и за да се произнесе взе предвид следното : С решение № 124/03.08.2007 г. ,постановено по гр.д. № 84/07 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил ЕТ Петър Делчев Петров,с фирма “МИШЕЛ- ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ”,гр. Кърджали,представлявано от Делчо Петров Делчев,прокурист да върне на “Кърджали- Табак “АД,гр. Кърджали, складово помещение с минусови камери, хранителен магазин с квадратура 132 кв.м и последните два етажа от търговски център "Табак" гр. Кърджали, всеки един с квадратура 285 кв.м.,всички находящи се в търговски център "Табак" гр. Кърджали,на основание чл.233 от ЗЗД-поради прекратяване на договор за наем от 23.05.1997 г.,споразумение от 08.06.1998 год. към договор за наем от 23.05.1997 г. и споразумение от 01.07.1998 год. към договор за наем от 23.05.1997 г. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените в производството разноски в размер на 2 719 лв. Постъпила е въззивна жалба от недоволния от решението,ответник ЕТ”Мишел- Петър Делчев”. В същата се твърди,че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно-постановено необосновано,в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон съдът бил постановил неоснователност на предявеното от ЕТ „МИШЕЛ-ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ", гр. Кърджали възражение по чл.90 от ЗЗД за неизпълнен договор и безусловно бил постановил връщане на отдадения под наем недвижим имот по прекратения договор за наем. Мотивът на съда, че в случая предявените с възражението по чл.90 от ЗЗД, насрещни вземания към ищеца не произтичат от процесното наемно правоотношение, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства и противоречали на приложимия материален закон.Твърди се в жалбата,че при грубо нарушение на процесуалните правила съдът не се бил произнесъл в диспозитива на обжалваното решение относно основателността или неоснователността на своевременно предявеното от ответника възражение по чл.90 от ЗЗД, а същото безспорно било предмет на разглеждане в производство, така както бил и предявеният иск,който обаче жалбодателя неправилно определя като такъв с правно основание чл.108 от ЗС,а не както е посочен от ищеца в първоинстанционното производство- чл.233 от ЗЗД. Счита също,че тъй като не бил причина за завеждането на иска,тъй като не го оспорвал, не следвало да заплаща и разноски на ищеца. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на РС-Кърджали като незаконосъобразно и се произнесе по съществото на спора като уважи като основателно и доказаното предявеното възражение за неизпълнен договор с правно основание чл.90 от ЗЗД и осъди страните по делото да изпълнят едновременно насрещните си задължения, произтичащи от процесния договор за наем като двустранно облигационно отношение, а именно: ответникът да върне наетия недвижим имот на ищеца, а ищецът да възстанови на ответника направените от него разноски по поддържането на имота, които не бил свързани с обикновеното му потребление /разходи за основен ремонт и подобрения/, както и пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализирана печалба на кроялното помещение, находящо се на четвъртия етаж от процесния имот, поради невъзможността от ползване на същото предвид настъпила авария през м. ноември 2006 г. Претендира разноски. Интернационал” ООД. В съдебно заседание,жалбодателят,ЕТ ”МИШЕЛ – Петър Делчев” , чрез процесуалния си представител,поддържа предявената жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата, “Кърджали- Табак” АД,гр. Кърджали,представляван от процесуалния си представител,оспорва жалбата. Представя ново писмено доказателство. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от това. Следва като допустима да бъде разгледана по същество. Предявен е пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл.233 от ЗЗД за връщане на отдадена под наем от “Кърджали – Табак” АД на ЕТ ”МИШЕЛ - Петър Делчев”,недвижима вещ,съставляваща складово помещение с минусови камери, хранителен магазин с квадратура 132 кв.м. и последните два етажа от търговски център "Табак" гр. Кърджали, всеки един с квадратура 285 кв.м.,всички находящи се в търговски център "Табак" гр. Кърджали. В производството ответникът като средство за защита в процеса прави възражение с правно основание чл.90,ал.1 от ЗЗД, за неизпълнен договор и претендира едновременно изпълнение на насрещни задължения по сключения между страните договор за наем ,а именно срещу задължението на ответника да върне наетия недвижим имот на ищеца, ищецът да възстанови на ответника направените от него разноски по поддържането на имота -разходи за основен ремонт в размер на 6 000 лв. и подобрения в размер на 35 029 лв., както и пропуснатите ползи в размер на 5 000 лв., изразяващи се в нереализирана печалба от кроялно помещение, находящо се на четвъртия етаж от процесния нает имот, поради невъзможността от ползване на същото, предвид настъпила авария през м. ноември 2006 г.,за периода от 01.11. 2006 г. до 13.02.2007 г. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна като е събрал относимите към същото множество доказателства. Пред настоящата инстанция се представя само едно ново писмено доказателство – заверено копие от протокол от 18.09.2007 г. ,установяващо ,че комисия,излъчена от ищеца е приела ключовете от наемателя -ответник . Не се спори в производството ,че въз основа на приобщените по делото писмени доказателства,договор за наем от 23.05.1997 год., договор за заместване в дълг от 08.06.1998 год. и споразумение към договор за наем на недвижим имот от 08.06.1998 год., ищецът “КЪРДЖАЛИ-БУЛГАРТАБАК” АД, гр. Кърджали и ответника по делото ЕТ "МИШЕЛ-ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ”,гр. Кърджали,са били в наемни правоотношения за неопределено време относно недвижимите имоти,собственост на ищеца,съставляващи складово помещение с минусови камери, хранителен магазин с квадратура 132 кв.м. и последните два етажа от търговски център "Табак" гр. Кърджали, всеки един с квадратура 285 кв., всички находящи се в търговски център "Табак" гр. Кърджали. Не се спори между страните, че договорът за наем е прекратен /16.12.2006 г./и, че наемателят- ответник дължи връщането на отдадените под наем вещи. Предмет на настоящата съдебна въззивна проверка ,въведен с подадената въззивна жалба е произнасянето на първоинстанционния съд по повод направеното възражение за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД. По повод на това Окръжният съд намира,че правилно решаващият съд в приел,че съгласно разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗЗД, длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето,и че в такъв случай ответникът се осъжда да изпълни едновременно с ищеца. Възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД е подвид на правото на задържане и касае насрещни задължения, произтичащи от двустранно облигационно отношение, както е в случая. Тъй като едната от страните дължи престация /връщане/ на недвижима вещ, тя може да иска едновременно изпълнение на паричното задължение, като до момента на насрещната парична престация може да задържи вещта. Основателността на така направеното искане се обуславя от съществуването на функционална връзка между насрещните задължения по двустранното облигационно отношение. От това дали задълженията по него са възникнали едновременно от един и същи фактически състав и съществуването на едното задължение е било причина за съществуването на другото. В този смисъл правилни са доводите на първоинстанционния съд,че предпоставките за уважаване на възражението на ответника са няколко: ответникът като длъжник да има насрещно изискуемо валидно нееднородно вземане към ищеца като кредитор, длъжникът да се намира във фактическа власт на дължимото-в случая вещта и както най-важното както задължението за предаването на вещта по чл.233 от ЗЗД, така и вземането на длъжника,претендирано чрез възражението по чл.90, ал.1 от ЗЗД , трябва да произтичат от едно и също правоотношение,в казуса договорно,и още по-точно да произтичат от действувалите между страните до 16.12.2006 г. , договор за наем от 23.05.1997 год., договор за заместване в дълг от 08.06.1998 год. и споразумение към договор за наем на недвижим имот от 08.06.1998 год. Окръжният съд намира,че в казуса не е налице функционална връзка между насрещните задължения,между задължението за предаването на вещта по чл.233 от ЗЗД и задължението за възмездяване на длъжника,претендирано чрез възражението по чл.90, ал.1 от ЗЗД,по процесното договорно отношение. Счита,че претендираните задължения не са възникнали едновременно от един и същи фактически състав ,и съществуването на едното задължение не е причина за съществуването на другото. Така направеното възражения за неизпълнен договор,обусловено според ответника от задължения на ищеца да го обезщети за извършени от него подобрения и основен ремонт в наетия имот,както и пропусната печалба в резултат на неползване на част от същия,се явява неоснователно. Сами по себе вземанията на ответника могат да бъдат предмет на извъндоговорно облигационно отношение ,но не и на процесния договор и в това производство с правно основание чл.233 от ЗЗД. И тази инстанция намира също,че доколкото направеното възражение за неизпълнен договор с правно основание чл.90,ал.1 от ЗЗД, по своя характер е средство за защита в процеса,по същото не се дължи самостоятелно произнасяне. А и какво би било произнасянето по същото,дори да бъде възприето то като евентуално основателно,при положение ,че макар и да се поддържа в настоящото производство,въззивната жалба,задължението на длъжника е изпълнено,и като такова то не маже да бъде изпълнено едновременно с претендираните от него задължения на ищеца. Неоснователен се явява с оглед изложеното до тук, и доводът на жалбодателя,че тъй като не бил причина за завеждането на иска,понеже не го оспорвал, не следвало да заплаща и разноски на ищеца. Безспорно е по делото ,че към датата на завеждане на иска – 25.01.2007 г. при наличие на прекратен ,считано от 16.12.2006 г.,договор за наем ,ответникът –наемател не е бил предал вещта,предмет на наемния договор. Само това обстоятелство е достатъчно да бъде ангажирана отговорността на ответника да възмезди ищеца за направените от него разноски в производството,включително и пред настоящата инстанция в доказания размер от 1 670 лв.за адвокатско възнаграждение. Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124/03.08.2007 г.,постановено по гр.д. № 84/2007 г. по описа на кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ЕТ “МИШЕЛ- ПЕТЪР ДЕЛЧЕВ”,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв. “Веселчане”,бл.”Орфей” 2,ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на “КЪРДЖАЛИ - ТАБАК” АД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Републиканска” № 1, направените във възивното производство разноски,в размер на 1 670 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |