№ 8513
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110142566 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „.................” ЕАД срещу В. О. П. и Ц. О. П., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „............” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ............., при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че
ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят сумите за доставена
топлинна енергия, което обуславя претенцията за изплащане на мораторно
обезщетение. С оглед изложеното твърди, че разполага с непогасени от ответниците
вземания, предмет на издадена в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № ............. г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в, която не е
влязла в законна сила. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че
ответниците, при условията на разделната им отговорност, му дължат заплащането на
следните суми: 1) В. О. П. – ½ част от общия дълг, а именно 168,19 лева – главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
31.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
1
41,75 лв. - законна лихва за забава, начислена за периода 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г.,
28,35 лв.; 2) Ц. О. П. – ½ част от общия дълг, а именно 168,19 лева - главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
31.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
41,75 лв. - законна лихва за забава, начислена за периода 15.09.2020 г. – 26.01.2023 г.,
28,35 лв. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК,
ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове, като
неоснователни. Оспорват наличието на облигационни правоотношения с ищеца.
Излагат доводи, че процесният имот е държавен и предоставен за ползване на
покойната им майка – Анелия Цветанова Маркова до датата на смъртта й – 04.12.2019
г. Твърдят наличието на отказ от наследството на починалата Анелия Маркова, като
считат че не са налице основания за ангажирането на отговорността им за погасяването
на процесните вземания. При условията на евентуалност релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „............“ ЕООД, заявява, че
дяловото разпределение за процесните период и имот е извършване в съответствие с
изискванията на действащата нормативна уредба.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № ............. г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на обсъжданите искови претенции в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между ищеца и ответниците за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, включително и извършване на услуга
„дялово разпределение” за имота 3) изискуемост на задължението за плащане на
продажната цена и услугата „дялово разпределение”. По аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
2
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. С протоколно
определение от 11.04.2024 г. /л. 91/ е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че цената на доставената в процесните имот и период от
ищеца топлинна енергия е в размер на претендирания в исковата молба, както и че
дължимата законна лихва за забава е в претендираните размери, включително е
обявено за безспорно, че в имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ и
дължимата цена във връзка с нея е в претендирания от ищеца размер.
Не се установява, обаче, ответниците да имат качеството „клиент“ на топлинна
енергия за процесния период по повод ползването на недвижимия имот, за който е
начислена топлинната енергия, предмет на установителната искова претенция. От
представените по делото доказателства в тази насока не се установява нито да са
собственци, нито да са титуляри на облигационно право или на ограниченото вещно
право на ползване за същия.
Съществено е, че исковата молба не са изложени конкретни доводи в тази
насока – посочено е единствено, че са собственици, като от представените към нея
писмени доказателства – удостоверение за наследници от 01.02.2021 г. на Анелия
Цветанова Маркова /л. 16/, починала на 04.12.2019 г., писма от „Агенция
дипломатически имоти в страната“ ЕООД от 11.11.2020 г. и 21.06.2018 г., заповед №
203/14.11.2013 г., се установява, че процесният топлоснабден имот е бил предоставен
3
на починалата им майка въз основа на договор за наем. От представените документи за
дялово разпределение в имота от „............“ ЕООД /л. 84 и сл./ се установява, че титуляр
на партидата за същия по време на процесния период е била именно тя. Не се
установява починалата и/или ответниците да са били собственици на имота. Предвид
факта, че по делото не се установява ответниците да имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за процесните период и имот и предвид обстоятелството, че същите
са представили доказателства за отказ от наследство на починалата им майка Анелия
Маркова – удостоверения от Районен съд-Плевен от 18.02.2020 г. /л. 64 и л. 65/, съдът
намира, че предявените срещу тях главни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В тази връзка съдът съобрази, че отказът от наследство, направен по реда на чл.
52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за
отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и
невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото
наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т. е. счита се, че
отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на
наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. В този
смисъл е и определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр. д. № 1034/2009 г. на ВКС, ІV
ГО. Предвид изложеното, в тежест на ответниците не биха могли да бъдат възложени
евентуалния задължения, които Анелия Маркова е имала, в качеството на наемател на
процесния топлоснабден имот.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и предявените
искови претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за начислена мораторна лихва
върху претендираните главници за посочените в исковата молба периоди.
В обобщение, по гореизложените съображения, предявените срещу ответниците
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат
право на разноски, като претендират такива в общ размер на 800 лв. – платен
адвокатски хонорар от всяка една от тях в размер на по 400 лв. С оглед доказването по
делото на плащането в брой на претендираните хонорари, разноските за тях следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца са присъждане на разноски и
юрисконсултско вънаграждение е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователни, предявените от „.................“ ЕАД, ЕИК:
.............., със седалище в град ............, срещу В. О. П., ЕГН **********, по реда на чл.
422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че В. О. П.
дължи на „.................“ ЕАД следните суми: 168,19 лева – главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. в
4
топлоснабден имот с абонатен № ............, находящ се на адрес: ..............., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 41,75 лв. - законна лихва за
забава, начислена върху претендираната главница, за периода 15.09.2020 г. –
26.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч. гр. д. № ............. г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „.................“ ЕАД, ЕИК:
.............., със седалище в град ............, срещу Ц. О. П., ЕГН **********, по реда на чл.
422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Ц. О. П.
дължи на „.................“ ЕАД следните суми: 168,19 лева – главница, представляваща
стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.12.2019 г. в
топлоснабден имот с абонатен № ............, находящ се на адрес: ..............., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 41,75 лв. - законна лихва за
забава, начислена върху претендираната главница, за периода 15.09.2020 г. –
26.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч. гр. д. № ............. г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, „.................“ ЕАД, ЕИК: .............., със
седалище в град ............, да заплати на В. О. П., ЕГН **********, сума в размер на 400
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3, „.................“ ЕАД, ЕИК: .............., със
седалище в град ............, да заплати на Ц. О. П., ЕГН **********, сума в размер на 400
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „............“ ЕООД като трето лице
– помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5