РЕШЕНИЕ
Номер881/7.5.2019г. Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На тридесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1704
по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като АС-Варна е отменил Решение
№102/21.01.2019г. постановено от 29-ти състав по АНД №5013/2018г. по описа на
ВРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Първоначално производството е било
образувано по жалба на : А.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, ж. к. „Вл. Варненчик"
224, вх- 1, ет. 4, ап. 14, депозирана против
Наказателно постановление №
23-0000771/12.10.2018г. на Началника на Областен отдел "Автомобилна
администрация", с което за нарушаване нормата на чл.43, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.
178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се сочи, че НП е необосновано , незаконосъобразно
и постановено при допуснати съществени процесуално
нарушения.
В съдебно
заседание въззивникът се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В своето устно и писмено становище
по делото , на първо място, счита, че е
налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Сочи, че преди влизане в сила на НП е изменена нормативната
база, като чл. 30, ал.1, т. 4 от НАРЕДБА
Н-32 е отменена и с е отпаднала административно наказателната отговорност за
такъв род деяния. На второ място, счита, че чрез компютърната система,
интегрирана в пункта и на основание чл. 11, ал. 4 от Наредба Н-32 „Автомобилна
администрация“ е получила всички относими факти, в
т.ч и документи за съставянето и констатирането на нарушението, бил е известен
председателя на комисията. „Автомобилна администрация“ е разполагала с
информация за председателя на комисията, като именно от този момент според проц.представител започва да тече срока по чл. 34 от ЗАНН.
На трето място, счита, че с отмяната на правилата за поведение, вменено на
жалбоподателя с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32, на 25-ти „Автомобилна
администрация“ въобще не е следвало да констатира нарушението. Същата го е
констатирала едва на 12.06 след като това правило за поведение е било отменено.
На четвърто място, счита, че процесното НП не
притежава годна обстоятелствена част по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. От обстоятелствената част на НП
жалбоподателят не може да установи за какво деяние е наказан, след като същият
е сканирал и изпратил документ за заплатен данък. На пето място, счита, че
липсвали доказателства за субективната страна на нарушението.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно
заседание изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, а във фазата
по същество, моли НП да бъде потвърдено , като се позовава на становището си от
предходното разглеждане на делото- че не е налична хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, не споделя възражението за въззника за преклузия по чл. 34 от ЗАНН /аргументи в отговора по
касационната жалба срещу решение по АНД№5013/2018г./.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят А.Н.Х. упражнявал дейност като
председател на комисия за извършване на периодични прегледи за техническа
изправност на пътни превозни средства в пункт за контролно технически прегледи,
находящ се в гр.Варна и стопанисван от „Гарант
експрес 2011“ЕООД. Пунктът притежавал разрешение за упражняване на дейността № 1305/26.08.2013г.
с валидност до 26.08.2018 г.
На 12.01.2018 г. в пункта бил извършен
преглед на лек автомобил марка "Опел", от кат.М1, с peг. № ТХ8154АК, собственост на "Милана" ЕООД,
ЕИК: *********, за който бил издаден знак за техническа изправност №14667855 7Е-17,
а в изготвения от комисията протокол № 15279178 било отразено че е платен годишен данък за ППС.
Била сканирана и приложена към документацията свързана с извършения преглед-
приходна квитанция №20560849057/05.01.2018г., издадена от община Добрич, в
която било отразено, че дължимият за превозното средство местен данък бил
заплатен за 2017г., като приходната квитанция съдържала и холограмен
стикер.
На 26.02.2018г. Началникът на ОО“АА“-Варна
отправил запитване до Община Добрич дали към 12.01.2018г. данъкът за
горепосоченото МПС рег.№ ТХ8154АК е бил заплатен за 2017г. или автомобилът е
бил освободен от данък на основание чл.58 от ЗМДТ.
На 16.03.2018г. в ОО“АА“-Варна била
получена справка от Община Добрич, видно от която за горепосоченото МПС
били незаплатени задължения за 2017г. и 2018г.
На 12.06.2018 г. била извършена
проверка на протокола от извършения
преглед за МПС, като контролната администрация достигнала до извод, че прегледа
на посоченото по-горе превозно средство е извършен, без за същото да е заплатен
местен данък към деня на прегледа -12.01.2018г..
В тази връзка на 12.06.2018 година бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2018, бланков
номер 253146 от страна на свидетеля К.К., с който,
било повдигнато административнонаказателно обвинение
срещу въззивника за това, че на 12.01.2018 г. в качеството си на председател на
комисия за извършване на периодични технически прегледи на ППС, е извършил
горепосочения технически преглед на лек автомобил с рег.№ ТХ8154АК, със заключение на
комисията:“допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване“ в нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС без за същия да има платен данък върху превозното средство , дължим към
деня на прегледа, съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ, квалифицирано като нарушение на
чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ / отразено в АУАН и НП, че прегледът е
извършен в нарушение на чл. 30, ал. 1,
т. 4 от Наредбата/. С АУАН актосъставителя иззел
редица документи, в това число и справка за платени задължения
Актът
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване,
че ще представи допълнителни обяснения в установения срок . Възражения не постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и на
материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни
обстоятелства, поради което издал процесното
наказателно постановление, като възприел изцяло фактическите и правните
констатации на актосъставителя.
Наказателното постановление било връчено лично
на възз.Х. на 29.10.2018г.. В законоустановения
7-дневен срок, на 02.11.2018г. /видно от входящия номер на жалбата/, чрез
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, Х. *** срещу
горепосоченото НП.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля К., депозирани в хода на с.з., тъй
като същите са непротиворечиви и логични, кореспондиращи с доказателствата по
преписката.
Съдът кредитира писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаното
се установява от приобщените материали по делото- частично от показанията на
свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , протоколи за извършен периодичен преглед за техническа
изправност, списък към разрешение за извършване на периодични прегледи за
техническа изправност на ППС,справка за нарушител, справка от Община Добрич, и
от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност
по образуване и провеждане на административнонаказателното
производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на
жалбоподателя, че извършителят е бил известен от деня на процесния
преглед. Съобразно приложените по делото писмени доказателства едва на
12.06.2018г. по преписката е била изготвена разпечатка на съдържащия се в
информационната система на „АА“ протокол от извършения преглед, от който е видно и кой е председателят на комисията.
Нещо повече, даже и да приемем, че по-рано е бил установен председателя на
комисията, извършила процесния преглед, то справката
от Община Добрич за данъчни задължения, от която е видно, че за автомобила има
такива, е постъпила в ОО „АА“-Варна на 16.03.2018г., а АУАН е съставен на 12.06.2018г.
т.е. в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Административнонаказателното
производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган- длъжностно
лице от службите за контрол на техническите прегледи на ППС- инспектор при ИА
"АА", оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по силата на чл. 189, ал. 1, вр. чл166, ал. 1, т. 2
от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от
териториално и материално компетентен орган- главен инспектор на областен отдел
"Автомобилна администрация"- Варна, овластен
по силата на Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Както в акта, така и в НП са посочени дата
и място на извършване на нарушението, както и нарушените норми на наредбата и
закона.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел и това е Б.И. присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи
до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото
на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен в присъствието и е
предявен на въззивника, не се е възползвал от правото си да депозира възражения
по него.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено
е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Поради
това и не се споделя виждането на процесуалния представител за допуснато
съществено процесуално нарушение в този аспект.
Въпреки
горното, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното
производство.
Както актосъставителят,
така и АНО са приели, че възз. е извършил преглед в
нарушение на чл.30, ал. 1, т. 4 от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС без за същия да има платен данък върху
превозното средство , дължим към деня на прегледа, съгласно чл.60, ал.6 от ЗМДТ, квалифицирано като нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. Б от Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
на МТИТС, в приложимата редакция ДВ, бр.40 от 2016 г., при периодичния преглед
на ППС се представят следните документи - документ за платен данък върху
превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния
преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси,
или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от Закона за местните данъци и такси;
документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране
чрез информационната система по чл. 11, ал. 3. Сходно е и положението с Приложение
5, Част ІІ, Раздел 1, т.2,
б."б" към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, според която,
в приложимата редакция към момента на извършване на посоченото в НП деяние -
ДВ, бр. 73 от 2014 г., "Периодичен преглед на ППС се извършва, ако са
представени съответните документи по чл. 30. Преди началото на прегледа
председателят на комисията проверява представените документи. След започване на
прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната
система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платени……: когато при автоматичната
проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното
средство, председателят на комисията сканира представения от лицето,
представило МПС за преглед/първоначална проверка, документ, маркиран със стикер
за еднозначно разпознаване. Прегледът се извършва след потвърждение, че не се
дължи данък върху превозното средство."
От
така формираното административно обвинение в АУАН и НП не става ясно какво
точно е приел наказващия орган, дали, че за превозното средство не е
представен документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на
периодичния преглед на ППС съгласно чл.
60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, или документ, че са
освободени от данък съгласно чл. 58 от
Закона за местните данъци и такси , тъй като е цитирано
нарушение на чл.
30, ал.1, т.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС или, че
прегледът е осъществен без изобщо за превозното средство да е заплатен данъкът,
в какъвто смисъл са показанията на св.К., както и словесното обвинение изписано
в АУАН и НП. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като
лишава от възможност обвинения субект да разбере какво точно административно
обвинение му е повдигнато. Същият е лишен от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинен, при какви приети за установени
факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. То
лишава и съда от възможност да разбере какво точно обвинение е повдигнато,
респективно какви факти и обстоятелства подлежат на доказване в процеса. Нещо
повече на основание чл. 60, ал.1 от ЗМДТ,
данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните
срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. От
формулираното обвинение в АУАН и НП не е ясно и за коя година не е бил платен
данъкът за превозното средство. От горецитираната
разпоредба е видно, че към 12.01.2018 г.
е трябвало да бъде заплатен данъкът за 2017г., тъй като данъкът за 2018г. все
още не е бил дължим, срокът за заплащане на първата вноска по него е 30.06. От
друга страна, съобразно събрания по делото доказателствен материал, и по
конкретно в протокола от извършен периодичен преглед за техническа изправност
на процесния автомобил, в т.0.5. от него, е налице
отбелязване от страна на председателя на комисията при идентификацията на ППС,
че е платен данък за ППС, което предполага, че той е извършил проверка на
изискуемите по чл. 30, ал.1, т.4 от Наредбата документи. Към материалите е
приложено и копие на приходна квитанция за платената сума – данък МПС за 2017
г., с поставен на нея холограмен стикер. От друга
страна по преписката е налице писмо с изх. № 32-04-4/14.03.2018 на Община Добрич,
с което е уведомил проверяващите, че за процесното
МПС са налични, изискуеми и незаплатени задължения за местен данък за периода за
2017г. и 2018г..
От това следва, че в административнонаказателното
производство са били налице противоречиви данни относно наличието на платен
данък за автомобила, поради което административнонаказващият
орган е имал задължението, след като съобрази, че не е налице изискване към
документа за плащане на данъка да се прилага и удостоверение от общината за
липсата/наличието на задължения за данък ППС, да извърши разследване и да
установи какъв документ е представило лицето и как системата е допуснала да се
извърши прегледът.
Фактът, установяващ се от справката, че
не е заплащан данък за превозното средство към датата на прегледа в пункта, не
влече непременно извод, че при прегледа не е представен никакъв документ за
плащане, включително и манипулиран такъв (неистински). При разглеждане на
делото не са събрани доказателства, които да опровергават този извод. Липсата
на доказателства, опровергаващи отразеното в протокола, че е представен
документ за платен данък за лекия автомобил и липсата на данни какъв по вид и
характеристика документ е представен при извършване на процесния
технически преглед води до извода, че описаното в наказателното постановление
нарушение не е доказано. Така или иначе по време на прегледа е представен
документ за извършено плащане на данък за 2017г., като в АУАН и НП липсват
факти, дали този документ е истински или неистински и какво е било съзнанието
на председателя на комисията по отношение на представения документ. В представения Протокол №
15279178 от извършения периодичен преглед за техническа изправност на
ППС, не може да се установи дали е бил предоставен технически съвместим с
информационната система достъп до базата с данни за платен данък от съответната
община, поради което не е установено, че към момента на извършване на техническия
преглед – 12.01.2018 г. председателят на комисията е имал възможност да направи
такава справка в базата данни, а не чрез представяне на приходна квитанция за
заплатен данък за превозното средство. В случая на председателя на комисията е
бил представен документ – приходна квитанция от 05.01.2018г., на който има
поставен холограмен стикер, както и подпис и печат на
Община Добрич. Председателят на комисията не е разследващ орган и няма функции
и задължения да разследва дали приходната квитанция, съдържаща необходимите
реквизити, холограмен стикер и подпис и печат на
Община Добрич, е автентична и отразява вярно обстоятелствата във връзка с
данъчните задължения. От друга страна по делото е представено от въззивника
„съобщение с висок приоритет“ / при първото разглеждане на делото, приобщено в
хода на с.з/ относно интегрираната платформа за проверка на платен данък,
съдържащо указания за работа със системата, изпратено до всички пунктове за
технически прегледи. Видно от същото когато системата отчете , че за превозното
средство има неплатен данък , или липсват данни за това ППС, както и в случаите
на липса на връзка с базата данни за конкретната община, системата ще изиска представяне на документ
за платен данък. Според указанието в това съобщение, превозното средство следва
да се допусне до периодичен преглед след представяне на документ за платен
данък за ППС, със залепен стикер с уникален идентификационен код. Това
съобщение, не е оспорено от въззиваемата страна. При горните обстоятелства нарушението
вменено във вина на въззивника се явява и недоказано.Тежестта да установи съставомерността на деянието, респ. да докаже извършването
на нарушението включително и от субективна страна е на наказващия орган, което
той не е сторил нито в административнонаказателното
производство, нито в съдебното производство.
На следващо място, жабоподателят
е санкциониран на основание административнонаказателната
разпоредба на чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
1 от ЗДвП, съгласно който текст се наказва с глоба в размер на 1 500
лева, председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист,
който допусне извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1,
или със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Разпоредбата регламентира санкция за допустителство от страна на председател на комисия,
извършваща прегледи, но никъде в акта и наказателното постановление такова
нарушение не е било описано и не се сочи, че жалбодателят
е допуснал извършване на технически преглед, а напротив - твърдяло се, той е
извършил прегледа, т. е. той е привлечен към отговорност като извършител на
нарушението. В случая формата на изпълнителното деяние е "допустителство", което се явява наказуемо по силата на
чл. 10 от ЗАНН, но такива факти не са описани в акта и в наказателното
постановление. Поради това и съдът споделя възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя по този пункт.
В издадената на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДвП Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в
чл. 30, ал. 1, т. 4 (в редакцията на разпоредбата към ДВ, бр. 40 от
2016 г.) е посочено, че при периодичния преглед на ППС се представят следните
документи: документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към
деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси,
или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от Закона за местните данъци и такси;
документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране
чрез информационната система по чл. 11, ал. 3. Цитираната норма е визирала
фактическия състав на конкретното нарушение, а чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е обща и препращаща норма към
специалната (чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата цитирана както в АУАН, така и в
НП). Чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата гласи, че при
извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи
за качественото и пълнообемно провеждане на
периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба / в
случая в АУАН и НП е цитирано нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата/. В
случая банкетната норма, също визира състав на допустителство,
а не на извършителство, каквото обвинение е
повдигнато с двата акта. Разпоредбата на
чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата, която е приета за нарушена и която е цитирана
в АУАН и НП послужила, като основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя чрез привръзката на чл.
43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС , е отменена с ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., като след
20.05.2018 г. не съществува задължение по Наредбата да се представя документ за
платен данък върху превозните средства. Задължението по чл.
30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е отпаднало на
20.05.2018 г., поради което действията (така както са описани в акта и НП ведно
с нарушените разпоредби) на жалбоподателя не осъществяват състав на
административно нарушение по Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Съдът не
споделя виждането на представителя на въззиваемата
страна депозирано в отговорът по касационната жалба, но което се позовава в пренията
си по делото, че бил спазен законът , тъй като в Част 2, Раздел 1, т. 2, б. Б
от Методиката по Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата недвусмислено
законодателя е указал, че прегледа се извършва единствено и само след
потвърждение, че данъка не се дължи. Точка
2, б. "б" от раздел 1,
Част ІІ на Приложение 5 към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е
изменена с ДВ, бр.38 от 2018 г. в сила от 20.05.2018 г. и вече според
изменението, когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не
се дължи данък върху превозното средство и/или задължителна застраховка (когато
има достъп до базата данни за автомобилните застраховки), председателят на
комисията отразява несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15)
и не извършва периодичния преглед на ППС /първоначалната проверка на уредбите,
които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ. Т.е същият няма
задължение да изисква и сканира документ
за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на
периодичния преглед на ППС, маркиран със стикер за еднозначно
разпознаване /изискване на цитираната в АУАН и НП отменена разпоредба на чл.
30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Тук следва да
се посочи, че няма как да се приеме, че е налице хипотезата на чл.3, ал.1 от ЗАНН, тъй като такова обвинение /за нарушение на методиката за извършване на
прегледа/ не е повдигнато с АУАН и НП, тъй като там са цитирани бланкетната норма на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б"
и отменената норма на чл. 30, ал. 1, т. 4 от
Наредбата,
Към днешна дата е налично задължение по чл.
60, ал. 6, т. 2 от ЗМДТ за представяне на документ за платен данък при
извършване на технически преглед, както и начини за установяване плащането на
данъка подробно посочени в чл. 60 от ЗМДТ, видове системи, в които се
извършва проверка за установяване плащането на данъка и поредност,
но то е неотносимо към санкционната норма послужила
като основание за наказване на жалбоподателя. На жалбоподателя е вменено
неизпълнение на задължение не по ЗМДТ, а на текст от Наредба № Н-32/2011 г.,
нормата от която обаче към настоящия момент е отменена. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл.
1 от ЗДвП, визираща неизпълнение именно на задължение от Наредба №
Н-32/2011 г. Отмяната на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата влече
като последица и отпадане на административнонаказателната
отговорност точно за този вид нарушения.
С оглед гореизложеното, даже и да се
приеме, че не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до
безусловна отмяна на НП /каквото е
налично според настоящия съд/ , то в хода на настоящото производство е налице
условие и за прилагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, тъй
като преди влизане в сила на наказателното постановление е влязъл в сила
по-благоприятен за дееца закон.
В горния смисъл е константната практика на
административните съдилища в Р България: Решение по КАНД № №344
по описа на
АДмС-Варна за 2019
г. ; Решение по КАНД № №414 по описа на АДмС-Варна за 2019
г.;Решение по КАНД № №415
по описа на
АДмС-Варна за 2019
г.; Решение по КАНД № №526
по описа на АДмС-Варна за
2019 г.; Решение по КАНД № №570
по описа на АДмС-Варна за
2019 г. ; Решение
по КАНД № 1825 по описа за 2018 г на АдмС Пловдив;
Решение по КНАД № 269 по описа за 2018 г. на АдмС-Русе;
Решение по КНАД № 175 по описа за 2018 г. на АдмС-Русе
Решение по КНАД № 177 по описа за 2018 г. на АдмС-Русе
;Решение по КНАД №1556 по описа за 2018 г. на АдмС-Бургас;
Решение по КАНД № 2079 по описа за 2018
година на АдмС-Бургас; Решение по КАНД № 1727 по
описа за 2018 година на АдмС-Бургас; Решение по КАНД
№ 2079 по описа за 2018 година на АдмС-Бургас;
Решение по КАНД № 1539 по описа за 2018 година на АдмС-Бургас;
Решение по КАНД № 2079 по описа за 2018 година на АдмС-Бургас;
Решение по КАНД № 1286 по описа за 2018 година на АдмС-Бургас;
Решение по КНАД № 115 по описа за 2018 г. по описа за 2018 г. на АдмС-Кърджали; Решение по КНАД № 114 по описа за 2018 г. по
описа за 2018 г. на АдмС-Кърджали; Решение по КНАД №
113 по описа за 2018 г. по описа за 2018 г. на АдмС-Кърджали;
; Решение по КНАД № 112 по описа за 2018 г. по описа за 2018 г. на АдмС-Кърджали; Решение по КНАД № 120 по описа за 2018 г. по
описа за 2018 г. на АдмС-Кърджали; Решение по КНАД №
127 по описа за 2018 г. по описа за 2018 г. на АдмС-Кюстендил
и др.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че не следва да се произнася по наличието на предпоставките по чл.28 от ЗАНН,
тъй като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000771/12.10.2018г. на
Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", с което на А.Н.Х.,
ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл.43, ал. 1, т. 1, б.“б“ от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС му е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.
178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: