Р Е Ш Е Н И Е
№2093
гр. Перник, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03697 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на С.Т.С. *** АД, с която се иска да се признаване
за установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от
1029,68 лева - главница за стойността на топлинна енергия, доставена за периода
от 01.10.2007 г. до 30.04.2009 г. и 194,33 лева – лихва за забава, считано от
02.12.2007 г. до 11.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2010 г. до окончателното изплащане, както и 106,72 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1432 по
описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
Предявен
е още иск за признаване за установено, че ищцовата страна не дължи ответника
сумата от 1687,55 лева - главница за стойността на топлинна енергия, доставена
за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и 362,70 лева – лихва за забава,
считано от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и 141,01
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 2724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд.
Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че за вземанията по заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, издадени по ч. гр.
д. № 1432 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, е образувано
изпълнително дело № 52/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Изложени са твърдения, че
за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 2724 по описа за 2015 г. на
Пернишки районен съд, е образувано изпълнително дело № 619/2015 г. по описа на
ЧСИ А.В.. Пояснява се, че двете образувани изпълнителни производства са висящи
към настоящия момент. Изложени са доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва исковите
претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Фактическа обстановка по първия
иск:
По
делото са приложени материалите по ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд, от което става ясно, че в полза на „Топлофикация - Перник” АД е издадена заповед
за изпълнение срещу С.Т.С., отнасящо се за следните вземания: 1029,68 лева -
главница за стойността на топлинна енергия и 194,33 лева – лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2010 г. до
окончателното изплащане, както и 106,72 лева – разноски.
Заповедта
за изпълнение по ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд,
е връчена лично на длъжника на 06.04.2010 г., който не е подал възражение по
чл. 414 ГПК. Това налага извод, че същата е влезнала в законна сила на
20.04.2010 г. и впоследствие е издаден изпълнителен лист от 30.06.2010 г.
Въз основа на изпълнителния лист по ч.
гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд и по молба вх. № 01128 от
10.02.2011 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е
образувано изпълнително дело №
52/2011 г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От
материалите по изпълнителното дело се установява, че съдебният изпълнител е
наложил запор изх. № 03815 от 21.05.2012 г. върху лек автомобил марка „Опел,
модел „Астра“ с рег. № ***.
Установява
се още, че длъжникът е внасял по сметка на съдебния изпълнител следните суми:
50 лева на 14.08.2012 г., 50 лева на 26.09.2012 г., 50 лева на 26.10.2012 г.,
30 лева на 07.01.2013 г., 30 лева на 07.03.2013 г., 30 лева на 08.05.2013 г.
Впоследствие
съдебният изпълнител е изпратил четири запорни съобщения до РУ „СО“ гр. Перник,
с което се налага запор върху пенсията на длъжника, както следва: изх. №
01430/18.02.2014 г., изх.№ 02533/27.02.214 г., изх. № 02078/11.03.2014 г. и
изх. № 03571 от 13.03.2014 г.
По
сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми във връзка с наложените
запори върху пенсията на длъжника, като видно от гърба на изпълнителния лист
последното постъпление е извършено на 15.10.2015 г., което е в размер на 111,20
лева.
Фактическа
обстановка по втория иск:
По делото са приложени
материалите по ч. гр. д. № 02724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд,
от което става ясно, че в полза на „Топлофикация
- Перник” АД е издадена заповед за изпълнение срещу С.Т.С., отнасящо се за
следните вземания: 1687,55 лева - главница за стойността на топлинна енергия и
362,70 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и 141,01 лева –
разноски.
Заповедта
за изпълнение по ч. гр. д. № 02724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд,
е връчена лично на длъжника на 11.05.2015 г., който не е подал възражение по
чл. 414 ГПК. Това налага извод, че същата е влезнала в законна сила на
25.05.2015 г. и впоследствие е издаден изпълнителен лист от 26.05.2015 г.
Въз основа на изпълнителния лист по ч.
гр. д. № 02724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд и по молба вх. № 06207 от
10.06.2015 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е
образувано изпълнително дело № 619/2015
г. по описа на ЧСИ А.В.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
По изп.
д. № 619/2015 г. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение изх. № 50710/17.06.2015 г. до ТП „НОИ“ гр. Перник, с
което е наложен запор върху пенсията на длъжника.
Впоследствие
с молба вх. № 22543/23.12.2016 г. на взискателя е поискано налагането на запор
върху банкови сметки на ищеца. Поради това са изпратени запорни съобщение до
„Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД.
Взискателят
отново е подал молба вх. № 6804/04.04.2018г. за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, което наложило изпращането от съдебния изпълнител на запорни
съобщение от 26.04.2018 г. до „ОББ“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК, като се
твърди, че вземанията, предмет на изпълнителните дела са погасени с изтичането
на тригодишен давностен срок.
В
настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след
влизане в сила на съответните заповеди за изпълнение. Това е така, защото
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да
възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение,
заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, поради което
ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влезли в сила заповеди за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на Пернишки
районен съд и ч. гр. д. № 02724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери
дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила
заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при
постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да
се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт –
заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която
съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК).
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност,
то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като
оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано
производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на
закона.
По изложените съображения съдът намира, че
погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл.
117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение
№ 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
По правото по първия иск:
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №
1432 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, е влезнала в сила на 20.04.2010
г., от
която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на 10.02.2011 г. с подаването
на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази датата е
започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като в нея е
направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането
на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Давността отново е прекъсната на 21.05.2012 г.,
когато е изпратено запорното съобщение за налагане на запор върху МПС – то. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Горното налага извод, че след прекъсването на давността на
21.05.2012 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Впоследствие давността е последователно прекъсвана
на следните дати: 14.08.2012 г., 26.09.2012 г.,
26.10.2012 г., 07.01.2013 г., 07.03.2013 г. и 08.05.2013 г., като от всяка датата е започнала да тече
нова петгодишна давност. Това е така, тъй като на тези дати длъжникът е
извършил плащане по сметка на съдебния изпълнител, т. е. осъществен е
изпълнителен способ, който прекъсва давността. В този смисъл от 08.05.2013 г. е
прекъсната давността и започва да тече нова петгодишна давност.
Давността отново последователно е прекъсвана на
следните дати: 18.02.2014 г., 27.02.214 г., 11.03.2014
г. и 13.03.2014 г., като от всяка датата е започнала да тече нова
петгодишна давност. На тези дати за изпращани запорни съобщения, а това
представлява предприемане на изпълнително действие, водещо до прекъсване на
давността.
Обсъжданата давност е последно прекъсната на 15.10.2015
г., когато е постъпила по сметка на съдебния изпълнител парична сума във връзка
с наложения запор върху пенсията на длъжника. Постъпването на подобни суми
представлява изпълнение на изпълнителен способ, което води до прекъсване на
давността. В този смисъл давността е започнала да тече за последно на
15.10.2015 г., при което би изтекла на 15.10.2020 г., а исковата молба е
подадена на 11.06.2019 г., т. е. преди изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
В
допълнение следва да се отбележи, че вземането е частично погасявано чрез
плащане още преди да изтече дори кратката давност, поради което за част от
вземането е неприложим института на погасителната давност.
На
15.10.2017 г. е настъпила т. нар. „перемпция“, тъй като в рамките на две години
не са предприети и или извършени изпълнителни действия, но това това не се
отразява на валидно извършените действия на съдебния изпълнител и взискателя,
водещи до прекъсване на давността.
Горното
води до извод за неоснователност на исковата претенция, с която се иска да се
признае за установено, че не се дължат вземанията, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд.
По правото по втория иск:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 02724 по описа за 2015 г.
на Пернишки районен съд, е влезнала в
сила на 25.05.2015 г., от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен
срок.
Давността е прекъсната на 10.06.2015 г. с подаването на молбата за образуване на
изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова
петгодишна давност, тъй като в молбата е направено искане за предприемането на
конкретно действие за принудително изпълнение.
Давността отново последователно е прекъсвана с
изпращането на запорни съобщения и направените искания на взискателя за
налагане на запор, което е извършено на следните дати: 17.06.2015 г. (изпращане
на запорно съобщение), 23.12.2016 г. (искане за извършване на принудително
действие) и 26.04.2018 г. (изпращане на запорни съобщения).
Това означава, че давността за последно е прекъсната
на 26.04.2018 г., от която дата тече петгодишен давностен срок, който не е
изтекъл към момента на подаване на исковата молба (11.06.2019 г.). В този
смисъл се явява неоснователна исковата претенция за погасяване по давност на
вземанията, които са предмет на ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд.
По
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски, които са в
размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения отрицателен
установителен иск от С.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” за признаване за установено, че не дължи на ответното дружество
поради погасяване по давност на следните вземания: сумата от 1029,68 лева -
главница за стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2007
г. до 30.04.2009 г. и 194,33 лева – лихва за забава, считано от 02.12.2007 г.
до 11.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2010 г. до окончателното изплащане, както и 106,72 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения отрицателен установителен
иск от С.Т.С., ЕГН **********,
с адрес *** срещу „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за
признаване за установено, че не дължи на ответното дружество поради погасяване
по давност на следните вземания: 1687,55 лева - главница за стойността на
топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. и
362,70 лева – лихва за забава, считано от 30.06.2011 г. до 16.04.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2015 г. до окончателното
изплащане, както и 141,01 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен
съд. Претендират се разноски.
ОСЪЖДА С.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” сумата от 100 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканите ч. гр. д. № 1432 по описа за 2010 г. на Пернишки районен
съд и ч. гр. д. № 02724 по описа за 2015 г. на Пернишки районен съд, да бъдат
върнати в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.