№ 420
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110136306 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н. Н. А., с която срещу ****** ****** е
предявен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 1500 лева, поради това, че е бил ******, с
която му е наложно наказание ****** без замяна поради бездействие на служители на
ответника. В исковата молба и уточняващата я молба ищецът е посочил, че
неимуществените вреди за него са възникнали в следствие на това, че е бил ****** на
******, поради бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, да
разкрият обективната истина във връзка с деянието, което ответникът не е
извършил, но за което е бил ******, като му е наложено наказание ******. Твърди
неимуществени вреди за него да се изразяват в следното: притеснение, яд, нервно
напрежение, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, безсъние, усещане за
отказ от правосъдие, унижение, изтезаване, нечовешко отношение. Моли за уважаване
на предявения иск с произтичащите от това последици.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който оттветникът оспорва
преядения иск. Счита, че не е легитимиран да отговаря по иска, доколкото присъдата е
постановена от съд. Оспорва претенцията и като недоказана и завишена по размер с
оглед обремененото съдебно минало на ищеца. Прави възражение за погасяване на
вземането по давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ******.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото писмени доказателства, а и това не се
оспорва от ищеца, че с присъда № ****** г. по НОХД № ******/2009 г. на Окръжен
1
съд – ****** ищецът, в качеството му на подсъдим по това дело, е признат за виновен
за извършени престъпления както следва:
- по чл. 116, ал. 1, т. т. 7 и 9, вр. с чл. 115 НК и при условията на чл. 54 НК е
осъден на наказание "******";
- по 330, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на пет години
лишаване от свобода, като по първоначалното му обвинение по чл. 303, ал. 3, пр. 1, вр.
с ал. 1 НК подсъдимият е бил оправдан.
На основание чл. 23, ал. 1 НК по правилата на съвкупността
първоинстанционният наказателен съд е определил подсъдимият до изтърпи наказание
"******", при първоначален "специален"режим в затвор.
Уважени са предявените от гражданските ищци Т.Я., М. Я. и В. Я. граждански
искове за суми от по 80 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за причинени
им неимуществени вреди. Уважен е и гражданският иск на ищеца М. А. за сумата 50
000 лв. за причинени му неимуществени вреди. Подсъдимият е осъден да заплати на
„****** сумата 3 131.73 лв. - обезщетение за причинени му имуществени вреди.
Разноските за наказателното производство са възложени в тежест на
подсъдимия.
С решение № ******/03.11.2010 г. по ВНОХД № ******/2010 г. по описа на
Апелативен съд – ******, присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
С решение № ****** г. по н.д. № ******/2011 г. на ВКС, III НО, касационната
инстанция е оставила в сила решението на Апелативен съд – ******.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулураният петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо в
съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи наличието на
следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина),
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно
доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Съдът при преценка на доказателствата по делото и съобразяване на дадените
от въззивната инстанция с определение № ******/04.04.2024 г. по в.ч.гр.д. №
******/2024 г. по описа на СГС за разглеждане на предявения иск по същество, намира
същия за изначално неоснователен.
С подадената искова молба ищецът не преследва разрешаване на
гражданскоправен спор, а по същество изразява недоволството си от силата на
2
пресъдено нещо на влязлата в сила присъда, с която е осъден на наказание лишаване
от свобода за тежко умишлено престъпление.
От друга страна, не се и установяват твърденията на ищеца, съставляващи
основание на предявения иск, че ответникът не е извършил необходимото за
разкриване на обективната истина и поради това се е стигнало до осъждането на
ищеца, като му е наложено наказание „******“. Следва да се припомни, че в
наказателния процес ****** изпълнява ръководно-решаващи функции само в
досъдебното производство. След предаване на обвиняемия на съд с внасяне на
обвинителния акт в съда, ръководно-решаващата роля при действието на принципите
на наказателния процес, в т.ч. на засиленото служебно начало и разкриването на
обективната истина, се изпълнява от съда. В случая от събраните по делото
доказателства не се установяват конкретни пропуски от страна на органите на
разследването, в т.ч. и на ******, а и ищецът не сочи конкретни действия, които не са
били извършени, респ. доказателства, които е било възможно да бъдат събрани, но
това не е било сторено.
При липсата на установено противоправно поведение на ответника е
безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Дори и ищецът да е претърпял описаните в исковата молба
неимуществени вреди, това не би обусловило уважаване на иска му. Същият следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само ответникът.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в ****** срещу
****** на ****** с адрес: ****** осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 1500 лева,
поради това, че ищецът е бил ****** № ****** г. по НОХД № ******/2009 г. на
Окръжен съд – ******, с която му е наложно наказание ****** поради бездействие на
служители на ответника.
ОСЪЖДА Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в ****** да заплати на ****** на
****** с адрес: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски градски
съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните чрез представляващите ги.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3