Р Е Ш
Е Н И Е
№
261698 11.06.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 9491 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност-
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, против М.С.Н., с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че на
14.07.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и ответникът бил сключен Договор за кредит № *******, по
силата на който на ответника била предоставена
сумата от 500 лв., която следвало да върне за срок от 30 дни- на 13.08.2015г.
Към датата на падежа ответникът следвало да плати сумата от общо 595 лева, от
които-500 лева главница, 78,16 лева такса за експресно разглеждане и 16,84 лева
договорна лихва за срока на договора. С настъпване на падежа-13.08.2015г.
кредитополучателят изпаднал в забава, тъй като не погасил дължимите суми. От
този момент на основание чл. 13.3 от Общите условия, на 14.08.2015г. започнало
начисляването на наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ за съответния период към договорния лихвен процент,
върху неизплатената сума за просрочието. На ответната страна били изпратени от
„Вивус“ три броя напомнителни писма, но въпреки това не постъпило плащане.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си
на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № *******/23.11.2018г., по силата
на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по процесния договор в общ
размер на 1101,60 лева, от които- главница в размер на 500 лева, наказателна
лихва в размер на 506,60 лева, 78,16 лева такса за експресно разглеждане на
кредита и 30 лева такси за изпратени писма.
„Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление
за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната
с отметка „Непотърсено“.
Предвид изложеното се моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
единствено сумата в размер на 500 лева,
представляваща главница по Договора,
както и законна лихва в размер на 85,42
лева от датата на цесията- 23.11.2018г. до 29.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-
03.08.2020г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност е предявен
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата от 500 лева, като
получена от ответника без основание. Моли се за уважаване на претенцията.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответната страна М.Н., чрез пълномощника й- адв. М.С. е постъпил писмен
отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. На първо място се твърди, че извършената цесия не е била надлежно
съобщена на длъжника по договора за кредит. Оспорва се наличието на валидно
възникнало заемно правоотношение и се твърди нищожност на договора поради
противоречие с чл. 8-10 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. В условията на евентуалност,
дори да се приеме наличието на валидно правоотношение между страните ответната
страна твърди, че договорът съдържа нищожни и неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП клаузи. Оспорва като противоречаща на добрите нрави и клаузата
за наказателна лихва, тъй като начинът на формирането й противоречал на тълкувателната
практика на ВКС. Отделно от това се твърди, че ответната страна е погасила
сумата от 420 лева още към 2017г., поради което счита, че не дължи законна
лихва, още повече, че в договора била предвидена договорна лихва. Неоснователен
според ответната страна е и евентуално предявения иск до размера на 420 лева,
която твърди да е заплатила.
В подкрепа на възраженията за
нищожност на процесния договор и неравноправност на конкретни клаузи от същия
се излагат подробни съображения в отговора от пълномощника на ответната страна.
Моли за отхвърляне на предявените искове изцяло и в условията на евентуалност
за отхвърлянето на иска за главница за сумата от 420 лева, както и изцяло за
отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за забава. Претендира присъждане
на направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ответната страна- адв. С. в писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Между страните не е налице спор, а и от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че на 14.07.2015г. между „4финанс“
ЕООД и М.Н. е сключен договор за кредит, по силата на който на ответната страна
е предоставена в заем сумата от 500 лева, при следните параметри: лихвен
процент 40,98%, годишен процент на разходите 49,6%, за срок от 30 дни.
Предвидена е такса за експресно разглеждане в размер на 78,16 лева и общо
дължима сума в размер на 595 лева.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент е сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № *******/23.11.2018г., по силата
на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията по процесния договор в
общ размер на 1101,60 лева, от които- главница в размер на 500 лева,
наказателна лихва в размер на 506,60 лева, 78,16 лева такса за експресно
разглеждане на кредита и 30 лева такси за изпратени писма.
Видно от приложеното на л. 18 от
делото писмо, ищцовото дружество е изпратило уведомление за цесията до
ответната страна чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която
е върната с отметка „Непотърсено“.
Като писмени доказателства по
делото са приети Договор за кредит от
14.07.2015г., ведно с общи условия към него, разписка за извършено плащане от
същата дата, договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него,
уведомление за цесия, известие за доставяне, пълномощно за уведомяване за
цесия, потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., извлечение от
онлайн калкулатор, 9 броя разписки за плащане и писмо от „Изипей“ АД.
От приложените на л.45-53 от
делото разписки се установява, че по договора за заем ответната страна М.Н. е
заплатила сумата от общо 419,09 лева,
който факт не се оспорва от ищеца, но последния твърди, че посредством
извършеното плащане е погасена част от наказателната лихва, част от договорната
лихва, такси за изпратени до длъжника три писма, както и такси за удължаване на
датата на падежа на две от вноските.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По делото не
е спорно, че на 14.07.2015г. между „4финанс“ ЕООД и М.Н. е сключен договор за
кредит, по силата на който на ответната страна е предоставена в заем сумата от
500 лева, при следните параметри: лихвен процент 40,98%, годишен процент на
разходите 49,6%, за срок от 30 дни.
Вземанията по
процесния договор за кредит са цедирани от „4финанс“ ЕООД
на „Кредитреформ България“ ЕООД, по силата на Договор за прехвърляне на вземания
№ *******/23.11.2018г. и приложение № 1 към него.
Съдът намира
представените по делото доказателства в тази насока за достатъчни за
установяване прехвърлянето на вземането по процесния договор кредит, в която
връзка, ответникът следва да се счита редовно уведомен за извършената в полза
на ищцовото дружество цесия на вземането. Действително изпратеното уведомление
за извършената цесия не е достигнало до знанието на ответната страна, но следва
да се приеме, че тя е узнала за нея в хода на процеса, с получаване на
приложените към исковата молба документи. Това е факт, настъпил в рамките на
производството, който е от значение за спорното право и на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото. Посредством
връчване на уведомлението за извършената цесия, като приложение към исковата
молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, поради което и ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен кредит.
По отношение на процесния договор следва
да се приложат разпоредбите на ЗПК. Процесният договор има характер на
потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие
за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени
в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Ответната
страна, чрез пълномощника й- адв. М.С. въвежда редица основания за
недействителност на процесния договор, поради нарушаване на императивни
разпоредби от ЗПК, които следва бъдат обсъдени от съда.
Съдът
намира, че действително не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. В представения по делото договор за стоков кредит е посочен размер на лихвен процент от 40,98%,
както и размер на ГПР от 49,6%, като липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,6% /. Съгласно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който
е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Ето защо,
договорът за кредит е недействителен и на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК и като такъв не е в състояние да породи присъщите за този тип сделки
правни последици.
Освен това клаузата, с която е
предвидено заплащането на договорна лихва в размер на 40,98% е нищожна поради противоречието й с добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на
сключването му. По
отношение на претендираната лихва за забава, то същата не е дължими поради
изводът, до който достигна съдът за недействителност на договора, в която
хипотеза кредитополучателят дължи връщане единствено на получената в заем сума,
а обезщетение за забава ищецът би могъл да претендира от поканата, или в случая
само от подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 23
от ЗПК при недействителен договор кредитополучателят дължи връщане единствено
на чистата стойност на получената главница, която в случая възлиза на 500 лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответната страна
е заплатила сумата от 419,09 лева, с които следва на горепосоченото основание
да се приеме, че е погасила част от главницата, а дължимият остатък възлиза на
сумата от 80,91 лева, до който размер искът за главница следва да се уважи. По
отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва
считано от датата на цесията-23.11.2018г. до 29.07.2020г. искът следва да се
отхвърли по изложените по-горе съображения за недействителност на договора за
кредит и липсата на покана.С оглед изхода от спора-частично уважаване на
главния иск, то и не следва да се разглежда евентуално съединения иск поради
несбъдване на условието, под което е предявен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената,
респективно-с отхвърлената част от иска. Ищецът претендира разноски в размер на
300 лева /100 лева заплатена ДТ и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200
лева/, като изчислени съразмерно с уважената част от иска разноските, които му
се дължат възлизат на сумата от 41,47 лева и заплащането им следва да се
възложи в тежест на ответната страна.
По отношение на разноските,
дължими на ответната страна, то реално такива не са направени, но на
пълномощника на ответника- адв. М.С. ще се присъди на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение съобразно цената на
иска /изчислено върху отхвърления размер/, което възлиза на сумата от 300 лева,
като заплащането му ще се възложи в тежест на ищеца.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Н., с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сумата от 80,91 лева /осемдесет
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща незаплатен остатък от
главница по Договор за кредит № ******* от
14.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба в съда- 03.08.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
разликата над уважения размер на иска за главница до претендирания размер от
500 лева, както и иска за законна лихва
в размер на 85,42 лева от датата на
цесията- 23.11.2018г. до 29.07.2020г. , като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.С.Н., с адрес *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата 41,47
лева /четиридесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 да заплати
на адвокат М.С., Л№ ******, АК-Х., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Ф. Ж. К.“
№ **, ет. *, офис * сумата от 300 лева
/триста лева/ представляваща определено от съда на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответната страна.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.