Решение по адм. дело №492/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по жалба на Й. А. С., от [населено място], [улица], *** против Заповед № 614 от 17.04.2025 г. на кмета на община Велинград, с която е наредено премахването на незаконен строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ: "дървена постройка/навес", изграден в ПИ с идентификатор 41136.100.415 по КККР на землището на с. Кръстава, който е частна държавна собственост-горска територия с предоставени права на управление на МЗХ-ТП "ДЛС Чепино" - [населено място].

Жалбоподателят моли да бъде отменена обжалваната заповед. Излага съображения за постановяването ѝ в несъответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - кметът на община Велинград - оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. На свой ред заявява претенция за разноски.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспорената заповед премахване на изградения от него обект.

По повод постъпила на 30.10.2024 г. жалба от директора на ТП ДЛС - Чепино, [населено място], жалбоподателят е уведомен за възможността за представяне на становище с доказателства и за необходимостта от осигуряване на достъп. На 27.11.2024 г. в присъствието на жалбоподателя е извършена проверка от общински служители на процесния обект. На 27.11.2024 г. е съставен Констативен протокол, с който е установено следното:

Изпълнен е навес, представляващ дървена конструкция, изграден върху 6 броя бетонови стъпки - 0.20 м / 0.20 м. / на видима височина 0.29 м., с размери дължина 6,80 м., на ширина 6,20 м, със ЗП 42,16 кв.м., кота стреха 2,26 м., кота било 3,84 м. (измерено от долната греда), а от кота терен - 4,13 м., с двускатен покрив, покрит с черна книга и ламарина. Направен е таван от дървен гредоред, покрит с ПДЧ - частично изпълнен в височина на навеса 2,43 м. С акта е констатирано, че строежът е незаконен, тъй като е изпълнен без скица с виза, без разрешение за строеж, конструктивно становище и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, върху терен от 1 000 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор 41136.100.415 по КККР, в землището на с. Кръстава, общ. Велинград, местност Влашките мандри, който е отстъпен за безвъзмездно ползване на жалбоподателя за срок от 10 години за устройване на постоянен пчелин. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 02.12.2024 г.

Впоследствие е съставен и Констативен акт № 5/14.03.2005 г., в който отново е посочено че строежът е изпълнен без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ и е констатирано нарушаване на разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

Констативният акт е връчен лично на жалбоподателя на 14.03.2025 г.

На 24.03.2025 г. той е подал възражение, като е оспорил констатациите в констативния акт. Аргументирал се е, че обектът не представлява строителство - постройка, а ограждение, на което се поставя табелка с регистрационния номер на пчелина, съгласно чл. 8 ал. 4 от Закона за пчеларството и чл. 17, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 44 от 20 април 2006 г за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

В резултат на това административно производство е издадена обжалваната заповед. С нея изцяло е възприета описаната по-горе фактическа обстановка, установена с констативния протокол и констативния акт. Счетено е, че строежът е от шеста категория и все още не е завършен, като не са представени строителни книжа. Прието е също, че обектът е изграден в имот частна държавна собственост - горска територия с предоставени права за управление на МЗХ - ТП "ДЛС Чепино" - гр Велинград и изграждането му противоречи както на ЗУТ, така и на специалния Закон за горите. Не са възприети възраженията на жалбоподателя. Поради това е констатирано, че строежът е незаконен и на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването му.

При тази фактическа обстановка жалбата е неоснователна.

Безспорно е, че процесният обект е изграден без разрешение за строеж и каквито и да са строителни книжа, което представлява нарушение на чл. 148, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Построен е през 2024 г., във връзка с учредяване (с договор рег. № 70/06.06.2024 г.) в полза на жалбоподателя на безвъзмездно право на ползване върху поземлен имот в горска територия за устройване на постоянен пчелин, поради което за него са неотносими разпоредбите, въвеждащи възможността за търпимост на строежите (§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ), които са приложими, само ако моментът на изграждането им е съответно "до 7 април 1987 г." и "до 31 март 2001 г.".

Поради това правилно кметът на община Велинград е наредил премахването му.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Несъстоятелен е основният му довод, че процесният навес не представлява строеж, а преместваем обект, по отношение на който е неприложим редът за премахването му, уреден в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Действително, в допълнение към установеното с констативния акт и констативния протокол (основно въз основа на заключението на вещото лице) се установи следното относно конструкцията и местоположението на процесния обект. Той представлява навес, състоящ се от дървени греди с покрив, стъпили върху единични бетонови блокчета, поставени изцяло върху останките от северните стари основи на поляната. Размерите му са 7,50 м / 6,10 м, площ 45,75 кв.м. Изпълнен е от заковани дървени греди, без собствена основа, без подова конструкция, без стени, с двускатен покрив, покрит с гофрирана ламарина и таван от OSB-плоскости, като билото е на около 4,10 м, а таванът на около 2,50 м от терена, който терен е неравна затревена почва. Гредите са захванати за бетоновите блокчета със закривени арматурни железа, с които конструкцията е застопорена, за да не мърда.

При тези характеристики на процесния навес е безспорно, че същият представлява строеж, а не преместваем обект и тъй като несъмнено е незаконно построен, то законосъобразно е наредено премахването му от ответника по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Налице са легални понятия за "строеж" и за "преместваем обект", съответно в § 5, т. 38 и т. 80 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Тези разпоредби предвиждат следното:

§ 5. По смисъла на този закон:

38. "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

80. "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Законното определение за преместваем обект се допълва и от разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57 ЗУТ, които предвиждат следното:

Чл. 56. (1) Върху поземлени имоти могат да се поставят:

1. преместваеми увеселителни обекти;

2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;

3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия;

4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;

5. (нова – ДВ, бр. 87 от 2025 г.) преместваеми обекти – рампи и/или подемни платформи, които представляват съоръжения за достъпна среда, за преодоляване на денивелацията от съществуващ терен до входна врата на сграда, както и за преодоляване на не повече от едно етажно ниво в сграда.

Чл. 57. (1) Върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2.

Видно от съдържанието на първата от цитираните разпоредби е, че определението за строеж е твърде широко, очевидно с цел в него да бъдат включени максимално различни обекти. Дефиницията за строеж, на първо място сочи местонахождението на обекта, а на второ, изброява множество конкретни обекти, от които на първо място сгради, постройки, пристройки и надстройки. В случая процесният обект е надземен и представлява постройка - навес от дървени греди с покрив. Следователно, процесният обект има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Възможността за евентуално демонтиране на навеса и по-слабото му захващане към земната повърхност не обосноват определянето на навеса като преместваем обект, вместо като строеж. В случая изследваната от вещото лице възможност за демонтаж и преместване в пространството и използване по предназначение на друго място, се явява само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за определянето му като преместваем обект. Друго такова условие е предназначението му да попада сред изрично изброените в цитираните по-горе чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, свързани с отбраната и сигурността на страната или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Твърдяното от жалбоподателя предназначение на процесния обект за съхранение на пчеларски инвентар безспорно е различно от предназначението на изброените в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ обекти.

Следователно, дори и да се възприеме тезата на касатора за възможност за преместване на обекта в цялост и използването му на различно място, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект поради своето предназначение.

Несъстоятелно е и възражението, представено от жалбоподателя пред административния орган, че навесът представлява ограждение на пчелина. От една страна кошерите на пчелина са разположени извън навеса (както установява вещото лице), а самият навес няма странични стени. От друга, постоянният пчелин е заграден с електропастир, който именно (а не навеса) представлява ограждението, предвидено в чл. 8, ал. 3 от Закона за пчеларството.

Предвид това, процесният навес действително представлява строеж (лека постройка за материали и инвентар, която е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 и с чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ), който безспорно е незаконно построен, поради което издадената от ответника заповед за премахването му е постановена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Противно на възраженията на жалбоподателя, оспорената заповед е издадена в съответствие с адмиинистративнопроизводствените правила.

Несъстоятелни са възраженията за неиндивидуализиране на мястото, на което е разположен процесният навес. В обжалваната заповед е посочено, че обектът е изграден в ПИ с индентификатор 41136.100.415 по КККР, землище на с. Кръстава, общ. Велинград. В оспорения акт е уточнено също, че обектът е изграден от жалбоподателя в терена от 1 000 кв.м. от имота с индентификатор 41136.100.415, на който е ползвател.

Неоснователен е и доводът за непосочване на конкретната нарушена хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изрично в заповедта е посочено, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1, т.е. визирана е втората хипотеза, посочена в чл. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят е надлежно уведомен за започването на административното производство, като е присъствал на извършената проверка и са му връчвани съставяните актове и протоколи. Осигурено е правото му да подаде възражение, които е прието, разгледано и отхвърлено с издаването на обжалваната заповед.

Спазени са и останалите изисквания за законосъобразност на административните актове. Актът е издаден от компетентния кмет на община Велинград (овластен от нормата на чл. 225а от ЗУТ да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория), във формата на мотивирана писмена заповед, със законосъобразната законова цел, да бъде премахнат незаконен строеж - изграден без разрешение за строеж и други строителни книжа и в чужд имот - частна общинска собственост, без надлежно учредено право на строеж.

Затова, жалбата против законосъобразно постановената заповед следва да бъде отменена като неоснователна.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Доколкото не е посочен размер на претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено такова в минималния предвиден в закона размер от 100 лв. Следва да му се присъди и сумата от 635 лв., платена за възнаграждение на вещото лице.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на Й. А. С., от [населено място], [улица], *** против Заповед № 614 от 17.04.2025 г. на кмета на община Велинград, с която е наредено премахването на незаконен строеж от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ: "дървена постройка/навес", изграден в ПИ с идентификатор 41136.100.415 по КККР на землището на с. Кръстава, който е частна държавна собственост-горска територия с предоставени права на управление на МЗХ-ТП "ДЛС Чепино" - [населено място].

Осъжда Й. А. С., от [населено място], [улица], ***, да заплати на община Велинград разноски по делото в размер на 735 лв. (седемтостин тридесет и пет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.