№ 3411
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100507155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. В. Т., действащ чрез
процесуалния си представител адв. И.Д., срещу решение № 20221807 от
13.12.2021 г. по гр. д. № 65115/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 46
с-в.
С цитираното решение е отхвърлен предявеният от И. В. Т. срещу „БНП
П.П.Ф. С. А., клон България“ КЧТ с ЕИК:**** иск за прогласяване на
нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит от
14.07.2017 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението
е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства. Излагат се подробни аргументи
в подкрепа на твърденията за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният
иск да бъде уважен, като се присъдят направените пред двете инстанции
разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „БНП П.П.Ф. С. А., клон
България“ КЧТ, действащ чрез юрисконсулт П.П., е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението на районен съд да бъде потвърдено,
като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
1
С определение от 19.12.2023г. на мястото на „БНП П.П.Ф. С. А., клон
България“ КЧТ е конституиран „Юробанк България” АД – правоприемник на
заличеното дружество.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно. За да
постанови решението си, районният съд е приел, че не е налице нищожност
на договора за потребителски кредит.
С исковата молба са наведени твърдения за нищожност поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Следва да се
отбележи и, че съдът дължи служебна проверка за валидността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави, тъй като се касае за
императивни материалноправни норми. Съгласно разясненията, дадени в т. 1
от Тълкувателно решение N 1/13 г. по тълк. дело N 1/13 г. на ОСГТК на ВКС,
при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случаите,
когато е налице изрична императивна правна норма, която да регламентира
дадено правоотношение, съдът следва да се извърши преценка дали е
нарушена съответната правна норма, а не – добрите нрави, които
представляват неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост, са
общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от
тях.
Императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, е
в сила от 23.07.2014 г. и е приложима по отношение на процесния договор за
потребителски кредит, който е сключен на 14.07.2017 г. Към датата на
2
сключване на договора за потребителски кредит размерът на законната лихва
е 10 % при основен лихвен процент, определен от БНБ 0 %, плюс 10 пункта
отгоре.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК „годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците при
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит“. Съгласно легалното определение на „общ разход по
кредита за потребителя“, дадено в т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК, това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по – специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
В случая, формално определения в договора размер на ГПР – 46,32 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва. Същевременно от
посоченото в поле „Параметри и условия“ на процесния договор е видно, че е
предвидено и заплащането на такса ангажимент – 210 лв., както и на
застрахователна премия в размер на 2016 лв.
Съгласно чл. 5 от ОУ от застраховка „Защита на плащанията“ към
Групов договор за застраховка – л. 12 от делото на СРС,
„кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на
договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се
застраховат и приемат настоящите ОУ. Декларацията за приемане на
застраховането и ОУ е неразделна част от всеки договор за кредит“.
Тълкуването на посочената разпоредба от ОУ за застраховка „Защита на
плащанията“ към Групов договор за застраховка, води до извода, че те са
приложими за всички кредитополучатели, сключили договор за кредит с
въззиваемия. Същевременно от формуляра на договора за кредит е видно, че
заплащането на застрахователна премия е включено в предварително
изготвения от кредитора формуляр.
Съвкупната преценка на посочените обстоятелства води до извода, че
сключването на договор за застраховка представлява задължително условие
за получаването на кредита. Ето защо, заплащането на застрахователната
премия е следвало да бъде включено в ГПР /арг. от т. 1 от § 1 от ДР на ЗПК/,
което не е сторено. В ГПР е следвало да бъде включена и таксата ангажимент,
като разход, пряко свързан с договора за кредит, което също не е направено.
По делото се установява, че на кредитополучателя е предоставен кредит
в размер на 6000 лв., а сумата, която следва да върне на кредитора, е 15256.80
лв. /60 вноски от по 254.28 лв. всяка, видно от погасителния план/, т. е.
налице е надвишване с повече от 50 % на заетата сума. Горното обуславя
извода, че реалното оскъпяване на кредита /показател, за което е ГПР/
надвишава пет пъти размера на законната лихва /чл. 19, ал. 4 ЗПК/, а това
води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, в договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
3
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който
съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора
не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че
сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части.
В случая, не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната
клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за
потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза,
като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в
случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на
посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия
договор. Тъй като уговорката за ГПР, съдържаща се в процесния договор, е в
противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, то договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК поради
противоречие с конкретна императивна разпоредба на ЗПК.
Предвид изложеното по – горе, договорът за потребителски кредит
следва да се признае за нищожен поради противоречие със закона – чл. 19, ал.
4 ЗПК.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да
бъде отменено като неправилно и вместо това да бъде постановено решение, с
което да се уважат предявените искове.
По разноските:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 420 лв.,
представляваща направените разноски във въззивното производство, от
които: 300 лв. адвокатско възнаграждение и 120 лв. държавна такса по
въззивната жалба, както и сумата от 920 лв., представляваща направените в
4
производството пред СРС разноски /240 лв. държавна такса и 680 лв.
адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20221807 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 65115/2018
г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в в цялост и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. Т., ЕГН:
**********, иск срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********
/правоприемник на „БНП П.П.Ф. С. А.“-, клон България КЧТ/, че договор за
потребителски кредит от 14.07.2017г. е нищожен поради противоречие със
закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК ********* да заплати на И.
В. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 420 лв., представляваща направените разноски във въззивното
производство, както и сумата от 920 лв., представляваща направените в
производството пред СРС разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5