ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. ХАСКОВО , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20215600500368 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 266271/08.03.2021г., подадена от М. И. Д.,
ЕГН: ********** и Д. И. АС., ЕГН: **********, чрез адвокат М.Р., срещу определение
№260560/22.02.2021г. по г.д. №4000/2020г. по описа на Районен съд – стара Загора за
прекратяване на производството по делото на основание чл.15, ал.1 от ГПК вр. чл.19, ал.1 от
ГПК, поради неподведомственост.
В частната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
като се заявява, че районният съд е счел, че делото не му е подведомствено поради наличие
на влязло в сила арбитражно решение и е прекратил г.д. №4000/2020г., без да извърши
проверка за валидността на арбитражната клауза. Според частните жалбоподатели Районен
съд – Стара Загора направил своя извод като се ограничил единствено до твърдението, че
арбитражното решение било постановено преди измененията в чл.19, ал.1 от ГПК, като не е
изследвал обстоятелството, че уговорката за наличие на арбитражна клауза не била вписана
в подписания от страните договор, а в Общи условия, които не били предоставени на
заемополучателя и солидарния длъжник, нито били подписани от същите. Излагат се
доводи, че арбитражното решение пораждало действие единствено между страните в
арбитражното производство, като в конкретния случай, то не обвързвало жалбоподателите
М. И.Д. и Д. И. А. - наследници на заемополучателя Д. С.Д.. На следващо място, прилагайки
разпоредбата на чл.8 от ЗМТА, съдът възпрепятствал разглеждането на искането на
жалбоподателите, за провъзгласяване на недължимост на задължението, поради изтекла
погасителна давност. Моли се за отмяна на определение №260560/22.02.2021г. постановено
по г.д. №4000/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
1
В срок е постъпил писмен отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк.
Ирена Пенева, пълномощник, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, след като прецени направените в жалбата доводи и материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е допустима, подадена в срок, от надлежна страна и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, от М. И. Д. и Д. И.
А., чрез адвокат М.Р. против „Профи Кредит България“ ЕООД за следните вземания: 3
916,43 лева – главница; 886,73 лева – разноски и 1 007,39 лева – лихва, предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№20187650400581 на ЧСИ Гергана Илчева, образувано
въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2016г. на СГС.
Ищците М. И. Д. и Д. И. АС. основават своя правен интерес като наследници на Д.
С. Д., починала на 26.01.2018г. След смъртта й те получили покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ и узнали, че спрямо техния наследодател има издаден изпълнителен
лист от 15.07.2016г. и образувано изп.дело 581/2018г. по описа на ЧСИ № 765 – Гергана
Илчева, въз основа на арбитражно решение №2-6573/15.07.2016г. по арбитражно дело
№6573/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициариум“ СНЦ София.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е постъпил отговор,
с който освен становище по исковата молба, е предявено и възражение за
неподведомственост на правния спор поради това, че имало на лице влязло в сила
арбитражно решение, неотменено по реда на чл.47 от ЗМТА.
Районен съд – Стара Загора правилно е прекратил делото на основание чл.15,ал.1
ГПК вр. чл.19,ал.1 ГПК, приемайки делото за неподведомствено нему.
Макар и да не е държавен акт, а частноправно волеизявление, арбитражното
решение се ползва с присъщите за съдебното решение публичноправни последици. То е
задължително за страните, подлежи на принудително изпълнение и слага край на спора,
което обуславя непререшаемост на спора.
Налице е специален ред за защита срещу порочни арбитражни решения, уреден в
чл.47 и чл.48 от ЗМТА. Арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, по иск на
страната на предвидените в чл.47, ал.1 ЗМТА основания, в тримесечен срок от деня, в който
молителят е получил решението /в конкретния случай, за жалбоподателите М. И. Д. и Д. И.
А., този тримесечен срок е започнал да тече от деня, в който са получили поканите за
доброволно изпълнение от ЧСИ и са узнали за арбитражното решение/ съответно на
08.09.2020г. и 18.09.2020г. Следователно, докато не бъде отменено, формираната от
2
арбитражното решение сила на пресъдено нещо, е процесуална пречка за повторното
разглеждане на спора.
По изложените съображения въззивната инстанция намира подадената частна жалба
за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от
Районен съд – Стара Загора определение №260560/22.02.2021г. по г.д. №4000/2020г. да
бъде потвърдено,като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалвания
съдебен акт.
Изложеното налага извод, че не се налага ревизиране на обжалвания акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №260560/22.02.2021г. по г.д. №4000/2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора за прекратяване на производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3