РЕШЕНИЕ
№ 3193
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ".....“ ЕООД, ЕИК ... срещу наказателно
постановление /НП/ № 23-003995/25.08.21 г., издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.
75а, ал. 2 ЗТМТМ.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания
акт. Поддържа се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, доколкото липсвало пълно, точно и ясно описание
на нарушението, дата и място, където е извършено и т.н. На следващо място
се сочи, че не било доказано, че именно жалбоподателят е бил в качеството на
работодател, тъй като нямал сключен трудов договор с турския гражданин
К.Ш.. Претендира се, че от съобразителната част на НП не става ясно за коя
от двете форми на изпълнителното деяние по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е
ангажирана имуществената му отговорност. Счита, че производството е
изначално опорочено, тъй като не е присъствал преводач. Претендира се
отмяна на НП, алтернативно намаляване на имуществената санкция до
минимално предвидения размер.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.П., който
моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Поддържа,
че лицата, които са се намирали на строителната площадка не са имали
договори с жалбоподателя.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Иванов,
който оспорва жалбата. Моли атакуваният акт да бъде потвърден. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и от
процесуално легитимирана страна.
От фактическа страна.
Между „...“ ООД и „.........“ ЕООД бил сключен договор за СМР за обект
...с, с място на работа терен УПИ XXX-807, кв. 28, местност "Бояна", гр.
София.
На 29.06.2021 г. инспектори от Д"ИТСО" извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект: ...с,
многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, подпорни стени и ограда
в УПИ XXX-807, кв. 28, местност "Бояна", гр. София. В хода на извършената
проверка на място в строителния обект лицето Кьоксал Ераслан, гражданин
на Република Турция, бил заварен от проверяващите да полага труд като
зидар. Това обстоятелство е потвърдено от упълномощен представител на
"Аркимора Бул" ЕООД, като в писмена информация Юмюгюл Шефкед е
посочила, че в строителния обект Кьоксал Ераслан работи като зидар. С
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК от "........." ЕООД е изискано да представи
пълните трудови досиета, в това число заповеди за командироване за
заварените работници. В хода на проверката за Кьоксал Ераслан не били
представени трудов договор или заповед за командироване. След проверка в
регистъра на уведомленията за сключени трудови договори се установило, че
от страна на "Аркимора Бул" ЕООД не е подавано уведомление за сключен
трудов договор с Кьоксал Ераслан. С писмо с изх. № 21060574/06.08.21 г. е
поискана информация от Агенцията по заетостта относно обстоятелството
разрешен ли е достъпът до пазара на труда в Република България за лицето
Кьоксал Ераслан, роден на 07.07.1977 г., гражданин на Република Турция. В
отговор от Агенцията по заетостта е постъпила информация, съгласно която
за процесния период от "Аркимора Бул" ЕООД не са постъпвали заявления за
достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави. Няма
данни да са издавани разрешения за достъп до пазара на труда за работа по
трудово правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България за Кьоксал
Ераслан. От страна на "........." ЕООД не е подавана декларация и не е
извършвана регистрация за осъществяване на краткосрочна заетост по чл. 24,
ал. 2 ЗТМТМ за посоченото лице.
На 25.08.2021 г. свидетелят Г.Г. съставила на "Аркимора Бул" ЕООД
АУАН № 23003995/25.08.21 г. за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
2
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на следния доказателствен материал: показанията на свидетелите Г.Г. и
Юмюгюл Шевкед; писмени доказателства: протокол № ПР2121702/06.08.2021
г. за извършена проверка; протокол № ПР2127982/25.08.2021 г. за извършена
проверка; призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; договор за СМР между „...“ ООД
и „.........“ ООД; начален инструктаж по безопасност и здраве при работа;
ежедневен инструктаж; писмена информация от Юмюгюл Шефкед;
кореспонденция с Агенция по заетостта; копие на паспорт на Кьоксал
Ераслан; заповед № 3-0024/08.01.2019 г.; заповед № 3-0025/08.01.2019 г.;
заповед № 3-0058/11.02.2014 г.; заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г.; заповед №
ЧР-84/24.01.2014 г.
Съдът кредитира показанията на Г.Г., доколкото същите са обективни,
непротиворечиви, подкрепят се от останалия доказателствен материал и
изясняват протичането на процесната проверка, както и установените в хода
на проверката обстоятелства, включително, че работникът на жалбоподателя
бил установен на процесния обект, като същият е престирал труд – правил е
замаска. Изложеното от свидетеля намира потвърждение в приобщените по
делото писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на св. Юмюгюл Шевкед не следва да бъдат
кредитирани, тъй като противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. От показанията на св. Г. се установява, че именно с
помощта на св. Шевкед е установено за кого работят установените работници
- .......... ЕООД, което се потвърждава от представената по делото писмена
информация изготвена и подписана от свидетеля Шефкед. Съдът не споделя
изложеното от свидетеля Шефкед, че посочените работници са инспектирали
обекта и същите са били служители на възложителя, доколкото видно от
представените писмени доказателства - начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа и ежедневен инструктаж се установява, че не К.Е. е
провеждан инструктаж в качеството му на работник при жалбоподателя, на
длъжност зидар, включително и на дата 29.06.2021 г.
Съдът кредитира и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, доколкото същите са непротиворечиви и позволяват в пълнота
да се установи релевантната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е неоснователна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
3
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност, което се установява от приложените по делото
заповед № 3-0024/08.01.2019 г.; заповед № 3-0025/08.01.2019 г.; заповед № 3-
0058/11.02.2014 г.; заповед № ЧР-1573/25.09.2019 г.; заповед № ЧР-
84/24.01.2014 г.
В хода на административнонаказателното производство не се констатират
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени при спазване изискванията
по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като е налице пълно, ясно и точно описание на
нарушението, с оглед на което неоснователни са възраженията на
жалбоподателя в тази насока. В АУАН и НП безпротиворечиво е описано, че
се ангажира отговорност на работодателя за това, че чужденец предоставя
работна сила за работодателя – юридическо лице, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Ясно са очертани
времето и мястото на извършване на нарушението – 29.06.2021 г. в гр. София.
Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение, поради липсата на
преводач, доколкото не е изисквана декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от
ЗТМТМ, а и на място е имало упълномощено от жалбоподателя лице
говорещо турски език, с което е протичала комуникацията.
Фактическата обстановка изведена в АУАН и НП е съответна и почива на
събраните в административнонаказателното производство доказателства.
Доказателствата по делото безспорно установяват извършване на
административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател по
смисъла на 75а, ал. 2 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност,
тъй като към 29.06.2021 г. в процесния обект лицето К.Е., роден на ...... г.,
гражданин на Република ..... – чужденец, гражданин на трета държава по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР от ЗТМТМ, е предоставял работна сила на „.........“
ЕООД, местен работодател по смисъла на § 1, точка 11 от ДР от ЗТМТМ, без
да има местният работодател съответното разрешение от Агенция по
заетостта за достъпа до пазара на труда при условията на ЗТМТМ. Безспорно
е установено, че лицето е престирало работна сила. В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието е
несъставомерно, тъй като нямало сключен трудов договор с лицето К.Е. За да
е налице нарушение разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗТМТМ се изисква
единствено чужденец да предоставя работна сила без съответното разрешение
4
или регистрация в Агенция по заетостта, което в конкретния случай
категорично се установи.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, съдът не дължи
обсъждане на субективна страна на нарушението, тъй като отговорността на
дружеството е обективна и безвиновна.
При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя по смисъла на чл.
75а, ал. 2 ЗТМТМ.
Случаят не е маловажен, тъй като не се отличава от сходни случаи на
нарушения с по-ниска степен на обществена опасност.
С оглед на наложеното наказание обаче настоящата съдебна инстанция
намира, че нормата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ предвижда следното
„Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание.“ АНО не е изложил никакви конкретни
мотиви кое налага определяне на наказание над законоустановения минимум.
Не е посочено дали нарушението на специалното трудово законодателство е
първо по ред такова или е налице повторност. Не установяват и данни, които
да водят до извод, че степента на обществена опасност на деянието е по-
висока от сходни случаи. В тази връзка съдът не намира основание за
налагане на наказание над законоустановения минимум и счита, че същото
следва да бъде намалено от 3000 / три хиляди/ лева на 2 000 / две хиляди лева/
лева.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно
заявените претенции за присъждане на направени разноски от представителя
на дружеството- жалбоподател и от въззиваемата страна, като намира същите
за неоснователни, доколкото наказателното постановление подлежи на
изменение относно размера на наложената санкция, но по отношение на
допуснатото нарушение съдът намира същото за правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-003995 от 30.09.2021
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
5
с което на „.........“ ЕООД, ЕИК ... е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на
на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
санкция от 3 000 /три хиляда/ лева на 2 000 /две хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6