Р Е Ш Е Н И Е
№ _____________ от _______ май 2018г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
В публично съдебно заседание,
проведено на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.
с. БОГДАН РУСЕВ
При секретаря
ИЛИЯНА КОЦЕВА,
Като разгледа въззивно
гражданско дело № 4611 от 2009-та година по описа на
Софийския градски съд, докладвано от мл. съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 192, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.).
Образувано е
въз основа на Молба, вх. № 12466/29.01.2018г. на СГС, подадена от въззивника И.А.И.
чрез адв. Н.И. ***, с която се иска да бъдат поправени очевидни фактически
грешки и да бъде допълнено Решение № 416/19.01.2018г. по гр.д. № 4611/2009г. на
СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, поправено с Решение от 23.01.2018г. по същото
дело, с което частично е отменено Решението от 28.07.2003г. по гр.д. №
909/1997г. на СРС, 58 състав, като е допусната делба на конкретно посочени в
решението имоти (двоен гараж, стопанска постройка (барака), жилище на първи
етаж на сграда, заедно с прилежащи части, всички намиращи се в град *******,
ул. „********) между И.А.И., И.А.М., Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М. при съответни
квоти. В останалата си част първоинстанционното решение е потвърдено.
Разпределени са и разноски по делото, като И.А.И. е осъден да заплати по сметка
на СГС държавна такса от 25,00 лева.
В подадената
молба се сочи, че в така посТ.еното решение били допуснати очевидни фактически
грешки: На стр. 7-8 от него съдът приел, че целият делбен имот станал
собственост по завещание към м.01.1958г. на И.С. Т.. В последствие приел, че
същият този имот преминал в собственост на И.А.И.. Въпреки това на стр. 11 от
решението допуснал грешка, като записал, че след построяването на втория етаж
от сградата – предмет на делба, теренът, в който тя била изградена, става обща
част, придадена към нея по естеството си. Този терен бил всъщност цялото дворно
място, което въззивникът придобил по наследство от дядо си И. Т.. В абз. 2 на
стр. 11 била допусната друга очевидна фактическа грешка, тъй като било записано
„следователно в процесния имот е построена сграда, част от която (втори етаж)
принадлежи само на някои от собствениците на земята и първия етаж от къщата“.
Всъщност вторият етаж от къщата, съобразно даденото право на строеж от И.С. Т.
и А.И.С., принадлежал единствено на С.И.С.. Към момента на учредяване на
правото на строеж обаче дворното място било изключителна собственост на дядото
на въззивника И. Т., който му го завещал. Така съдът бил допуснал грешка, като вписал,
че вторият етаж принадлежи само на някои от собствениците на земята и на първия
етаж от къщата. Собствениците на втория етаж от къщата – наследниците на С.С. и
въззиваеми в настоящото производство, не били собственици на земята, а само на
¼ от първия етаж на къщата, тъй като правото на строеж не учредявало
право на собственост, а съдът вероятно имал предвид, че теренът под сградата
става със статут на обща част, а не цялото дворно място. Наред с това съдът
допуснал друга грешка, като записал в решението си, че искът за делба на
процесния имот – съсобствен между страните, следвало да се отхвърли. Трябвало в
осъдителната част на решението да се впише, че този иск се отхвърля и не се
допуска до делба процесният имот (дворното място), защото той бил изцяло
собственост на въззивника И.А.И.. В осъдителната си част съдът не се произнесъл
и относно квотите в собствеността по отношение на общите части на сградата, в
това число тавана, стълбищната част и котелното помещение. На стр. 14 от
решението било сбъркано и името на посочен наследодател, като вместо С.И.С.
било записано А.И.С.. На стр. 12 от решението съдът посочил, че със саморъчно
завещание от 14.09.1989г. на И.С. Т. същият завещал на И.А.И. цялото дворно
място, заедно с ½ идеална част от първия етаж на намиращата се в него
сграда, както и ½ идеална част от построените в това дворно място гараж
и барака. Всъщност обаче с това завещание на И.И. били оставени целия гараж и
цялата барака, а не по ½ от тях, както погрешно било отразено в
решението. Съдът погрешно допуснал до делба гаража и бараката, като те били
изцяло собственост на И.И.. При приемане на исканията за поправка и допълване
на решението, въззивникът моли за произнасяне и относно сумата от 25,00 лева,
които било прието, че той следва да заплати в полза на съда. За насроченото по
делото публично съдебно заседание въззивникът И. не се явява, като се
представлява от адв. Н.И. и от съпругата си Г.И., които поддържат подадената
молба.
Уведомена за
подадената молба на 07.02.2018г., въззиваемата И.А.М. не взима сТ.ище по нея. За
насроченото по делото публично съдебно заседание същата, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител.
Уведомени за
подадената молба на 13.02.2018г., въззиваемите Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М. чрез
адв. И.Ю. са депозирали Молба-сТ.ище, вх. № 23713/19.02.2018г. на СГС, с която
я оспорват като неоснователна. Единствено по отношение на стълбището и тавана
на сградата сочат, че същите принадлежат по естеството си към втория етаж,
поради което молят решението да бъде допълнено, като се откаже допускането им
до делба. Изразяват съгласие относно необходимостта от коригиране на името на
наследодателя им, неправилно посочено на стр. 14 от решението. За насроченото
по делото публично съдебно заседание въззиваемите Т.К.С., В.С.Г. и К.С.М. не се
явяват, като се представляват от адв. И.Ю., който поддържа подаденото сТ.ище.
Сочи, че доводите за наличие на допуснати очевидни фактически грешки всъщност
касаят правилността на решението.
Софийският
градски съд, като взе предвид подадената молба, съдържащите се в нея твърдения,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Искането за
поправка на очевидна фактическа грешка не е обвързано от срок за подаването му.
Същото е подадено от легитимирано лице, поради което е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество. Що се касае до съдържащото се в молбата искане за
допълване, същото е подадено още преди да започне да тече срокът по чл. 193,
ал. 1 ГПК (отм.).
Съдът
намира, че действително на стр. 14 от решението (л. 527 от делото),
предпоследен ред, поради техническа грешка неправилно е посочено като име на
наследодателя А.И.С., доколкото цитираното Удостоверение за наследници, рег. №
УН-86/20.02.2014г. на Столична община – Район „Нови Искър“ (л. 141), касае
именно наследниците на С.И.С.. В конкретния случай обаче става дума за искане
за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт, която не
подлежи на поправяне по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.).
Съдът
намира, че останалите изложени от страните доводи не обосновават наличие на
допусната при посТ.яване на решението очевидна фактическа грешка.
Съображенията, изложени в подадената молба, по същество целят от една страна
модифициране на мотивите и съображенията на съдебния акт в насока съответстваща
на сТ.ището на страната, а от друга - промяна на изводите на въззивния съд,
довели до посТ.яване на издадения от него акт във вида, в който е. Подобно пререшаване на правния спор е абсолютно
недопустимо, като попада под забраната на чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.).
Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато поради технически пропуск,
грешка при набора на текста, неправилно пресмятане и други подобни се е
стигнало до погрешно посочване на думи, числа или цифри, както и непосТ.яване
на диспозитив въпреки изложени мотиви за формирана в съответна насока воля на
съдебния състав. В тези случаи съдът е изразил ясно своята воля, но при
излагането ѝ в текста на решението е допуснал съответна непрецизност. Не
е налице очевидна фактическа грешка тогава, когато съдебният състав е изложил
ясни и непротиворечиви мотиви (каквито са настоящите), съобразно които е
формулирал и съответния диспозитив, които обаче са преценявани като неправилни
по същество или неточни от страна по делото. Именно това е хипотезата в случая
по настоящото дело. От страна на И.И. реално се оспорва правилността на
изводите на въззивния съдебен състав, което може да стане единствено по пътя на
обжалването пред по-горна инстанция. Доводите в молбата не обосновават наличието
на очевидна фактическа грешка, нито липса на произнасяне по определен въпрос,
предмет на делото. Съдебният състав е аргументирал ясно и еднопосочно изводите
си по предмета на делото в цялост, съобразно с тях е формулирал и съответен
диспозитив, в който, между другото, се съдържа и произнасяне относно общи части
на сградата. Дали това произнасяне е правилно следва да прецени касационната
инстанция.
По
изложените съображения искането за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка във въззивното решение, съответно допълването му, е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено. Оттук и липсва основание за преразглеждане на
разпределените по делото разноски.
Въззивният
съд обаче служебно констатира, че при набора на текста в диспозитива на
съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка от техническо естество,
която следва да бъде отстранена, а именно: на стр. 16 от решението, в
диспозитива на решението, вместо правилното наименование на улицата, на която
се намира процесният имот – ул. „В.“, същото е записано като ул. „В.“.
Водим от
горното и на основание чл. 192, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.), съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 416/19.01.2018г. по в.гр.д. № 4611/2009г. на
Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, както следва: Навсякъде в
диспозитива на решението, наименованието на улицата, на която се намира
процесният имот, вместо погрешно записаното „В.“ да се чете правилното „В.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх.
№ 12466/29.01.2018г. на СГС, подадена от И.А.И. чрез адв. Н.И. ***, за
допускане поправка на очевидни фактически грешки в и допълване на Решение № 416/19.01.2018г.
по в.гр.д. № 4611/2009г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, и
в тази връзка преразпределяне на присъдените по делото разноски.
Решението,
на основание чл. 192, ал. 3 и чл. 193, ал. 2 ГПК (отм.) вр. §2, ал. 3 и ал. 14
ГПК, подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с касационна жалба, подадена чрез
Софийския градски съд в едномесечен срок от съобщението.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.