РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Русе, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета А. Въззивно гражданско дело №
20234500500272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Х. О. и О. Х. О., и двамата чрез адв. Б. М. АК
Русе против решение № 276/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 5544/2022 г. на
Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове да се
признае за установено по отношение на ответниците С. О. Б. и З. Х. Б., че ищците са
собственици на процесния недв. имот за размера над присъдената общо за тях 1/2 ид.
част, съответно по ¼ ид. ч. за всеки, да бъдат осъдени ответниците да им върнат тази
част от имота и да се отмени КНА в частта му над присъдената общо за ищците ½ ид.
част. Намират решението в обжалваните части за неправилно, постановено при
извършени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и водещата
съдебна и тъкувателна практика. Въвеждат оплакване за непълен и неточен доклад по
делото и порочно разпределена доказателствена тежест. Считат, че неправилно съдът
посочил твърдяната от ищците фактическа обстановка. Заявяват, че твърдели, че баща
им е собственик на целия недв. имот- половината по наследство, а другата половина по
давност. Независимо, че изрично посочили, че продължават владението на баща си и се
позовават на него, съдът не им указал да докажат и собственото си владение. Въвеждат
оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във
връзка са анализа на събраните свидетелски показания. Заемат позоция и че
неправилно съдът постановил частична отмяна на КНА, като развиват подробни
1
съображения затова. Намира, че с решението си в тази част съдът създавал права на С.,
каквито тя нямала, както и на втория ответник по делото. Оспорва като неправилни
изводите на съда, че Х. не бил собственик и наследниците му не можели да се позвават
на това обстоятелство. Позовава се на съдебна практика. Претендират отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което предявените от тях
искове да бъдат изцяло уважени, в условията на евентуалност, в случай, че съдът
потвърди първоинстанционното решение по отношение на ревандикационните искове,
да бъде отменен изцяло КНА, с който ответницата и косвено вторият ответник се
легитимира като собственик на процесния имот на второ основание – по давностно
владение. Претендират разноски.
Въззиваемите страни С. О. Б. и З. Х. Б., и двамат чрез адв. С. С. АК Русе АК
Русе оспорват основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по
чл. 263 ГПК. Искат решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно.
Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лица, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 108 ЗС да
бъде признато за установено по отношение на ответниците С. О. Б. и З. Х. Б. правото
на собственост на Е. Х. О. и О. Х. О. върху недв. имот, находящ се в с. С., общ. В., обл.
Р. и представляващ дворно място с площ от 540 кв. м. – имот № 217, за който е
образуван УПИ ХІ с площ от 933 кв. м. в кв. 29 по КРП на с. С., ведно с построените в
това дворно място жил. сграда с площ от 50 кв. м. и жил. сграда с площ от 9 кв.м. при
права по ½ ид. ч. за всеки от ищците, да бъдат осъдени ответниците да им предадат
владението на имота и иск по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за
собственост на недв. имот, придобит по давностно владение № 166, том 35, дело №
7344, вх. рег. № 12438/16.10.2021 г. на СВ.
С исковата молба ищците са заявили, че процесният имот бил закупен от д. им
О. Е.ов К., който починал през 2000 г., а през 2001 г. починала баба им Ф. К. От
раждането до смъртта си през 2015 г. в този дом живял баща им Х. О. К. Двамата ищци
също били родени там. Намиращите се в имота сгради доколкото знаели били строени
от дядо им. Процесният имот бил записан на името на баща им като едноличен
собственик в данъчната служба на Община В. Винаги той плащал дължимите данъци за
имота, а след смъртта му това правел първият ищец. Когато баща им починал се
споразумели О. да плаща данъците за имота, а Е. да го стопанисва и полага грижи за
него, тъй като живее в Русе. През лятото косял трева, а зимата ринел сняг. Беряли
плодовете от градината. Когато били възпрепятствани, тяхна далечна роднина Г.Б.се
грижела за имота, тъй като ищецът О. О. от няколко години живеел в чужбина. Ходела
2
да проветрява, да чисти, ключа от него бил в нея. През 2016 г. била продадена друга
къща на баба им и всички вещи от нея пренесли в процесния имот. Заявяват, че след
смъртта на баща им всички близки и познати знаели, че къщата на ул. „П. В.“ № * била
на б. им, а след неговата смърт – на тях, неговите наследници. През пролетта на 2022 г.
узнали, че леля им З., която била сестра на баща им и нейният съпруг режат дърветата
в двора на имота и го чистят. Казали, че имотът е вече техен и поискали ключа от Г.
Така установили, че леля им се снабдила с констативен нот. акт за собственост по
давностно владение. Заявяват, че изявленията на тримата, разпитани в нот.
производство свидетели, не отговаряли на истината. До преместването на б. им и д. им
в къщата на ул. „К.“ № * б. им и те живеели с тях. След преместването им през 1988 г.
баща им владеел имота до смъртта си, със съзнанието, че е собственик на имота и
плащал данъците. Никой не му оспорвал по никакъв начин владението. След смъртта
му, ищците владеели имота с намерението, че са собственици като наследници. За
периода от 1988 г. до пролетта на 2022 г. нито ответницата, нито който и да било друг
не е оспорвал нито на баща им, нито на тях собствеността върху този имот. С. не била
владяла имота. Заемат позиция, че баща им Х. К. е придобил имота по наследство и
давност, тй като от 1988 до 2015 г. го владял явно, постоянно, непрекъснато и
несъмнено с намерението на собственик, без някой да е оспорвал имота досега в
настоящите му граници. След смъртта му те продълижил да владеят целия имот, явно,
спокойно и непрекъснато, с намерение за своене. Поради това претендират да бъде
признато по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на по ½ ид.
част от имота по наследство от баща им, да им предадат владението на имота и да бъде
отменен КНА за собственост по давност, с който леля им се снабдила през 2021 г.
В своя отговор по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответниците С. О. Б. и З. Х. Б.
оспорили предявените искове по чл. 108 ЗС, а иска по чл. 537 ГПК счели за частично
основателен. Признали, че имотът е бил придобит от О. К., както и че Х. К. до смъртта
си е живял в него, но възразили срещу твърдението, че го е придобил по давност. Заели
позиция, че за периода 1988 – 2000 г. О. К. е държал процесната вещ на основание заем
за послужване, тъй като отношенията между роднини не предполагат своене на вещта.
След настъпване на смъртта на собствениците на имота Х. К.и и С. Б. наследили
имота при равни права. От този момент до смъртта на Х., независимо, че ползвал имота
и живял в него, не било налице своене в пълне обем. К. владеел своята ид. част и
държал ид. част на с. си С. Б.. Липсвали доказателства в промяна в намерението му,
както и за превръщане на държането във владение. Оспорват твърденията, че ищците
били владели имота. Никой не ги бил виждал в него, нито когато баща им бил жив,
нито след това. Грижи за него полагали двамата ответници. Поради това претендират
отхъврляне на ревандикационния иск. По отношение на искането по чл. 537, алл. 2
ГПК считат, че С. Б. не била собственик на целия имот, а само на ½ ид. част, а ищците
на по ¼ от него. З. О. не претендирал за права върху имота.
3
Страните не спорят, че собствеността върху процесния имот е придобита от
дядото на ищците и бащата на първата ответница О. Е. К., като не е имал документи,
удостоверяващи собствеността му. Установява се от приложените по делото
удостоверения, че О. Е. К е починал през 2000 г. и е оставил за свои законни
наследници д. си С. О. Б. и Х О. К – с., който е починал на 14.02.2015 г. и е оставил за
свои законни наследници ищците Е. Х. и О. Х. О..
По делото е приложен нот. акт за собственост на недвижим имот № 111, том VІ,
рег. № 9147, дело № 909 от 2021 г. на нотариус А. Ф., с който отв. С. Б. е призната за
собственик на процесния недв. имот по давностно владение. Приобщено към
доказателствения материал е и нот. дело, по което е било издаден КНА.
От показанията на св. Г.Х. Б. се установява, че със страните са далечни роднини,
живеела в близост до процесния имот и всеки ден минавала покрай него. Поради това
знаела, че в имота до смъртта си сам живеел бащата на ищците и те като малки. Сестра
му С. живяла в имота докато се омъжи, след което се изместила в друга къща на
същото село. От този момент не била вижда да идва в имота, да се грижи за него, да
има претенции към него. Х. казвал, че имотът е негово, тя така и знаела. След като Х.
починал, с. му й оставили пари и тя плащала данъците за имота, дали й ключ да го
наглежда. Когато имало нещо за ремонт, се обаждала на Е. и той се идвал. Е. коясл
имота, обирал кайсиите. От Е. и О. също била чувала, че леля им няма претенции към
имота. Те възнамерявали дори да си го поделят. Миналата пролет видяла, че в имота
има отрязани дървета и от съседи разбрала, че С. и съпругът й започнали да извършват
някакви дейности в двора. Не знаела как са влезли, защото ключ имала само тя. След
известно време З. поискал ключа и казал, че имота е вече техен. Тя не дала ключа и се
обадила на ищеца Е. и му казала. Към момента знаела, че Е. и О. нямат достъп до
имота, защото отвън имало поставен друг катинар от леля им, за който те нямали ключ.
В имота не живеел никой.
Св. Д. С. Д. дава показания, че живее в съседния на процесния имот и поради това
знаел, че в него до смъртта си живеел бащата на ищците Х., докато починал през 2015
г. След това виждал в имота ищците, О. си идвал веднъж годишно, през лятото, когато
се приберял от Унгария и ходел да нагледа имота без да отсъда там, защото нямало
условия, а Е. идвал да коси трева. През зимата не ги бил виждал. Виждал С. да идва да
види брат си, но не и да работи в него. Не е чувал да изявява претенции към имота.
Доколкото знаел имотът е на Х. Видял леля си през есента да чисти имота. Тогава З.
му казал, че прехвърлили имота на тяхно име. Към настоящия момент никой не живеел
в имота. Къщата била празна.
Св. А.Ф. Р. - пл. на ответника З. установява, че му било известно, че през годините
в процесния имот живеел брата на С. със съпругата си, а след като се развели само той,
докато почине през 2015 г. Докато бил жив Х., С. и З. се грижели за него. Понякога му
4
носели храна. Не бил виждал след 201 5г. някой да стопанисва този имот. За
погребението му пристигнал големия с., а Е. изобщо не дошъл. Често минавал покрай
въпросното място и виждал, че двора му не е поддържан. Откакто вуйчо му взел имота,
в него нямало как да ходят ищците, защото било заключено. З. оправил оградата и
сменил ключа. До тогава оградата на имота била съборена от долната страна, имотът
бил в окаяно състояние. Не се поддържал, имало сухи клони и дървета. По негови
спомени това било 2018 -2019 година. Докато бил жив Х., отношенията му със С. били
добри, нямало конфликти помежду им.
Св. А. С. Г. – далечен братовчед на З. дава показания, че е от с. С. и познава и С.,
познавал и Х.. Първоначално в имота живеели техните родители, после Х. със
семейството си и неговите деца, също и С. докато се омъжи. Изнася данни, че след
смъртта на Х. никой не е живял в процесния имот. Ищците не познавал, не ги бил
виждал да си идват в селото. Не знаел за някакъв спор между С. и Х.. Свидетелства, че
С. заедно със съпруга си се е грижила за този имот. Виждал да ги да ходят да
почистват. И преди да почине Х. пак те се грижели за имота. Докато бил жив брай не
бил чувал С. да има претенции за този имот. Двамата с Х. били в добри отношения, не
е чувал да се карат за нещо.
Св. Б. Ю. С. изнася данни, че живее в с. С. и познава С. и З., които му били
съседи. Познавал и Х.. Знаел, че той живее в процесния имот до смъртта си и затова
мислел, че той е негов. На погребението му дошъл само с.ът му О., който бил в
чужбина. След като Х. починал никой не се грижел за имота. Често минавал покрай
него и виждал, че стои заключен. Къщата била кирпичена и почти се събаряла.
Свидетелят не бил чувал някога С. да има претенции по отношение на този имот. Не
знаел за конфликти между нея и брат й.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд след анализ на
събраните по делото доказателства приел за установено, че процесният имот в с. С.,
обл. Р. не е бил придобит от баща им Х. К. по давност, доколкото не бил завършен
фактическия състав на придобивната давност, тъй като до смъртта си не се бил позовал
на нея. Ищците изрично са основали претенциите си на придобито право на
собственост по наследяване. Поради това претенцията им била частично
неоснователна, до размера на наследствените права на ответницата- ½ ид. част от
имота. Изложил съображения и че липсват доказателства до смъртта си Х. К. да е
отбълснал владението на другия съсобственик – отв. С. Б.. По делото се установявало
категорично, че отношенията между б. и с. са били добри, без конфликти, липсвали
разговори и обсъждане на бъдещето на имота. По тези съображения приел, че
наследодателят на ищците не е придобил правото на собственост върху целия имот, а е
притежавал толкова, колкото е получил по наследство- ½ ид. част. Приел още, че
независимо от извършеното признание от страна на ответниците на правата на ищците,
5
доколкото същите са се легитимарил извънсъдебно с КНА за собственост на целия
имот, било налице основание за отмяна на този акт, но до размера на правата на
ищците в съсобствеността като законна последица от уважения иск за собственост.
Исковата претнеция за предаване на владението също приел за основателна, доколкото
по делото са били събрани доказателства, че достъпът на ищците до имота е
препятстван от ответниците.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № 276/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 5544/2022 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба е
неоснователна.
Настоящият състав счита, че формираната и изложена в мотивите на решението
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, а правните изводи са прецизни
и правилни, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно
са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Първоинстанционният съд е изградил преценката си за придобиване по наследство от
страна на ищците на идеалната част на баща им от имота въз основа на задълбочен
анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е
приел, че предявените искове са основателни и следва да бъде уважени до размера на
наследствените им права, а именно по 1/4 ид. част от имота.
По въведените във въззивната жалба възражения следва да се отбележи следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо
ищците да докажат, че са собственици на имота на твърдяното от тях правно
основание, както и че ответниците владеят имота без основание или на основание,
което не може да им се противопостави.
В настоящия случай ищците изрично се позовават на наследствено
правоприемство от своя баща, твърдейки, че същият преди смъртта си е придобил
половината от имота по наследство от своите родители, а другата половина по давност,
упражнявана в периода 1988 г. – 2015 г. Правилно районният съд е приел, отчитайки
безспорният между страните факт, че имотът е бил придобит по наследство от
наследодателите на бащата на ищците и на ответницата С. Б., че след смъртта им,
съобразно наследствените си права, отв. Б. и наследодателят на ищците Х. К. са
станали съсобственици на имота по наследство при равни права.
6
По отношение на основия спорен между страните въпрос, дали наследодателят на
ищците Х. К. е придобил частта на своята сестра на първично придобивно основание –
изтекла в негова полза придобивна давност, правилно и в съответствие със
задължителната съдебна практика районният съд е приел, че завършването на
фактическия състав на придобивната давност изисква позоваване на нея.
По прилагане института на придобивната давност, без владелецът да се е позовал
на нея чрез снабдяване с титул за собственост в рамките на конкуренцията на права на
страните за един и същи период, с оглед трайната съдебна практика, изтичането срока
на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е
необходимо позоваването от него на изтичането й чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен иск или чрез снабдяване с нотариален акт за
собственост, издаден по обстоятелствена проверка. В случая ищците, в чиято тежест е
било да докажат в процеса, че баща им е придобил правото на собственост върху
процесния имот по давност, осъществявана в периода 1988 г. – 2015 г., не са сторили
това. Нито се твърди, нито се доказва позоваване от наследодателя им приживе, за да е
завършен фактическия състав на този начин на придобиване на собствеността. И
доколкото ищците основават своето право на собственост на наследствено
правоприемство, законосъобразен само поради това е изведеният извод за
неоснователност на претенциите им, досежно ½ ид. част от процесния имот.
Възраженията във въззивната жалба, обосновани с обстоятелството, че съдът не
съобразил твърденията им, въведени с исковата молба, че продължили владението на
баща си, са неоснователни. Липсва от тяхна страна изрично позоваване на първично
придобивно основание. Собственическите им претенции са заявени на основание
наследяване, а не наследяване и давностно владение. Липсва позоваване на
присъединяване на упражнявано от тях владение към осъществяваното от страна на
техния баща до смъртта му владение. Действително, в исковата молба се съдържат
твърдения, че след смъртта на баща си са продължили да владеят спокойно, явно и
необезпокоявано целия имот, които обаче твърдения са противопоставени на
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на
собственост на ответниците без обаче самите ищци да се позоват /с оглед
отправеното до съда искане/ на изтекла в негова полза давност. Поради това,
позоваването на чл. 82 ЗС и чл. 83 ЗС и изведените въз основа на тях възражения
във въззивната жалба са неотносими към конкретния казус.
Законосъобразни са и другите изведени от първоинстанционния съд изводи, че по
делото се установява единствено ползване на имота от страна на бащата на ищците, но
не и владение. Всички възражения във въззивната жалба в обратен смисъл са
неоснователни. При наследяване, владението като част от имуществото на
7
наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците, дори и когато
само един от тях, както е в случая, остава в наследствения имот. В отношенията между
сънаследниците се счита, че този, който ползва цялата съсобствена вещ владее само
своите идеални части, а е държател на чуждите идеални части. За да завладее цялата
вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си и отблъсквайки владението на
останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си. Отблъскването на
фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен характер, за да
достигне до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя съсобственик да
завладее цялата сънаследствена вещ /ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Когато
собственическото отношение се манифестира пред трети лица, но поведението на
владелеца спрямо останалите съсобственици е такова, че не може да се каже със
сигурност дали владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл.
31, ал. 1 ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като
несъмнително. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва
да е демонстрирано недвусмислено.
Относно необходимите едностранни действия, които следва да бъдат
обективирани от страна на държателя спрямо собственика, за да се промени държането
във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужди идеални части от
правото на собственост, в практиката на ВКС се приема, че действия по извършване на
ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по
поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, не надхвърлят нуждите
на обикновеното ползване и не може да се приемат като достатъчно доказателство за
установено владение върху чуждите идеални части (в този смисъл - Решение № 211 от
15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, І г. о.).
Предвид изложеното, само от факта, че бащата на ищците е живял в имота,
стопанисвал го е, плащал е данъци, не може да се направи извод, че е придобил по
давност идеалната част на другия наследник – своята сестра С.. Той би трябвало да
отблъсне владението на отв. Б. по ясен начин, така, че тя да разбере намерението му за
своене. Такива доказателства в случая няма. Що се отнася до възражението, че през
2007 г. Х. К. подал декларация за „придобиване“ на имота, следва да се отбележи, че
декларирането на имота на негово име и заплащане на данъците за него са задължения,
произтичащи от данъчното законодателство и нямат правно значение в отношенията
между съсобствениците по повод на владението на имота от друг съсобственик.
Съгласно практиката на ВКС само по себе си декларирането на имот като
изключителна собственост, както и заплащането на дължимите за него данъци, не
представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС (Решение № 37 от 26.03.2018 г.
по гр. д. № 1969/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 195 от 28.06.2011 г. по гр. д. №
86/2011 г. на ВКС, II г. о.).
8
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба досежно размера по
отношение на който бил отменен КНА. Неправилно въззивниците считат, че същият
следва да бъде отменен изцяло.
Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС,
ОСГК (в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ВС,
ОСГК), с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо
всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращия правото на
собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със
сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на
собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменянето на последния е изрично
разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на
засегнатото с издаването му материално право. Следователно – отменянето на
констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е последица, приложима
при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения иск за
собственост, и правото, удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен
акт. Тази правна последица трябва да е съответна на обема правата, за които
предявеният ревандикационният иск е уважен. Правилно поради това
първоинстанционният съд е отменил констативния нотариален акт само за ½ ид. част
от имота, т. е. до онзи обем права, за които исковете за собственост против ползващото
се от акта лице са били уважени. Независимо, че ответникът З. Б. изрично е заявил, че
не претендира права върху имота, че отв. С. Б. претендира да има само ½ ид. част по
наследство, както и че ищците са заявили искане за отмяна на целия КНА, предвид
всичко изложено по-горе, няма как в настоящото производство, с оглед изхода на
спора по предявените ревандикационни искове и доколкото отменянето на
констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е
само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, да бъде
отменен целия констативен нотариален акт.
Поради това, решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства,
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите сторените от тях
разноски за адв. възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
9
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 276/07.03.2023 г., постановено по гр. д. №
5544/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от
Е. Х. О. и О. Х. О. против С. О. Б. и З. Х. Б. ревандикационни искове за размера над ½
ид. част от дворно място с площ от 540 кв. м. – имот № 217, за който е образуван УПИ
ХІ с площ от 933 кв. м. в кв. 29 по КРП на с. С., ведно с построените в това дворно
място жил. сграда с площ от 50 кв. м. и жил. сграда с площ от 9 кв.м.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Е. Х. О., ЕГН ********** и О. Х. О., ЕГН ********** да заплатят на
С. О. Б., ЕГН ********** и З. Х. Б., ЕГН **********, и двамата от с. С., общ. В., ул.
„О.“ № ** сумата от 1000,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10