
ищците, е понесената от тях вреда от противоправните действия и бездействия на
ответниците, съизмерима със стойността на движимите вещи. Описани са и
конкретните действия и бездействия на ответника ЧСИ Б. по изпълнителното дело, които
стоят в причинна връзка с претърпените от ищците вреди – незоконосъобразно
извършен опис на вещи, непринадлежащи на длъжника по изпълнителното дело,
непредприети действия по установяване на действителния собственик на вещите при
налагането на запора и предаването им на пазач; смяната на пазача на вещите при
неизвестност относно тяхното местонахождение към този момент; липсата на
контрол от ЧСИ спрямо първия и втория пазач; неизпълнението на задълженията от
пазача М. да се грижи за вещите като добър стопанин и да дава сметка на СИ за
приходите от вещта и разноските за пазенето ѝ. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и осъждане на ответниците солидарно да заплатят
обезщетение за претърпените от ищците имуществени вреди в размер на 33 000
лв., съизмерими със стойността на посочените движими вещи, ведно с присъждане
на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок са депозирани
отговори на въззивната жалба, подадени съответно от И.М. чрез назначения му от
съда процесуален представител адв. С.И., от Я. Б. в качеството му на ЧСИ и от
третото лице-помагач на ответника Бойчев – „ЗАД Армеец” АД, гр. София чрез
юр.к. К..
В отговора на М. чрез адв. И. се
сочи, че атакуваното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно
и се претендира неговото потвърждаване. Счита се, че съдът е обсъдил целия
доказателствен материал по делото и е направил съответните правни изводи. Сочи
се, че по делото е налице доказателство единствено за уведомяването на
ответника, че е назначен за пазач, но няма доказателства вещите да му са били
предадени от ЧСИ срещу подпис за пазене – чл. 470, ал. 4 от ГПК /преди ал. 3/.
Счита се, че са налице незаконосъобразни действия и бездействия на ЧСИ Б., а не на ответника М., поради
което последният не следва да носи отговорност за евентуалната загуба на вещите
за техните собственици.
Третото лице помагач „ЗАД Армеец”
АД, гр. София също е оспорило въззивната жалба като неоснователна и се
претендира потвърждаване на обжалваното решение. Споделят се изводите на
първоинстанционния съд, че към момента на извършване на действията на ЧСИ Б. по изпълнителното дело, ищците
не са били собственици на вещите, поради което и не е налице накърняване на
тяхната имуществена сфера. Освен това се излага, че не са налице
незаконосъобразни действия или бездействия на ЧСИ Б. по изпълнителното дело. Освен
това евентуално претърпените вреди са настъпили извън срока на застрахователния
договор /от 06.05.10г. до 05.05.11г. вкл./, обвързвал ЧСИ Б. и застрахователното дружество, а
вредите са настъпили едва на 23.05.14г. Освен това предявеният от ищците иск е
за вреди, които не попадат в рамките на застрахователното покритие по
застраховката „Професионална отговорност на ЧСИ”. Претендира се отхвърляне на
жалбата и заплащане на юр.к. възнаграждение.
Въззиваемият Б. също оспорва въззивната жалба
като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Споделят се изводите на ШОС, че ищците не са били собственици на
процесните движими вещи и към момента на извършване на действията от ЧСИ те не
могат да търпят вреди в тази насока. Поддържа се, че извършените от него
действия по изпълнителното дело са законосъобразни. Освен това се счита, че
евентуално претърпени от ищците вреди са в резултат на действията на управителя
на „Йомо Стар” ЕООД /син на ищците/, който е знаел за насочването на
принудителното изпълнение спрямо вещите, но не е съобщил на съконтрагентите си
за това, нито е обжалвал действията на ЧСИ /по налагането на запора,
назначаването на първия пазач, смяната му с втория пазач и преместването на
вещите за съхранение в с. С. М./. Сочи се, че не в резултат на
извършените от ЧСИ действия, е налице понастоящем липсата на вещите.
Отговорност за евентуалните вреди следва да носи втория ответник, който не е
положил дължимата грижа за опазване на вещите. Отделно от това се поддължа, че
вземанията на ищците са погасени по давност, започнала да тече най-късно от
10.09.10г. /получаването на поканата за доброволно изпълнение от сина на ищците
в качеството му на управител на дружеството-длъжник по изпълнителното дело/.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на
разноските . При уважаване на иска против този ответник, същият претендира
уважаване на предявения против третото лице помагач обратен иск. Отправено е
искане да се приемат като доказателства по делото писмо от РП-Нови пазар изх. №
77916.10.18г. и постановление за образуване на досъдебно наказателно
производство № 779/18г. на РП-Нови пазар. Въз основа на тези доказателства и
въз основа на представени след приключване на съдебното дирене пред ШОС молба
от 03.07.18г. от „НСП-АТ” ЕООД, ведно с приложени към същата фактури и платежни
документи, въззиваемият претендира съдът да спре на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК настоящото производство.
Въззивната жалба е подадена в
срок /имайки предвид, действалата до 01.09.18г. норма на чл. 61, ал. 2 от ГПК/
от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при
наличието на представителна власт, поради което е допустима.
Предвид необжалването на
първоинстанционното решение в установителната му част относно правото на
собственост върху движимите вещи, както и в отхвърлителната му част относно
искането за предаване на тяхното владение на осн. чл. 108 от ЗС, то същото е
влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
Съдът намира за основателно доказателственото
искане на въззиваемия Б. за приемане като доказателства на представените с отговора на въззивната
жалба документи, касаещи образуваното на 15.08.18г. досъдебно производство №
392/18г. по описа на РУ-Нови пазар /преписка № 779/18г. на РП-Нови пазар/, за
това че на неустановена с точност дата, в периода от 18.07.12г. до 09.04.14г. в
с. С. М., обл. Шумен, съзнателно се
разпоредил със запорирани чужди движими вещи /като са описани процесните по
настоящото дело вещи/, оставени му за пазене по изп.д. № 20107750400124 по
описа на ЧСИ Я. Б. –
престъпление по чл. 217, ал. 3, вр. ал. 1 от НК; че срокът за разследването е
удължен до 15.12.18г.
Неоснователно
обаче е искането за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 5 от ГПК. На първо място, по първоинстанционното дело не са били разкрити
престъпни обстоятелства, от установяването на които от наказателния съд, да
зависи изхода на настоящия спор. На второ място, видно от цитираните документи,
издадени от РП-Нови пазар, че е образувано досъдебно наказателно производство
по сигнал на ЧСИ Ясен Бойчев, за извършено престъпление по чл. 217, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК. Съставът на това престъпление включва в себе си извършването на разпореждането с чужда
запорирана или заложена вещ, оставена за пазене, като форма на злоупотреба с
доверие. От това следва, че предвиденото от НК изпълнително деяние е свързано с
разпореждане с движими вещи /свои или чужди/ под формата на тяхното
отчуждаване. Това е специална хипотеза, при която е възможно увреждането на
собственика на вещта или на кредитора, наложил обезпечението. Гражданският съд
обаче, който разглежда иск за вреди от всяко противоправно действие или
бездействие на пазача относно поверената му за пазене вещ, може да установи наличието
на деликт, който да не съставлява и престъпление. Твърденията на ищците по
настоящото дело не са свързани с това, че пазачът М. се е разпоредил с
процесните вещи, а че същият не е изпълнил задълженията си по опазване на
вещите. Поради това и настоящото производство не е необходимо да бъде спирано
на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване посоченото наказателно
производство.
Липсват предпоставките за
събирането на нови доказателства по инициатива на съда, поради което и делото
следва да бъде насрочено в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Постановление от 15.08.18г. за образуване на досъдебно производство №
392/18г. по описа на РУ-Нови пазар /преписка № 779/18г. на РП-Нови пазар/, за
това че на неустановена с точност дата, в периода от 18.07.12г. до 09.04.14г. в
с. Стоян Михайловски, обл. Шумен, съзнателно се разпоредил със запорирани чужди
движими вещи /като са описани процесните по настоящото дело вещи/, оставени му
за пазене по изп.д. № 20107750400124 по описа на ЧСИ Я. Б. – престъпление по чл. 217, ал.
3, вр. ал. 1 от НК; писмо изх. № 779/16.10.18г. на РП-Нови пазар, адресирано до
ЧСИ Я. Б., че срокът за разследването по
посоченото досъдебно производство е удължен до 15.12.18г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия ЧСИ Я. Б. за спиране
на настоящото производство до приключването на наказателното производство,
образувано понастоящем като досъдебно производство № 392/18г. по описа на
РУ-Нови пазар /преписка № 779/18г. на РП-Нови пазар/, на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 5 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото в открито с.з. на 21.11.2018г. от 9.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители /с оглед на краткия срок
– по телефона/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: