Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-ти състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2645 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, изпратена по подсъдност от Окръжен съд – Пазарджик, уточнена на 10.09.2020 г., подадена от „МАПЕКС“ АД срещу Община Белово за осъждане на ответника Община Белово да заплати на ищеца „МАПЕКС“ АД сумата в размер на 23 820 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор № АРД-14/16.03.2017 г., сключен между Община Белово, като възложител и „МАПЕКС“ АД, като изпълнител, с предмет: „Актуализация на наличните пет лиценза на ГИС системата на Община Белово до последната актуална версия на Тобел v.2.3 и доставка и инсталация на три броя нови ГИС Тобел лицензии v.2.3“, за което парично задължение е издадена фактура № **********/15.05.2017 г., както и да заплати сумата в размер на 4916,24 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 16.03.2017 г. в гр. Белово, на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, е сключен Договор № АРД-14/16.03.2017 г. между Община Белово, в качеството на възложител и „МАПЕКС“ АД, като изпълнител, по силата на който ищцовото дружество приело да извърши срещу възнаграждение следните дейности: „Актуализация на наличните пет лиценза на ГИС системата на Община Белово до последната актуална версия на Тобел v.2.3 и доставка и инсталация на три броя нови ГИС Тобел лицензии v.2.3“, което включва: 1) Доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL, заменяща наличната Oracle; 2) Миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; 3) Инсталация на ГИС Тобел на 8 работни места; 4) Обучение на ГИС Тобел на 8 човека, както и 18 месеца гаранционна поддръжка по описани в договора срокове и условия. Съгласно чл. 2 от процесния договор възнаграждението, което следва да заплати възложителя на изпълнителя за извършените дейности е в размер на 19 850 лв. без ДДС. Уговорен бил следният начин на плащане по банков път: 1. Аванс в размер на 30 % от пълната цена, платим изцяло в срок до 5 работни дни от подписване на договора; 2. Окончателно плащане в размер на разликата между общата стойност на договора и авансовото плащане, в срок до 5 работни дни, считано от датата на двустранното подписване на окончателен протокол за приемане на дейностите по договора в пълния им обем и издаване на надлежно оформена фактура от изпълнителя.
Ищецът поддържа, че в изпълнение на своите задължения по процесния договор, на 11.05.2017 г. предал в срок на възложителя следните дейности и разработки: извършена доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL, заменяща наличната Oracle; извършена миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; извършена инсталация на ГИС Тобел на 8 работни места; проведено обучение на ГИС Тобел на 8 човека, за което би съставен приемо-предавателен протокол от 15.05.2017 г.
Изтъква, че по силата на Констативен протокол от 15.05.2017 г., подписан между страните по Договор № АРД-14/16.03.2017 г., възложителят е разгледал разработките и изпълнените дейности, предадени с Приемо-предавателен протокол от 15.05.2017 г. и е приел без забележки, препоръки и възражения успешното изпълнение на договора. Считано от 15.05.2017 г. стартирала 18-месечната гаранционна поддръжка на доставените в рамките на договора лицензии и система за управление на база данни (СУБД). Твърди, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора въпросният констативен протокол е основание за издаване на фактура от изпълнителя и извършване на плащане от възложителя.
Сочи, че авансово плащане от страна на възложителя не е извършвано, респ. не е издавана фактура, поради което на 15.05.2017 г. „МАПЕКС“ АД е издало и предоставило на възложителя фактура № 5986/15.05.2017 г. на стойност пълната цена по Договор № АРД-14/16.03.2017 г., а именно: 19850 лв. без ДДС или 23820 лв. с ДДС. Ответникът Община Белово не е изпълнил договорното си задължение да заплати на ищеца цената за изпълнените дейности и доставени софтуерни продукти.
Твърди, че със Споразумение от 03.09.2018 г. към Договор № АРД-14/16.03.2017 г. Община Белово е признала размера и изискуемостта на задължението си към „МАПЕКС“ АД, като страните уговорили разсрочено плащане на задължението, както следва: първа вноска в размер на 3000 лв. с ДДС, платима до 10.09.2018 г.; втора вноска в размер на 5000 лв. с ДДС, платима до 30.12.2018 г.; трета вноска в размер на 5000 лв. с ДДС, платима до 30.03.2019 г.; четвърта вноска в размер на 6000 лв. с ДДС, платима до 30.06.2019 г. и пета вноска в размер на 4820 лв. с ДДС, платима до 30.10.2019 г. При редовно и пълно плащане на разсрочените вноски съгласно договореното в чл. 1 от споразумението се считало, че Община Белово е погасила цялото си задължение без да дължи допълнителни лихви и разноски. При неизпълнение на което и да е парично задължение, съгласно графика за погасяване по споразумението или при забавено плащане от страна на длъжника Община Белово с повече от 5 работни дни, „МАПЕКС“ АД имало право да предприеме действия за принудително събиране на цялата дължима сума от 23820 лв. с ДДС от Община Белово, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на изискуемост на задължението – 23.05.2017 г. до окончателното изплащане на цялото парично задължение, както и неустойка, съгласно чл. 6 от Договор № АРД-14/16.03.2017 г. Въпреки подписаното споразумение Община Белово отново не предприела действия по заплащане на дължимото по процесния договор възнаграждение на ищцовото дружество като възложител, равняващо се на 23820 лв. с ДДС. Ищецът имал вземане и за обезщетение за забава спрямо ответника Община Белово в размер на 4916,24 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително, поради неизпълнение на главното задължение.
Ищецът моли съда да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът Община Белово е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. На първо място, счита, че исковете са недопустими, тъй като производството следва да се разгледа по реда на глава 32 от ГПК – производство по търговски спорове, независимо от цената на иска, доколкото договорът е сключен на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. Твърди, че Споразумението от 03.09.2018 г. към Договор № АРД-14/16.03.2017 г. е нищожно, защото с него в противоречие с разпоредбите на ЗОП се изменя договора за обществена поръчка. Твърди, че вземането на ищеца не е изискуемо и не е дължимо, без да излага доводи в тази насока.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
Ищцовото дружество, чрез пълномощника си юрк. Л. В., поддържа исковата молба в открито съдебно заседание и моли исковите претенции да бъдат уважени.
В открито съдебно заседание ответникът Община Белово, чрез пълномощника си адв. Ц. М., поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представения Договор № АРД-14 от 16.03.2017 г., че на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП на 16.03.2017 г. между Община Белово, като възложител и „МАПЕКС“ АД, като изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение следните дейности: „Актуализация на наличните пет лиценза на ГИС системата на Община Белово до последната актуална версия на Тобел v.2.3 и доставка и инсталация на три броя нови ГИС Тобел лицензии v.2.3“, което включва: 1) Доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL, заменяща наличната Oracle; 2) Миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; 3) Инсталация на ГИС Тобел на 8 работни места; 4) Обучение на ГИС Тобел на 8 човека, както и 18 месеца гаранционна поддръжка, при описани в договора срокове и условия. Между страните е уговорено, че изпълнителят извършва възложените дейности със свои средства и ресурси в съответствие с условията на договора и приложимите законови и подзаконови нормативни актове, както и че изпълнителят предава на възложителя резултатите от извършените дейности в писмен и/или електронен вид, за което страните подписват двустранни приемо-предавателни протоколи. Уговорена е обща стойност на договора в размер на 19850 лв. без включен ДДС. Съгласно чл. 2 от договора цената, която възложителят следва да заплати на изпълнителя за извършените дейности в общ размер на 19850 лв. без ДДС се определя по следния начин: аванс в размер на 30 % от посочената сума от 19850 лв. без включен ДДС, платим изцяло в срок до пет работни дни от подписване на процесния договор; окончателно плащане в размер на разликата между общата стойност на договора и авансовото плащане, в срок до 5 работни дни, считано от датата на двустранното подписване на окончателен протокол за приемане изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1-4 в пълния им обем и издаване на надлежно оформена фактура от изпълнителя. Уговорено е, че при плащане на цената по чл. 2, ал. 1 от договора се начислява ДДС, който се дължи и заплаща в съответствие със ЗДДС, както и че плащането на цената по договора се извършва по банков път чрез банков превод по сметката на изпълнителя след представена от него фактура. Срокът на договора е уговорен в чл. 3 от договора, съгласно който изпълнителят извършва дейностите, включени в предмета на договора в срок до 2 (два) календарни месеца, считано от датата на подписването му, като срокът на 18-месечната гаранционна поддръжка започва да тече от датата на подписване на окончателен протокол за приемане изпълнението на дейностите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1-4, в пълния им обем.
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 11.05.2017 г., се установява, че в изпълнение на процесния Договор № АРД-14/16.03.2017 г. , изпълнителят „МАПЕКС“ АД, представляван от изп. директор Н.Л. ***, представляван от кмета Костадин Варев, следните изпълнени дейности и разработки: 1) извършена доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL v.9.5.1, заменяща наличната Oracle; 2) извършена миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; 3) извършена инсталация на ГИС Тобел v.2.3. на 8 работни места; 4) проведено обучение ГИС Тобел на 8 човека. В приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че изброените разработки и изпълнени дейности са предадени в срока по чл. 3, ал. 1 от договора.
Видно от представения по делото окончателен приемо-предавателен протокол от 15.05.2017 г. по процесния договор, изпълнителят „МАПЕКС“ АД е предал на възложителя Община Белово следните дейности и разработки: 1) извършена доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL v.9.5.1, заменяща наличната Oracle; 2) извършена миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; 3) извършена инсталация на ГИС Тобел v.2.3. на 8 работни места; 4) проведено обучение ГИС Тобел на 8 човека. В окончателния приемо-предавателен протокол е записано, че изброените разработки и изпълнени дейности са предадени в срока по чл. 3, ал. 1 от договора и са в пълно съответствие с него. Изрично е посочено, че възложителят приема без забележки, препоръки и възражения изпълнението на договора – приема всички предадени разработки и успешното изпълнение на всички предадени дейности, както и че подписването на протокола е основание за издаването на фактура и извършване на плащане. В протокола е отразено, че считано от датата на подписването му – 15.05.2017 г. стартира гаранционната поддръжка на доставените в рамките на договора лицензи и СУБД за период от 18 месеца до 14.11.2018 г.
Във връзка с извършените и приети дейности и разработки, предмет на процесния договор, ищецът „МАПЕКС“ АД е издал на ответника Община Белово фактура № **********/15.05.2017 г., на стойност 23820.00 лв. с включен ДДС.
От представената по делото обратна разписка (л. 19) се установява, че процесната фактура е получена от ответника на 16.05.2017 г.
По делото е представено споразумение от 03.09.2018 г., сключено между Община Белово и „МАПЕКС“ АД, съгласно което към датата на подписването му ответникът Община Белово признава, че дължи на ищеца „МАПЕКС“ АД сумата в размер на 23820 лв. с ДДС, представляваща главница, съобразно издадена фактура № 5986/15.05.2017 г. във връзка с процесния Договор АРД-14/16.03.2017 г., като страните са постигнали съгласие заплащането на задължението на Община Белово в размер на 23820 лв. с ДДС да бъде разсрочено по следния начин: първа вноска в размер на 3000 лв. с ДДС, платима до 10.09.2018 г.; втора вноска в размер на 5000 лв. с ДДС, платима до 30.12.2018 г.; трета вноска в размер на 5000 лв. с ДДС, платима до 30.03.2019 г.; четвърта вноска в размер на 6000 лв. с ДДС, платима до 30.06.2019 г.; пета вноска в размер на 4820 лв. с ДДС, платима до 30.10.2019 г. Съгласно чл. 3 от процесното споразумение при неизпълнение на което и да е парично задължение, съгласно договорения график на разсрочено плащане или при забавено плащане от страна на Община Белово с повече от 5 работи дни, „МАПЕКС“ АД има право да предприеме действия за принудително събиране на дължимата сума от Община Белово, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на изискуемост на задължението (22.05.2017 г.), до окончателното изплащане на цялото парично задължение, ведно с уговорената между страните договорна неустойка, съгласно чл. 6 от договора.
От заключението на извършената и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице, се установява, че ответникът Община Белово е осчетоводил фактура № 5986/15.05.2017 г., издадена от ищеца „МАПЕКС“ АД. Извършени са следните счетоводни записвания въз основа на процесната фактура: дебитирана е сметка 6029 (разходи за външни услуги) – 23820 лв., кредитирана е сметка 4010 (задължения към доставчици) – 23820 лв. Фактурата е включена в дневника за покупки на Община Белово за месец май 2017 г. под пореден номер 96. По партидата на ищеца „МАПЕКС“ АД, водена от ответника Община Белово, а именно по сметка 4010 (задължения към доставчици) няма отразено извършено плащане по процесната фактура. Салдото към 03.09.2020 г. е в размер на дължимата сума от 23820 лв. Мораторната лихва за забава на плащане на главницата от 23820 лв., за периода 23.05.2017 г. – 04.06.2019 г., е в размер на 4916.58 лв. Изслушано в съдебно заседание вещото лице посочва, че размерът на мораторната лихва от 4916.58 лв. е изчислен към дата 04.06.2019 г., но включва периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните; размер на уговореното възнаграждение за работата - доставките и дейностите; извършване на уговорените доставки и дейности, надлежно изпълнение на работата, съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение и предаването й на възложителя; приемане на работата от възложителя, респ. необоснования отказ на възложителя от приемането й; наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за изпълнение на паричното задължение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже възраженията си в отговора, както и съществуването на положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане.
Възложителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора, и като я прегледа да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи, работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД. Поради това, при възражение за недостатъци, тежестта за доказване наличието им е на възложителя.
Съда намира, че преди да се произнесе по основателността на исковите претенции, следва да разгледа релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявените искове. Когато се иска осъждане на ответника за реално изпълнение на задължения на основание договор или обезщетение за неизпълнение, или неустойка, по договор, сключен по реда на ЗОП, подсъдността на спора се определя от цената на иска. В чл. 365 от ГПК е определен редът за разглеждане на търговските спорове когато тези дела са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Този ред не е основание за определяне на родовата подсъдност. Родовата подсъдност, определена съгласно правилата на чл. 103 и чл. 104 от ГПК, определя дали са налице предпоставките за разглеждане на спора по реда на чл. 365 и сл. от ГПК. Подсъдността на районен съд се определя с оглед правилото на чл. 103 от ГПК когато цената на иска е под размерите, определени в т. 4 от чл. 104 от ГПК. В този смисъл неоснователно е възражението за недопустимост на предявените искове, тъй като същите следвало да бъдат разгледани от окръжен съд като първа инстанция по реда на глава 32 от ГПК.
Относно основателността на исковите претенции, съдът намира следното:
Представените по делото писмени доказателства, а именно: Договор № АРД-14/16.03.2017 г., приемо-предавателен протокол от 11.05.2017 г., окончателен приемо-предавателен протокол от 15.05.2017 г. и фактура № **********/15.05.2017 г., по безспорен начин установяват наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, произтичащо от договор, имащ правната характеристика на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, сключен при специалните условия на 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП. По силата на това договорно отношение ответникът Община Белово, в качеството на възложител, е възложил на ищеца „МАПЕКС“ АД, в качеството на изпълнител, да извърши „Актуализация на наличните пет лиценза на ГИС системата на Община Белово до последна актуална версия на Тобел v.2.3 и доставка и инсталация на три броя нови ГИС Тобел лицензии v.2.3“, което включва: 1) доставка, инсталация и настройка на система за управление на бази данни PostgreSQL, заменяща наличната Oracle; 2) миграция на данните в новата система за управление на бази данни PostgreSQL; 3) инсталация на ГИС Тобел на 8 работни места; 4) обучение ГИС Тобел на 8 човека, както и 18 месеца гаранционна поддръжка, срещу заплащане на цена от 23820.00 лв. с включен ДДС.
По това материално облигационно правоотношение за ищеца - изпълнител са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните доставки и услуги и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 от ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признание, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД необорима презумпция.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че ищецът е бил изправна страна по договора за изработка, като е изпълнил точно – без недостатъци, съобразно поръчката и в срок възложените доставки и дейности – изпълнителят е извършил доставките и дейностите, включени в предмета на процесния договор, в уговорения двумесечен срок, считано от датата на подписване на договора, доколкото договорът е сключен на 16.03.2017 г., а окончателният приемо-предавателен протокол за предаване и приемане разработките и дейностите по процесния договор е подписан на 15.05.2017 г. от страните. Съдът приема, че в случая по безспорен начин е доказано приемането на работата от възложителя, за което по делото са представени двустранно подписани между страните приемо-предавателни протоколи. В същите изрично е отразен вида и обема на извършените доставки и дейности, както и че възложителят приема всички предадени разработки и успешното изпълнение на всички предадени дейности без забележки, препоръки и възражения. В окончателния приемо-предавателен протокол е посочено, че подписването му е основание за извършване на плащане.
Приемо-предавателният протокол е частен свидетелстващ документ, на който е придаден вид, че е подписан от страните (това обстоятелство не се и оспорва от страните), поради което същият обвързва последните във връзка със сторените от тях волеизявления – арг. чл. 180 от ГПК. При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Както бе посочено по-горе, липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. На практика, в случая е налице извънсъдебно признание от ответника, обективирано в окончателния приемо-предвателен протокол, че възложената работа е извършена точно в количествено, качествено и темпорално отношение, че е приета от него, като изрично е признато, че се дължи и възнаграждение за същата.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е оспорил отразените в окончателния приемо-предавателен протокол факти. Като отчита липсата на доказателства за надлежно направени възражения по реда на чл. 264 от ЗЗД, а и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК.
На следващо място, необходимо е да се отбележи, че съгласно приетото и неоспорено експертно заключение по извършената съдебно-икономическа експертиза, процесната фактура № **********/15.05.2017 г. е осчетоводена в счетоводството на ответника Община Белово, а вписването на фактурата в счетоводните регистри на ответника също е доказателство за приемане от него на фактически изпълнените работи и недвусмислено признание на задължение за заплащане на възнаграждение в размерите, отразени в осчетоводения документ, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършените работи. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС.
Доколкото не се спори между страните, че е сключен процесния договор, възложителят е направил изрично изявление в неоспорените двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, че счита изработеното за съобразено с договора и приема работата без възражения, и процесната фактура е осчетоводена от възложителя-общината, то възложителят дължи възнаграждението за извършените дейности, предмет на процесния договор, съобразно нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че ирелевантно за основателността на предявените искове е обстоятелството дали споразумението от 03.09.2018 г. към процесния договор е валидно сключено и е породило правни последици между страните, тъй като ищецът основава претенциите си на договора, а не на споразумението за разсрочване на плащането след настъпване на падежа по договора.
В настоящия случай, от страна на ответника, не бяха ангажирани доказатества да е заплатил договореното възнаграждение в указания размер по процесния договор, нито на падежа на задължението, нито до приключване на съдебното дирене по делото.
По изложените по-горе съображения съдът счита, че главният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 258 от ЗЗД за осъждане на ответника Община Белово да заплати на ищеца „МАПЕКС“ АД сумата в размер на 23 820 лв. с ДДС, представляваща дължимо внъзнаграждение по Договор № АРД-14/16.03.2017 г., за което ищецът е издал фактура № **********/15.05.2017 г., се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В договора страните са уговорили падеж на задължението за плащане на възнаграждението за извършените доставки и дейности – в срок до пет работни дни, считано от датата на двустранното подписване на окончателен протокол за премане на работата и издаване и представяне на надлежно оформена фактура от изпълнителя. В процесния случай, страните са подписали окончателния приемо-предавателен протокол на 15.05.2017 г. и въз основа на него е издадена фактура за плащане от същата дата – 15.05.2017 г. Видно от представената по делото обратна разписка, неоспорена от страните, процесната фактура е получена от ответника на 16.05.2017 г. Поради това, съобразно уговорките межу страните, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от деня следващ изтичането на пет работни дни, считано от 16.05.2017 г., т.е. от 23.05.2017 г., поради което дължи обезщетение за забавено плащане в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковата молба е депозирана в съда на 04.06.2019 г., от което следва, че мораторната лихва следва да бъде изчислена за периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително. Съобразявайки заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и изложеното от вещото лице, при изслушването му в открито съдебно заседание, съдът намира, че исковата претенция по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 4916.24 лв. за периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително, е основателна и следва да бъде изцяло уважена.
В полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото такова искане е направено от ищеца и същата представлява законна последица от уважаването на иска.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият своевременно е претендирал заплащането на разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като е представил доказателства за заплащане на сумата в размер на 1149.45 лв. – за държавна такса и на сумата в размер на 300 лв. – за депозит за вещо лице. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото производство в размер на 300 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 1699.45 лв., от която: 1149.45 лв. – за държавна такса, 250 лв. – за депозит за вещо лице, съгласно определеното и изплатено на вещото лице възнаграждение (с определение от 05.11.2020 г. съдът е постановил остатъкът от внесения депозит, равняващ се на 50 лв., да бъде върнат на ищеца след представяне на нарочна молба, в която да бъде посочен номера на банковата сметка, по която да бъде преведена сумата) и 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОВО, Булстат *********, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ № 4А, да заплати на „МАПЕКС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „А. Л.“ № 51, ет. 2, на основание чл. 79, ал.1, пр.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 23 820 лв. с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор № АРД-14/16.03.2017 г., сключен между Община Белово, като възложител и „МАПЕКС“ АД, като изпълнител, с предмет: „Актуализация на наличните пет лиценза на ГИС системата на Община Белово до последната актуална версия на Тобел v.2.3 и доставка и инсталация на три броя нови ГИС Тобел лицензии v.2.3“, за което парично задължение е издадена фактура № **********/15.05.2017 г., както и да заплати сумата в размер на 4916,24 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.05.2017 г. до 03.06.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОВО, Булстат *********, с адрес: гр. Б., ул. „О.“ № 4А, да заплати на „МАПЕКС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. Л.“ № 51, ет. 2, сумата в общ размер на 1699.45 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки) - разноски в производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: