Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Н. Масова, като разгледа т.д. № 2002/2020 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Т.И.“ ЕООД твърди, че има към ответника „Х.С.“ ООД изискуемо парично
задължение, произтичащо от договор за изработка от 10.11.2017 г. Поддържа, че в
качеството си на изпълнител изпълнил точно договорената работа, но ответникът
платил само частично дължимото възнаграждение, чийто падеж настъпил на
12.01.2018 г. Въпреки отправените покани останала непогасена главница в размер
от 4 382 лв. Поради това молителят счита, че са налице предпоставките на
чл. 608, ал. 1, т. 1 вр. ал. 3 ТЗ за обявяване на
неплатежоспособността на ответника, евентуално на свръхзадължеността
му, и за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност. Моли за
постановяване на решение в този смисъл. Претендира разноски.
Присъединеният по реда на чл.
629, ал. 4 ТЗ кредитор „Б.“ ЕООД твърди, че на 20.06.2017
г. сключил с ответника договор за наем от 20.06.2017 г., по силата на който му предоставил
ползването на недвижим имот срещу задължението за заплащане на наемна цена,
такса за обслужване, маркетингова такса и на разходите, свързани с ползване на
имота. Наемателят преустановил плащанията, считано от 10.02.2020 г., като към
момента на подаване на молбата за присъединяване размерът на непогасените
задължения за наемна цена, такса за обслужване, маркетингова такса възлизал на 136 829,42
лв., а най-старото непогасено задължение било за месец октомври 2017 г.
съгласно фактура № **********/06.10.2017 г. Задълженията били признати от
ответника в подписан от страните анекс, но въпреки това не били погасени, като
била налице и трайна невъзможност за погасяването им. Въз основа на изложеното
присъединеният кредитор моли съда да открие спрямо ответника на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността му. Претендира разноски.
Ответникът „Х.С.“ ООД не взема становище по
молбите.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно активната легитимация на молителя:
От представените писмени доказателства и от
заключението на СИЕ се установява, че между молителя и ответника е възникнало
облигационно отношение по договор от 10.11.2017 г. за изработка на мебели, по
силата на който молителят е следвало да изработи мебели за комплексно
оборудване съгласно спецификация, а ответникът – да заплати възнаграждение в
общ размер от 10 564 лв. Изпълнителят е предал изработеното, за което е
съставен двустранно подписан протокол от 22.12.2017 г., като е издал и фактура
за дължимото плащане, осчетоводена от ответника. Извършено е частично плащане,
като непогасеният остатък от главницата към момента на устните състезания
възлиза на 4 382 лв.
Установява се кредиторово
качество и за присъединилата се страна – между „Б.“ ЕООД и ответника е сключен
договор за наем от 20.06.2017 г., по силата на който на ответника бил
предоставен за временно и възмездно ползване обект, находящ
се в търговски комплекс, срещу задължението за заплащане на месечна наемна
цена, такса за обслужване, маркетингова такса и разходи във връзка с ползване
на наетия имот. На 08.10.2020 г. между страните е подписан Анекс № 2 за
намаление на договорената наемна цена във връзка с извънредната стопанска ситуация,
предизвикана от пандемичната обстановка в страната. В
анекса страните са установили, че размерът на непогасените към този момент
задължения на наемателя възлизат на сумата от 123 536,67 лв., като е
договорено разсроченото им погасяване. Съгласно заключението на СИЕ към
10.12.2020 г. размерът на непогасените задължения по договора възлиза на
145 378,79 лв. и е формиран от задълженията по осчетоводените от ответника
фактури, издадени в периода 06.10.2017 г. – 23.11.2020 г. (на 31.10.2020 г. държането
на имота е върнато от наемателя на наемодателя и след тази дата не е
осъществявано ползване). Не се установява погасяване към момента на устните
състезания по настоящото дело.
От изложеното е видно, че молителят и
присъединената страна са кредитори на изискуеми парични задължения, възникнали
от относителни търговски сделки, и поради това на основание чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ тези лица се явяват активно легитимирани да искат откриване спрямо
длъжника си на производство по несъстоятелност.
Относно неплатежоспособността на ответника:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то да
е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама
по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на трайно влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В случая спиране на плащанията е налице – не само по
отношение на задълженията към молителя и присъединения кредитор, но и на
задълженията към други лица, вкл. към държавата (вж. отговор на задача № 4 на
СИЕ). Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от събраните в
настоящото производство доказателства, а напротив - от заключението на СИЕ се
установява, че през 2017 г. ответното дружество е било с референтен показател
за общата ликвидност, но в следващите години до 2020 г. всички
коефициенти за ликвидност „драстично се влошават“ и преминават под
референтните стойности. Вещото лице сочи, че дружеството е посрещало със
затруднение текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в резултат
от което са се натрупали задължения към доставчици и към държавата.
Същевременно няма данни за подобряване на това състояние, тъй като дружеството
е преустановило
осъществяването на търговска дейност, считано от октомври 2020 г. Нереферентен
е и коефициентът за финансова автономност, което сочи, че дейността на
дружеството е била изцяло зависима от неговите кредитори, а от отрицателната
стойност на коефициента за задлъжнялост следва извод за трайност на финансовите
проблеми.
Налице е следователно неплатежоспособност и
като икономическо понятие, и като юридическо основание за откриване на
производство по несъстоятелност. Възможното състояние на свръхзадълженост,
установимо от коефициента на финансова автономност и
задлъжнялост, е ирелевантно, тъй като това основание
е въведено от молителя като евентуално.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата
елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо
задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му,
която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на ответника
е влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват още с
баланса за 2018 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период. Същевременно
от заключението на СИЕ е видно, че забавянето на плащанията към кредиторите е
започнало през 2017 г. (налице е непогасено задължение към присъединения
кредитор с падеж от 05.011.2017 г.), но през 2018 г. то става тенденция и се
проявява и по отношение на други кредитори (НАП и молителя). Ето защо
съдът счита, че датата на неплатежоспособността следва да се отнесе към
най-рано падежиралото през 2018 г. задължение, което
е останало непогасено – към този момент вече е била налице трайност в
тенденцията за забавяне на плащанията, която не е преодоляна в последващите години. Това е задължението от 30.03.2018 г.,
дължимо към присъединения кредитор съгласно фактура № 357/28.02.2018 г. Извършването
на частични плащания към отделни кредитори през 2019 г. и 2020 г. не е
достатъчно да обоснове липса на неплатежоспособност за предшестващия частичното
плащане момент, което следва изрично от разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ.
Поради изложеното за начало на неплатежоспособността
следва да се определи датата 30.03.2018 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От служебно събраните данни относно наличните парични
средства може да се заключи, че същите не са достатъчни за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност (налице са парични средства по
банкова сметка, ***.12.2020 г. е бил 1 506,13 лв., но няма данни какъв е
той към настоящия момент, нито са налице доказателства за касова наличност). В
указания с определение от 12.03.2021 г. срок не е внесена определената сума за
покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По
разноските:
На молителя следва се присъдят разноски в размер на 750
лв. за държавна такса и депозит за вещо лице.
На присъединения кредитор следва да се присъдят разноски
в размер на 450 лв. за държавна такса и депозит за вещо лице. Разноски за адвокат
не се установява да са направени.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Х.С.“ ООД, ЕИК *****..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.03.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Х.С.“ ООД, ЕИК *****..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Х.С.“ ООД, ЕИК *****..
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Х.С.“ ООД, ЕИК *****..
СПИРА производството по т.д. № 2002/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Х.С.“ ООД,
ЕИК *****., да заплати на „Т.И.“ ЕООД сумата от 750 лв. разноски, а на „Б.“
ЕООД, ЕИК *****– 450 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен
съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: