РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХ състав
На
единадесети април Година две
хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №747 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.Ш.М. против
НП №18-0819-002513/09.07.2018г. на
Началника на група сектор ПП при
ОД МВР-гр. Варна, с което на Д.Ш.М. наложено
административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лева на
основание чл. 638 ал.3 от Кодекса на застраховането.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата
страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт
за установяване административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 20.04.2018 г. в около 21:35 часа в гр. Варна на ул. „Прилеп“ като водач на лек автомобил -
Ауди А 6 с per № В 9173РА, собственост на Ю. Юсуф нямал сключен договор за
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Съставен
бил акт за установяване на административно нарушение, след което било
издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
В
хода на съдебното производство бе разпитан
свид.М.. Съдът кредитира показанията на същия като дадени обективно и
безпристрастно. До разпит бе допуснат свид. Дж. Мурвет. Съдът кредитира
показанията на същия, но намира, че с тях се установяват ирелевантни факти.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, както и от гласните
доказателства в хода на съдебното производство, които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна поради
следните съображения:
В хода
на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В тази връзка съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че са допуснати процесуални нарушения след като НП било издадено
три месеца след съставянето на АУАН. АУАН е бил издаден съгласно изискванията и
сроковете предвидени в ЗАНН. Не е налице съществено процесуално нарушение като
е бил посочен един свидетел при съставяне на АУАН.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ- Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателя е правилно наказан и правилно
е била определена нарушената норма на чл.638 ал.3 от КЗ. По никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. Същият е могъл да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя в тази насока. В тази
връзка съдът намира, че същия е извършил вмененото му нарушение. Съдът не
споделя и възраженията и по отношение на обстоятелството, че към момента на
извършване на нарушението автомобилът е бил с прекратено регистрация. Това
твърдение не е подкрепено с доказателства. Регистрацията на автомобила е
прекратена след извършване на нарушението-видно от представената по АНП
справка.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно,
тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите на КЗ.
Съдът намери, че при индивидуализацията на
административното наказание, наложено на
жалбоподателя, административно- наказващия
орган се е съобразил с обстоятелството че размера на
наказанието е посочен императивно в закона. В тази връзка съдът намира, че определеното наказание е справедливо
и съответстващо на извършеното нарушение
и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАМ НП №18-0819-002513/09.07.2018г. на
Началника на група сектор ПП при
ОД МВР-гр. Варна, с което на Д.Ш.М. наложено
административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лева на
основание чл. 638 ал.3 от Кодекса на застраховането.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: