Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. М. НИКОЛОВА
при секретар Атанаска Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 733 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и
сл. от ГПК, образувано след отмяна на влязло в сила решение по гр.д. №
2282/2015г. на ВОС.
Въззивното производство е образувано
е по жалба вх. № 2647/30.01.2015г. на В.П.Д. срещу решение № 147 от 08.01.2015г., поправено
с решение № 2395 от 27.05.2015г., постановени по гражданско дело № 2875 по
описа за 2014 г. на XLІ състав на Районен съд – Варна, с
което е отхвърлен иска на въззивника против М.А.Д. за приемане за установено по
отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 75,775 % от следният
недвижим имот: апартамент с идентификатор № 10135.3511.244.21.34 по
кадастралната карта и кадастралните регистри /КК/, одобрени със заповед
РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град
Варна - ж.к. Възраждане бл.51 вх.4 ет.4 ап.80, с площ от 91,35 кв.м, при
съседни самостоятелно обекти в сградата – на същият етаж: имот с идентификатор
№ 10135.3511.244.21.33, под обекта: имот с идентификатор № 10135.3511.244.21.31
и над обекта: имот с идентификатор № 10135.3511.244.21.37, ведно с прилежащото
му избено помещение № 81 със застроена площ 3,85 кв.м и 0,8786 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху приспадащата се част
от терена на комплекса, на основание член 23, ал. 2 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
решение като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяната
му и уважаване на предявения иск. Отправеното
искане е да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция, както и да му се присъдят
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
В исковата молба, инициирала
производството пред ВРС, се твърди, че страните са бивши съпрузи, чиито брак,
сключен на 18.12.1977г., е прекратен с
влязло в сила решение № 951/05.03.2013г., постановено по гр.д. № 14560/2012г. по
описа на ВРС. Твърди се, че по време на брака страните са придобили в СИО
недвижим имот, представляващ апартамент № 80, с площ от 91,35 кв.м., находящ се
в град Варна, ж.к. „Възраждане“ бл.51, вх.4, ет.4. Излага се, че имотът е
придобит като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, платена
сума в брой в размер на 8 511 лева и изтеглен паричен заем от ДСК в размер на
8000 лева. Ищецът сочи, че сумата от 8 511 лева е изтеглена и заплатена от
негов личен влог в ДСК, а заемът от ДСК е изплащан от заплатата му на
военнослужещ в периода от 1982г. до 1990г. Поддържа, че процесният апартамент е
закупен отчасти с негови лични средства в размер на 8511 лева и поради това са
налице предпоставките на член 23, ал. 2 от СК за приемане за установено в
отношенията между страните, че е собственик на 75,775 % идеални части от имота.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва
твърденията, че имотът е придобит с лични средства на ищеца, като излага, че
посоченият от ищеца влог е натрупан по време на сключеният граждански брак
между страните, като част от средствата по влога били парични суми, дарени от
близки по повод на сключения брак. Не оспорва, че за придобиване на имота е
получен заем от ДСК в размер на 8000 лв., но намира, че същият е бил за нужди
на семейството и задължени по него са били и двамата съпрузи. Моли за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните
предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между
страните не се спори, че страните са сключили граждански брак на 18.12.1977г.,
който е прекратен с развод с влязло в сила на 05.03.2013 г. решение на ВРС,
както и че частта от имота, придобита срещу изплатен по време на брака кредит,
е била СИО и се притежава при равни квоти от бившите съпрузи..
От
НА № 128 от 02.12.1982г., том VIII, дело № 4145/1982г. се установява, че В.П.Д.
е признат за собственик на имот, даден като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятие по ЗТСУ, а именно: жилище № 80, находящо се на четвърти етаж в
жилищна сграда – блок 51, вх.4, построена върху държавна земя к-с Възраждане в
гр.Варна, като в НА е записано, че имотът е придобит като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот на местност Кочмар пл.№ 201 в град Варна, на основание
заповед № 2571 от 31.10.1980г. на председателя на изпълнителния комитет на
Общински народен съвет – Варна, както и че общата цена на придобития имот е в
размер на 16 511 лева, която се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения
недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 8
511 лв. и разрешен заем от Окръжна спестовна каса – Варна в размер на 8 000 лв.
В
настоящото производство е прието като доказателство уведомително писмо от
07.12.1981г. от ДСК до ищеца, с което последният е уведомен за ликвидиране на
жилищно спестовния му влог по сметка
14-83-84819, по която е начислена лихва в размер на 14,91 лв., изписана е и
сумата от 8510 лв., както и разрешен заем от 8000 лв., като последните две суми
са събрани.
Спорният
въпрос между страните е досежно произхода на сумата от 8511 лева, заплатена за
недвижимия имот и посочена като собствени средства на получаващия
обезщетението.
Приложимият законов режим за уреждане на имуществените
отношения между страните по делото е този на общност, доколкото същите не са се
възползвали от предоставената им с §4, ал.2 от ПЗР на СК /2009г./ да изберат
режим на разделност или да сключат брачен договор. Съобразно разпоредбата на
чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити.
Съвместният принос може да бъде чрез влагане на средства, труд, в грижи за
децата и в работа по домакинството и се предполага до доказване на противното.
Принципът,
на който се основава общността, е приносът на съпрузите, който, при
придобиването на вещни права, винаги следва да се свърза с произхода на
вложените средства. Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло
или отчасти с лично имущество, съгласно разпоредбата на чл.23 от СК, като за
основателността на иска е необходимо ищецът да обори презумпцията за съвместен
принос.
В конкретния случай ищецът се домогва да докаже
твърдението, че процесният недвижим имот е придобит отчасти с негово лично
имущество, съставляващо спестявания по банков влог от преди брака в размер на
8511 лв., но същото остана недоказано. От представените пред първоинстанционния
съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е притежавал
жилищно спестовен влог сметка
14-13-4005613-3, по който през 2006г. е получил компенсация от НКЖФ в
размер на 5786,44 лв. От разпечатки за движението по същия, приложени на
л.26-27 и л.101-102 от първоинстанционното дело, се установява, че преди
сключване на брака по сметката е имало сума над 12000 лв., както и че през
периода от 06.10.1981г. до 07.12.1981г. от нея е изтеглена сумата от 8489,09
лв. Не се установи обаче влагането на тази сума в закупуването на процесния
имот. Извод в обратния смисъл не може да се изведе и от новооткритото и прието
по делото писмено доказателство. Ръкописният текст в същото възпроизвежда
отразеното в КНА, а именно, че процесният недвижим имот е придобит чрез
отпуснат заем от 8000 лв. и внесени собствени средства в размер от 8511 лв., но
не и че последната сума е било налична по този жилищно-спестовен влог, който
очевидно е различен от другия влог на ищеца, предвид различните номера на
сметките. Ниският размер на отразената в писмото лихва е индиция, че по този влог
е внесена малка сума, която е вероятно определената оценка на отчуждения имот
през 1978г., а именно 1321,37 лв. Именно затова този влог е закрит, тъй като
полученото обезщетение е покрило част от процесния имот, докато другият влог на
ищеца е продължил да съществува години след това.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
за необорена презумпцията за съвместен принос на бившите съпрузи за вложената в
закупуването на процесния имот сума в размер на 8511 лв., поради което
предявеният иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1540 лв. и пред
ВКС в производството по отмяна на влязлото в сила решение в размер на 300 лв.,
или общо 1840лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 08.01.2015г., поправено с решение № 2395 от 27.05.2015г.,
постановени по гражданско дело № 2875 по описа за 2014 г. на XLІ състав на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен
иска на В.П.Д., ЕГН ********** от гр. Варна срещу М.А.Д., ЕГН ********** *** за
приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на
75,775 % от следният недвижим имот: апартамент с идентификатор №
10135.3511.244.21.34 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КК/,
одобрени със заповед РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в град Варна - ж.к. Възраждане бл.51 вх.4 ет.4 ап.80, с площ
от 91,35 кв.м, при съседни самостоятелно обекти в сградата – на същият етаж:
имот с идентификатор № 10135.3511.244.21.33, под обекта: имот с идентификатор №
10135.3511.244.21.31 и над обекта: имот с идентификатор № 10135.3511.244.21.37,
ведно с прилежащото му избено помещение № 81 със застроена площ 3,85 кв.м и
0,8786 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
приспадащата се част от терена на комплекса, на основание член 23, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН ********** от гр. Варна
да заплати на М.А.Д., ЕГН **********
*** сумата от 1840 лв. /хиляда
осемстотин и четиридесет лева/, представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция, както и пред ВКС в производството по отмяна на влязло в
сила съдебно решение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: