РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Вероника Георгиева като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7107 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от ***, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от ***срещу В.Й.П. ЕГН **********
*** съединени
в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница от 817,90 лева; договорна лихва в размер на 86,01 лв. за периода от датата на първа
вноска 01.04 2017 г. до 19.05.2018 г. - датата на последната вноска,; сума в размер на 189.95 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 20.05.2018
г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1040/2018 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е възразил
в предвидения в закона срок, по повод на което е депозиран и настоящия иск. Твърди се, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за
продажба на вземания /цесия/ между ***, с ново име ***, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на *** изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, за което длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор по
реда на чл. 99 от ЗЗД. Излага се, че впоследствие е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.10.2019 г. между „*** /цесионер/, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза н. *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се, че длъжникът е уведомен по
реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 07.10. 2019 г. от
„*** посредством писмо с обратна разписка Излага се, че на 23.03.2017 г. между *** като Кредитор и В.Й.П.
като Кредитополучател е подписан договор за потребителски кредит, сключен при
спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че преди подписването на договора
за потребителски кредит, кредитополучателят е получил стандартен европейски
формуляр, с който му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита.Сочи се, че съгласно сключения договор за потребителски кредит,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в общ размер
на 1350.00 лева при условия, посочени в договора. Излага се, че отпуснатата сума е предоставена
в брой като част от допълнителната услуга Кредит у дома, която
кредитополучателят доброволно е избрал. Навеждат се доводи, че ищцата се е
задължила да върне предоставената сума, ведно с начислените договорна лихва и
такси, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, 59 от които в
размер на 48.50 лева, а последната в размер на 48,07 лева. Сочи се, че първата
погасителна вноска била платима на 01.04.2017г., а последната погасителна
вноска -19.05. 2018 г. Твърди се, че
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и същата се начислява от датата на първата погасителна вноска, като в
конкретния случай начислената договорна лихва е в размер на 266,29 лв. Излага
се, че длъжникът дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва върху
непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от
20.05.2018 г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до
датата на подаване на заявлението в размер на 189,95 лв., както и законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Сочи се, че по договора за паричен заем ответницата е
извършвала плащания в общ размер на 1080 лева, като след приспадане им остава
да дължи сума в общ размер на 1333.12 лева, от които главница в размер на
817.90 лева, договорна лихва: 86,01 лв. за периода от датата на първа вноска 01
април 2017 г. до 19 май 2018 г. - датата на последната вноска.Поради изложеното
моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва
действителността на процесния договор,
поради неспазване изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9. т.10 и т 11 от ЗПК.
Твърди и, че отделни клаузи от договора са нищожни, а именно: ГПР и лихвения
процент ГПР, поради неспазване изискванията на ЗПК и неяснота и неразбираемост
при формирането на тези проценти; поле 4.1 от Стандартен европейски формуляр
/СЕФ/ на стр.2 от 5 - в частта за таксата „оценка досие” - поради неспазване
чл.10а от ЗПК; Поле 4.2 от Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ на стр.2 от 5
in fine и стр.3 от 5 /горе/ - в частта за такса услуга „Кредит у дома” - поради
неспазване чл.10а от ЗПК; Поле 4.3 от Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ на
стр.З от 5 - в частта че „при забава Провидент си запазва правото да начислява
неустойка равна на законната лихва за забава върху всички просрочени суми” -
поради неравноправиост на клаузата, регламентираща санкционна лихва при общата
разпоредба в хипотезата на чл.143 от ЗЗП - т.5 /задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка/ и_забраната за анатоцизъм; поле 3 от Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/ на стр.4 от 5 - в частта за дължима от клиента такса за
предсрочно погасяване - обезщетение- определена в различни процента : 1% и 0,5%
- поради неспазване чл.10а от ЗПК. Оспорва размерът на процесното вземане,
предвид неформирането му в цялост или частично, било поради недействителност на
договора за заем изцяло, съответно- поради нищожност на отделни негови клаузи.
Излага, че по делото не са представени доказателства относно представителните права
на /***. Оспорвам валидността на твърдялото от ищеца прехвърляне на вземането,
както поради недействителността на цесията, така и с оглед последицата че не е
налице активно легитимиране на ищеца да заявява права по това вземане.Прави възражение
за прихващане на вноските по кредита към главницата. Твърди, че доколкото
договорът за кредит е нищожен, , то същия не само следва да се обезсили, а и
съобразно нормата на чл.23 във връз. с чл.22 от при обявяването му за
недействителен потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи по кредита. Сочи, че процесният договор за
кредит е сключен при действието на ЗПК, като съгласно чл. 10а, ал. 1 кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е
предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито счита, че в
настоящия случай са събрани. Излага, че в процесния договор не може да се
приеме, че само цифровото процентно посочване на ГЛП и на ГПР е дължимото
посочване на ГПР и на ГЛП, тъй като не
става нито какво включва, нито как е формиран. Сочи, че Договорът за
потребителни кредит не съдържа разяснения на определянето на ГЛП и ГПР. Навежда
доводи, че в случая, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема, без обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процентна разходите по кредита.
Твърди, че от представените по делото доказателства не може да се установи, че
е изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква
част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква -
лихва и каква -други разходи или такси. Излага, че по договора липсва изобщо
яснота за това как е формирана стойността на неустойката от договора. Поради
изложеното счита, че процесния договор, като недействителен не е породил права
и задължения за страните по него, респ. права в полза на цесионера не са
възникнали. Твърди, че не става ясно как се формира сумата от 48.50лв..
съставляваща размер на месечна погасителна вноска, а и от какво се състои.
Излага, че задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка
не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една
отделна погасителна вноска. Навежда доводи и, че не става ясно как е определен
размерът на „таксата кредит у дома". Навежда пространни доводи относно
твърдението си за нищожност на процесния договор. Твърди и, че цесията не е
изпълнена редовно поради наличие на външни нейни недостатъци- налице е очевидна
противоречивост на фактите за извършването й. Излага, че в случая, ищецът претендира
да е носител на процесното вземане, придобито от „*** чрез сключен договор за
цесия. Сочи, че по делото не са
ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесиите вземания, както и
за наличие на договор за цесия между *** и „*** г.; уведомяване от цедента за
сключването му, както и за прехвърляне на вземанията в полза на ищеца. Навежда
пространни доводи относно твърдението си, че цесиите не са породили действие
спрямо ответницата.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответницата моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан въз основа на
възраженията, направени в отговора на ИМ. Моли съда да отхвърли предявения иск,
доколкото не са представени като доказателства по делото процесните договори за
цесия. Претендира присъждането на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
4937/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №260129/01.10.2020 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 817,90лв. – главница до
погасяване на кредита;договорна лихва в размер на 86,01лв. за периода
01.04.2017г. до 19.05.2018г., сумата
189,95лв. лихва за забава за периода 20.05.2018г. до 25.09.2020г., както и
законна лихва върху главницата от 30.09.2020г. до изплащането на вземането,
както и сумата 25лева за внесена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение,
срещу която заповед длъжникът
е възразил в срок, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния
съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от приложения по делото
Договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 23.03.2017 г. между В.Й.П. в качеството на кредитополучател и *** – кредитодател,
че на ответника е предоставен креди в размер на 1350 лева, с такса оценка на
досие в размер на 67,50 лева и общ размер на фиксираната лихва в размер на 266,29
лева, представляващи 31,82 % годишно. Договорено е, че общия размер на
фиксираната лихва и таксата оценка на досие представлява 48 %ГПР. Видно е от
договора, че е посочено, че ответницата е избрала и допълнителна услуга –
„кредит у дома“, за която услуга е предвидено заплащане в размер на 1225,78
лева. Установява се, че общия размер на дължимата сума е в размер на 2909,57
лева, със срок на издължаване от 60 седмици с размер на месечно плащане, с изкл.
на последното в размер на 48,50 лева и размер на последно плащане 48,07 лева;
договорено е, че първото плащане ще бъде на 02.04.2017 г., а деня от седмицата,
в който следва да се извърши плащането ще е четвъртък.
Установява се от представеното по
делото доказателство, че на ответницата е представен стандартен формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са посочени
различни параметри на договорната лихва и на ГПР по кредита.
Видно е, от договор за цесия от
30.01.2017г. и Приложение №1 към него, че ищецът по делото ***, е придобил
вземанията по процесния договор за кредит от ***.
По делото се установява също, че
цесионерът- ищец е упълномощен от цедента, да уведоми длъжниците за станалата
цесия.
Представено по делото е и
Уведомление, без данни да е изпратено до ответницата по делото за извършената
между страните цесия.
Приобщено като доказателство по
делото е и Удостоверение за съответствие, издадено от ***, с което декларира,
че процесният заем му е прехвърлен с Договор за цесия от 01.07.2017 г. и, че
процесният договор е същият, който той е прехвърлил на ищеца по делото
Представено като доказателство по
делото е и Потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД от
страна на ***.
Видно е от представеното по делото писмо, че ищецът
по делото е отправил до ответницата „възможност за прекратяване на съдебна
процедура“, ако заплати задължение по Договор №2886631.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата
ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от
страните. От заключението на същата се установява, че: на 23.03.2017 г е
сключен между В.Й.П. и *** договор за
кредит по силата, на който на ответника е предоставен креди в размер на 1350
лева, с такса оценка на досие в размер на 67,50 лева и общ размер на
фиксираната лихва в размер на 266,29 лева, представляващи 31,82 % годишно,
както и услуга „Кредит у дома“ в размер на 1225,78 лева; че получената сума се
удостоверява с подписването на договора, като в чл.27 от условията на договора
кредитополучателят е декларирал
получаване и усвояване на сумата; че кредитът се издължава на 60 месечни
вноски, всяка от които в размер на 48,50 лева и последна в размер на 48,07 лева;
че нито в договора, нито отделно няма погасителен план, подписан от ответника;
че в системата на кредитодателя е имало извлечение озаглавено „погасителен
план“ във вид на справка, която обаче не е подписана от ответника; че в същата
се съдържа: дата на вноската, сумата, която се дължи и разбивка, включваща сума
по главница, лихва, такса- оценка на досие и кредит у дома; че е налице
несъответствие в посочените вноски по договора и тези, които са посочени в
погасителния план, като във всяка вноска е включена главница, лихва, такса-
оценка на досие и кредит у дома; че главницата е в размер на 1350, лева;
договорна лихва в размер на 266,29 лева; такса за оценка на досие в размер на
67,50 лева и такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 539,38 лева, докато в
договора е посочено 1225,78 лева; че заплатените от ищцата суми са в размер на
1080,00 лева; че съгласно предоставена от *** справка:дължимият остатък е в
размер на 1143,17 лев, от които главница в размер на 817,90 лева; лихва в размер
на 86,01 лева, такса за оценка на досие в размер на 36,99 лева и такса за
услуга кредит у дома в размер на 202,27 лева; че прехвърлените суми по договора
за цесия от 01.10.2019 г. са: главница в размер на 817,90 лева; лихва в размер
на 86,01 лева, неустойка в размер на 239,26 /сбор от такса за оценка на досие в
размер на 36,99 лева и такса за услуга кредит у дома в размер на 202,27 лева/
лихва за забава в размер на 137,45 лева към 01.10.2019 г.; че при вариант, при
който в главницата не се включва сумата за такса оценка на досие и такса кредит
у дома дължимата сума е: главница в размер на 1350, лева, договорна лихва в
размер на 266,29 лева, като с платените 1080 лева ще останат като задължение
лихва от 30,64 лева и 505,65 главница; че лихвата за забава върху главницата в
размер на 505,65 лева е 128,05 лева за периода от 20.05.2018 г. до 25.09.2020
г.; че платената сума от ищцата покрива вноски от №1 до №41 частично; че при
вариант; че при вариант, при който върху кредита не се начислява договорна и
мораторна лихва и не се включва таксата за оценка на досие и такса кредит у
дома ще остане неплатена сума от 270 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването
на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за потребителски кредит
по основание, размер и длъжник; че кредитополучателя е получил твърдяната сума по договор за кредит; настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжникът е възразил в срок срещу издадената заповед и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане по сключения между ответника и *** договор за заем, чието вземане твърди, че е придобил чрез договор за цесия
от „***, който е придобил вземането на кредитотодателя.
Ответникът по делото, чрез процесуалния
представител своевременно с отговора на ИМ е оспорил исковете по основание и
размер.
С оглед на разпределената
доказателствена тежест в процеса и направеното оспорване от ответната страна
съдът е указал на страната да представи доказателства за факта на сключване на
договора за цесия между *** и ***.
Въпреки дадената възможност за представяне
на доказателства ищцовото дружество не е изпълнило указанията на съда, за представянето на такива, от които да се
удостовери, че ***е придобил процесното вземане от ***.
Съдът обаче намира, че доколкото
ответникът по делото е направил плащания на цесионера ***то той е бил уведомен
за договора за цесия и тя е произвела действие по отношение на него. Поради
изложеното съдът намира, че с направените плащания от страна на ответника на
цесионера длъжникът е удостоверил дължимостта на сумите именно на новия
кредитор, поради което следва да се приеме за установено, че процесното вземане
е прехвърлено надлежно на ***и непредставянето на самия договор за цесия и
приложенията към него не е основание за отхвърляне на иска.
С оглед изложеното и приетото, че длъжникът е узнал
за извършените цесии съдът приема, че следва да се произнесе и по дължимостта
на претендираните суми.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните
изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
При тези съображения спорът се
съсредоточава върху обстоятелството дали уговореното в процесния договор
относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 48,50 лв.,
размера на последното плащане – 48,07 лв., срока на договора – 60 седмици,
падеж на първото плащане 02.04.2017 г. и падеж на определен ден (четвъртък),
обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на
договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват
погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и
срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия
случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което
да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи
по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 48,50 лв., съставляваща размер на седмична
погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата
от 48,07 лв. – последна погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че
сумата от 2909,57 лв. е сбор от сумата от 1350лв. – главница по договора,
сумата от 67,50 лв. – такса за оценка на досие, сумата от 266,29 лв. – общ
размер на фиксираната лихва и сумата от 1225,78 лв. – такса за услугата „кредит
у дома“, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е
размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата
„кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно
чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни
разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на
договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как
се определя размерът на таксата „кредит у дома“ в двете й разновидности – за
предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка
седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради
което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С цел
пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че и претендираните
от ищеца суми по такса „кредит у дома” и такса за оценка на досие са недължими.
Таксата „кредит у дома“, съставлява услуга, при която срещу такса, отпуснатата
сума по кредита се предоставя в брой по местоживеене на кредитополучателя и
седмичните погасителни вноски също се събират по местоживеенето му. Съдът
намира тази претенция за недоказана от
страна на ищеца, доколкото по делото няма събраните доказателства за изпълнение
на поетото задължение, за посещение на дома на кредитополучателя. Що се отнася
до клаузата за такса за оценка на досие
съдът намира същата за нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК.
Както
бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед
недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по
кредита. От приобщената по делото ССЕ се
установява, че ищецът е получил сумата по договора, установява се и, че
непогасената главница е в размер на 270,00 лева. Следователно, предявеният иск
се явява основателен за сумата от 270,00 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит №
*********, сключен на 21.01.2016 г., като за разликата до пълния
предявен размер от главница от 817,90 лева; договорна лихва в размер на 86,01 лв. за периода от датата на първа
вноска 01.04 2017 г. до 19.05.2018 г. - датата на последната вноска,; сума в размер на 189.95 лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 20.05.2018
г. - датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на
подаване на заявлението следва да се отхвърли като неоснователен. Върху
уважената част от главницата следва да се присъди и претендираната законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
плащане.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 15.53 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 85,74 лв.,съобразно уважената част от иска. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответинка сторените по
делото разноски в размер на 287,09 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Й.П. ЕГН ********** *** дължи на „*** със седалище и адрес
на управление ***, офис-***, представлявано от ***на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер на 270,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 23.03.2017
г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /30.09.2020 г/ до окончателното плащане на същата, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА както за
разликата над 270,00 лева до пълния предявен размер на
претендираната главница от 817,90 лева, така и за претендираните договорна лихва в размер на 86,01 лв. за периода от датата на първа вноска 01.04 2017 г. до 19.05.2018
г. - датата на последната вноска, и за сумата в размер на 189.95 лв., представляващи лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20.05.2018 г. - датата, следваща деня на настъпване на
падежа на договора до датата на подаване на заявлението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.Й.П. ЕГН ********** *** да
заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис-***, представлявано от ***сумата от 15.53 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4937 по описа за 2020 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Й.П. ЕГН ********** *** да
заплати на ***, със
седалище и адрес на управление ***, офис-***, представлявано от ***сумата от 85,74 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от ***да заплати на В.Й.П. ЕГН ********** ***, сумата от 287,09 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: