№ 80
гр. Велико Търново, 08.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500063 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.436 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агропродукт С.и“ ЕООД срещу Определение №
28/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 574/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, с което съдът е
оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от дружеството
жалба срещу действията на ЧСИ В. П. по изп. дело № 474/ 2019 г., обективирани в
Постановление от 21.09.2021 г., изразяващи се в насочване на изпълнение върху
несеквестируемо имущество и отказ за връщането на същото и е постановил
прекратяване на производството по делото. Счита, че съдът неправилно е
квалифицирал жалбата му като такава по чл.435 ал.2 т.2 ГПК. Излага, че дружеството
не жали първоначалното насочване на изпълнението срещу сумите по сметката му в
Банка ДСК ЕАД, за обжалване на което действие признава, че срокът е изтекъл, а жали
последващия незаконосъобразен отказ на съдебния изпълнител да върне събраните по
запора суми предвид тяхната несеквестируемост. Позовава се на разясненията, дадени
в т.1 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, че пропускането на срока за обжалване
насочването на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, не е
пречка длъжникът да иска от съдебния изпълнител връщане на събраната
несеквестируема сума докато същата не е получена от кредитора. Именно такова
искане той е отправил до ЧСИ В. П., тъй като изпълнението върху събраните суми е
недопустимо. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде
върнато на ОС – Ловеч за произнасяне по същество на жалбата срещу отказа на ЧСИ за
1
връщане на сумите, преведени му от Банка ДСК ЕАД от запорираната сметка.
Взискателят „Златекс“ ООД не заема становище по частната жалба.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба, становищата на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
Пред ЧСИ В. П. е висящо изп. дело № 474/ 2019 г. с първоначален взискател
„Златекс“ ООД и присъединени по право взискатели НАП и „Банка ДСК“ ЕАД и
солидарни длъжници „Агропродукт С.и“ ЕООД с. Дерманци, Общ Луковит, С. П. С. и
Д. П. СТ.. На 20.12.2018 г. е наложен запор върху банкова сметка на „Агропродукт
С.и“ ЕООД в Банка „ДСК“ ЕАД. По тази запорирана сметка в периода м.01. –
м.10.2019 г. са постъпили суми от ДФ „Земеделие“, които са преведени от Банката по
сметка на ЧСИ. С молба от 02.08.2021 г. длъжникът „Агропродукт С.и“ ЕООД е
поискал от ЧСИ да му върне получените от Банката суми по съображение, че те са
несеквестируеми като целево предоставени му средства от държавния бюджет за
субсидии. С Постановление от 21.09.2021 г. ЧСИ е отказал да върне получените суми
без да изложи мотиви за акта си. Срещу това постановление, в едноседмичен срок от
получаването му, „Агропродукт С.и“ ЕООД е депозирал жалба, в която е изложил, че
счита насочването на изпълнение срещу получената несеквестируема сума и отказът на
ЧСИ за връщането й за незаконосъобразни действия и е отправил до съда искане да
отмени „действията на ЧСИ, изразяващи се в насочването на изпълнението върху
сумата 88 832.20 лв., представляваща постъпили по сметка на ЧСИ несеквестируеми
вземания на „Агропродукт С.и“ ЕООД, и отказът на ЧСИ за връщане на
несеквестируемата сума.“ Този предмет на жалбата си той е посочил изрично и в
титулната й част. ОС – Ловеч се е произнесъл по тази жалба с обжалваното пред
настоящия съд определение.
ВТАС констатира, че с оглед изложените в жалбата обстоятелства и заявения
петитум, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят обжалва насочването
на принудителното изпълнение върху сума, за която твърди, че е несеквестируема,
като счита за действие по насочването отказа на ЧСИ да му върне получената от запора
сума, доколкото същата подлежи на разпределение. Квалифицирайки жалбата като
такава с правно основание чл.435 ал.2 т.2 ГПК, съдът не се е произнесъл свръхпетитум,
защото правилно е приел, че има жалба срещу насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Съдържанието на жалбата не обосновава извод, че съдът
е сезиран с оплаквания единствено против отказа на ЧСИ да върне събраната сума,
каквито са твърденията на жалбоподателя в частната му жалба. Дори да се приеме, че
предмет на жалбата са били две отделни действия на ЧСИ – насочване на
изпълнението срещу несеквестируемо имущество и отказ за връщане на събрана сума,
то, видно от диспозитива на акта му, налице е произнасяне на съда по допустимостта
на жалбата и срещу двете действия. Изводът на съда, че жалбата е процесуално
2
недопустима, е законосъобразен.
Чл.435 ал.2 т.2 ГПК предоставя процесуално право на длъжника да атакува
насочването на изпълнение върху имущество, което счита за несеквестируемо. В
случая се твърди именно такова имущество да са сумите, постъпили от ДФ
„Земеделие“ по запорирана сметка в Банка ДСК ЕАД – несеквестируем доход. На
обжалване подлежи самото насочване на изпълнението върху несеквестируемото
имущество, а не конкретното изпълнително действие, за което се сочи, че нарушава
несеквестируемостта. Законът не предвижда процесуална възможност за
самостоятелно обжалване на конкретното действие, но при формиран от съда извод за
несеквестируемост на съответното имущество, действието, несъвместимо с
несеквестируемостта, се отменя и без отправено искане в тази насока. В настоящия
казус отказът на ЧСИ да върне суми, събрани от наложения запор, не представлява
действие по насочване на изпълнението, а получаването на сумите от ЧСИ е последица
от вече насочено и проведено изпълнение. Принудителното изпълнение върху парично
вземане от трето задължено лице по банкова сметка се насочва с налагането на запор
върху нея и срокът за обжалване на насочването започва да тече от връчването на
длъжника на съобщението за наложения запор – когато се касае до изцяло
несеквестируемо вземане или такова, върху което не се допуска принудително
изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично
несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на
съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. Отнесено към
настоящия казус, предвид доказателствата за съобщаване на запора на длъжника и
периодичните действия по превеждане на суми от Банката на ЧСИ, това означава, че
срокът за обжалване насочването на изпълнение е изтекъл много преди подаването на
жалбата. Пропускането на този срок, както правилно сочи жалбоподателят, не осуетява
правото му да иска от съдебния изпълнител връщане на несеквестируемата част от
събраните суми докато те не са получени от кредитора, но отказът на съдебния
изпълнител да стори това не подлежи на обжалване като самостоятелно действие,
защото в чл.435 ал.2 ГПК лимитативно са изброени действията, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника, и видно от уредените хипотези, отказът за връщане на
събрана сума не е сред тях. По тази причина, ако жалбоподателят поддържа
твърденията си, че жали отказа като самостоятелно действие на ЧСИ, жалбата му в
тази й част е процесуално недопустима именно защото не попада в приложното поле
на чл.435 ал.2 ГПК, а не като просрочена, тъй като тя е подадена при спазване на
едноседмичения срок по чл.436 ал.1 ГПК за обжалване действията на съдебния
изпълнител.
По изложените съображения, като е оставил жалбата на „Агропродукт С.и“
ЕООД без разглеждане, ОС – Ловеч е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 28/ 17.01.2022 г. по В.гр.д. № 574/ 2021 г. по
описа на ОС – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4