Решение по дело №15850/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262688
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20203110115850
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

…………/26.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело15850 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е образувано по предявен от Д.К.Д., ЕГН:**********, адрес: ****, със съдебен адрес:***, чрез адв. К.М. срещу Д.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** дол, осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 666.67 лева, с която неоснователно се е обогатил от продажбата на товарен автомобил, марка ***", peг. № ****, придобит по наследство от общия на страните наследодател К. Д. Я., починал на 22.10.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 10.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: легитимира се като наследник на К.Д.Я., починал на 22.10.2018 г., като ищецът е негов син, а ответницата преживяла съпруга. Навежда твърдения, че ответницата неоснователно се е обогатила с паричните средства от продажбата на товарен автомобил, марка ****", peг. № ****, придобит по наследство от общия на страните наследодател К.Д.Я., починал на 22.10.2018г.. С договор за покупко-продажба с нот. заверка на подписите от 12.08.2019г., наследниците са се разпоредили с посочения товарен автомобил за сумата 10 000 лева, която била преведена по банкова сметка ***. Я. следвало да му предаде припадащата му се част от продажната цена съобразно наследствените права, което не е сторила към настоящия момент. Вследствие неоснователното лишаване от припадащите му се суми съобразно наследствените му права от страна на ответника, за него се поражда правния интерес от провеждане на избраната форма на искова защита, с оглед компенсиране на неоснователното разместване на блага между правната сфера на всяка от страните. Моли в този смисъл за положително произнасяне по иска в негова полза.

            В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Не оспорва, че с договор за покупко - продажба с нотариална заверка на подписите на страните от 12.08.2019г. ответницата, Д.К.Д. и брат му М. К.Д. са се разпоредили с товарен автомобил, марка „****", самосвал, хидравличен кран, peг. №***, рама *****, двигател **** срещу продажната цена от 10 000 лева, която е преведена по банковата сметка на ответницата в Банка ДСК. Не оспорва, че Д.Д. е притежавал 1/6 идеална част от посочения товарен автомобил и припадащата му се продажна сума е в размер на 1666.67 лева. На 07.08.2019г. по банковата сметка на ответницата е получена продажната цена в размер от 10 000 лева, като припадащата му се част е предадена на ищеца в брой. През месец април 2020г. взаимоотношенията между страните се влошили, като поводът бил  начинът на разпределение наследството, останало от К.Д.Я., починал на 22.10.2018г.. Оспорва заложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, както и обстоятелството, че е лишил неоснователно ищецът от припадащата му се сума съобразно наследствените права. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен.

 В хода на проведените по делото съдебни заседания страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са приети следните факти: че с договор за покупко - продажба с нотариална заверка на подписите на страните от 12.08.2019г. ответницата, Д.К.Д. и брат му М. К.Д. са се разпоредили с товарен автомобил, марка „****", самосвал, хидравличен кран, peг. №****, рама *****, двигател ***** срещу продажната цена от 10 000 лева, която е преведена по банковата сметка на ответницата в Банка ДСК; че Д.Д. е притежавал 1/6 идеална част от посочения товарен автомобил и припадащата му се продажна сума е в размер на 1666.67 лева.

В т.1 от представения Договор за покупко-продажба на МПС от 12.08.2019г. е отразено, че продажната цена от 10 000 лева е получена от продавачите по банков път преди сключване на договора.

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 12/09.03.2020г., К.Д.Я., поч. на 22.10.2018г. е оставил наследници по закон: съпруга-ответницата по делото и двама синове – ищеца и М. К.Д..

В полза на всяка от страните са събрани гласни доказателства.

За установяване обстоятелствата по предаване на сумата, в полза на ответника са разпитани св. М. Д. /брат на ищеца и син на ответницата по делото/ и св. К. Д. /племенник на ищеца и внук на ответницата по делото/.

Св. Д. излага, че знае за продажбата на товарния автомобил. Бил  собственост на баща му, като след смъртта му го продали на зетя на брат му М. Р.. В деня на продажбата -  12.08.2019г., заедно с брат му взели Д. от апартамента и отишли в гр. Девня за изповядване на сделката. Продажната цена по договора била 10 000 лв., които били платени на 07.08.2019г. по банкова сметка ***. Тя им дала по 1700 лева в деня на сделката, като предаването станало в автомобила.

Св. К. Д. знае, че баща му, баба му и чичо му продали автомобила на  М.. На 11.08.2019г. посетил баба си. Видял, че приготвя пликове със суми от по 1700 лева, които били предназначени за баща му и чичо му, от продажбата на товарния автомобил. 

За опровергаване твърденията на ответника за предаване на сумата, в полза на ищеца е разпитан св. М.Г./зет на ищеца/.

На 12.08.2019г. св. купил товарен автомобил от Д., Д. и М., за сумата от 10 000 лв.. Цената платил на 07.08.2019г. по банков път на Д.. Сделката била в понеделник в Повеляново, като отишли и се върнали с неговия автомобил. Първо взел Д., а след това М. и Д.. Не е виждал Д. да дава пари на Д. и М..

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване.

            Ако предявеният иск е основателен обеднилото се лице може да иска връщане на по-малката от двете стойности – на обогатяването и на обедняването, а за обогатилото се лице възниква задължение да плати на обеднелия стойността на обогатяването, при условие, че тя не надхвърля по размер стойността на обедняването.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи фактът на смъртта на лицето – К.Я, настъпил на 22.10.2018 г.. В конкретния случай е налице хипотезата на наследяване по закон, при която наследственото имущество преминава в полза на лицата, указани като наследници в самия закон. По делото е представено удостоверение за наследници на К.Я, от което става ясно, че лицата – Д.Я., Д.Д. и М. Д. са законни наследници. Следователно в патримониума на наследниците, е възникнало право да получат част от наследственото имущество.

            Въз основа на горните изводи, ищецът в настоящото производство е процесуално легитимиран да упражни правото си на иск, тъй като е наследник на К.Я и следва да получи 1/6 част от наследствената маса /чл. 9 ЗН/.

            На следващо място ищецът следваше да докаже, че ответникът без основание го е лишил от правото да получи припадащата му се част от стойността на отчужденото наследствено имущество.

 Ответницата твърди, че е изпълнила задължението си и е предала на ищеца припадащата му се част от получената от нея в цялост продажна цена за товарния автомобил. Затова и единствен спорен въпрос между страните е дали това нейно задължение е реално изпълнено.

Показанията на свидетелите относно релевантния за делото факт- плащане на задължението на ответницата, са противоречиви. Анализирайки ги в съвкупност и ценейки ги с резервите на чл. 172 ГПК, съдът приема, че проведеното от ответника доказване на този факт не е пълно. Не е несъмнено доказано предаването на сумата. Ангажирани са и други писмени доказателства, които обаче нямат отношение относно преценката достоверността на гласните доказателства, поради което коментарът им не следва да се извършва.

Изпълнението на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. На основание чл. 77, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да поиска от кредитора разписка, включително да откаже изпълнение до надлежното документално удостоверяване на плащането. Тази разпоредба разкрива волята на законодателя плащането да се удостоверява с документ.

Полагането на грижа за собствените дела като добър стопанин, изисква плащането на носимия паричен дълг да бъде предложено от длъжника срещу надлежно удостоверяване на погашението. При отказ на кредитора да извърши нарочно отбелязване, платецът е следвало да задържи предложеното изпълнение, евентуално да го вложи по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД с редовен погасителен ефект. Такова поведение не се установява по делото.

С оглед на горното съдът намира, че ответникът не доказа, че е платил на ищеца припадащата му се част от отчужденото наследствено имущество в размер на 1666.67 лева, в чиято доказателствена тежест е доказването на този факт.   

Поради липсата на основание за разместването на благата, ответницата дължи възстановяване на посочената сума.

Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претенцията за законна лихва.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните от страната разноски са в общ размер на сумата от 481.67 лв. Възражението на ответника, направено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът счете за неоснователно при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото и предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимален размер.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Д.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** дол ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН:**********, адрес: ***** сумата 1 666.67 лева, с която неоснователно се е обогатила от продажбата на товарен автомобил, марка ****", peг. № *****, придобит по наследство от общия на страните наследодател К.Д.Я., починал на 22.10.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 10.12.2020г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.Я., ЕГН ********** с адрес: *** дол ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН:**********, адрес: ***8 сумата от 481.67 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

               Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: