Град Свиленград, 16.11.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, I
граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При
съдебен секретар: Ц.Д.,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 102/ 2018 година по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД,
съединени в условията на евентуалност с искове с правна квалификация чл.50 от ЗЗД.
С исковата молба ищците А.В.К. и А.Г.К. искат от
съда да осъди ответника Й.Г.В. да им заплати сумата 13 000 лева - обезщетение
за имуществени вреди, от които сумата 10 784 лева, представляваща стойността на
придобито от ищците в режим на
съпружеска имуществена общност и унищожено имущество, включващо движими вещи – покъщнина, унищожени 60 кв.м. от покрива на жилището – дъски, челни дъски, черна
хартия и керемиди, както и средства за материали и труд за възстановяване на
жилището в състоянието му преди пожар, за който е виновен ответника, а също и
сумата 2 216 лева, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да
ползват жилището си в периода от 20.02.2015 г. /датата на пожара/ до 20.03.2016
г. Искат също съдът да осъди ответникът да им заплати и сумата 2 000 лева /по
1000 лева за всеки от ищците/ - обезщетение за неимуществени вреди в пълен
размер 10 000 лева /по 5 000 лв. за всеки от ищците/, които вреди са
последица от възникналия на 20.02.2015 г. пожар, опожарил жилищната сграда,
находяща се в град ************, ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от 20.02.2015г. до пълното им изплащане. Претендират и разноски.
При условията на евентуалност ищците са предявили
искове по чл.50 от ЗЗД в същите размери – в случай, че съдът прецени, че
вредите са произлезли от вещи, намиращи се под надзора на ответника.
Ищците твърдят, че са съпрузи, сключили
граждански брак на 20.09.1992г. Твърдят, че с ответника са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в град *******, представляващ дворно място - УПИ I в кв.203 по действащия регулационен план
на града, който имот по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Свиленград представлява поземлен
имот с идентификатор 65677.702.125, ведно с построените в него сгради с
идентификатор 65677.702.125.1 и идентификатор 65677.702.125.4.
Твърдят, че ответникът е собственик на 1/2 ид.
част от посочения имот - дворно място и две жилищни сгради, като правото на
собственост е придобил въз основа на договор за покупко - продажба, обективиран
в Нотариален акт № 44, том 1, дело №72/2002г. по описа на Служба по вписванията
– гр.Свиленград. Твърдят, че 1/4 ид. част от имота е лична собственост на
ищцата А.К., придобита от нея по наследство от баща й В.Й.В., а останала 1/4
ид.част е придобита от ищците в режим на съпружеска имуществена общност чрез
възмездна сделка, обективирана в Нотариален акт № 68, том II, дело № 1117/1998г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
Твърдят, че ползването на съсобствения между
страните недвижим имот е разпределено чрез съдебна спогодба, одобрена по гр.
дело № 179/ 1999г. по описа на Районен съд - Свиленград, така че на ищците е предоставено
ползването на едното жилище – обект с идентификатор 65677.702.125.1, а на
ответника е предоставено ползването на другото жилище – обект с идентификатор
65677.702.125.4. От одобряването на съдебната спогодба през 1999г. до датата на
пожара /20.02.2015г./ страните ползвали съсобствения имот съобразно спогодбата.
Ищците твърдят още, че в ползваното от тях
жилище са извършили основен ремонт, включващ дейности, описани подробно в
исковата молба, като акцентират на това, че са отоплявали жилището си с
електрически уреди - климатици и не са ползвали за отопление печки с твърдо
гориво. От своя страна, ответникът отоплявал своето жилище именно с печка на
твърдо гориво.
На 20.02.2015г. възникнал пожар в жилището на
ответника, който пожар обхванал и жилището на ищците. В резултат на този пожар
жилището на ищците напълно изгоряло, пропаднал покривът на къщата им и били
опожарени всички стаи и цялата покъщнина в тях, в това число следните движимите вещи:
-
легло „Приста“ в дневната, закупено през 2013г.
с матрак – 100 лв. за конструкцията и 240 лв. – за матрака;
-
холна гарнитура-диван
„тройка“, закупен през 2000г. – 232,50 лв.;
-
2бр. фотьойли от холна
гарнитура, закупени през 2000г. – 148,80 лв. /по 74,40 лв. – на фотьойл/;
-
холна секция, закупена
през 2013г. – 427,50 лв.;
-
холна маса, ниска,
дървена, размери 0.60 м. /1,20м., закупена 2001 г. – 46,50 лв.;
-
мокетен килим в
дневната, размери 1,67м. /2.40м., закупен 2013г. – 140 лв.;
-
DVD марка „Тошиба“,
закупено 2012г. – 50 лв.;
-
телевизор „Краун“ -28
инча, закупен 2005г. – 108 лв.;
-
абажур в дневната,
висящ с вентилатор и четири осветителни тела, закупен 2007г. – 20 лв.;
-
кухненски ъгъл с пет
места, разтягащ се и превръщащ се в спално легло, закупен 2013г. – 171 лв.;
-
кухненска маса,
дървена, елипса, размери 0.80м. /1.20м., закупена 2013г.- 80 лв.;
-
кухненски абажур,
закупен 2013г. – 19 лв.;
-
телевизионен шкаф,
ПДЧ, размери 0,60м.-0,60м.-0.40м., закупен 2013г. – 70 лв.;
-
вътрешно тяло на
климатик марка Fujitsu AOYG12, закупен 2013г. – 200 лв.;
-
3 кухненски стола,
дървени, тапицирани, закупени 2013г. – 85 лв. /по 28,33 лв. всеки един/;
-
кухненски мокетен
килим, размери 1.60м. /2,40м. закупен 2013г. – 80 лв.;
-
двукрилен дървен
гардероб, 2,20м. /0,85м., закупен 2013г. – 110 лв.;
-
дървен скрин с четири
чекмеджета, размери-1,20 м./1 м./0,40м., закупен 2013г. – 80 лв.;
-
легло „Приста“ в
детската стая, дървено, двойно, с ракла, закупено 2013г., с матрак – 180 лв. за
конструкцията на леглото и 240 лв. - матрак;
-
дървено бюро, закупено
2013г. – 80 лв.;
-
мокетен килим в
детската стая / 12 кв.м. /, закупен 2013г. – 60 лв.;
-
настолен компютър,
марка „Айсер“, без монитор, закупен 2013г. – 300 лв.;
-
телевизор ,,Тошиба“
плосък, 32 инча, закупен 2013г. – 280 лв.;
-
уредба с 3 тонколони
„Микролат“, закупена 2013г. – 142,50 лв.;
-
машинка за
подстригване – 10 лв.;
-
стол от детската стая,
дървен, тапициран, закупен 2013г. – 28,50 лв.;
От пожара в жилището на ищците били унищожени и:
-
висящ таван в хола с
площ 17,6 кв.м. – 440 лв.;
-
таван от дъски и
гипсокартон в хола с площ 17,6 кв.м. – 528 лв.;
-
таван на кухнята от
гипсокартон с площ 11 кв.м. – 121 лв.;
-
теракота на пода в
хола с площ 20 кв.м. и в кухнята с площ 5 кв.м. – 55 лв.;
-
ламинат в кухнята с
площ 7 кв.м. и в детската стая с площ 11 кв.м.– 55 лв.;
-
таван - 11 кв.м. -
дърво и гипсокартон – 330 лв.;
-
прозорец двукрилен,
ПВЦ и щора -2,60 кв.м. – 110 лв.;
-
60 кв.м. от покрива на
жилището – дъски, челни дъски, черна хартия и керемиди;
Средствата, необходими
за извършване на цялостен ремонт на опожареното жилище, в това число за труд и
материали възлизали на 7055 лв.
За изясняване на обстоятелствата за възникналия
пожар било образувано Досъдебно производство /ДП/ № 107/2015г. по описа на
РУ-Свиленград, което все още не било приключило. В хода на ДП на ищците станало
ясно, че ответникът, в нощта на пожара е запалил печката си на твърдо горива,
след което той и семейството му заспали. Назначената в хода на ДП пожаро–техническа
експертиза дала категорично заключение, че причината за възникналия пожар,
опожарил жилището на ищците, била запалената от ответника печка на твърдо
гориво, свързана с коминно тяло и димоотвод, намиращи се в непосредствена
близост до комина дървена греда и дъска от покрива. Ищците считат, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между възникналия пожар и задължението на
ответника да възстанови причинените им от пожара имуществени и неимуществени
щети.
След пожара жилището на ищците било напълно
обгоряло и полуразрушено, и в него било невъзможно да се живее. Унищоженото от
пожара имущество ищците оценяват на стойност 10 784 лв., включваща
стойността на движимите вещи, описани по-горе, унищожената част от настилките, тавана и покрива на жилището, и
средствата за материали и труд, необходими за възстановяването му.
Отделно от това, ищците твърдят, че са
претърпели имуществени вреди, заради това, че ответникът ги е лишил от
възможността да ползват жилището си за времето от 20.02.2015г. до 20.03.2016г. През
този период двамата ищци, със сина им, обитавали една стая в дома на брата на
ищеца, тъй като доходите им не им позволявали да наемат жилище. В тази връзка
претендират сумата 2 216 лв., представляваща част от средната наемна цена
за жилището им за посочения период.
Ищците посочват също, че вследствие на пожара
преживяли ужас, тревоги и стрес, от които все още не можели да се възстановят.
Притеснявали се дали ще имат сили и средства да възстановят дома си. Дълго
време не могли да спят по цели нощи, станали угрижени, затворени и неспокойни.
Така причинените им от пожара неимуществени
вреди ищците оценяват на общо 10 000 лв., т.е. по 5 000 лв. за
всеки от ищците, като предявяват искове за частично заплащане на всеки от тях
по 1000 лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
постъпил отговор, с който изцяло оспорва
предявените обективно и субективно съединени искове, по основание и по размер.
Ответникът оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения: че вследствие на пожара жилището на ищците напълно е
изгоряло, ведно с намиращата се в него покъщнина; че покривът на къщата изцяло
е пропаднал, както и че са били опожарени всички стаи, обитавани от тях; че
причината за пожара е запалената печка в жилището на ответника; че ответникът
не е изпълнил задължението си за почистване на комина и че е налице
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задълженията на ответника и
на причинените на ищците в резултат на пожара имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва и твърденията, че описаните в исковата молба вещи се
оценяват на претендираната от ищците стойност и че тези вещи са погинали в
пожара. Оспорва и искането на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на жилището им за периода от 20.02.2015г. до 20.03.2016г., като
твърди, че същото е недопустимо и неоснователно. Оспорва също претенцията за
неимуществени вреди, като неоснователна.
Ответникът не спори, че е собственик на 1/2
ид.част от съсобствен между страните недвижим имот - дворно място и построените
в него две жилищни сгради, описани в исковата молба. Не оспорва и
обстоятелството, че съсобственият имот, до датата на пожара, се е ползвал от
страните съобразно разпределение на ползването, извършено по съдебен ред през
1999 година.
Ответникът твърди, че причината за пожара,
възникнал на 20.02.2015г., е извършен от ищците ремонт и реконструкция на покрива на жилището, предоставено им за
ползване, с което действие ищците са нарушили целостта на покрива на жилищната
сграда, в която са разположени двата самостоятелни жилищни
обекта – този на ищците с идентификатор 65677.702.125.1 и този на
ответника с идентификатор 65677.702.125.4. Ответникът посочва, че ремонтът и
реконструкция на покрива са извършени от ответниците през лятото на 2014-та
година, а извършените строителни работи представлявали строеж, изразяващ се в
премахване на старата конструкция и поставяне на нова такава със завишена кота
било и различни нива, несъответстващи на стария покрив. Т.е. извършената
реконструкция на покрива представлявала изграждане на нов покрив, с което била
нарушена цялостта на покривната конструкция на цялата жилищна сграда, в която
се намират двата обособени самостоятелни обекта. Поради това, че бил извършен
нов строеж, а не ремонт от страна на ищците, били извършени незаконни
строителни дейности, именно в резултат на които ищците създали предпоставка за
започване на пожар.
Освен това, ответникът твърди, че в резултат на
пожара, жилището, ползвано от ищците, е само частично обгоряло и само част от
покрива на това жилище е бил унищожен. Ответникът твърди, че описаните в
исковата молба движими вещи са здрави и изнесени след пожара от ищците, както и
че се ползват от тях в новото им жилище, което са построили след пожара. Твърди,
че друга „част от „движимите вещи“, описани в исковата молба, са трайно
прикрепени към имота /самостоятелното жилище, ползвано от ищците/ и в този
смисъл представляват подобрения в него и не могат да бъдат предмет на предявен
иск за обезщетение на движими вещи“. Поради това счита, че в тази част исковата
претенция се явява недопустима.
За недопустима ответникът счита и претенцията на
ищците за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на жилището,
поради това, че в обстоятелствената част на исковата молба не се твърдяло, че
ищците са заплащали наем за ползване на стая в дома на И.К. – брат на ищеца А.К.,
което да представлява вреда за тях, чиято обезвреда да имат правно основание да
претендират. Претендира разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното:
Ищецът А.В.К. притежава правото на собственост
върху 1/4 ид. част, а заедно с ищеца А.Г.К. /в режим на съпружеска имуществена
общност/ – правото на собственост върху друга 1/4 ид. част от недвижим имот,
находящ се в град ****************, представляващ дворно място с построената в
него едноетажна жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища. А.К. е
придобила собствеността върху притежаваната от нея 1/4 ид. част от имота въз
основа на наследяване, а заедно със съпруга си А.К. са закупили по време на
брака си другата 1/4 ид. част - чрез договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален
акт № 68, том II, дело
№ 1117/1998г. по описа на Районен съд - Свиленград. Ответникът е собственик на
останалата 1/2 ид. част от имота, придобит
от него въз основа на договор за покупко - продажба, сключен преди брака му, с
Нотариален акт № 44, том 1, дело №33/2002г. по описа на нотариус с рег. № 354
по РНК.
По одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Свиленград дворното място е заснето като поземлен имот с
идентификатор 65677.702.125, а двете самостоятелни жилища - като сграда с
идентификатор 65677.702.125.1 и сграда с идентификатор 65677.702.125.4, видно
от представените скици и схеми – на лист 12, 13 и 16 от делото. Ищците са
обитавали сградата с идентификатор 65677.702.125.1, а ответникът – сградата с идентификатор
65677.702.125.4, като ползването е било установено по съдебен ред – въз основа
на извършено разпределение на ползването чрез съдебна спогодба, одобрена по гр.
дело № 179/ 1999г. по описа на Районен съд – Свиленград.
На 20.02.2015 година, в около 23,30 часа, е възникнал
пожар в съсобствената жилищна сграда, развил се от покривната конструкция към
стаите. Пожарът е обхванал и двете жилища. По това време в жилище си са били
ответникът, съпругата му и двете им деца, които са спели. Ищците и техният син
не са били тогава в жилището си. Пожарът е потушен след намесата на
противопожарната служба, но са причинени щети и на двете жилища.
Причината за възникване на пожара е непочистване
на комин и димоотводна тръба от сажди и димни продукти при горенето на печка на
твърдо гориво в жилището на ответника. Такава печка е имало единствено в
спалнята на ответника. Жилището на ищците е отоплявано с електрически уреди. На
датата на възникване на пожара ответникът е запалил печката на твърдо гориво в
около 17,00 часа /по собствените му твърдения/, а по-късно семейството му е
легнало да спи.
Коминното тяло, което е било на границата на
двете жилища, се е състояло от ентернитова тръба с вградени в самия комин и
около него дървени греди /л.176, л.177/. Вследствие на горенето и отделянето на
продукти на горенето са се наслагали сажди в коминното тяло – т.нар. крезот,
който е лесно запалим. В резултат на високата температура, която се е развила
при горенето на крезота и саждите, гредите около ентернитовата тръба са се
самозапалили. Така, огънят се е развил от гредите в непосредствена близост до
комина и е тръгнал надолу към стаите. Тъй като между двете жилища е нямало
изграден брандмауер /пожарозащитна стена, която разделя покривната конструкция
и е с пожароустойчивост 2,30ч./ огънят е обхванал не само покрива върху
жилището на ответника, но и покрива върху жилището на ищците, респ. стаите в
жилището им.
Въпросните греди не се установява да са резултат
от твърдения от ответника извършван от ищците ремонт и реконструкция на
покривната конструкция. Напротив, през 2014-та година ищците само са
„пренаредили“ керемидите в частта от покрива върху тяхното жилище, без да
изменят конструкцията му. Разрешение за строеж за ремонт и реконструкция на
жилищната сграда не е било издавано през 2014-та година, видно от писмо на
Главния архитект на Община Свиленград /л.124/, но и не е било необходимо
такова.
В случая, тъй като жилищната сграда е строена е
отдавна, не е спазено нормативното изискване, при стоежа на покрива гредите да
са поне на 50 см. разстояние от коминното тяло. Затова и покривната
конструкция, която не е променяна от строежа на сграда, е такава – по думите на
вещото лице Р.: „навремето така са строили старите майстори – вътре в комините,
за да се укрепи конструкцията, са поставяли такива греди“.
Заради наслагването на сажди в коминното тяло,
почистването на комина е задължително да се прави в началото на отоплителния
сезон и периодично при необходимост, като се спазват правилата и нормите за
пожарна безопасност, съгласно Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В случая,
коминът и димоотводната тръба на печката на твърдо гориво не е била почистена
от страна на ответника, в нарушение на предписаните правила. Сам ответникът,
пред разследващите органи в досъдебното производство, заявява: „Всеки път го
чистя /комина/ с едно желязо, което го пускам комина с въже, така го чистя от 5
– 6 години … За да го изчистя комина в края на лятото се качих горе на покрива.
От горния край на комина го спуснах това желязо вътре в комина, нямаше нагар,
нямаше нищо. … Видях, че в края на ентернитовата тръба има следи от натрупан
нагар, няма как да няма точно там, нали излиза дим … това е комин, нормално е
да е мръсен. … От едно време си знам, че трябва да се почистват комините, и
така всяка година, откакто паля, към края на лятото се качвам на покрива и го
чистя, за да дърпа повече дим и да не се запушва. … През зимата на 2014 – 2015
г. не съм проверявал комина, защото нямаше причина да се кача горе. Комина си
дърпаше добре, покрива не течеше. … не знам колко пъти трябва да се чисти
комина … “. Т.е ответникът е почиствал комина само веднъж годишно – в края на
лятото, защото така е решил и защото също така самонадеяно е решил, че няма
необходимост да прави това и през отоплителния сезон, и въпреки очевидна такава
необходимост - следи от натрупан нагар в края на ентернитовата тръба.
В резултат на пожара са нанесени имуществени
вреди по жилището на ищците, както и са унищожени от пожара притежавани от тях
и намиращи се в сградата движими вещи. От пожара е унищожена и голяма част от
къщата им - част от покрива, фасадата и интериора. Жилището не е било годно за
обитаване, което е наложило ищците да живеят в една стая при брата на А.К. – И.К.,
за период около една година след пожара. Няма данни ищците да са плащали наем
за ползваната от тях стая.
Пазарната стойност на унищожените от пожара
движими вещи на ищците възлиза на сумата 3729,80 лв., като се вземе предвид
тяхното овехтяване стойността им към момента на увреждането. Стойността на ремонтните работи за възстановяване
на жилищната сграда в състоянието й до пожара, възлиза на сумата 7056,33 лв.
Вследствие на пожара ищците са претърпели и
стрес, тревоги и притеснения. Чувствали са се „съсипани“ дълго време след това.
Допълнителни притеснения ищците са преживели и във връзка с факта, че към онзи
момент синът им бил студент – нямало е къде да живеят те и детето, с какво да
издържат него и тях самите. Започнали са „от нулата“ и са продължили напред
много трудно, защото всичко, което са събирали и натрупали през годините,
погинало при пожара.
По повод пожара е образувано Досъдебно
производство № 107/2015г. по описа на РУ Полиция-Свиленград, за което няма
данни да е приключило към настоящия момент. От същото обаче са представени и
приети като писмени доказателства по делото документи, в това число протоколи
за разпит на ответника, дадени в качеството му на свидетел /4 бр. – л.168 –
л.175/, видно от които той сам признава факта, че е почиствал комина само
веднъж преди отоплителния сезон и че „най-вероятно пожара е тръгнал от комина
на нашата печка“ /л.169/, в разрез със защитните тези, застъпени в отговора на
исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, свидетелски показания,
заключения на вещи лица, както и от приложените материали от ДП № 107/2015 г.
на РУ Полиция - Свиленград.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото съдебно-икономическа и съдебно-пожаротехническа
експертизи. Вещите лица, изготвили експертизите са различни от тези, които са
изготвили експертизите по Досъдебното производство, по изричното настояване на
ответника. Въпреки това, заключенията са еднозначни и установяват с
категоричност причината за пожара, вида и размера на имуществените вреди,
претърпени от ищците. Експертизите, изготвени в настоящото производство се
припокриват с тези, изготвени в досъдебното производство, а последните не
следва да се игнорират, доколкото изготвилите ги вещи лица имат преки
впечатления за състоянието на имота на ищците непосредствено след възникналия в
него пожар. Липсват каквито и да било данни за евентуалната им пристрастност
или друга причина за отстраняването или освобождаването на вещите лица от изготвяне
на възложените им експертизи. Освен това, вещите лица са взели предвид и
изложените от ответника възражения с отговора му и са отговорили и на поставени
от ответника въпроси във връзка с твърденията му по същия отговор.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели Г.Х.Д.и Е.Г.К.. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се, същите кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства и с изслушаните и приети по делото експертизи. По отношение на
унищожените от пожара движими вещи на ищците, находящи се в къщата им по това
време - тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления за това от честите
си посещения в къщата на ищците. И свид. Д., и свид. К. посочват, че от
движимите вещи са се запазили само шкафчетата от кухнята, печката и хладилника.
Техните впечатления са и непосредствено след пожара, а свидетелят Г.Д.е и
поемно лице при огледа след пожара, извършен на 21.02.2015г. от 10,10ч. Съдът
дава вяра и на показанията на свидетеля И. М.Н., извършил ремонта на покрива на
жилището на ищците през 2014 г., т.е. преди пожара, който заявява с
категоричност: „конструкцията не сме сменяли“ /л.183/. Неговите впечатления,
относно ремонта на покрива, са също преки и непосредствени, и не се
опровергават от останалите доказателства по делото. Фактът, че през 2014 г. не
е било издавано разрешение за строеж за ремонт и реконструкция на жилищната
сграда не опровергава извода, че реално такъв не е бил правен.
Съдът не дава вяра на свидетелят Д.М.
Б., тъй като тя няма преки и непосредствени впечатления. Същата сама заявява,
че не живее в съседство със страните и не е влизала в къщата им. Същото посочва
и ответникът в показанията, дадени от него в качеството му на свидетел в
досъдебното производство – „Д. не живее в тази къща“ – л. 174. Свидетелят А.Д.С.
също няма непосредствени впечатления, относно движимите вещи на ищците,
повредени от пожара. Свид. С. заявява, че не е влизал в „къщата на А.“ и не
може да каже точно какви движими вещи са се изнасяли от ищците, какви са били
изнесени в оранжерията и дали те са били годни за употреба. Свидетелят Д.К. Р.също
е неточен в показанията си относно движимите вещи на ищците – той е видял
някакви вещи в оранжерия, но не може да каже дали са изнесени от ищците от
опожареното им жилище, кога и какви са тези вещи. Поради изложеното, съдът няма
да кредитира показанията на свидетелите Б., С. и Р..
Съдът не дава вяра и на показанията
на разпитаните по делото свидетели Ю.П.И. и Д.К.В., съответно тъща и съпруга на
ответника. Техните показания съдът намира за необективни, поради това, че са
заинтересовани. Тази преценка на съда почива на разпоредбата на чл.172 от ГПК,
поради съществуващата близка родствена връзка между свидетелите и ответника, и противоречие
на показанията им с цялостния доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Трайна е практиката на съдилищата, че когато
вредите са причинени при използване на вещ в нарушение на предписани или
общоприети правила, отговорността е по чл.45 от ЗЗД
/или чл.49 ЗЗД - в случаите на възлагане на работа на
друго лице/ и тя се носи от проявилото виновно поведение
/действие или бездействие/ лице /или от възложителя на работа/. В този смисъл е
и задължителната съдебна практика, обективирана в т.3 от ППВС № 4/1975 г.
По делото се установи, че на 20.02.2015 г. е имало
пожар в жилището на ищците и в резултат на това е унищожена част от сградата -
по покрива, вътрешността, фасадата, както и са изгорели находящи се в жилището
движими вещи, собственост на ищците. Пожарът е възникнал от съседното жилище на
ответника след запалването от страна на последния на печка с твърдо гориво,
вследствие на непочистване на комина от сажди.
Доказа се извършеното от ответника противоправно
деяние, изразяващо се в непочистване на комина от сажди при горенето на печка
на твърдо гориво в жилището му. Противоправноста на деянието следва от Закона –
чл.38, ал.2 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно посочената
разпоредба, „Комините и димоотводните тръби се почистват от сажди и отлагания в
началото на отоплителния период и периодично при необходимост, като се вземат
мерки за ПБ“. Деянието е извършено от ответника виновно, доколкото не бе
оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Доказаха се и претърпените от ищците имуществени
вреди, състоящи се в унищожените от пожара движими вещи /покъщнина/, част от
самата сграда, разходи за труд и материали за възстановяване на жилищната
сграда в състоянието й до пожара. Доказаха се и претърпените от ищците
неимуществени вреди, състоящи се в стрес, напрежение, притеснения, обичайни за
такова събитие.
Налице е връзка между противоправното деяние,
извършено от ответника, и имуществените и неимуществените вреди, претърпени от
ищците, за да възникне отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД.
Вредите са причинени от ответника, който е не е почистил комина, съобразно
нормативно вмененото му задължение. В случай, че коминът бе почистен при
спазването на горепосочената наредба, не би възникнал пожара, унищожил жилищната
сграда и намиращите се в нея движими вещи.
Следователно, установени са по категоричен начин
елементите от фактическия състав на деликта - противоправното поведение на ответника,
увреждането на ищците, причинната връзка между тях и вината на
делинквента-ответник.
По отношение размера на доказаните по вид
имуществени вреди съдът приема, че същите възлизат на стойност 10 786,13
лева - съобразно заключението на приетата съдебно-оценъчна експертиза, от която
7 056,33 лв. - имуществени вреди за ремонт и възстановяване на къщата и 3
729,80 лв. - стойността на унищожените от пожара движими вещи. Сумите следва да
се присъдят съобразно търсения им размер, макар и доказания им да е по-висок,
тъй като по делото липсва предприето от ищците увеличение на размера на предявените
от тях осъдителни искове. Неоснователно е направеното от ответника възражение
за съпричиняването на вредите, доколкото не се доказаха наведените в тази
връзка твърдения за промяна на конструкцията на покрива от страна на ищците,
респ. за поставяне на греди в близост до комина, довело до пожара.
По отношение претенциите на ищците за присъждане
на имуществени вреди в размер на 2216 лева, представляващи обезщетение за
лишаване от възможността да ползват жилището си в периода от 20.02.2015 г.
/датата на пожара/ до 20.03.2016 г., съдът намира същата за допустима, но за
неоснователна. В случая, ищците не са претърпели имуществени вреди във връзка с
неползването на жилището си, доколкото не са направили разход /не са плащали
наем/, който да представлява имуществена вреда да тях и тази вреда да подлежи
на обезвреда. По-скоро, те са изживели неудобства и притеснения от неползването
на собственото си жилище, но тази вреда не е имуществена. Поради това, тези
искови претенции ще се отхвърлят като неоснователни.
По отношение размера на претенциите на ищците за
присъждане на неимуществени вреди, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, необходимо за покриване на неимуществените вреди, претърпени от
ищците, е в размер на сумата от 2000 лева – по 1000 лева за всеки от тях. Ищците
са претърпяли от пожара обичайните за такъв случай болки и
страдания, предизвикани от шока, стреса, притесненията за бъдещето и последващото
възстановяване. Ето
защо, съдът намира предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за
основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид
основателността на главните искове, основателно е и искането за присъждане на
законна лихва. Доколкото задължението е от непозволено увреждане, началният
момент, от който се дължи законна лихва, е деня на увреждането - 20.02.2015 г.,
съобразно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи,
че съдът намира за несвоевременно направено искането на ответника, заявено в
писмените му бележки, за допускане разсрочване на изпълнението на решението, на
основание чл.241, ал.1 от ГПК. Действително, съгласно посочената разпоредба,
„При постановяването на решението съдът може да отсрочи или разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или други обстоятелства“.
Такова искане обаче следва да се направи до приключване на делото, за да може
да се ангажират доказателства за имотно състояние на ответника или други
обстоятелства, обуславящи приложението на горецитираната разпоредба, респ. за
да може ищецът да вземе становище по искането и по доказателствата към него.
Поради това съдът счита, че не дължи произнасяне по така направеното искане.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, върху
ответника следва да бъдат възложени направените от ищците по делото разноски в
размер на 2319,33 лева, съразмерно с уважената част от исковете. На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, върху ищците следва да бъдат възложени направените от ответника
по делото разноски в размер на 144,78 лева, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45 от ЗЗД, Й.Г.В. с
ЕГН: ********** да заплати на А.В.К. с ЕГН: ********** и А.Г.К. с ЕГН: **********,
сумата 10 784 лв. /десет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева/,
представляваща обезщетение за нанесени им имуществени вреди от причинен пожар
на 20.02.2015 г. в град ************, опожарил собственото им жилище – сграда с
идентификатор 65677.702.125.1 по КК и КР на гр.Свиленград, включваща сумата
3729 лв. – обезщетение за унищожени движими вещи, описани в исковата молба, и
сумата 7055 лв. – обезщетение за унищожената част от сградата и средствата за
труд и материали, необходими за възстановяването й във вида преди пожара, ВЕДНО
със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху сумата
10784 лв., считано от датата на увреждането - 20.02.2015г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 784 лв. до пълния предявен
размер от 13 000 лв., т.е за сумата 2216 лв. - обезщетение за вреди,
произтичащи от лишаването им от ползване на жилището за периода от 20.02.2015г.
до 20.03.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.45 от ЗЗД, Й.Г.В. с
ЕГН: ********** да заплати на А.В.К. с ЕГН: ********** и А.Г.К. с ЕГН: **********,
сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ - по 1000 лв. /хиляда лева/ за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за нанесени им неимуществени вреди в пълен размер
10 000 лева /по 5 000 лв. за всеки от ищците/, в резултат на причинен пожар на 20.02.2015 г. в град ************,
опожарил собственото им жилище – сграда с идентификатор 65677.702.125.1 по КК и
КР на гр.Свиленград, ВЕДНО със законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху
сумата, считано от датата на увреждането - 20.02.2015г. до окончателното й
изплащане,
ОСЪЖДА Й.Г.В.
с ЕГН: ********** да заплати на А.В.К. с ЕГН: ********** и А.Г.К. с ЕГН: **********,
сумата 2319,33 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.В.К.
с ЕГН: ********** и А.Г.К. с ЕГН: **********, да заплатят на Й.Г.В. с ЕГН: **********
сумата 144,78 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: