Решение по дело №6816/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2228
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 24 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330206816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

2228 гр.Пловдив, 04.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 03.12.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6816/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 62 от 15.09.2019г., издадено от Началник РУП-Раковски, с което на С.Ц.Р. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.190, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.

          Жалбоподателят Р., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

       Въззиваемата страна РУ-Раковски в молба становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

        ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

         В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 15.09.2019г. около 17.00 в гр.Брезник, обл.Пловдив транспортирал в багажника на лекия си автомобил Нисан с рег. номер *** пушка марка „ИЖ-27 ЕМ“ калибър 12 с номер *********.Това обстоятелство било установено от св.М.С.-***.Оръжието не било съхранявано с оглед изискванията на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.Съгласно този текст на закона лицата притежаващи разрешение за носене на оръжие го пренасят без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.В случая оръжието според актосъставителя и свидетел по делото било извън калъф и без заключващо устройство на спусъка.Именно за това издал АУАН срещу жалбоподателя с бл. номер 767267/15.09.2019г.Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление.В същото вече е вменено на жалбоподателя и че оръжието не се съхранява в транспортен куфар, което изобщо не е упоменато в АУАН.Освен това е вменено на жалбоподателя, че оръжието не е било в калъф и е било без заключващо устройство на спусъка.

            Така описаната фактическа обстановка съда приема за установена от представените по преписката писмени доказателства и от разпита на св.С., които кредитира.

            Според съда при така описаната фактическа обстановка липсват категорични доказателства извършено на нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, освен това в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

            Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.В случая наказателното постановление не е описано ясно извършеното нарушение. За пръв път без никакви доказателства, нито констатации в този смисъл са налични в АУАН или в други писмени и гласни доказателства се установява това да е така, но наказващия орган е вменил във вина на жалбоподателя, че пренася оръжието извън куфар.Такава констатация, както вече съда отбеляза в АУАН няма и съда приема за недоказано, че С.Р. е съхранявал извън куфар в багажника на лекия си автомобил гореописаното оръжие.След като липсва този състав на нарушението е безпредметно да се обсъжда дали оръжието е било в калъф със заключващо устройство или не.То се носи в калъф със заключващо устройство по изключение само когато не е в куфар.В случая не се доказа, че оръжието е било извън куфар.Такава констатация липсва.

            Все пак дори да беше така, според съда така описаното нарушение в наказателното постановление от обективна страна не отговаря на смисъла на закона.Ясно е посочено в чл.96, ал.4, че ако не е в куфар оръжието се съхранява калъф със заключващо устройство на спусъка.В случая наказващия орган е описал нарушението като отделни съставомерни деяния, че не е в калъф, че няма заключващо устройство на спусъка отново по различен начин от акта.Закона има предвид специален калъф със заключващо устройство, а не че оръжието може да е в калъф и без заключващо устройство на спусъка или обратно.

            За пълнота съда отново следва да отбележи, че в акта и НП нарушението като е описано по различен начин и това само по себе си е съществено процесуално нарушение водещо до правото на защита.

           Относно наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН съда също дължи коментар тъй като именно тази теза се застъпва в жалбата. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

          В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая са налице.На първо място няма никаква данни, че жалбоподателя е извършил каквито и да е други нарушения по ЗОБВВПИ.Съгласно чл.96, ал.4 в старата му редакция до изменението в ДВ.37/19год./издаден на 07.05.2019г./ се дължеше само  пренасяне огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно.Именно в този брой на държавен вестник чл.96, ал.4 е допълнен с изречение второ което задължава лицата имащи право за носене на оръжие да ги транспортират в куфар, или по изключение за дългоцевните оръжия в калъф със заключващо устройство на спусъка.Тоест това задължение е вменено считано от 10.05.2019г.По принцип при такива нови правни норми въвеждащи задължения в специални закони се пристъпва към разяснителна кампания или в първите месеци от влизането им в сила контролиращите органи предупреждават нарушителите.В особено силна степен това следва да важи за лица, които никога не са наказвани за нарушения на съответните закони.В случая това важи и за жалбоподателя Р., който както съда вече отбеляза няма данни да е наказван за нарушения на ЗОБВВПИ.С оглед на така изложеното според съда искането за приложение на чл.28 от ЗАНН е основателно.

           В случая обаче съда само маркира и наличието на това основание за отмяна на НП, тъй като както вече отбеляза по-горе не са налице доказателства за извършено нарушение, тъй като не се доказа, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си да носи оръжието в куфар.Отделно от това са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление описано по-горе.

Предвид това Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 62 от 15.09.2019г., издадено от Началник РУП-Раковски, с което на С.Ц.Р. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.190, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.