Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2228 гр.Пловдив, 04.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, XVI н.с., в публичното
заседание на 03.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 6816/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 62 от 15.09.2019г.,
издадено от Началник РУП-Раковски, с което на С.Ц.Р. с ЕГН ********** *** е
наложено на основание чл.190, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят Р., в
жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна РУ-Раковски в молба становище моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана
по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
на 15.09.2019г. около 17.00 в гр.Брезник, обл.Пловдив транспортирал в багажника
на лекия си автомобил Нисан с рег. номер *** пушка марка „ИЖ-27 ЕМ“ калибър 12
с номер *********.Това обстоятелство било установено от св.М.С.-***.Оръжието не
било съхранявано с оглед изискванията на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ.Съгласно този
текст на закона лицата притежаващи разрешение за носене на оръжие го пренасят без поставени в него или в зарядното
устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 –
разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие
може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.В случая
оръжието според актосъставителя и свидетел по делото било извън калъф и без заключващо
устройство на спусъка.Именно за това издал АУАН срещу жалбоподателя с бл. номер
767267/15.09.2019г.Въз основа на акта било издадено и наказателното
постановление.В същото вече е вменено на жалбоподателя и че оръжието не се
съхранява в транспортен куфар, което изобщо не е упоменато в АУАН.Освен това е
вменено на жалбоподателя, че оръжието не е било в калъф и е било без заключващо
устройство на спусъка.
Така описаната фактическа обстановка съда приема за установена от представените
по преписката писмени доказателства и от разпита на св.С., които кредитира.
Според съда при така описаната фактическа обстановка липсват категорични
доказателства извършено на нарушение на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, освен това в
хода на административно наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление следва
да се съдържат описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават.В случая наказателното
постановление не е описано ясно извършеното нарушение. За пръв път без никакви
доказателства, нито констатации в този смисъл са налични в АУАН или в други писмени
и гласни доказателства се установява това да е така, но наказващия орган е
вменил във вина на жалбоподателя, че пренася оръжието извън куфар.Такава
констатация, както вече съда отбеляза в АУАН няма и съда приема за недоказано,
че С.Р. е съхранявал извън куфар в багажника на лекия си автомобил
гореописаното оръжие.След като липсва този състав на нарушението е безпредметно
да се обсъжда дали оръжието е било в калъф със заключващо устройство или не.То
се носи в калъф със заключващо устройство по изключение само когато не е в
куфар.В случая не се доказа, че оръжието е било извън куфар.Такава констатация
липсва.
Все
пак дори да беше така, според съда така описаното нарушение в наказателното
постановление от обективна страна не отговаря на смисъла на закона.Ясно е
посочено в чл.96, ал.4, че ако не е в куфар оръжието се съхранява калъф със
заключващо устройство на спусъка.В случая наказващия орган е описал нарушението
като отделни съставомерни деяния, че не е в калъф, че няма заключващо
устройство на спусъка отново по различен начин от акта.Закона има предвид
специален калъф със заключващо устройство, а не че оръжието може да е в калъф и
без заключващо устройство на спусъка или обратно.
За
пълнота съда отново следва да отбележи, че в акта и НП нарушението като е
описано по различен начин и това само по себе си е съществено процесуално
нарушение водещо до правото на защита.
Относно наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН съда
също дължи коментар тъй като именно тази теза се застъпва в жалбата. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., НК, преценката на административно наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай
е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни
последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените
вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива,
които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже
спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия
орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не
съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая са налице.На първо място няма никаква данни, че
жалбоподателя е извършил каквито и да е други нарушения по ЗОБВВПИ.Съгласно
чл.96, ал.4 в старата му редакция до изменението в ДВ.37/19год./издаден на
07.05.2019г./ се дължеше само пренасяне огнестрелното оръжие без поставени в него
или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 –
разделно.Именно в този брой на държавен вестник чл.96, ал.4 е допълнен с
изречение второ което задължава лицата имащи право за носене на оръжие да ги
транспортират в куфар, или по изключение за дългоцевните оръжия в калъф със
заключващо устройство на спусъка.Тоест това задължение е вменено считано от
10.05.2019г.По принцип при такива нови правни норми въвеждащи задължения в
специални закони се пристъпва към разяснителна кампания или в първите месеци от
влизането им в сила контролиращите органи предупреждават нарушителите.В особено
силна степен това следва да важи за лица, които никога не са наказвани за
нарушения на съответните закони.В случая това важи и за жалбоподателя Р., който
както съда вече отбеляза няма данни да е наказван за нарушения на ЗОБВВПИ.С
оглед на така изложеното според съда искането за приложение на чл.28 от ЗАНН е
основателно.
В случая обаче съда само маркира и
наличието на това основание за отмяна на НП, тъй като както вече отбеляза
по-горе не са налице доказателства за извършено нарушение, тъй като не се
доказа, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си да носи оръжието в
куфар.Отделно от това са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление описано
по-горе.
Предвид това Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 62 от 15.09.2019г., издадено от Началник РУП-Раковски, с което
на С.Ц.Р. с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл.190, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ административно наказание глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.