Р Е Ш Е Н И Е
№ 260022
гр.Шумен, 04 Септември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №225 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №77 от 10.03.2020г. по гр.д.№1069/2019г.
Районен съд - гр.Н. П. е осъдил ответника Б.Т.А. с ЕГН ********** да заплати на
ищцата С.Г.М. с ЕГН ********** сумата от 3811.67лв., представляваща разликата
до пълния размер от заплатената от нея сума по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с
рег.№104/02.02.2017г. на нотариус с рег.№682 при НК, сключен между Д.М.П.
/продавач/ и Б.Т.А., С.Г.М. и С.В.И./купувачи/ за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Н. п., представляващ ПИ №091008,с ЕКАТТЕ
52009, в местността „М. м.“, с площ от 5.017дка, с начин на трайно ползване – нива,
трета категория, при граници и съседи: №000430-пасище, мера, №000165-полски
път, №001007-нива, който по сега действащата кадастрална карта е отразен като
ПИ с идентификатор 52009.91.8, област Ш., община Ш., гр.Н. п., м.“М. м.“, вид
собственост-частна, територия –земеделска, категория 3, НТП –Друг вид трайно
насаждение, площ 5018 кв.м., стар номер 091008, при договорена цена за целия
имот -26 000лв, поради отпаднало основание – разваляне на договора на основание
чл.87 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване
на иска - 09.08.2019г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени и
667,76 лева деловодни разноски на ищцовата страна.
Недоволен от така постановеното решение останал
ответника, който обжалва решението като сочи доводи за неговата неправилност. Моли
решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск да бъде
отхвърлен изцяло.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Н. П. е бил сезиран с искова
претенция от С.Г.М.
срещу Б.Т.А., по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.102, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 3811,67 лева. Ищцата излага, че с ответника Б.Т. били
купувачи по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от
02.02.2017 год., нотариално заверен под № 104/02.02.2017 год. от Нотариус с р.
№ 682 и р.д. РС гр. Н. п. – К.Я.. Ведно с тях купувач била и С.В.И.. Продавач
бил по предварителния договор Д.М.П.. Съгласно клаузите на посоченият договор,
купувачите поели задължение да заплатят на продавача сумата от 26 000 лв. в
срок до 31.05.2017 год. В предварителния договор не било упоменато точно кой от
купувачите каква сума ще заплати, но помежду си имали разбирателство да
заплатят по равна сума от общата цена. Ищцата и ответникът заплатили тяхната
част от сумата в определеният в договора срок, която се равнявала на по 8666.67
лв. за всеки от тях. Третият купувач С.В. не заплатила дължимата от нея сума
в уговореният срок. Поради това ищцата и
ответника депозирали искова молба пред Районен съд гр. Н. п. с правно основание
чл. 19 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен за 2/3
идеални части от имота по отношение на тях. Образувано било гражданско дело № 1469/2017 год. по
описа на Районен съд гр. Н. п..По посоченото гражданско дело била отхвърлена
исковата молба и решението влязло в сила на 02.07.2019 год. Купувачът С.В. не
била заплатила в определеният срок дължимата от нея сума за покупко-продажба на
имота, съдът отхвърлил претенцията им за обявяване на предварителният договор
за окончателен за 2/3 идеални части от недвижимият имот и по този начин
предварителният договор бил развален. Следвало връщане на полученото на
отпадналото основание. По време на действието на предварителният договор ищцата
давала дължимите от нея пари на ответника Б.Т.А., за да ги предаде на продавача
Д.М.П.. Предавайки сумите на Д. П. били съставяни разписки между Б.А. и Д. П.
за получени суми. В тези разписки е било записано, че същата ги получавала от Б.А..
В това време не е било от значение за продавача от кого от тримата купувачи са
дадени сумите, тъй като уговорката още в предварителният договор не разделяла
паричните задължения за всеки един от тях. За предадените от ищцата на
ответника суми също били съставени разписки – на 15.03.2017 год. – за сумата от
1333,33 лв., и на 30.05.2017 год. за сумата от 7333,34 лв.. Така общата сума,
която ищцата е била дала на Б.А., за да предаде на продавача се ранявала на
8666.67 лв. С тези разписки между ищцата и Б.А., продавача Д. П. се запознала
по време на размяната на книжа по гр.д. №1469/2017 год. по описа на Районен съд
гр. Н. п.. На 05.07.2019 год. ищцата депозирала Нотариална покана, заверена под рег. № 3887, том 2, акт №25, до
Д. П. за връщане на дадената от ищцата сума по предварителни договор. Ищцата
получила отговор на посочената Нотариална покана от Д. П., също нотариално
заверен под № 3995 от 10.07.2019 год. с който тя описва по размер всички
получени от нея суми, но за коректност при връщане на сумите моли, да и
предоставят нотариално заверено споразумение между купувачите с оглед връщане
на парите. На 23.07.2019 год. ищцата и ответника Б.А. подписали споразумение,
нотариално заверено под № 2058/2019 год., заверено от Нотариус с рег. № 690 и
р.д. РС гр. Нови пазар – Т. С.. Съгласно т.3 от това споразумение, ответникът Б.А.
поел задължението да възстанови сумата от 8666,67 лв. по посочена от ищцата
банкова сметка. ***, че до 26.07.2019 год. същият ще ѝ изплати сумата. На
23.07.2019 год. ищцата получила от Б.А. по банков път сумата от 1333,33 лв.,
както и сумата от 1221,67 лв., а на 29.07.2019 год. получила по банков път и
сумата от 2300 лв. До настоящият момент от ответника ѝ била възстановена
сумата от 4855 лв.. В уговореният между тях срок и към настоящият момент ищцата
не била получила остатъка от сумата в размер на 3811,67 лв.. Съгласно поетото
задължение от ответника по посоченото споразумение, не било уговорено дали връщането
на дължимата от него сума е обвързано с условие.
Ответникът не е оспорил
изложената от ищцата фактическа обстановка, но оспорва предявения иск, като
сочи, че той не се е обогатил с търсената сума. Представеното с исковата молба
нотариално заверено споразумение от 23.07.2019 год. между него и ищцата, не
давало основание да се счита, че е налице заместване в дълг по смисъла на чл.102
от ЗЗД. Това споразумение било подписано между тях с цел да се уточни пред
действителният длъжник – Д. М. на кого следва да бъдат върнати платените по
договора суми, защото в противен случай същата отказвала да им възстанови
парите, докато не и представят такова споразумение. Именно с такава цел било
подписано помежду им представеното с исковата молба споразумение. Оспорва
твърденията в исковата молба, че на 26.07.2019 год. Д. М. му е възстановила
цялата дължима сума по банков път, като излага, че на посочената дата бил
получил само сумата от 14666 лева, от които е превел на ищцата нейната част –
4888.67 лв., което било една трета от получената от ответника сума. Моли иска
да бъде отхвърлен.
От събраните по делото
доказателства се установява сочената от ищцата и неоспорена от ответника
фактическа обстановка, свързана със сключването на предварителния договор,
предаването на сумите от ищцата на ответника, частичното плащане на продавача,
отхвърляне на претенцията по чл.19, ал.3 от ЗЗД, поканата до продавача за
връщане на получената сума, както и частичното изпълнение на задължението му. Ищцата
отправила нотариална покана до Д. П., връчена ѝ на 08.07.2019г., с което
я е поканила да ѝ върне сума в размер на 8666,67 лв., представляваща
нейната част от покупко-продажната цена за договорената от нея 1/3 идеална част
от имота, по отношение на който е отхвърлен иска с правно основание чл.19 ал.3
от ЗЗД –за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор за
покупко-продажба. С отговор с рег.№3995/10.07.2019г., Д. П. заявила, че желае
доброволно да уредят помежду си отношенията и да върне получените от купувачите
парични суми по този предварителен договор, но тъй като не знаела кой от тях с
какви лични средства ѝ е заплатил даденото на обща стойност 23 000 лева, моли
да й бъде представено нотариално заверено споразумение между купувачите в тази
насока. В отговора изрично е отбелязано и, че след проведен разговор с Б.А., П.
установила, че същия има претенция за плащаните лично от него суми по договора,
в които била включена и исканата от нея сума 8666,67 лева. От представеното Споразумение,
сключено между страните по делото на 23.07.2019г. се установява, че на горната
дата Б.А. и С.М. са се споразумели за следното: т.1. Във връзка със сключен предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот на 02.02.2017г., до момента на споразумението е
платена на продавача Д.П. сума в размер на 23000 лева, подробно описани по дати
на плащане; 2. По горния договор С.М.
е предала на Б.А. общо 8666,67 лева, които да бъдат предадени на продавача Д.П.,
представляващи частта на купувача от продажната цена по предварителния договор;
3. С оглед изложеното страните по
споразумението се договорят посочената в т.2 сума да бъде възстановена на С.М.
от Б.А., като предадена лично на него, а
не от продавача по предварителния договор Д.П., към която С.М. заявява, че няма
претенции. Посочена е банкова сметка, ***.
Анализът на горната фактическа обстановка налага
следните правни изводи. На първо место следва да се изтъкне, че
обстоятелствената част на исковата молба /съответно и на обратния иск/ и
предявения петитум, сочат на заявена претенция по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД
/съобразно ППВС № 1 от 28.05.1979г. и др./ вр. чл.102 от ЗЗД. Основния спорен
въпрос между страните е наличието на заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД. Съобразно горната разпоредба трето лице може да замести длъжника само с
изрично съгласие на кредитора, а заместеният длъжник се освобождава от
отговорност към кредитора. Тълкувайки договора, съобразно чл.20 от ЗЗД, съдът
намира, че действителната обща воля на страните е била именно за заместване на
длъжника Д.П. от Б.А.. Договорът е сключен между кредитора и третото лице, и не
е необходимо съгласието на длъжника. Именно с оглед описаните от страните в т.1
и т.2 от споразумението правоотношения, породени по повод сключения
предварителен договор, платените суми от ответника на продавача, оспорването от
А. на търсената от ищцата сума, както и изрично използваните изрази в т.3 сочат
на желанието на страните А. да замести длъжника П., като заместването не е било
обусловено от връщането на сумата от П. на А.. Какви са отношенията между
заместващото лице и длъжника, е ирелевантно в случая, предвид установеното
заместване по чл.102 ЗЗД чрез договор между кредитора и третото лице. Ето защо
съдът намира предявения иск за основателен, поради което и същия следва да се
уважи.
Обжалваното решение като краен резултат се явява
правилно, макар и не по изложените в него мотиви, поради което и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателя следва
да заплати на въззиваемата страна, направените разноски пред настоящата
инстанция в размер на 248 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №77 от 10.03.2020г. по гр.д.№1069/2019г. на
Районен съд - гр.Н. П..
ОСЪЖДА Б.Т.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М. с ЕГН **********, деловодни разноски пред
настоящата инстанция, в размер на 248
лв. /двеста четиридесет и осем лева/.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.