РЕШЕНИЕ
Номер 294020.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200500717 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Б.П., гр.Р., ул.“р.“№, против
решение №1098/27.02.20г на РС- Р. по гр.д. №1336/18г,подадена чрез процесуален
представител,с пр. осн.чл.258 и сл. от ГПК.
С атакувания акт са отхвърлени предявените искове, като в полза на ответниците се
присъдени и разноските по делото. Недоволна от атакувания акт е останала
жалбоподателката, която го намира за незаконосъобразен,настоявайки за неговата отмяна и
отхвърляне на предявените искове, като й се присъдят и разноските по делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа атакувания акт,
настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага
извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и при отсъствието
на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила
родствените връзки между страните и сложилите се вещно-правни отношения.Не се спори,
че жалбоподателката и Хр.Ст. са деца на Б. С., п.07.08.08г и Р.С., п.29.01.09г, както и че след
смъртта си на 13.01.11г Хр.С. оставил за свои наследници 1 първите трима
1
ответници:К.Станкова е негова съпруга от 04.10.1987г, а Р. и Б. С. - техни деца(вж.
удостоверенията за н-ци и у-нието за гр.брак).
Според продавателен договор, с нотариална заверка на подписите от
20.06.1982г,извършена от кмета Бл.Кехайов, Ил.Шумаров продава на Хр.Станков за 5 000лв
къщата си в с.О., окр.Благоевградски пред свидетелите А.Ш. и Г.З..Вещото лице по
съдебно-графологическата експертиза установи, че подписите от въпросния договор за
„продавач“ и „купувач“ са изпълнени съответно от Ил.Ш. и Хр.С..
С нотариален акт №160/03.08.18г ответниците К. Р. и Бл.С. са признати за
собственици по наследство и давност на ПИ с идентификатор №53059.101.454, целият от
681кв.м., ведно с изградената в него ЖС с идентификатор №53059.101.454.1 със застроена
площ от 56 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор №53059.101.454.2 от 25 кв.м.,
всички подробно описани.
Впоследствие чрез нотариален акт №161/03.08.2018г горните имоти са продадени на
П. П. срещу 2 800лв, изплатени напълно и в брой педи подписването му.
Анализирани са и свидетелските показания, които разкриват действителните права и
отношения между страните както по време на съставянето на горните нотариални актове,
така и преди това.
При тези данни РС обосновано е счел за недоказани доказани предпоставките на
исковете по чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК, отхвърляйки собственическите претенции в
посочените обеми, ведно с иска за отмяна на нотариален акт №160/18г по реда на чл.537,
ал.2 ГПК, поради следното:
Разпоредбата на чл.108 ЗС предвижда възможността собственикът да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без основание.За целта дължи доказване на
собственическите си права върху процесната веща, че тя се намира у ответника и че той я
владее без основание(вж.Р2419/ на ВС и др.). Отсъствието на която и да е от горните
кумулативно предвидени предпоставки, води до неоснователност на претенцията.
Ищцата(жалбоподател)основава собственическите си претенции на две взаимно
изключващи се по своята правна същност придобивни основания – наследство и давностно
владение. Кумулирането на придобивни способи е невъзможно, понеже след придобиването
на дадено вещното право на едно основание, въззивницата не може да го придобие на друго,
тъй като вече е негов титуляр(вж.ТР№80/65г и др.).Установените по делото факти,
ищцовите твърдения и законовата логика сочат за водещо оригинерното придобивно
основание(вж.Р873/14.02.03г по гр.д.№551/02г, І ГО на ВКС и др.).
Уважаването на така предявеният иск предполага доказването на всички елементи от
сложния фактически състав на придобивната давност:едновременно фактическо господство
2 над веща с другите съсобственици, намерението за своене от страна на въззивницата и
2
изтичането на определения от закона срок.
В случая обаче не се установи наличието на изискуемото съвладение върху
процесния имот между въззивница и другите съсобственици в соченото съотношение, при
което упражняването на фактическа власт да отговаря на поддържаното в исковата молба
право на собственост върху съответните идеални части.Напротив, от материалите по делото
се установи по убедителен начин, че през 1982г Хр.С. еднолично е установил фактическа
власт върху процесния имот.Този извод се обосновава от неформалната покупко-продажба
през 1982г, в която само той изрично фигурира като купувач на спорния имот(вж.
продавателния договор от 20.06.82г,вкл. с уговорката за пишманлък, графологическата
експертиза), а също и от свидетелските показания на Б.,К.,Д., А., които убедително сочат, че
вследствие на горния акт през 1982г Хр.С. е придобил от Ил.Ш. фактическата власт над
имота.Според гласните доказателства действията му обхващат целият имот на Ил.Ш. –
поземления имот и постройките, които поддържал със семейството си чрез ремонти,
подобрявал го,полагал грижи по неговото опазване, насажденията и пр. до своята кончина
на 13.01.11г, а след нея – продължили първите трима въззиваеми.Вида, характера, обема и
съдържанието на действията на Хр.С. и семейството му, описани от свидетелите, безспорно
сочат изключителното им фактическо господство над имота, очевидно изключващи
владелчески действия на други субекти,вкл. въззивницата. Непрекъснатото ползване на
имота от тяхна страна и придобиването на естествените му плодове от 1982г до продажбата
му, съответства на собственическото правомощие ползване.
Показанията на св.Г.С., А., К., че не са виждали трайно жалбоподателката в
процесния имот, към който не са чували да изразява и собственически претенции, а в редки
случаи само гостувала, ведно с показанията на св.П.(син на жалбоподателката) за
заключването на къщата от вуйчо му Хр.С., с което лишил ищцата от достъп, допълнително
разкриват същността на осъществяваната от Хр.и К.С. фактическа власт и опровергават
въззивната теза.
Всичко това сочи именно на установено от Хр.С. владение за себе върху целия
спорен имот още през 1982г, а след женитбата му на 04.10.1987г – на съвладение със
съпругата си - (вж.у-нието за граждански брак и свидетелските показания на Г.С., А., К.), не
и със въззивницата.С това обективния факта на владение съгл.ч.68 ЗС от страна на Хр.и К.С.
се явява доказан.
Изхождайки от разпоредбата на чл.172 ГПК въззиввия състав не приема свидетелките
показания досежно твърденията, че процесния имот всъщност е закупен от ищцовите
родители(Бл. и Р. Ст.), поради което се явяват негови собственици и като такива живели в
същия до края на живота си.Показанията на св.К. в тази й част са вътрешно противоречиви:
първоначално заявява, че Б. и Р. С. се преместили с децата в 3 процесния имот, а
впоследствие,че ищцата „не е живяла в него“.Доколко са налице данни в тази насока у
другите свидетели, то същите са бегли, повърхностни, не кореспондират с останалия
3
доказателствен материал(вж. неформалния „продавателен договор“).Аналогично е
положението и със свидетелските показания за извършено приживе разпределение на
имотите от наследодателите, които са най-общи без конкретика, което ги лишава от нужната
доказателствена стойност.Обстоятелството, че нито един от свидетелите не се установи да е
очевидец на подобно действие, а не се сочи и източника на изнесените данни в тази насока,
допълнително обосновава горните изводи.Св.П., син на ищцата, веднъж твърди, че „горната
къща“ е на майка му, а впоследствие - че и вуйчо му Хр.С. има дял от нея, което също
опровергава тезата за разпределение на имотите.
Същевременно св.А. е категоричен относно произхода на средствата по
продавателния договор, изтъквайки мотивите за сключването му, заложените цели и пр.
подробности, които са житейски логични и се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства.Освен това, ясно посочените източници на тези данни – споделеното му от
общият наследодател, който по онова време работел при него и контактували ежедневно, а
също и лични впечатления.Показанията на св.А. кореспондират с уговорката в договора
досежно пишманлъка, с която страните са постигнали съгласие ако продавача се пишмани
да върне цената в двоен размер именно на Хр.С., а не на родителите му.Не на последно
място – нелогично е продажната цена да е платена от трето лице(а не от Хр.С.) и нито един
от тримата присъстващи(двамата свидетели и кмета) да не отразят писмено
несъответствието с отразеното в текста на продавателния договор.
Дори данните от неформалния договор за покупко-продажба да се игнорират, то
впредвид категоричните свидетелски показания за същността на установената през 1982г от
Хр.С. фактическа власт върху процесния имот, споделена след 04.10.87г със съпругата му,
настоящия състав намира владението за факт.При придобиването на фактическа власт върху
изцяло чужд имот при начална липса на основание, по арг. на чл.69 ЗС се предполага, че
съпрузите го държат за себе си, т.е. имат качеството владелци.В хипотеза на установено
владение върху чужд имот без основание не се изисква демонстриране на промяна в
намерението за своене по отношение на собственика, именно защото от началният си
момент фактическата власт има характера на владение, а не на държане(така и Р262/11г по
гр.д.№342/11г,ІІ ГО на ВКС и др.).Оттук и неоснователността на въззивните оплаквания,
развити в тази насока.Последващото преместването на общите наследодатели в спорния
имот, не променят горните изводи, тъй като се оказа, че е резултат от поканата на синът, с
цел осигуряването им с по-добри условия за живот,както в битов, така и в душевен и
емоционален план, впредвид влошените отношения между семействата на възрастните Бл.С.
и брат му, живущи в „горната къща“.Възрастните родители са приели с благодарност така
проявените към тях грижи от страна на синът и снахата(вж. св.К., А. и др.).
Обстоятелството, че Хр.С. се преместил със семейството си да живее в гр.Р. също не
елиминира владението, което продължили да осъществяват лично и чрез други(вж. и
декларацията по чл.14 ЗМДТ за 2009).
4
При това положение настоящи състав не приема за доказан обективния факт на
владението по см. на 68 ЗС.Особено при наличните показания, които опровергават
презумпцията по чл.69 ЗС и изключват постоянния, явен, спокоен и несъмнен характер на
въззивните съвладелчески действия, дори да се счетат за факт. Отсъствието на данни за
противопоставяне от страна на ищцата на ответните действия върху целият имот,
допълнително подкрепя така направените изводи. Напротив, след кончината на родителите
им, Хр.С. заключил имота и въззивницата била лишена окончателно от достъп до
същия(вж.св.П. и др.). Доколко са налице данни за посещения в спорния имот, то те датират
отпреди смъртта на родителите и не покриват белезите на владелчески действия, а
наподобяват по-скоро търпими действия.Ето защо развитите в тази насока оплаквания на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Същевременно ответниците доказаха и останалите признаци на владението – че е
осъществявано явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено. Показанията на свидетелите и на
давете страни досежно установяването и упражняването на фактическата власт върху имота
– първоначално ползването му за жилищни и земеделски нужди,а след смъртта на
родителите – за вила, продължило до продажбата му на П.П.,без каквото и да е
противопоставяне от жалбоподателката, сами по себе си изключват скрития, насилствен и
пр. начини, които го опорочават.
По отношение изтичането на определение от закона срок в полза на ответната страна
се съобрази следното:Разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС допуска правото на собственост да се
придобие след непрекъснато владение в продължение на 10г.По вече изложените
съображения съда намира за начало на владението за Хр.С. 20.06.1982г,а за К.С. –
04.10.1987г, когато са установили съвладение върху процесния имот(вж. свидетелските
показания), което до смъртта му през 2011г далеч надхвърля изискуемият от чл.79 ЗС.Дори
да се приемат за налични и пречките за придобиване по давност на глава втора от ЗСГ, до
отмяната през 1990г.Факта, че към 20.06.1982г Хр.С. е бил непълнолетен не изключва
владението му, впредвид възможността да се упражнява чрез другиго и отсъствието на
законова забрана за установяване, респ. придобиване по давност от непълнолетно лице.
След като съпрузите до смъртта на Хр.С. не са се позовали на последиците на
придобивната давност, то в откритото му на 13.01.11г наследство се включва владението
върху процесния имот, ведно с правото на наследниците да се позоват на изтеклата в негова
полза давност щом са продължили владението.Известно е, че изтичане срока на
придобивната давност не поражда автоматично право на собственост за владелците.С
позоваването им обаче на последиците й, осъществено в случая чрез снабдяване от К. Р. и
Бл. С. с нотариален акт №160 от 03.08.2018г, спорното право на собственост върху 5
процесния имот следва да се счита за възникнало от момента на изтичането срока по чл.79,
ал.1 ЗС,вкл. и за наследодателят им(вж.т.3 от ТР№4/12г по т.д.№4/12г на ОСГКВКС;
Р404/95г по гр.д.№1904/94г, ІV ГО на ВКС и др.).Оттук и материално-правната им
легитимация върху целият имот, основаваща се на давност за Хр. и К.С.,като последната с
5
децата им придобиват и по наследство припадащите им се квоти по чл.5 и чл.9 от ЗН.При
това положение покупко-продажбата, материализирана в нотариален акт №161/03.08.18г е
породила вещноправен ефект, довел до преминаване имота в патримониума на П.Попов, тъй
като разпореждането с имота е извършено от действителните му собственици.Позоваването
от ответниците на присъединяване владението не намира опора в чл.83 ЗС, поради
отсъствието на изискуемите за това предпоставки.
За пълнота следва да се отбележи, че ищцата не доказа собственическите си права и
по наследство, дори да се прием за възможно кумулирането с придобивната давност.По вече
изложените съображения имота е придобит от Хр. и К. С. по давност, вследствие
упражнявано тях владение изключително за себе си върху целият имот в срока по чл.79
ЗС.Следователно, имота не е принадлежал към патримониума на наследодателите, за да
премине половината от него чрез наследственото правоприемство у въззивницата.
Впредвид изложеното въззивницата не установи материално-правната си
легитимация върху ½ ид.ч. от процесния имот, поради което ревандикационния иск и този
по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №160/18г, се явяват неоснователни.Ето
защо атакуваня акт, като краен резултат ще следва да се потвърди.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от
значение за правилото решаване на делото.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззивницата дължи на въззиваемите направените по делото
разноски пред настоящата инстанция, възлизащи според доказателствата общо на
750лв(вж.договора за правна защита и съдействие и списъка по чл.80 ГПК).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1098/27.02.20г на РС-Разлог по гр.д.№1336/18г по
описа на с.с.
ОСЪЖДА Р. Б. П., гр.Р., ул.“Р.“№21, да заплатят на К. Б. С. , Р. Х. С. и Б. Х. С. ,
живущи в гр.Р., ж.к.“И.“01, ет.6, ап.18, и П. Д. П. , гр.П., 6 ул.“Г.“№6, вх.А, общо сумата от
750лв, представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7