Решение по дело №2295/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 59
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20193630202295
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                      59/3.2.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На осми януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Кръстев

 

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2295 по описа за 2019г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № И-4710/12.08.2019год. на Кмета на Община - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.426  от Закона за ветеринарно-медицинската дейност на Ф. Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 172 т.2 от ЗВМД. В жалбата си до съда жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага  доводи за незоконосъобразността му, тъй като НП не и било връчено, поради което не била запозната с него. Счита, че вмененото нарушение не е доказано от страна на административно – наказващият орган, както и че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, за нея се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. 

            Процесуалният представител на Община – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока. 

            Жалбата е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК. Настоящият съдебен състав я намира за процесуално допустима по следните съображения: Съгласно  чл.58 ал.1 ЗАНН “Препис от наказателното поста­нов­ление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщете­ние”. Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. При наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. Става въпрос за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е проявен съставът на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице, се счита, че наказателното постановление е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. Съдът намира, че в конкретният случай не  са изпълнени предпоставките на ци­ти­раната ал.2. Направени са два опита за връчване на НП  от служители на Община Шумен, които са посетили адреса, на който жабоподателката не била открита. Когато НП е връчено при условията на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т.е. че нарушителят не само да не е намерен на посочения от него адрес, но и да не пребивава на него и новият му адрес да  е неизвестен. От разпита на актосъставителя се установява, че АУАН е бил съставен при посещение на адреса, на който пребивава нарушителя, в негово присъствие.  Съдът намира, че не е спазена необходимата процедура по чл. 58 ал. 2 от  ЗАНН и не е направено необходимото за връчване на НП, поради което обжалваното НП не е влязло в сила и депозираната срещу него жалба се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 22.04.2019г. около 19.00 часа в гр. Шумен по ул. „Шуменска комуна“ гражданката С.Н.К. и нейната малка дъщеря се разхождали по улицата. Изведнъж те били заградени от четири кучета, които започнали да ги лаят. Три от кучетата излезли от двора на И.. Детето и К. силно се изплашили от появата им. Все пак те успели да ги прогонят, като три от кучетата влезли в двора на къщата находяща се на адрес ул. „Шуменска комуна“ №4. След случилото се К. се обадила на тел. 112 и на място били изпратени свидетелите И.М.И. и Д.Х.Д. – полицейски служители, които да проверят получения сигнал. На място ги очаквала подалата сигнала К., която им обяснила, че от посочената къща излезли три кучета, които се държали агресивно и лаели спрямо нея и детето и. От къщата излязла и жалбоподателката И., като заявила, че кучетата наистина са нейни и на съпруга и, и били в двора на къщата, като незнайно как са излезли на улицата и след случилото се били вързани. След като установили получения сигнал, двамата свидетели продължили обхода си, като по отразяване на получения сигнал съставили докладна записка в която описали случилото се. Така получената докладна записка била изпратена в кметство Шумен, където била възложена за проверка от страна на инспекторите по Наредбата. Свидетелите Л.Л.К., Р.И.Р. и А.Т.Р. установили, кой живее на посочения адрес и направили няколко опита да го посетят, като не срещнали собствениците. На 13.052019г. те отново посетили имота, като този път потърсили съдействие от кварталния полицай и с негово съдействие жалбоподателката била открита и излязла пред къщата си. Проверяващите обяснили за какво са тука и поискали паспортите на трите кучета. От представените паспорти на кучетата те установили, че жалбоподателката е собственичка на мъжко куче, немска овчарка на име „Р.“. Констатирали, също така, че с поведението си жалбоподателката е нарушила изискванията на чл. 172 т.2 от ЗВМД.

 За констатираното нарушение и бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 11010/13.05.2019г., като актосъставителя е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.172 т.2 от ЗВМД. Така съставеният акт, бил предявен и връчен на жалбоподателката, която го подписала, като на мястото за възражения записала номера на мобилния си телефон. Жалбоподателката не се е възползвала от законното си право да направи писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и на материалите намиращи се в административно-наказателната преписка Кмета на Община - Шумен като административно-наказващ орган, е издал Наказателно постановление № И-4710/12.08.2019год., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.426  от Закона за ветеринарно-медицинската дейност на Ф. Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 172 т.2 от ЗВМД.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. Л.Л.К. – актосъставител и свид. Р.И.Р., А.Т.Р., Д.Х.Д. и И.М.И..

При така установената фактическа обстановка съдът намира че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателката действително е извършила визираното в акта и в НП административно нарушение по следните правни съображения: Съобразно чл.172 т.2 от ЗВМД „Собствениците на домашни любимци са длъжни, да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.“

Доводът на жалбоподателката, че ненадлежното връчване на  НП, опорочава адвинистративнонаказателния процес и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, съдът намира за неоснователен. Доколкото разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, невръчването му само по себе си не води до незаконосъобразност на издаденото НП. Неспазването на  необходимата процедура по чл. 58 ал. 2 от  ЗАНН има за резултат не влизане в сила на НП, поради което и  депозирана срещу него жалба се явява допустима. Не е нарушено и правото на защита на лицето, тъй като в съдебното производство има възможност да го реализира в пълен обем.

Безспорно за съда е установено, че на 22.04.2019г. около 19.00 часа в гр. Шумен на улица „Шуменска крепост“, жалбоподателката, собственик на домашен любимец, немска овчарка на име „Р.“ не е взела необходимите мерки животното да не създаде опасност за детето на г-жа К. и самата г-жа К.. Затова и в настоящия случай, с бездействието си, жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по 172 т.2 от ЗВМД. Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал административното нарушение и правилно се е позовал на разпоредбата на чл.426 от ЗМВД, която предвижда административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.172 т.1 или т.2 от ЗВМД, като се е съобразил с факта, че обществената опасност на този вид деяния  е висока, а също и с разпоредбата на чл.53 ал. 1 от ЗАНН и като е взел предвид, че самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин, но като се е съобразил с факта, че наредбата не предвижда маловажен случай, за да бъде евентуално приложен чл. 28 от ЗАНН и в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г. е наложил на жалбоподателя административно наказание “глоба” в предвиден4ия от закона размер от 100лв., който е константен и не предвижда някаква редукция.

Съдът не констатира нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН при издаването на НП, водещи до опорочаването му и повличащи основание за отмяна.

По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Съдът също така намира, че направеното от страна на АНО искане за заплащане на юристконсултско възнаграждение е основателен съгласно последните изменения в ЗАНН и следва да се уважи.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № И-4710/12.08.2019год. на Кмета на Община - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.426  от Закона за ветеринарно-медицинската дейност на Ф. Д.И. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 172 т.2 от ЗВМД.

            ОСЪЖДА Ф. Д.И. ЕГН ********** на осн. чл. 63 ал.5 от ЗАНН да заплати на Административно-наказващия орган сумата от 100 лева – юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

                                                                                         Районен  съдия: