РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502302 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата А. Д. Д.,
чрез адв. К. Д. срещу Решение № 901030 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 138/2017
по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил като
неоснователни и недоказани предявените от нея срещу В. и Д. П. искове с
правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД; чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 26 ал.
2 пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 14.11.2000г., обективиран в нотариален акт №
21, том II, дело 273/2000 на нотариус с район на действие БлРС, като
неоснователни и недоказани.
Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че макар и с първоначалната искова молба да са били
предявени няколко иска за нищожност на процесния договор и иск по чл. 27
от ЗЗД, то след отмяна на прекратителното определение от САС и след
постановяване на определението от 12.01.2018г. по настоящото дело, предмет
на настоящото производство е останал само иска за прогласяване на
1
нищожността на процесния договор поради накърняване на добрите нрави.
Счита, че след като се е произнесъл и по други искове за нищожност на
процесната сделка, БОС е постановил недопустимо решение по тези искове.
Намира постановеното решение по иска за прогласяване на
нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави за
неправилно. Счита, че то противоречи на съдебната практика по този вид
дела, като в същото време БОС се е позовал на съдебна практика по чл. 290 от
ГПК, която вече няма задължителен характер.
Твърди, че от събраните доказателства следва да се направи извод, че
разгледано в светлината на търговските взаимоотношения между страните
следва да се приеме, че са нарушени драстично моралните норми, тъй като
ищцата е била принудена да сключи сделката след като е била заплашвана и
тъй като тя е била принудена за това, след като е било искано от нея
изпълнение на несъществуващо задължение. Не било доказано ищцата, като
физическо лице да има неуредени взаимоотношения с ответника П. или
такива с неговото търговско дружество. Твърди, че е налице доказана
неравностойност на насрещните престации по договора, което обосновава
нищожност на същия поради нарушаване на добрите нрави. Счита, че от
представените от нея писмени доказателства е видно, че четири години преди
процесната сделка през 1996г. имота е бил придобит на цена 132 877 лв.,
която е била реална пазарна цена към момента на придобИ.ето. Счита, че
позоваването на данъчната оценка на имота е некоректно и
незаконосъобразно. Били събрани гласни доказателства, че в имота са
направени значителни подобрения след придобИ.ето му през 1996г. от
ищцата и съпруга й. Твърди, че позоваването на несъществуващи вещни
тежести върху имота не променя същественото разминаване между неговата
стойност и цената на която е продаден.
Счита, че въпреки формалната доказателствена сила на нотариалния
акт, са събрани гласни доказателства, че цената не е платена на продавача.
Този факт също следвало да се разглежда в съвкупност с другите условия,
при които е сключена сделката и да се прецени, че тя противоречи на морала.
Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се прогласи
нищожността на договора за покупко-продажба на основание чл. 26 ал.1 пр.3
то ЗЗД. Претендира разноски.
2
В срок са подадени отговори на въззивната жалба от ответниците, чрез
адв. В. и адв. Х., в които се оспорва жалбата, като се твърди, че не са налице
условия за отмяна на решението. Претендират се разноски.
Подадена е и частна жалба от И. Г. Х., който е бил първоначално
ответник в производството, но в последствие същото е било прекратено по
отношение на него и определението за това е влязло в сила. В нея се обжалва
определението от 03.09.2021г. по делото, с което са му присъдени разноски,
като е уважено възражението на ищцовата страна за прекомерност на същите.
Твърди, че не са били налице условия за намаляването на размера на
адвокатското възнаграждение до минималния такъв, тъй като делото е била с
правна и фактическа сложност и е продължило много дълго време, като този
ответник се е явявал във всички съдебни заседания с пълномощника си. Моли
да бъде осъден ищеца да му заплати разноските в пълния размер от 2 400лв.
В откритото с.з. жалбоподателят–ищец, чрез представителя си по
пълномощие поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна.
Претендират разноски по представен списък. Моли да бъде обезсилено
решението по исковете за които производството вече е прекратено.
Въззиваемите оспорват жалбата и молят да бъде потвърдено решението.
Претендират разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението отчасти за валидно и допустимо, а в друга част за
недопустимо.
Производството по първоинстанционното дело е било първоначално
образувано по искове на А. Д. Д. срещу ответниците за прогласяване на
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.11.2000г., обективиран в нотариален акт № 21, том II, дело 273/2000 на
нотариус рег. № 242 на НК, с район на действие БлРС , поради противоречие
със закона; поради заобикаляне на закона; поради накърняване на добрите
нрави и поради привидност на договора.
С Определение № 5676/13.11.2017г. от закрито съдебно заседание,
съдът е прекратил производството по гр.д. № 138/2017г. по описа на ОС
Благоевград, в частта на предявените искове от А. Д. Д., срещу В. И. П. и Д.
П. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 14.11.2000г., на основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД-
3
поради липса на съгласие, както и поради нарушаване на добрите нрави, като
недопустими на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК, поради наличие на сила на
пресъдено нещо установено между същите страни, с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 1245/2003г. по описа на PC - Благоевград.
С Определение № 2452 от 31.07.2018г. по гр.д. № 2202/2018г. на АС
София, прекратителното определение на първоинстанционния съд е било
отменено в частите му, с които е прекратено производството по делото по
исковете за нищожност поради противоречие със закона и неговото
заобикаляне и поради накърняване на добрите нрави, като делото е върнато
на ОС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. В
мотивите на определението на САС е констатирано, че в частта, в която е
върната исковата молба за обявяване на договора за нищожен поради
неговата привидност определението за прекратяване е законосъобразно, тъй
като не са били отстранени в срок нередовностите на исковата молба в тази й
част.
Въпреки изложеното с обжалваното решение БлОС се е произнесъл и
по иск за обявяване на договора за нищожен, поради привидност. Тъй като е
налице произнасяне по непредявен иск (по който производството е било
прекратено), следва да бъде обезсилено решението в тази му част.
С Определение № 2620/15.06.2020г. от закрито съдебно заседание по
гр.д. № 138/2017г. по описа на ОС Благоевград, съдът е прекратил
производството по делото по отношение на ответника И. Г. Х..
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила след изтичането на
срока за обжалването му.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното
от фактическа страна:
А. Д. Д. е придобила по силата на договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 123, том I, дело №
233/1996г., по описа на Нотариус И. К. находящ се в гр. ***, следния
недвижим имот: 1/ 4 идеална част от парцел III, пл. № 2545, в кв. 3 на VII-ми
микрорайон на гр. ***, ведно с целия втори етаж от жилищната сграда, която
се състои от три стаи, столова, хол, кухня и сервизни помещения, ведно с 1/ 2
4
идеална част от мазето от северната страна на сградата и 1 / 2 идеална част от
тавана, от към западната страна на сградата, ведно с 50 % идеални части от
общите части на сградата, на 15.02.1996г., срещу цена от 132 877
неденоминирани лева. В момента имота се индивидуализира като поземлен
имот № 12762/02.11.2009г., след одобряването на КК и КР на гр. Благоевград,
въз основа на Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006г. на ИД на АК, към настоящия
момент имот с пл. № 2545, в кв. 39, парцел 3 по стария регулационен план,
понастоящем е Поземлен имот с идентификатор 04279.622.20, а процесната
сграда е заснета като самостоятелен обект с идентификатор 04279.622.20.1.
Със Запис за заповед, издаден на 15.05.2000г. от А. Д. Д., се е
задължила безусловно и без протест, срещу този запис на заповед, да заплати
на поемателя- фирма „Валдимекс- БН" ЕООД, сумата от 52 000лв., най- късно
до 15.11.2000г., с място на плащане: гр. София, кв. „Павлово" , ул. „Вихрен"
№ 10.
Със Запис на заповед, издаден на 08.11.2000г. ищцата А. Д. Д., се е
задължила без предявяване, да заплати д, на „Валдимекс- БН" ЕООД, сумата
от 28 100лв., най късно до 15.11.2000г., като е определено и мястото на
плащане: гр. София, кв. „Павлово" , ул. „Вихрен" №10.
С договор за покупко- продажба на недвижим имот от 14.11.2000г., във
формата на Нотариален акт №21, том. II, per. № 5672, дело № 273 от 2000г. по
описа на Нотариус К. Т., ищцата А. Д. Д. е продала на ответника В. И. П.,
следния собствен недвижим имот, находящ се в гр. ***, а именно: 1/4 идеална
част от парцел III, пл. № 2545, в кв. 3 на VII-ми микрорайон на гр. ***, по
плана действащ към 1996г., а по действащия план на гр. ***- кв. 2а, с площ за
целия парцел от 270кв.м., ведно с целия втори етаж от жилищната сграда,
която се състои от три стаи, столова, хол, кухня и сервизни помещения, ведно
с 1 / 2 идеална част от мазето от северната страна на сградата и 1 / 2 идеална
част от тавана, от към западната страна на сградата, ведно с 50 % идеални
части от общите части на сградата, за сумата от 28 500лв., която сума е
отразено, че е изплатена напълно и в брой от купувача при подписване на
договора.
Към момента на сключването на договора за продажба с НА №21, том.
II, per. № 5672, дело № 273 от 2000г. по описа на Нотариус К. Т., данъчната
оценка на недвижимия имот, предмет на продажбата е била 28 519.20лв., от
5
които за обект жилище- 26 233.00лв., а за обекта земя- 2 296.20лв. Към същия
момент ответникът П. е бил в брак с ответницата Д. П. П..
Върху процесния имот, в периода от 15.02.1996г. до 08.10.2020г. са
извършени следните вписвания:
възбрана, наложена от съдия изпълнител Тарпошева, вписана с вх.
per. № 578 от 25.05.2000г., акт № 14, том I от 25.05.2000г., която възбрана е
заличена с вх. № 13 от 13.02.2001г., с акт № 20, том I от 13.02.2001г.;
законна ипотека, вписана с вх. per. № 508, акт № 11, том I от
24.04.1996г., в полза на Държавна спестовна каса- Благоевград, за
обезпечение изплащането на отпуснат заем на А. Д. Д., която ипотека е
заличена на основание писмо № 411 на Държавна спестовна каса;
договорна ипотека на 01.07.1998г., с акт № 91, том I, дело №
1029/1998г., в полза на Държавна спестовна каса- клон Благоевград, за
обезпечение задължение на ЕТ „Д.-90-В. Д.", представлявано от В. С. Д.,
която ипотека е заличена с вх. per. № 8 от 21.08.2000г., акт № 82, том I от
21.08.2000г./ с молба-съгласие от „Банка ДСК" ЕАД с изх. №
3146/21.08.2000г./.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към 31.12.2000г. в счетоводството на ЕТ „А. Д.- Т.", по
партидата на „Валдимекс- БН" ЕООД, салдото е с нулева стойност, което
означава че ищцата няма неплатени задължения към този доставчик към
посочения момент.
По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на свидетели посочен от ищцата – В. С. – сестра на ищцата и
свид. М. А. - служителка във фирмата на ищцата- ЕТ „А. Д.- Т.", касиер в
продължение на осем години след 1998г.
От показанията им се установява, че около година след кат ищцата и
съпруга й закупили процесния имот те му направили ремонт. Ищцата имала
търговски взаимоотношения с дружеството на ответника, който бил
дистрибутор на алкохолни напитки. Според свидетелките той заплашвал
ищцата и семейството й, като твърдял, че тя има задължения към него. При
зиповадването на процесната сделка свид. С. придружила сестра си до
нотариуса, където според нея сестра й не искала да прехвърля имота.
Свидетелките предполагат, че при изповядването на сделката на ищцата не е
6
заплащана сума, като цена по договора, което са разбрали от ищцата.
С Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 46, том II,
per. № 6224, дело № 307/2000г. по описа на Нотариус К. Т., на 12.12.2000г.
ответникът В. И. П., лично и като пълномощник на съпругата си- ответницата
Д. П. П., е продал на В. И. Х., чрез пълномощника й Н. Т. Х., следния
недвижим имот, придобит по време на брака и съставляващ СИО: 1/4 идеална
част от парцел III, пл. № 2545, в кв. 3 на VII-ми микрорайон на гр. ***, по
плана действащ към 1996г., а по сега действащия план на гр. ***- кв. 2а, с
площ за целия парцел от 270кв.м., ведно с целия втори етаж от жилищната
сграда, която се състои от три стаи, столова, хол, кухня и сервизни
помещения, ведно с 1 / 2 идеална част от мазето от северната страна на
сградата и 1 / 2 идеална част от тавана, от към западната страна на сградата,
ведно с 50 % идеални части от общите части на сградата, за сумата от 28
045.00лв., изплатена напълно и в брой.
Към момента на изповядването на сделката, данъчната оценка на
недвижимия имот, предмет на договора за продажба е била 26 045.80лв.
Първоначалният ответник по делото И. Г. Х., е син и единствен
наследник на В. И. Х., починала на 06.12.2001г.
Въз основа на събраните доказателства се налагат следните правни
изводи:
Искът за обявяване на нищожност на процесния договор за покупко-
продажба е допустим, като ищцата има правен интерес от неговото
предявяване. Макар и в производството по гр.д.№ 1245/03 по описа на БлРС
да е бил разгледан иск за обявяване на договора за нищожен поради
противоречие със закона, то твърденията на ищцата са били за нарушаване на
друга императивна правна норма, различни от твърденията по настоящото
дело, поради което липсва процесуална пречка за разглеждането на този иск –
наличие на сила на пресъдено нещо.
Разгледан по съществото си искът е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
7
Сключеният договор за покупко-продажба не е нищожен поради
нарушаване на императивна правна норма. В производството по настоящото
дело се твърди от ищцата наличието на това основание за нищожност поради
нарушаване на разпоредбата на чл. чл. 3 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари и поради заобикалянето на същия. Съгласно чл. 3 от
ЗМСИП, в редакцията му действала към момента на сключването на
атакуваната сделка, мерките срещу изпирането на пари са идентифициране,
събиране, съхраняване и разкрИ.е на информация относно операциите с пари,
като съгласно чл. 3 ал.2 т. 10 от ЗМСИП, такива лица са и Нотариусите, пред
които се изповядвал сделки и извършват плащания с пари в брой. Дори да се
приеме, че е нарушена разпоредбата, то нейното неспазване или заобикаляне
не влече нищожност на сключения договор, още повече, че цената по
сделката е била в размер под 30 000лв.
Не е налице и заобикаляне на закона – респективно на цитираната
разпоредба, тъй като не са събрани доказателства, които да установяват, че
купувача се е опитал да избегне декларирането на произхода на средствата, с
които е платил цената по договора.
По отношение на предявения иск за обявяване на нищожен на договора
поради противоречието му с добрите нрави:
Искът е неоснователен и недоказан. Според TP № 1 от 15.06.2010г. на
ВКС по т.д. № 1/2009г. на ОСТК- „добрите нрави“ са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона/чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, …... Един от тези принципи е принципа на справедливостта, който в
гражданскоправните и търговските правоотношения, изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
В конкретния случай твърдението на ищцата се състои в това, че
уговорената цена по договора е била несъответна на стойността на имота,
като била около пет пъти по-ниска и това нарушава принципа на
еквивалентност на престациите, а от там и принципите на морала.
Твърдението й е недоказано. Видно от събраните доказателства стойността на
която е сключена сделката е почти еднаква с данъчната оценка на имота. Това
8
води до извод, че цената не е изключително несъответна на стойността на
имота, след като е съизмерима с данъчната му оценка. За да бъде обявен
договора за нищожен на това основание следва да е налице „явно" и
„значително" несъответствие между даденото от страните по сделката и
стойността на полученото, за да се приеме че е налице нееквивалентност на
престациите, която да е основание договора да бъде обявен от съда за
нищожен. Тази неравностойност следва да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация.
Не са събрани доказателства каква е била пазарната цена на имота към
момента на сключването на договора на конкретния имот, като тежестта на
доказване на това обстоятелство е била на ищцата и й е било указано да
посочи доказателства за това.
Твърдението на ищцата, че извод за неравностойността на престациите
се извлича от обстоятелството, че през 1996г., когато е бил закупен имота
това е станало за сумата 132 877лв., а четири години по-късно е продаден за
сумата 28 500лв. е неоснователно, тъй като стойността на закупуването на
имота през 1996г. е в деноминирани лева т.е. цената на която е купен е била
132 деноминирани лева, каквато е била и данъчната оценка на имота към този
момент.
Разсъжденията на БлОС относно наложените върху имота възбрани и и
ипотекирането му, като действия които го обезценяват по принцип са верни,
но нямат отношение към наличието на основанието противоречие с добрите
нрави, поради изложеното по-горе.
Събраните доказателства относно фактите, какви са били
икономическите отношения на ищцата и ответниците, заплашвана ли е била
тя за да сключи процесния договор и платена ли е цена по него са
неотносими към предмета на доказване по настоящото дело, тъй като са били
предмет на доказване, като основание на исковете на ищцата срещу ответника
за унищожаване на договора поради заплашване и нищожност на същия, като
сключен при липса съгласие, по гр.д. 1245/03 по описа на БлРС и по тях е
формирана сила на присъдено нещо. Това обстоятелство е констатирано в
прекратителните определения на БлОС и на САС, описани по-горе.
По изложените съображения следва да бъде обезсилено постановеното
решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за обявяване на
9
договора за нищожен поради неговата привидност, като постановено по
непредявен иск.
В останалата част, тъй като правните изводи на настоящата инстанция
съвпадат с тези на БлОС следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
При този изход на производството на въззиваемия В. П. се дължат
разноски за въззивното производство, като на адвоката оказал безплатна
адвокатска помощ на този ответник следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер по Тарифата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – сумата 600лв.
В настоящото производство е предмет на разглеждане и частната жалба
на ответника И. Г. Х., който е бил първоначално ответник в производството,
но в последствие същото е било прекратено по отношение на него и
определението за това е влязло в сила. В нея се обжалва определението от
03.09.2021г. по делото, с което са му присъдени разноски, като е уважено
възражението на ищцовата страна за прекомерност на същите и са му
присъдени разноски в размер на 1 385лв., вместо заплатените от него за
адвокатска защита в размер на 2 400лв.
Частната жалба е допустима, а разгледана по съществото си е
основателна. Уговорения и заплетен от ответника Х. размер на адвокатското
възнаграждение не е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на
делото и най-вече с оглед неговата продължителност и броя на проведените
съдебни заседания, на които той е присъствал – 6 пред БлОС и 3 бр. пред
СГС. Съгласно чл. 7 ал.9 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на уговаряне и
заплащане на възнаграждението, при защита по дело с повече от две
заседания за явяване във всяко следващо се заплаща по 100лв. т.е.
допълнително 700лв. или общо 2 085лв. минимално възнаграждение, като
уговореното и платено такова в размер на 2 400лв. не е прекомерно. Следва да
бъде изменено определението за присъждане на разноските в този смисъл.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕСИЛВА Решение № 901030 от 03.09.2021 г. по гр. д. № 138/2017
10
по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта, в която е отхвърлен,
предявения от А. Д. Д. срещу В. и Д. П. иск с правно основание 26 ал. 2 пр.5
от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 14.11.2000г., обективиран в нотариален акт № 21, том II,
дело 273/2000 на нотариус с район на действие БлРС, като привиден.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ИЗМЕНЯ определение от 03.09.2021г. за разноските, като А. Д. Д.
следва да заплати на И. Г. Х. направените разноски в размер на 2 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11