№ 109
гр. Стара Загора, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001253 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 48/26.04.2021 г., постановено по гр.д. №
3229/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, в частта с която е ЗАД
„О.” АД е осъдено да заплати на Ж. ИВ. ИВ. сумата от 9 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в контузия на главата; мозъчно сътресение; разкъсно-контузна
рана на главата; кръвонасядане, оток и охлузване по челото; кръвонасядане на
клепачите на двете очи; разкъсно- контузна рана по вътрешния нос;
кръвонасядане по левия горен крайник, лявото седалище, лявото бедро и
лявата подбедрица, вследствие на причиненото на 10.07.2019 г. от А.С.П.,
ЕГН **********, пътно транспортно произшествие с управлявания от него
товарен автомобил марка „Д.“, модел „**“, с рама № ***, св. за peг. № ***,
собственост на „Р.К.“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от
25.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът ЗАД „О.” АД излага съображения за неправилност на
обжалвания акт поради нарушаване на съдопроизводствените правила и
материалния закон, и необоснованост, като се прави искане същият да бъде
отменен изцяло, евентуално да бъде намален размера на присъденото
1
обезщетение, като същият бъде съобразен с критериите за справедливост по
чл. 52 ЗЗД и да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемият Ж. ИВ. ИВ. дава становище по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските
пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът Ж. ИВ. ИВ. моли съда да осъди „ЗАД „О.“ АД да й заплати
сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на главата; мозъчно
сътресение; разкъсно-контузна рана на главата; кръвонасядане, оток и
охлузване по челото; кръвонасядане на клепачите на двете очи; разкъсно-
контузна рана по вътрешния нос; кръвонасядане по левия горен крайник,
лявото седалище, лявото бедро и лявата подбедрица, вследствие на
причиненото на 10.07.2019 г. от А.С.П., ЕГН **********, пътно транспортно
произшествие с управлявания от него товарен автомобил марка „Д.“, модел
„**“, с рама № ***, св. за peг. № ***, собственост на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес: ***, която сума от 9 000 лв. представлява разликата от
справедливото обезщетение от 10 000 лв. и платеното доброволно от
застрахователя обезщетение от 1 000 лв., както и сумата от 378.99 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от Ж. ИВ. ИВ. имуществени
вреди, изразяващи се в направените разходи за медицински изследвания,
прегледи и лечение, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми
от 25.09.2019 г. до окончателното им изплащане. Моли съда да осъди
ответното дружество да заплати всички направени по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗАД „О.” АД, в който заявяват, че оспорват изцяло предявените
искове по основание и размер като неоснователни и необосновани.
2
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране
пряката отговорност на застрахователя за настъпили неимуществени вреди за
ищцата Ж. ИВ. ИВ. при ПТП на 10.07.2019 г. настъпило в резултат на
виновното противоправно поведение на водача А.С.П. при управлението на
товарен автомобил с марка „Д.“, модел „**“ с per. № ***, за който е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с
полица № BG231118003243315, валидна до 15.11.2019 г. В този смисъл
районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция
споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Безспорно е установено, че ЗАД „О.” АД доброволно е изплатил на
ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 1 000 лв. във
връзка с предявена от последната претенция пред застрахователя.
При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в
размер на 9 000 лв. първоинстанционният съд е взел предвид заключенията на
съдебномедицинската и психологична експертизи и показанията на св.
Ангелкова.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните травми:
контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядане, оток и охлузване по челото, кръвонасядания на клепачите на
двете очи, разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания на левия горен
крайник, седалището, лявото бедро и лявата подбедрица, контузия на лявото
3
коляно. Оздравителният процес е протекъл без усложнения. Лечението е било
в стационарни условия и домашно. Пълният срок за възстановяване не
надхвърля 30 дни. Според вещото лице е възможно субективните оплаквания
във връзка с мозъчното сътресение да се наблюдават и за повече време, като в
случая се установява, че ищцата е ползвала отпуск по болест за 60 дни.
Неминуемо вследствие на ПТП – то, ищцата е изживяла силен стрес, като и
към настоящия момент все още не е преодолян, което се установява от
заключението на съдебнопсихологична експертиза. От свидетелските
показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, че ищцата се възстановявала бавно от
травмите, не можела да излиза от вкъщи, налагало се приятели да й
пазаруват.
С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се
вземе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на
ПТП – 47 години, неудобства и ограничения от личен, битов и социален
характер, както и отражението върху психиката. Ето защо съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би
била сумата от 10 000 лв., като се отчете и направеното доброволно плащане
от страна на ответното дружество в размер на 1 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на предпазен
колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
4
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. В настоящия случай е
безспорно, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека.
Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното
платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да
намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходката (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП). По делото е
категорично установено, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
противоправното поведение на водача на лек автомобил „Д.“, модел „**“,
управляван от А.С., който е извършил нарушение на чл. 119 от ЗДвП, като не
пропуснал ищцата да премине и я блъснал, като по този начин й отнел
предимството като пешеходец. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за
избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко
препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата и следователно определеното обезщетение
за неимуществени вреди не следва да бъде намалено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429,
ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил
5
застрахователната си претенция на 25.09.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 25.09.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
претенцията на ищцата. Поради това въззивният съд намира, че това е датата,
от която за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на
лихва за забава.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото ЗАД „О.” АД следва да заплати на Ж. ИВ.
ИВ. направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/26.04.2021 г., постановено по гр.д. №
3229/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. *** да заплати на Ж. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** /съдебен
адрес: адв. С.Р. от АК-Стара Загора, *** направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6