Р Е Ш Е
Н И Е
№ 338
гр. Несебър, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа АНД № 1369 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена „Т.Х.” ООД срещу наказателно постановление №
767/22.08.2019г. на заместник-директора н.Т.н.Н.Б. с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно вр.
ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4, т.
4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят
сочи, че наказващият орган не е конкретизирал по коя точка от чл. 27, ал. 1 от
Наредбата е нарушението. Навежда, че в АУАН не са посочени адрес и ЕГН на
свидетеля, който го е подписал. Развива съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН към случая. Обръща внимание, че от доказателствата, приложени към
преписката, не може да се установи соченото от наказващия орган нарушение.
Твърди, че липсва компетентност за актосъставителя да издава АУАН. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – Т.н.Н.Б. чрез процесуалния си представител, заема становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че са налице достатъчно доказателства за
компетентност на актосъставителя. Навежда, че нарушението е абсолютно доказано.
Акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят не е имал възражение срещу
установените факти в хода на цялата проверка. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 27.06.2019г. около 10:20 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят
Ж.С. – главен инспектор по приходите в Т.н.Н.Б. била извършена проверка на търговски
обект – „СПА център”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, комплекс „Тарсис”,
стопанисван от „Т.Х.” ООД. Проверяващите констатирали, че в СПА центъра се
предлага услугата „масаж”. При разговор с намиращия се в обекта рехабилитатор
установили, че заявката за масажа от клиента се прави на рецепцията в
хотелската част, издава се документ – сметка с име на клиента и сума за
плащане, към който се прилага и фискален бон от фискалното устройство. След
това клиентът посещава СПА центъра за изпълнение на избраната манипулация. На
проверяващите били предоставени 6 бр. сметки, с прикрепени към тях фискални
бонове, вкл. и фискален бон към сметка № 485/18.06.2019г. (на л. 24 от делото).
Св. С. констатирал, че стойността на услугата е отразена в група „Г” на ФУ –
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. При тези данни той
съставил на дружеството АУАН № F 497798 от 16.07.2019г. за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № 18, тъй
като предоставената услуга масаж не е включена в предоставения на гостите на
комплекса туристически пакет и се заплаща отделно, поради което е следвало да
се отрази в група Б на ФУ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20
% ДДС. В предвидения срок от дружеството било подадено възражение срещу АУАН
(на л. 31 от делото) с твърдения, че с протокол от 30.06.2019г. (на гърба на л.
32 от делото) е доначислено ДДС по услугите от 9 % на 20 % - преди съставянето
на АУАН. Отправено е искане производството да се прекрати поради наличието на
маловажен случай. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F 497798 от 16.07.2019г., протокол за извършена проверка №
0271704 от 27.06.2019г., ведно с опис на паричните средства в касата и
пълномощно, фискален бон, ведно със сметка № 485/18.06.2019г., възражение срещу
АУАН, ведно с протокол за анулиране на данъчен документ от 30.06.2019г., заповед
№ ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските
показания на актосъставителя С.. Посочените доказателства си кореспондират
помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че описаните факти не се
доказват от събраните в хода на производството документи. Следва да се обърне
внимание, че на проверяващите е предоставен фискален бон с отразен в него
търговец „Т.Х.” ООД, прикрепен към сметка № 485 от 18.06.2019г. Наред с това от
намиращите се в обекта лица им е обяснено, че масажите се извършват след предварително
заплащане и издаването на сметка и фискален бон, които се съхраняват заедно.
Тези обстоятелства са декларирани от проверяващите в съставен от тях официален
документ по смисъла на чл. 110, ал. 4 от ДОПК - протокол за извършена проверка
№ 0271704 от 27.06.2019г., който не е оспорен от жалбоподателя. Отразеното в
този протокол се потвърждава от показанията на св. С. и не е оспорено от страна
на дружеството жалбоподател в хода на административнонаказателното производство
(вкл. с възражението срещу АУАН, изготвения протокол за анулиране на данъчен
документ и жалбата срещу НП в съда). Ето защо съдът приема за доказано, че
представените сметка и фискален бон отразяват извършването на услуга в
стопанисвания от жалбоподателя СПА център – масаж, отразена във фискалния бон
като „хотелска услуга” – група „Г”. По изложените съображения фактическите
възражения на жалбоподателя се приемат за неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В т. 2.1 от същата заповед е дадено правомощие на „органите по приходите”
да съставят актове за установяване на административни нарушения. В случая АУАН
е съставен от св. С. – главен инспектор по приходите в Т.н.Н.Б. Качеството на
свидетеля е отразено и в изготвения официален документ - протокол за извършена проверка № 0271704 от
27.06.2019г., съдържанието на който не е оспорено по делото. Ето защо са налице
достатъчно доказателства за компетентността както на актосъставителя, така и на
наказващия орган и възраженията на жалбоподателя в обратната насока, са
неоснователни.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, но различни от сочените от
жалбоподателя. На първо място не е било необходимо да се отразяват ЕГН и адрес
на свидетеля по АУАН, тъй като е видно, че същият е участвал и при проверката
на място и е служител н.Т.н.Н.Б. Ето защо при искане на жалбоподателя не е
имало пречка свидетелят да бъде призован чрез работодателя си и разпитан.
Такова искане обаче не е направено, поради което правата на жалбоподателя не са
нарушени по никакъв начин. Не било необходимо и посочване на конкретната
нарушена точка от чл. 27, ал. 1 от Наредбата, а е било достатъчно нарушението
да се опише по ясен и пълен начин. Във връзка с горното съдът намира за
необходимо да отбележи, че нормите на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и
6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в
АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и
законовите разпоредби, които са нарушени. Спазването на тези норми цели
гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и
приложимите нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него
да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. На жалбоподателя
се вменява извършването на нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18. Според
цитираната разпоредба лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга
по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А"
- за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби,
за които не се начислява ДДС; 2. група
"Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група
"В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Жалбоподателят е
наказан, тъй като предоставената услуга масаж не е включена в предоставения на
гостите на комплекса туристически пакет и се заплаща отделно, поради което е
следвало да се включи в група Б, а не в група Г (както е направено от него). Съдът
намира, че така описаното не е достатъчно от фактическа и правна страна за
пълно и точно описание на нарушението при спазване на цитираните норми от ЗАНН.
Описаните в случая факти, че става въпрос за услуга масаж, която е следвало да
се включи в група Б на ФУ, а не в група Г, са недостатъчни. На първо място по
никакъв начин не е отразено продажбите на какви стоки и услуги се включват в
група „Б” и група „Г”. От текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата това не може да
стане ясно, тъй като в този текст са посочени единствено съответните ставки – 9
% и 20 %. Не става ясно по какъв начин актосъставителят и наказващият орган са
достигнали до извода, че услугата „масаж” е такава, която се облага със ставка
от 20 %, а оттам попада и в обхвата на буква „Б”. В тази връзка следва да се
акцентира, че според чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС ставката на данъка от 20 на сто
се определя за облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с
нулева ставка. В чл. 66, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че данъчната ставка за
настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително
предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за
площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС „облагаема доставка” е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на
чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с
място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с
нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които
този закон предвижда друго. От анализа на тези норми може да се направи извод,
че за пълно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението е
следвало да се опише представлява ли услугата „масаж” доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, извън настаняването в хотели или
подобни заведения. От правна страна е следвало да се направят и необходимите
привръзки, като се посочи изрично дали към процесния случай е била приложима
нормата на чл. 66, ал. 1 или на ал. 2 от ЗДДС. Както се посочи нормата на чл.
27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва само конкретните ставки в
отделните групи, които следва да се обособят в паметта на ФУ. За пълно описание
на нарушението от правна страна е било необходимо да се препрати и към съответната
норма от ЗДДС, която свързва съответната доставка на стока или услуга с
конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган. Горното е нарушило
съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва да е
напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне
на АУАН и НП. Същият не е длъжен да прави тълкуването, направено в настоящото
съдебно решение, за да стигне до действителната воля на наказващия орган. Тази
воля следва да може да бъде определена по ясен и категоричен начин още от
текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен елемент от соченото
нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти (по включването
на услугата „масаж” в група „Г” от фискалната памет на ФУ) към относимите
правни норми, свързани с определянето на данъчните ставки, то е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да
обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 767/22.08.2019г. на заместник-директора н.Т.н.Н.Б. с което на „Т.Х.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно вр. ал. 1 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: