Решение по дело №308/2023 на Административен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 86

гр. Габрово, 19.01.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело №308 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на А.А.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000283 от 28.11.2023 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила, като допуснатите от административния орган нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени, няма как да бъдат поправени в хода на съдебното производство и водят за отмяна на оспорената заповед. Оспорващият твърди, че не бил извършил посоченото в заповедта нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП тъй като не бил употребил наркотици, а неправилно уредът бил отчел реакция на бензодиазепини и метамфитамин. По този начин, поради така постановената Заповед неправомерно за дълъг период щял да бъде лишен от право да управлява МПС, без за това да са установени предвидените от закона основания. Налагало се да пътува тъй като имал заболяване и лечението изисквало да постъпва в болнично заведение на всеки два месеца за вливане на лекарства.

Не било установено дали пробата с техническото средство била взета при спазване изискванията на Наредба 01/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. В случая съдържането на наркотични вещества можело да се установи само чрез лабораторни изследвания, тъй като жалбоподателят бил оспорил показанията на техническото средство. Поради това оспорената заповед се явявала издадена в противоречие с изискванията на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба №1/19.07.2017г., като по този начин бил нарушен материалния закон.

Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят А.Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа подадена жалба и заявените в нея искания по същество.

Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, редовно призован не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от упълномощен пр. представител- юрисконсулт. Оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на разноски, като заявява възражение за прекомерност на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от жалбоподателя.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000283 от 28.11.2023 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, на жалбоподателя А.А.Б. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 27.11.2023 година около 22:50 часа в гр. Габрово на ул. Р. Каролев №3 в посока ул. Ю. Венелин А.Б. управлява собствения си лек автомобил, подробно описан в заповедта, като след спирането му за проверка от полицейски служители е установено с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJL 0025, че А.Б. е изпробван, като уредът е отчел положителен резултат за Бензодиазепини и метамфетамин. Издаден е талон за изследване №0054169 и 8 бр. стикери към него. След задържане Б. е транспортиран до МБАЛ“Д-р Тота Венкова“, където е дал кръвна проба и урина за химическо изследване. Б. е бил видимо превъзбуден и отрича да е употребявал наркотични вещества. Пробата на употреба на алкохол с техническо средство на А.Б. отчита нула промила алкохол.

Предвид изложеното по-горе е прието, че А.Б. е управлявал МПС, както при извършена проверка  от полицейски служители е установено, че пробата за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство на Б. е положителна, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1,  предл. 2 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя А.Б., е съставен АУАН серия GA и № 1029357 от 28.11.2023 година, в който е описана фактическа обстановка относно извършената проверка с техническо средство и резултата от същата, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; .

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатиран положителен резултат за употреба на наркотици и техните аналози с техническо среддство, което представлява и административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Възражението на оспорващия за неправилно и преждевременно налагане на ПАМ с процесната заповед е неоснователно. Действително в текста на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Този текст уточнява че при различни стойности- тези от техническо средство и при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности на последното изследване са са определящи. Не следва извод, че органът, постановяващ заповед за налагане на ПАМ от рода на процесната следва да изчака резултата от изследването на кръвната проба или това с доказателествен анализатор.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че Б. е управлявал описания в заповедта автомобил, като при извършена проверка с техническо средство е отчетено, че същият е под въздействието на два вида наркотични вещества, което съставлява отделно нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, за което законът предвижда налагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000283 от 28.11.2023 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.

По изложените мотиви оспорването заявено от А.А.Б. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването, основателно се явява искането на пр. представител на ответника за присъждане на разноски. Разноски в случая представляват възнаграждението за юрисконсулт, осъществил правна защита и процесуално представителство на ответния административен орган и същите като такива следва да бъдат присъдени в размер от 100 лева.

А.А.Б. следва да заплати на директор н ОД на МВР Габрово сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

 Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване на А.А.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 23-0892-000283 от 28.11.2023 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.

ОСЪЖДА А.А.Б. *** да заплати на Директор на ОД на МВР Габрово сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

 

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: