РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500651 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №567/25.06.2020г., постановено по Гр. д.№2828/2019г. по описа на РС –
В.Т. ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 и сл. от ГПК, да се извърши съдебна
делба между М. ЦВ. Т., с ЕГН ********** и адрес:гр.В.Т., ул.В.Л. №.., вх..., ет..., чрез
адвокат И.С., ЦВ. С. АЛ., с ЕГН ********** и адрес: гр.В.Т., ул.“А.К.“ №.., ет..., ап... и ГР.
С. АЛ., с ЕГН ********** и адрес:гр.В.Т., ул.“А..“ №.., ет..., ап..., на недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.159.1.10 по КККР
на гр.В.Т. с адрес на имота: гр.В.Т. ул.“А.К.“ №.., ет..., ап..., който самостоятелен обект се
намира на етаж 4 в сграда с идентификатор №.. брой надземни етажи:10, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
10447.503.159, с предназначение на самостоятелния обект: апартамент, със застроена площ
от 111,56 кв.м., състоящ се от:три стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор и тераси, при
съседи: на същия етаж: изток – двор, запад – двор и обект с идентификатор
10447.503.159.1.11, север – стълбищна площадка и обект с идентификатор 10447.503.159.9,
юг – двор, по обекта –обект с идентификатор 10447.503.159.1.6, над обекта – обект с
идентификатор 10447.503.159.1.14, заедно с придаденото му избено помещение №17, с площ
7,30 кв.м., при граници: изток – коридор, север – изба на А.А. С., юг – изба на Г.Р.В. заедно
с 3,735% идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на
1
имота идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10447.503.159,
като ДЕЛБАТА на описания по – горе недвижим имот се допуска при следните
квоти: за М. ЦВ. Т. – 2/4 ид.ч., за ЦВ. С. АЛ. – ¼ ид.ч., за ГР. С. АЛ. – ¼ ид.ч.,
и ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.2 от ГПК, Ц.С. Александов, с ЕГН ********** и
адрес:гр.В.Т., ул.“А.К.“ №.., ет..., ап..., и ГР. С. АЛ., с ЕГН ********** и адрес:гр.В.Т.,
ул.“А.К. №.., ет..., ап.., да заплащат на М. ЦВ. Т., с ЕГН **********, и адрес:гр.В.Т., ул..В.Л.
№.., вх..., ет..., чрез адвокат И.С., сумата от по 195 лв. месечно, представляваща обезщетение
за ползването на делбения имот от ответниците, съответно на притежаваната от ищеца ид.ч.
от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на
настоящото определение до окончателното извършване на делбата.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника ЦВ. С. АЛ., чрез пълномощника
му адв.Б. от ВТАК, в частта относно квотите, при които е допусната съдебна делба между
страните, с искане да бъде изменено в тази му част, и да бъде отменено изцяло в частта по
чл.344 ал.2 ГПК, в която е с характер на определение, досежно присъденото в полза на М.
ЦВ. Т. като привременна мярка обезщетение за ползване на делбения имот от ответниците,
съответно на притежаваната от ищцата ид. част от имота. Развити са оплаквания, че
обжалваното първоинстанционно съдебно решение е постановено при неправилно
възприети факти и обстоятелства, релевирани в производството. Твърди се, че въззивникът
не оспорва изцяло правото на собственост на ищцата М.Т. върху делбения имот, но квотата
от правата й счита за не повече от 1/6 ид. част. Сочи се, че първостепенният съд безкритично
приема, че делбеният апартамент е придобит в режим на СИО, съобразно чл.13 от СК
/редакция 1968г./, но не е отчетен факта, че именно тази норма говори за разделен режим на
парични средства, а в нотариалния акт изрично е отбелязано заплащането на цената с
лични/собствени средства. Твърди се, че е доказано, че ищцата никога не е владяла имота до
момента и първият акт на реално противопоставяне на ползването, касаещо реалните
дялове/квоти, е с предявяване иска по настоящото дело. Сочи се, че е установено, че
приживе на наследодателя Г.Б.А. - майка на ищцата / и баба на въззивника/, М.Т. е
посещавала имота, но тя не го е посещавала с намерението да владее същия, а с намерение
да се види с майка си. Позовава се, че възражението на въззивника за изтекла придобивна
давност не е за собственост върху целия имот, а касае дела от наследодателя – Ц.А. А. –
дядо на въззивника, който, установено от разпита на свидетелите, преди внезапната си
смърт през 1996г., нееднократно е манифестирал воля, че правото на собственост спрямо
обекта следва да се прехвърли на внука му и именно тази наследствена квота започва да
„свои“ въззивника Ц.А. – към момента на смъртта на дядо си вече пълнолетен, като се
заявява като „собственик, владелец и ползвател“ на жилището, ведно с възходящите си С.А.
и Г.А.. Посочва, че неправилно първостепенният съд приема довода от практиката на ВКС,
2
че „презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага само, ако съсобствеността произтича от
юридически факт, различен от наследяването“ с довод, че този мотив е неправилен, поради
факта, че към момента на смъртта на дядо си, въззивника Ц.А. не е от кръга на
наследниците, въз основа на което обжалва решението като неправилно. Твърди, че
въззивникът притежава ½ от собствеността върху делбеният имот, а другата ½ ид. част се
разпределя между неговите леля и сестра и е нормално всеки съсобственик да заплаща
данъчните задължения спрямо имота, дотолкова, доколкото се разпростира собствеността
му. Обжалва решението и в частта по чл.344 ал.2 ГПК като неправилно и незаконосъобразно
с оплакване, че в процеса по никакъв начин не е доказано от ищцовата страна, че същата е
желала, респ. полагала усилия, за реализиране на правото си на ползване спрямо имота, още
повече, че въззивникът не оспорва правото на собственост на ищцата, придобито към март
2012г., от който момент до настоящия никой не я е лишавал от възможностите, даващи й
правото на собственост. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да измени
обжалваното първоинстанционно съдебно решение, постановено по Гр.д.№2828/2019г. по
описа на ВТРС в частта на квотите, при които е допусната съдебната делба между страните,
и изцяло в частта му по чл.344 ал.2 ГПК, вместо което постановено друго, с което съдебната
делба между страните бъде допусната при квоти: ЦВ. С. АЛ. – 3/6 ид.части, ГР. С. АЛ. – 2/6,
М. ЦВ. Т. – 1/6 ид.част, и отхвърлено ищцовото искане по чл.344 ал.2 от ГПК за определяне
на наемоподобно обезщетение като привременна мярка.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата по
делото М. ЦВ. Т., чрез пълномощника й адв.С. от ВТАК, с който оспорва въззивната жалба и
моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Излага правни аргументи, че правилно първостепенният съд с обжалваното решение е
приел, че възражението на въззивника за придобиване на имота по давност е неоснователно
и недоказано, както и е присъдил в полза на въззиваемата страна – ищец по делото
наемоподобно обезщетение по чл.344 ал.2 ГПК като привременна мярка в делбения процес,
поради факта, че не използва наследствения имот, съобразно правата си. Претендира
направените по делото съдебни разноски във въззивната инстанция.
В СЗ въззивникът ЦВ. С. АЛ., чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, поддържа
въззивната жалба, вкл. и в частта й срещу решението в частта по чл.344 ал.2 от ГПК. Не
претендира съдебни разноски.
В СЗ Въззиваемата страна М. ЦВ. Т., чрез пълномощника си адв.С. от ВТАК, оспорва
изцяло въззивната жалба, вкл. и в частта срещу решението по чл.344 ал.2 ГПК, в която
същото е с характер на определение, като моли да бъде отхвърлена, респ.
първоинстанционното решение в обжалваните му части потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата страна ГР. С. АЛ., редовно призована, не се явява, не се представлява и
3
не взема становище по въззивната жалба.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение в частта относно
квотите, при които е допуснато извършване на съдебна делба между страните, и в частта по
чл.344 ал.2 ГПК, предмет на инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба от ЦВ. С.
АЛ., е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В.Т. е бил предявен от М. ЦВ.
Т. против ЦВ. С. АЛ. и ГР. С. АЛ. иск с правно основание чл.34 ал.1 от ЗС за допускане
извършването на съдебна делба помежду им на подробно описания в ИМ техен съсобствен
/сънаследствен/ недвижим имот, а именно Апартамент със застроена площ от 111,56 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.503.159.1.10 по КККР
на гр.В.Т. с административен адрес на имота: гр.В.Т. ул.“А.К.“ №.., ет..., ап..., при права на
страните: М. ЦВ. Т. – ½ ид.част, ЦВ. С. АЛ. - ¼ ид. част и ГР. С. АЛ. – ¼ ид. част. Изложени
са твърдения, че страните са съсобственици /сънаследници/ на делбения апартамент,
останал в наследство от наследодателя им Ц.А. А., б.ж. на гр.В.Т., починал на 04.07.1996г.,
съгласно Акт за смърт №../04.07.1996г., който е признат за собственик на делбения имот с
Нотариален акт за собственост на жилище и право на строеж върху имот, отчужден за
кооперативно жилищно строителство – чл.289 от ППЗТСУ, №19, том2, дело №470/1977г.
Сочи се, че смъртта си Ц.А. А. оставя следните наследници: Г.Б.А. – съпруга, ищцата М.
ЦВ. Т. – дъщеря и С.Ц.А. – син. Сочи се, че след смъртта на последния на 30.12.2011г. и на
преживялата съпруга – 15.03.2012г., наследници на Ц.А. А., се явяват страните по делото,
при права: М. ЦВ. Т. – ½ ид.част, ЦВ. С. АЛ. - ¼ ид. част и ГР. С. АЛ. – ¼ ид. част, които не
могат да поделят делбения апартамент доброволно.
В ИМ е инкорпорирано искане от ищцата по чл.344 ал.2 от ГПК за присъждане в
нейна полза като привременна мярка на обезщетение за ползването на притежаваната от нея
½ ид.част от процесния съсобствен недвижим имот в размер на 250 лв. месечно, считано от
4
влизане в сила на определението до приключване на производството по съдебна делба с
влязло в сила решение, ведно със законната лихва за забава върху всяко просрочено месечно
обезщетение, считано от датата на забава до окончателното изплащане, което ответниците
ЦВ. С. АЛ. и ГР. С. АЛ. да бъдат осъдени да й заплащат при условията на солидарност.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът ЦВ. С. АЛ.,
чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК, признава фактите, че страните по делото са законни
наследници на Ц.А. А. и Г.Б.А., както и че делбеният недвижим имот е придобит от
възходящия им – дядо в режим на СИО през 1977г., както и факта на наследяване. Оспорва
изцяло твърдяните квоти на наследяване, като, позовавайки се на чл.79 и сл. от ЗС, оспорва
ищцата да притежава право на собственост в обема права, претендиран от нея. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В условията на алтернативност,
в случай, че съдът приеме искът за съдебна делба за основателен, моли същата да бъде
допусната, при права на страните, различни от твърдяните в ИМ, както следва: при негови
права от 3/6 ид. част – съобразно давностно владение от 1996г. до настоящия момент и
наследяване на право на собственост от възходящите му Г.А. и С.А., за втората ответница
ГР. С. АЛ. – 2/6 ид. части, съобразно наследяване на право на собственост от възходящите
им Г.А. и С. А. и за ищцата М. ЦВ. Т. – 1/6 ид.част, съобразно наследяване на собственост,
съответно на дела на възходящата й Г.А. Твърди, че владението и ползването на делбения
имот в течение на целия времеви ареал от неговото придобиване преди повече от 40г. до
настоящия момент се е осъществявало от следните лица – до 1996г. от възходящите му Г. и
Ц.А. от 1996г. до 30.12.2011г. от Г.А., баща му С.А. и от въззивника Ц.А., от смъртта на
възходящите му /съответно 30.12.2011г. и 14.03.2012г./ имота се ползва единствено и само
от него и заедно със сестра му ГР. С. АЛ., като подобренията в него, основните и текущи
ремонти са се извършвали с лични средства на въззивника. Твърди, че съребрената му /леля/
- ищцата М. ЦВ. Т. нито е владяла, нито е ползвала/обитавала процесния имот.
В първо СЗ пред първоинстанционният съд ответникът ЦВ. С. АЛ. /понастоящем
въззивник/ е пояснил, че от 1996г. със смъртта на първия наследодател – Ц.А. А., е придобил
изцяло по давност наследствения дял на ищцата от 1/3 ид. част.
В първо СЗ пред първоинстанционният съд ищцата, чрез пълномощника си адв.С. от
ВТАК, е изменила – намалила размера на претендираното обезщетение по чл.344 ал.2 от
ГПК от 250лв. на 195лв., като с протоколно определение от 28.01.2020г. районният съд е
допуснал изменение – намаляване размера на претендираното наемоподобно обезщетение от
ищцата, като привременна мярка по чл.344 ал.2 от ГПК, от 250лв. на 195лв. месечно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният
съд, като правно релевантните за спора факти са следните:
Видно от удостоверение за наследници изх.№.../09.09.2019г., изд. от Община В.Т.,
страните по делото са законни наследници на Ц.А. А., починал на 04.07.1996г., като към
5
момента на откриване на наследството са призовани към наследяване: Г.Б.А. – преживяла
съпруга, ищцата по делото М. ЦВ. Т. – негова дъщеря, и С.Ц. А. – баща на ответниците по
делото ЦВ. С. АЛ. и ГР. С. АЛ.. Възходящият на ответниците С.Ц.А. е починал на
30.12.2011г. и е оставил за свои наследници низходящите си и негови деца и ответници в
процеса ЦВ. С. АЛ. и ГР. С. АЛ. /съответно негови син и дъщеря/. На 14.03.2012г. е
починала и преживялата съпруга Г.Б.А.и оставила за свои наследници – ищцата и нейна
дъщеря М. ЦВ. Т. и на основание чл.10 ал.1 ЗН по право на заместване от починалия преди
наследодателката техен баща С.Ц.А. – ответниците ЦВ. С. АЛ. и ГР. С. АЛ..
С НА №19, том 2, дело №../1977г. за собственост на жилище и право на строеж върху
имот, отчужден за кооперативно жилищно строителство – чл.289 от ППЗТСУ общият на
страните наследодател Ц.А. А. е признат за собственик на делбения недвижим имот –
Апартамент №10 на III етаж в ЖСК „Военен строител“ гр.В.Т., находящ се в гр.В.Т.
ул.“А.К.“ №.., ет..., ап...
Между страните не е спорно, че считано от смъртта на общият им наследодател –
04.07.1996г. до смъртта на възходящия на ответниците С.Ц.А. – 30.12.2011г. в делбения
апартамент са живели преживялата съпруга Г.Б.А., бащата на ответниците С.Ц.А. и
ответника ЦВ. С. АЛ., респ. след смъртта на Г.Б.А.14.03.2012г. в делбения имот живеят и
същият се ползва от ответниците в процеса.
Във връзка с релевираното в процеса от ответника ЦВ. С. АЛ. възражение по чл.79
ал.1 ЗС за придобиване по давност идеалната част от дебения недвижим имот на ищцата,
останала й в наследство от наследодателя й Ц.А. А., пред първоинстанционният съд са
събрани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели, водени от ищцата –
свид.Н.Т., син на ищцата, и св.К., приятелка на ищцата, съответно от първия ответник –
св.Н.П., съжителстваща с ЦВ. С. АЛ. на съпружески начала, и св.Ю.А., майка на първия
ответник.
От свид. показания на Н.П., преценени от въззивния съд по реда на чл.172 ГПК, се
установи, че същата съжителства на съпружески начала с първия ответник ЦВ. С. АЛ. от
12г. /от 2008г./, живеят в делбения апартамент, до този момент никой не е твърдял права и
не е имал претенции за този имот, ищцата по делото и леля на първия ответник не е имала
претенции към имота, не е идвала да се среща с Ц.и да е искала подялба на апартамента,
Ц.никога не е имал намерение да продава апартамента, защото той от 43г., от както се е
родил, живее там и го чувства като негов, т.к. докато баба му и дядо му са били живи,
винаги са казвали, че този апартамент ще остане за него, към настоящият момент в делбения
апартамент живеят св.П., Ц.и двете им деца, сестра му Г. и двете й деца. Св.П. установява,
че когато се нанесли да живеят там, в делбения апартамент живеели Ц., баща му и баба Г.,
че си плащат данъците и сметките, като си делят парите със сестрата на Ц., че партидата на
имота в Топлофикация е разделена на три части, като дела на лелята не се плаща от тях, че
Ц. й е казвал, че от както са се разделили майка му и баща му, за него са се грижили баба му
6
и дядо му и винаги са казвали, че този апартамент ще остане за него, защото е първо внуче и
това го е чувала лично от баба Гинка, не й е известно, че делбения апартамент е бил
предложен на агенция от Ц. и леля му.
От показанията на св.А., майка на първия ответник, които съдът прецени по реда на
чл.172 ГПК, се установи, че когато се е родил Ц. са живели в делбения апартамент и Ц.
никога не е живял на друго място, че св. А. е отишла в делбения апартамент през 1976г., а
лелята на Ц. и ищца 1981-1982г. го е напуснала. Според св.А., тя е напуснала делбения имот
1997г., а дядото починал 1996г., че в имота са живели Ц., баба му и баща му, който починал
2011г., а след това и баба му починала, леля му на Ц. е ходила да види майка си, но никога
не е имала претенции към собствеността на апартамента, че дядото винаги е казвал, че Ц. е
първи внук и апартамента ще остане за него. Според свид.А., тя след смъртта на дядото е
ходила в делбения имот един път в месеца, засичала е ищцата един път в апартамента, в
този период Ц. е живял там, ходил е за година в казармата, Ц. е помагал и се е грижил за
баба си, свидетелката не знае да са водени разговори за продажба на апартамента.
Според св.Т., син на ищцата, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК,
след смъртта на дядо му, понеже баба му не била в много добро състояние, майка му се
грижила ежедневно за баба му, оставала е да пренощува няколко пъти, чистела, перяла,
плащала сметки, грижела се за майка си, в този период в делбения апартамент живели вуйчо
му С.А. и братовчед му Ц.. Св.Т. установява, че баба му си счупила ръката през 2011г. и
майка му ежедневно се грижила за нея – първоначално във В.Т., а след като починал й вуйчо
му я взела в с.Д.. Според св.Т. до 2000 – 2007г. майка му живеела във В.Т., а след това до
сега живее в с.Д., че нито баба му, нито дядо му са казвали, че „ще остане само за тях
апартамента“, че вуйчо му починал 2011г. на Нова година и майка му многократно и
доброволно се е опитвала да си уредят отношенията с Ц. и Г.– с апартамента, като идеята на
Ц. била да се закупи по-малък апартамент, до сделка не се стигнало, били дали апартамента
на агенция за недвижими имоти и до сделка не се стигнало, защото апартамента не бил
поддържан и бил в окаяно състояние, и след като не се стигнало до продажба, Ц. предложил
на майка му да й наплати дела, като се били разбрали и за сума – 50 000лв. за дела на майка
му, за половината апартамент. Св.Т. сочи, че след смъртта на баба му били натрупани
задължения към Т.и Ц.твърдял, че майка му трябва да ги плати, защото делът й неин, срещу
нея има изпълнително дело при СИ.
Св. К., приятелка на ищцата от 1985-86г. установява, че всеки ден и месец с ищцата
са плащали всички сметки, като ищцата е покривала всички сметки за жилището на майка
си на ул.“А.К.“, ходела постоянни при майка си и се грижела много добре за нея като майка
и дъщеря, не живеела там, но ходела всеки ден, в този период, според свидетелката, Ц.
живеел там, че е чувала баба Г. да казва, че апартамента ще остане за Ц., имали са разговори
за взаимно разбирателство, но явно нищо не се е случило, М. и Ц. искали да продадат имота
и всичко да е мирно и тихо.
7
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС за съдебна делба на
съсобствен /сънаследствен/ недвижим имот, който е процесуално допустим.
Безспорно е налице съсобственост между страните по делото върху делбения
апартамент, възникнала от наследяване от Ц.А. А. и Г.Б.А., който страните не могат да
поделят доброволно, с което искът по чл.34 ал.1 ЗС за допускане на съдебна делба е доказан
по основание.
Спорът по делото пред въззивната инстанция е концентриран върху въпроса за
правата на страните, при които следва да бъде допуснато между тях извършване на съдебна
делба на делбения апартамент, разрешаването на който е обусловено от произнасянето по
основателността на релевираното от първия ответник в процеса /и настоящ въззивник/ ЦВ.
С. АЛ. възражение по чл.79 ал.1 ЗС за изтекла в негова полза придобивна давност на дела на
ищцата, останал й в наследство от общия на страните наследодател Ц.А. АНГЕЛОВ.
Не е спорно, че делбеният апартамент е придобит през 1977г. по време на брака на
общия наследодател Ц.А. А. с Г.Б.А. при действието на СК от 1968г. /отм./, поради което и
на основание чл.13 от СК от 1968 /отм./, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, е придобит от съпрузите в режим на СИО, независимо от това, на чие име е придобит.
Изрично в НА №19, том 2, дело №470/1977г. по описа на В Т. районен съдия, с който общия
наследодател Ц.А. А. е признат за собственик на делбения апартамент е визирано, че
окончателната му цена от 12 546лв. е изплатена напълно със собствени средства 8546лв. и
заем 4000лв. от ДСК В.Търново, като съгласно чл.13 от СК от 1968г. /отм./ за задълженията,
които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те
отговарят солидарно. Нормата на чл.13 от СК от 1968г. /отм./ визира, че всеки от съпрузите
се разпорежда със своите спестовни влогове без съгласието на другия съпруг. Релевантен
обаче за извода дали делбеният недвижим имот е придобит в режим на СИО е момента на
придобиването му – от съпрузите по време на брака, поради което и съгласно приложимия
чл.13 от СК от 1968г. /отм./ е придобит от общия наследодател и съпругата му в режим на
СИО.
С откриване на наследството, останало от общия на страните наследодател Ц.А. А. в
момента на смъртта му на 04.07.1996г. призовани към наследяване са преживялата му
съпруга Г.Б.А. и низходящите му – ищцата М. ЦВ. Т. и възходящия на ответниците и син на
общия наследодател – С.Ц.А., които по силата на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗН са наследили равни
дялове всеки от тях от по 1/6 ид.част, поради което неоснователно е твърдението на
въззивника за наследствен дял на ищцата М. ЦВ. Т. от баща й в размер на 1/3 ид. част. След
смъртта на възходящия на ответниците и техен баща С.Ц. А. на 30.12.2011г. неговата 1/6
ид.част от делбения имот е наследена по равно – от по 1/12 ид.част от низходящите му ЦВ.
С. АЛ. и ГР. С. АЛ.. След смъртта на преживялата съпруга Г.Б. А. на 14.03.2012г. делът й от
8
делбения апартамент от 4/6 ид.части е наследен от ищцата М. ЦВ. Т., която е придобила 2/6
ид.части, и на основание чл.10 ал.1 ЗН по право на заместване от баща си ответниците Ц. и
Г.А.и наследяват от дела на Г.А. всеки от тях от по 2/12 ид.части.
Възражението на първия ответник /настоящ въззивник/ ЦВ. С. АЛ. по чл.79 ал.1 ЗС
за придобиване по давност на дела на ищцата от делбения апартамент, останал й в
наследство от баща й Ц.А. А., е неоснователно и недоказано.
На основание чл.79 ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Т.е., за да са налице
предпоставките на недобросъвестното владение, следва да е налице владение върху вещта
като фактическо състояние, продължило в рамките на период от 10 години. На основание
чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /корпус/ и
субективен – намерението да се държи вещта като своя /анимус/. Може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. В чл.69 ЗС законът въвежда оборима
законна презумпция, съгласно която предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията по чл.69 ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си. В хипотеза, при която се завладява чужд имот, не се изисква
наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено
упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да
може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. /Решение №141/11.10.2019г. по гр.д.
№3719/2018г. на ВКС, I гр. о./. Правилно е позоваването във въззивната жалба, че съгласно
утвърдената и непротиворечива практика на ВКС, когато трето лице, установило фактическа
власт върху имота, няма качеството на съсобственик /сънаследник/, на още по – голямо
основание може да се приеме, че доколкото основанието, на което почива владението на
това чуждо на собствеността лице, изключва да владее за някой от съсобствениците, то
презумпцията на чл.69 ЗС намира изцяло приложение. /Така Решение №152/15.10.2019г. по
гр.д.№4181/2018г. на ВКС, I гр. о./. Независимо от горното, крайните изводи на
първоинстанционният съд за неоснователност и недоказаност на релевираното от ответника
и настоящ въззивник възражение по чл.79 ал.1 ЗС за придобиване по давност на идеалната
част на ищцата от делбения апартамент, останала й в наследство от баща й Ц.А. Ангелов, са
правилни.
В процесният случай към момента на откриване на наследството, останало от общия
наследодател Ц.А. А. – 04.07.1996г. ответникът ЦВ. С. АЛ. е пълнолетен, 19 годишен, и
няма качеството на съсобственик /сънаследник/ на делбения апартамент, т.к. не е призован
към наследяване, а има качеството трето за съсобствеността лице, което безспорно от
събраните по делото гласни доказателства се установи, че за периода от 04.07.1996г. до
смъртта на баща му на 30.12.2011г. живее в делбения апартамент и упражнява фактическа
9
власт върху него, заедно с възходящите си С.Ц.А. и Г.Б.А., а след смъртта на Г.Б.А. на
14.03.2012г. и понастоящем продължава да живее в делбения имот, заедно със семейството
си и това на сестра му ГР. С. АЛ.. Доколкото въззивникът се позовава на изтекла в негова
полза придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС на идеалната част от делбения имот на ищцата,
наследена от баща й, изтекла в период преди смъртта на баща му С.Ц.А., който е един от
преките наследници на общия наследодател Ц.А. А., т.е. за период, през който ЦВ. С. АЛ. не
е бил съсобственик /сънаследник/ на имота, а е бил трето лице и не е имал никакви права
върху имота, т.е. в настоящата хипотеза, при която се завладява чужда идеална част от
имота /на ищцата/, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за
своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно
/не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. В
процесният случай обаче от съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства
не се установява упражняваното от въззивника ЦВ. С. АЛ. владение върху идеалните части
на ищцата, останали в наследство от баща й от делбения имот, макар и продължило повече
от 10 години в периода от 04.07.1996г. до смъртта на възходящия му на 30.12.2011г. да е
било явно, т.е. не е доказано да е осъществявано по начин, който да разкрива ясно
намерението на ЦВ. С. АЛ. да държи идеалните части на ищцата от имота, останали в
наследство от баща й, като свои и не се установява фактическата власт върху тях да е
упражнявана от ЦВ. С. АЛ. така, че да може всеки заинтересован, в т.ч. и собственика -
ищца, на който се противопоставя възражението по чл.79 ал.1 ЗС, да научи за нея, поради
което следва да се приеме, че осъществяваното от него владение през този период върху
идеалните части на ищцата от делбения имот, останали от баща й, е било скрито по своя
характер спрямо ищцата М. ЦВ. Т. и няма да последица придобиването на притежаваните от
нея по наследство от баща й Ц.А. А. 1/6 ид. части по давност, съгласно чл.79 ал.1 ЗС.
Липсват доказателства в периода от 04.07.1996г. до 30.12.2011г. ЦВ. С. АЛ. да е
манифестирал поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява
фактическата власт върху наследствената идеална част от делбения имот на ищцата от баща
й за себе си, поради което владението му е било скрито по своя характер и не може да
породи целените последици на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС.
Недоказано е твърдението на въззивника, релевирано с отговора на ИМ, за извършвани от
него подобрения, основни и текущи ремонти с негови лични средства в делбения
апартамент, но дори и да беше доказано, това обстоятелство само по себе си не е
достатъчно, за да се превърне държането във владение. Св.Н.П. няма преки и
непосредствени впечатления за периода преди 2008г., като, както нейните показания, така и
свидетелските показания, дадени от водената от първия ответник свидетелка Ю.А., не
доказват владението на ЦВ. С. АЛ. върху наследената от ищцата от баща й идеална част от
делбения апартамент в периода от 04.07.1996г. до 30.12.2011г. да е било явно и не доказват
да е упражнявал фактическа власт върху същата по начин, който да не оставя съмнение пред
собственика, ищца по делото, и обществото, че я владее за себе си.
Със смъртта и откриване на наследството от възходящия му и негов баща С.Ц. А.,
10
настъпила на 30.12.2011г., въззивникът ЦВ. С. АЛ. е придобил по силата на наследственото
правоприемство качеството съсобственик /сънаследник/ на делбения апартамент и от този
момент до предявяване на иска по чл.34 ал.1 ЗС /19.09.2019г./, в качеството си вече на
съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, в случая на
ищцата, наследени от баща й, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при
настоящия спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици, в случая спрямо ищцата по делото, намерението да владее
нейните идеални части за себе си, каквото пълно и главно доказване от страна на
въззивника, позоваващ се на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 ал.1 ЗС, по
делото не е проведено, поради което възражението му по чл.79 ал.1 ЗС се явява
неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде отхвърлено. /Така Тълкувателно
решение №1/06.08.2012г. по тълк. д.№1/2012г., ОСГК на ВКС/. Считано от 30.12.2011г., ЦВ.
С. АЛ., в качеството си на съсобственик /сънаследник/ на делбения апартамент е владелец
на своята идеална част от имота и държател на чуждите идеални части, в т.ч. и на ищцата по
делото, и за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, в
качеството си на съсобственик, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение, които трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на ищцата. В процесният случай
по делото от страна на ответника и настоящ въззивник ЦВ. С. АЛ. не е доказано т.н.
преобръщане на владението, както и не е доказано да е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от делбения апартамент на ищцата, наследени от баща
й, и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са
доведени до знанието на ищцата, не се доказва да е манифестирал пред ищцата и да е
осъществявал действия, отблъскващи владението й и установяване своене /като недопускане
до делбения имот, заплащане на всички консумативи, свързани с ползването му,
недвусмислено заявяване, че имота му принадлежи/, доколкото и това не е било обективно
невъзможно, т.к. е доказано, че ищцата е посещавала имота, следователно въззивникът не е
придобил по давност по смисъла на чл.79 ал.1 ЗС идеалните части от делбения имот на
ищцата, наследени от баща й, още повече и че от 30.12.2011г. до предявяване на иска за
съдебна делба не е изтекъл и изискуемия от чл.79 ал.1 от ЗС период от 10 години за
недобросъвестно владение, на каквото само се позовава въззивникът. Точно обратното,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. Теодосиев, чийто показания съдът
прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективно дадени,
възпроизвеждащи непосредствени възприятия на свидетеля, установяват, че ЦВ. С. АЛ. не е
отблъсквал правата на ищцата върху имота, а ги е признал в пълен обем наследствени права,
предлагайки да й наплати делът й, равняващ се на половината апартамент. Индиция, че ЦВ.
С. АЛ. не е отблъсквал правата на ищцата, посещавала редовно делбения имот, плащала
сметки за същия, а ги е признал, е, че е отказвал да заплаща „нейната част“ от сметките.
Ползването на наследствените имоти само от един наследник не доказва намерение за
своене на идеалните части на останалите наследници и превръщане на държането на същите
във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на наследника –
11
съсобственик по чл.31 ЗС да си служи с общата вещ според предназначението й. /Решение
№43/08-04.2019г. по гр.д.№2292/2018г., Г.К., I г.о. на ВКС/.
С оглед изложеното, възражението на ответника ЦВ. С. АЛ. по чл.79 ал.1 ЗС за
придобиване по давност наследствената идеална част на ищцата от делбения имот, останала
от баща й, се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено. Ищцата по
делото не е изгубила правото си на собственост върху наследствения й дял от баща й от 1/6
ид. част, доколкото ответникът ЦВ. С. АЛ. не го е придобил на основание чл.79 ал.1 ЗС.
Следователно правата на страните – съсобственици /сънаследници/ върху делбения
апартамент са, както следва: М. ЦВ. Т. – 2/4 ид.части /1/6 по наследство от Ц.А. А. +2/6 по
наследство от Г.А. = 3/6 ид.части, равняващо се на ½ ид.част, равняващо се на 2/4 ид. части/,
ЦВ. С. АЛ. – ¼ ид част /1/12 ид. част по наследство от С.А. + 2/12 ид. части по наследство от
Г.А./ = 3/12 ид.части, равняващи се на ¼ ид. част/, ГР. С. АЛ. - ¼ ид част /1/12 ид. част по
наследство от С. А. + 2/12 ид. части по наследство от Г. А./ = 3/12 ид.части, равняващи се на
¼ ид. част/. Правата на втората ответница ГР. С. АЛ. върху делбения имот се свеждат до ¼
ид.част, като във връзка с позоваването във въззивната жалба, че същите са в по-голям
размер на 2/6 ид.части, въззивният съд излага, че съгласно чл.26 ал.2 ГПК, освен в
предвидените от закон случаи /на процесуална субституция, каквато хипотеза в случая не е
налице/, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, поради което и
същото, направено от въззивника, досежно чужди права, е без правно значение.
Предвид изложеното, съдебната делба между страните на делбеният апартамент
следва да бъде допусната при техни права: М. ЦВ. Т. – 2/4 ид. част, ЦВ. С. АЛ. – ¼ ид.част и
ГР. С. АЛ. – ¼ ид.част, предвид което въззивната жалба в тази й част относно квотите, при
които следва да се допусне съдебна делба, се явява неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното съдебно решение в тази му част се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Правилно и законосъобразно е първоинстанционното съдебно решение и като такова
следва да бъде потвърдено и в обжалваната му част по чл.344 ал.2 от ГПК, с която в полза
на ищцата е присъдено наемоподобно обезщетение, възложено в тежест на въззивника и
частен жалбоподател ЦВ. С. АЛ., като привременна мярка, в която част решението е с
характер на определение.
Решението по чл.344 ал.2 ГПК е влязло в законна сила по отношение на
необжалвалата го ответница ГР. С. АЛ., с оставяне без разглеждане с постановеното по
настоящото дело Определение №377/03.12.2020г. инкорпорираната във въззивната жалба,
частна жалба от ЦВ. С. АЛ. против решението в частта по чл.344 ал.2 ГПК, в която е с
характер на определение, в частта, с която претендира отмяна на решението по чл.344 ал.2
ГПК, досежно ГР. С. АЛ., като процесуално недопустима и е прекратено въззивното
производство в тази му част.
12
На основание чл.344 ал.2 ГПК, с решението по чл.344 ал.1 ГПК по допускане на
съдебна делба или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от
кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните
трябва да плащат на другите срещу ползването. Така определените суми, които следва да
бъдат заплащани между съделителите по реда на чл.344 ал.2 от ГПК, уреждат отношенията
им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка, досежно ползването.
Предпоставка за основателността на предявеното в случая от ищцата искане по
чл.344 ал.2 от ГПК за определяне на наемоподобно обезщетение като привременна мярка,
считано от влизане в сила на решението в частта по чл.344 ал.2 ГПК, в която е с характер на
определение, до окончателното извършване на делбата, е всички наследници да не използват
делбения наследствен имот, съобразно правата си, която в случая е установена досежно
ищцата, доколкото по делото не е спорно и е доказано, че ищцата не използва делбения
апартамент, съобразно правата си, в който живеят и който се използва само от ответниците в
процеса, поради което и ищцовото искане по чл.344 ал.2 ГПК е доказано по основание. За
уважаване на ищцовото искане по чл.344 ал.2 ГПК е достатъчно установяването, че ищцата
не използва наследствения имот, съобразно правата си, и противно на оплакването в
инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба, законът в чл.344 ал.2 ГПК не изисква
провеждане на доказване, че ищцата е желала, респ. полагала усилия за реализиране на
правото си на ползване спрямо имота. Не е изискуема предпоставка за уважаване на
искането по чл.344 ал.2 ГПК да е установено лишаване на ищцата от ползването върху
частта й от делбения имот, като достатъчна такава е само безспорно установения в случая
факт, че ищцата не използва наследствения делбен имот, съобразно правата си от 2/4 ид.
части от имота, поради което и по силата на чл.344 ал.2 ГПК й се следва присъденото й с
първоинстанционното решение по чл.344 ал.1 ГПК наемоподобно обезщетение за
ползването на делбения имот, съответно на притежаваната от ищцата ид.ч. от имота, което
ответникът ЦВ. С. АЛ., ползващ имота, следва да й заплаща, заедно с другия ползващ имота
съсобствевник и негова сестра ГР. С. АЛ., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
Съдът е обвързан от искането привременната мярка в случая да се изрази в присъждане на
обезщетение – на сумите, които едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Правата на ищцата върху делбения имот се изразяват в 2/4 ид.части, поради което размерът
на дължимото й, съгласно чл.344 ал.2 ГПК, като привременна мярка наемоподобно
обезщетение е в присъденият с обжалваното решение по чл.344 ал.2 ГПК размер от 195лв.
месечно, равняващ се на ½ от определения от изслушаната СОЕ размер на пазарния месечен
наем за процесния недвижим имот от 390лв./месец.
По разноските:
Специалното правило на чл.355 ГПК не се отнася до задължението за заплащане на
13
разноски за процесуално представителство от страната, в чиято вреда е изходът от спора във
всяка една инстанция, за което важи общото правило на чл.78 ГПК, което не се различава от
това по всяко останало исково производство. Правилото се прилага и за по-горните
инстанции в случай, че жалбите са неоснователни или оспорването им е неоснователно.
/Определение №197/04.10.2017г. по дело №3472/2017г. на ВКС, ГК, I г.о./. В делбеното
производство разноски се възлагат само на онази страна, която при инициирането на
въззивното производство оспорва правата на друг съделител.
В процесният случай въззивникът и въззиваемата ГР. С. АЛ. не са претендирали
съдебни разноски за въззивното производство и съдът не дължи произнасяне.
Своевременно предявена с отговора на въззивната жалба е претенцията на
въззиваемата страна М. ЦВ. Т. за присъждане на съдебни разноски за въззивното
производство, която, независимо от изхода по въззивната жалба, следва да бъде оставена без
уважение, доколкото по делото до релевантния момент на приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция не са представени писмени доказателства същата да е
направила /да е заплатила/ такива.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №567/25.06.2020г., постановено по Гр.д.№2828/2019г. по
описа на РС – В.Т. в обжалваните му части относно квотите, при които е допуснато
извършването на съдебна делба между страните и в частта по чл.344 ал.2 от ГПК, с
която в полза на М. ЦВ. Т., с ЕГН **********, е присъдено наемоподобно обезщетение като
привременна мярка, възложено в тежест на ЦВ. С. АЛ., с ЕГН **********.
Решението в частта, с която се потвърждава първоинстанционното такова относно
квотите, при които е допусната съдебна делба между страните, подлежи на касационно
обжалване от страните в едномесечен срок от връчването му, при наличие на
предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14