ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2135
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20211110140445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. В. Х. срещу В. Г. О. и К. А. К..
Съдът, като съобрази, че размяната на книжа по чл. 131 ГПК е приключила, на
основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2025г.
от 15,30 часа, за когато да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са при условията на субективно пасивно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10500 евро, претендирана от
ищеца при солидарност на дълга като дължимо обезщетение за претърпяна загуба от
неправомерни действия на ответниците, съизмерима със стойността на заплатената от
него цена за закупуване на автомобил, задържан неоснователно от ответника К. и
впоследствие отчужден от него в полза на ответника О., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.03.2019г. е закупил товарен
автомобил марка М. С. 513 CDI, с немски рег.№ N., от А.а Ф. в Г.за сумата от 10500
евро, след което се снабдил с необходимите документи за износа му. Посочва, че имал
уговорка с В. И.да закара автомобила до България. В. И. пътувал заедно с ответника К.
К., който също имал намерение да закупи автомобили от Г.. Ищецът излага, че бил
уведомен от В. И., че при преминаване на границата с Р. на 22.03.2019г. граничните
1
служители не одобрили документите на закупения от него автомобил и взели
свидетелството за регистрация – част I и свидетелството за управление на И.в.
Автомобилът бил превозен от В. И.до гр. К., където ищецът решил да го остави на
охраняем паркинг до приключване на инициирано от него производство по обжалване
действията на граничните служители пред компетентните органи в Р.я. Ответникът К.
предложил да се грижи за автомобила през това време като изразил и намерение да го
купи. Ищецът се съгласил и оставил на К. ключовете на автомобила и свидетелството
за регистрация – част II, тъй като се налагало да се върне в Германия. При
пристигането му в България през м.октомври 2019г. обаче установил, че автомобилът е
с български регистрационни номера, въпреки че процедурата в Румъния не била
приключила и свидетелството за регистрация – част I се намирало там. Свързал се с К.
с искане да му предаде автомобила или заплатената за него покупна цена, но
ответникът отказал. Впоследствие ищецът разбрал, че К. се снабдил с дубликат на
свидетелството за регистрация – част I и декларирал, че закупил автомобила на
10.09.2019г. в Германия и го докарал на 16.09.2019г. в България, като в края на м.
септември 2019г. автомобилът бил регистриран на името на ответника В. О., кум на К..
По описания начин ищецът твърди, че ответниците са му причинили имуществени
вреди на стойност 10500 евро, колкото е заплатил за закупуване на автомобила. С тези
доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за
осъждане на ответниците да му заплатят посочената сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от всеки
от ответниците с изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Ответникът К. К. оспорва твърденията на ищеца, че е собственик на процесния
автомобил. Твърди, че по занятие се занимава с покупка на употребявани автомобили
в Германия и вноса и продажбата им в България. Поддържа, че във връзка с
упражняваната от него дейност е закупил и процесния автомобил като е заплатил на
продавача цената, а ищецът съгласно уговорка между двамата му оказал съдействие в
комуникацията на немски език с продавача, платил капаро с предоставени му от него
средства и приел автомобила от негово име. Последвалото задържане на документите
за автомобила в Румъния довело до влошаване на отношенията им и мотивирало
ищеца да подаде сигнали в полицията, както и да заведе настоящото производство.
Ответникът В. О. твърди, че е придобил процесния автомобил от трето за спора
лице – Л. Т.в по силата на сключен с него договор за покупко-продажба на МПС от
30.09.2019г. и със знанието, че продавачът Тасков е бил закупил автомобила от К. К.,
който го внесъл в България. Посочва, че не е имал съмнения относно правото на
собственост на праводателя си, тъй като при сключване на договора му бил предаден
оригиналния, т.нар. голям талон на автомобила.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
2
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване при
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1/ че е придобил
собствеността на процесния автомобил; 2/ твърдяното противоправно поведение на
ответниците по отнемане владението на автомобила; 3/ претендираните имуществени
вреди и техния размер; 3/ настъпване на вредите в причинна връзка с деянието; 4/
основание за солидарна отговорност на ответниците.
УКАЗВА на ответника К. К., че в негова тежест е доказване на твърденията, на
които основава правоизключващото си възражение за собствеността на процесния
автомобил, а именно, че ищецът е действал по възлагане за негова сметка в
отношенията с продавача в Германия.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА представените от всеки от ответниците с отговорите на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника К. К. поисканото с отговора на исковата молба
съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Б. Д.“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника К. К. за задължаване на
ищеца да представи извлечения от банковите си сметки в „Б. .“ АД, доколкото не се
касае за документи, намиращи се в държане на страната, които да бъдат изискани по
реда на чл. 190, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника К. К. в срок до първото съдебно заседание да уточни
искането си за събиране на гласни доказателства като конкретизира обстоятелствата, за
чието установяване иска да му бъде допуснат разпит на свидетел.
УКАЗВА на всяка от страните в срок до първото съдебно заседание да заяви
дали оспорва верността на превода на представените от насрещната страна документи
на чужд език.
ОТЛАГА произнасянето по останалите искания на страните за първото съдебно
заседание с оглед съобразяване на становищата им по относимите факти и отделяне на
спорното от безспорното.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще
заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
3
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговорите на исковата молба ведно с приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4