Определение по дело №1033/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Министъра на Р. Р. и благоустройството ,като представител на Държавата ,представляван от пълномощника си В. Ц. Д. - О. У. на Б. О., срещу решение № 1933 от 25.08. 2008 г. постановено по Г.дело № 118 / 2008 г. на районен съд Г.Разлог , само в частта от мотивите към решението, с които първоинстанционният съд е приел , че съдебното решение постановено в производството по реда на чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗС , ЗПИНМ и др. , образувано по обжалван административен акт за отмяна на отчуждаване, се явява титул за собственост. В жалбата е направено оплакване за незаконосъобразност на постановения акт в тази му част. Изложени са подробни съображения за неправилност на извода на първоинстанционният съд ,че решението постановено в административното производство ,с което се реституират отчуждени имоти , по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. ,на основание чл.220 ал.1 ГПК е задължително за съдилищата и е титул за собственост върху реституираният имот. Твърди се ,че този извод на съда е в противоречие с Тълкувателно решение № 6 / 10.05. 2006 г. на ВКС по Г.д. № 6/ 2005 г. на ОСГК на ВКС , което въпреки че е задължително за съдилищата не е зачетено от първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното решение. Иска се от въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол да извърши преценка на материалната законосъобразност на решение № 6210 от 28.12. 1998 г. , постановено от ВАС по адм. д. № 3722/ 1998 г.и да приеме,че това решение не е породило правните си последици ,тъй като не са налице материалноправните предпоставките за реституцията на процесните имоти по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗС и др., поради което в лицето на ответниците не е възстановена собствеността върху тях и те са изцяло държавна собственост. Жалбоподателят не представя нови доказателства.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците В. И. В. , М. Б. В. и Н. Б. В., срещу постановеното от районен съд Г.Р. Решение № 1933 от 25.08. 2008 г. по Г.д. № 118/ 2008 г. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение , в частта с която първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на ответниците, че Държавата е собственик на недвижим имот ,представляващ незастроената част от дворно място с площ 228 кв.м. ,представляващо част от УПИ І кв.67 , идентичен с имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б. от 1958 г. , понастоящем идентичен с имот пл.№ 3242 в кв. 67 по сега действащия план на Г.Б. и на масивната двуетажна жилищна сграда в него, със застроена площ 178 кв.м., както и в частта с която на основание чл.431 ал.2 ГПК/ отм./ е отменен нотариален акт за собственост № 48 т.ІІ рег. № 1239, дело № 248 / 2003 г. по описа на Нотариус К. М. , с рег. № 061 по регистъра на НК . Иска се отмяна на решението в обжалванато му част и постановяване от въззивният съд на съдебен акт ,с който да бъдат отхвърлени предявените от ищеца обективно съединени искове . В жалбата е изразено становище , че първоинстанционният съд правилно е приел ,че не може да осъществява контрол за законосъобразност на административното производство , приключило със съдебно решение № 6210 от 28.12. 1998 г. по адм. д. № 3722/ 1998 г. на ВАС и е приел за установено ,че със същото е отменено отчуждаването на процесния имот и е възстановена собствеността му . Сочи се в жалбата, че това решение е постановено в административен процес иницииран по тяхна жалба срещу мълчаливия отказ на Кмета на Община Б. за отмяна на отчуждаването, което има вещноправно действие и се разпростира спрямо всички. Кметът на общината е компетентния административен орган по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗС и др. , който се произнася по искането за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на бившите собственици . Правните последици от издаване на индивидуалния административен акт в административната процедура за възстановяване на собствеността по този реституционен закон е преминаването на собствеността от патримониума на държавата в патримониума на отчуждените собственици и следователно Кметът действа като представител на Държавата в реституционното производство. При отмяна на отказа на Кмета , решението на съда има конститутивно , вещноправно действие, което обвързва всички заинтересовани органи и лица , в това число и Държавата. Поради това жалбоподателите поддържат тезата ,че Държавата- ищец в производството по предявените искове е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното от ВАС решение, макар и формално да не е била конституирана като страна в административния процес, в който страна е Кмета на Община Б. Освен това се твърди, че Държавата е имала правната възможност да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 233 ал.2 ГПК/ отм./ във вр. с чл.11 от ЗВАС . Твърди се, че държавата е била уведомена за влязлото в сила решение на ВАС , представено на Областния У. на Б. О. , с искане за деактуване на процесния имот ведно с представеното платежно нареждане от 07.01. 1999г. за върнатото обезщетение. Областният У. е издал Заповед ДИ 131/ 17.05. 2001 г. , с която е отписал реституирания имот от актовите книги за държавна собственост. След като Държавата , Ч. органа който упражнява правото й на собственост, е пропуснала възможността да иска отмяна на влаязлото в сила решение на ВАС тя е приела обвързващата сила на конститутивния съдебен акт. Освен това се прави оплакване за неправилност на изводите на съда ,че решението на ВАС не е влязло в сила, тъй като ответниците не са представили доказателства за връщане на паричното обезщетение. Представят пред въззивния съд платежно нареждане от 07.01. 1999г. с което е възстановена на държавата полученото в отчуждителното производство парично обезщетение. Освен изложените по-горе доводи за невъзможността в настоящото производство да се подлага на съдебен контрол влязлото в сила съдебно решение на ВАС, жалбоподателите В. И. В.,М. Б. В. и Н. Б. В. , Ч. пълномощниците си излагат подробни съображения и за наличието на материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесният имот, отчужден по благоустройствените закони, наследници са на собствениците от които е отчужден имота - родната къща на поета Н. В. съществува към датата на влизане в сила на реституционния закон , мероприятието за което е отчужден процесния имот не е реализирано , искането за отмяна на отчуждаването е направено в рамките на предвидения в закона преклузивен срок и молителите са възстановили полученото парично обезщетение. Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на нов съдебен акт от въззивният съд, с който да се отхвърлят обективно съединените искове предявени от държавата. Представят нови писмени доказателства.

В съдебно заседание и в писмено становище, Ч. пълномощниците си , жалбоподателите поддържат въззивната си жалби и оспорват въззивната жалба на другата страна.

По инициатива на съда по делото е допусната и изслушата на нова съдебно- техническа експертиза .

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните за отмяна на постановеното решение и след съвкупната преценка на доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

Районният съд Г.Р. е сезиран от Министъра на Р. Р. и благоустройството , като представител на държавата по дела които се отнасят до недвижими имоти държавна собственост- чл. 31 ал.2 ГПК/ отм./ ,с установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ за съдебно установяване по отношение на ответниците В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В., че Държавата е собственик на следните недвижими имоти: незастроената част от дворно място с площ 228 кв.м. , представляващо част от УПИ І , идентична с имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б. от 1958 г., понастоящем идентична с имот пл.№ 3242 в кв.67 по действащия план на Г.Б. ,одобрен със Заповед № 240 / 1990 г. на Кмета на Община Б. и на масивната двуетажна жилищна сграда на него , със застроена площ 178 кв.м. С този иск е съединен и иск по чл. 431 ал.2 ГПК за отмяна изцяло на констативен нотариален акт № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. по описа на Нотариус Краси Манев ,с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Разложкия районен съд , вписан в службата по вписванията при районен съд Г.Р. с В. рег. № 392 / 2003 г. акт № 92, том.ІІ дело № 317/ 2003 г., с който ответниците са признати за собственици на процесните имоти . При условията на евентуалност ищецът е предявил и установителен иск по чл.97 ал.1 ГПК, с който претендира, ако съдът отхвърли главният иск за съдебно установяване ,че Държавата е изключителен собственик на процесните имоти, да приеме за установено , че Държавата и ответниците са съсобственици на процесните имоти ,при дялове 6.5 / 12 ид. части за Държавата и 5.5 / 12 ид. части за ответниците , като наследници на Б.И. В. , като на основание чл.431 ал.2 ГПК/ отм./ съдът отмени нот. акт № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. ,по описа на Нотариус К. М. с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Р. районен съд , вписан в службата по вписванията при районен съд Г.Р. с В. рег. № 392 / 2003 г. акт № 92, том.ІІ дело № 317/ 2003 г., в частта с която е признато правото на собственост на ответниците В. В., М. В. и Н. В. над 5.5 / 12 ид. части от процесните имоти.

Не се спори между страните, че процесните имоти са наследствени от Иван Николов В. б.ж. на Г.Б. ,починал 1939 г. и оставил като законни наследници Е.Д. В.- съпруга , починала през 1969 г. , Н. И. В. син- починал 1942 г. Р. И. В. -дъщеря починала през 1988 г. и Б. И. В.- син, починал през 1980 г. Последният е оставил законни наследници ответниците по делото - В. В. съпруга, М. В. -дъщеря и син Н. Б. В.. Дъщерята на общия наследодател Р. И. В. е оставила като законни наследници Е. Г. Н. и М. Г. Б.. От представеното по делото решение № 78 от 22.05. 1998 г. постановено по адм. дело № 562 / 1992 г. на Окръжен съд Б. се установява ,че делото е образувано по жалба на ответниците В. В., М. В. и Н. В., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Б. за отмяна на отчуждаването на имоти с пл.№ 1211 и 1209 в кв. 67 по плана на Г.Б.от 1958 г. , ведно със съществуващите в тях сгради . В мотивите към решението си Окръжният съд е приел за установено, че имот пл.№ 1209 по плана за Г.Б. от 1958 г и е отреден за жилищно строителство . Същият е бил преотреден през 1977 г. за музеен комплекс при действието на ЗТСУ, но отчуждаване не е извършено . Имотът е завзет и актуван като държавен с акт № 537 / 12.11. 1983 г. , но за него съдът е отхвърлил жалбата , като е посочил ,че поради липса на отчуждаване жалбоподателите разполагат с други способи за защита на интересите си . По отношение на имот пл.№ 1211 кв.76 по плана на Г.Б. от 1958 г.съдът е приел, че е налице отчуждаване за мероприятие къща -музей " Н .В." и процедурата била проведена със Заповед № 91 / 05.02. 1982 г. ,с която са отчуждени 228 кв.м. от свободното дворно място , паянтова къща на два етажа и селскостопанска постройка на два етажа . Приел е за установено ,че отчуждените паянтови сгради са съборени , като на тяхно място е изградена пристройка ,като част от музея " Н. В." , със зали за експозиции, поради което , не са налице предпоставките на чл.1 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването , тъй като отчуждителното мероприятие е изпълнено. В същото решение Окръжният съд е приел за установено, че старата масивна жилищна сграда , пригодена за музей не е отчуждавана , поради което също не може да бъде реституирана по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ,ЗС и др. С посоченото по-горе Решение Окръжният съд е отхвърлил жалбата на жалбоподателите. Това решение на БОС е обжалвано пред ВАС ,който с Решение № 6210 от 28.`12. 1998 г. на ІІ отд. / л. 19 от делото на районен съд/ е отменил решението на Благоевградския окръжен съд , отменил е мълчаливия отказ на Кмета на Община Б. , да отмени отчуждаването на имот пл.№ 1211 в кв.67 относно незастроената част от дворното място , както и на масивната двуетажна жилищна сграда в него ,като е отменил отчуждаването на имота и старата масивна жилищна сграда , извършено през 1952 и 1982 г. Решението на Окръжния съд в останалата част е оставено в сила.В мотивите към решението си ВАС е приел за установено ,че отчуждаването на имотите е извършено на два пъти през 1952 г. и през 1982 г. за мероприятие " къща музей на Н. Й. В." . През 1952 г. на основание Заповед № 233 от 03.07. 1952 г. е съставен оценителен протокол , като е отчуждено дворно място от 178 кв.м. от общо 406 кв.м. и масивната двуетажна жилищна сграда със същата квадратура- 178 кв.м., като за тази част от имотите е съставен акт за одържавяване едва на 12.11. 1983 г. ВАС е приел ,че доказателствата представени по делото не могат да обосноват извод ,че старата масивна жилищна сграда в която е роден поета Н. В. е продадена ,тъй като това не е извършено по предвидения от закона ред и начин. Като е приел за установено, че процесната масивна двуетажна жилищна сграда е останала да съществува и досега и в нея е извършена само реконструкция , но отчуждителното мероприятие по благоустройствените закони - ЗПИНМ, ЗТСУ , и др. има предвид не преустройство , а извършване на ново строителство , е приел ,че мероприятието за което е отчужден не е осъществено, независимо от това ,че се ползва за музей.

От приетите по делото пред първоинстанционния и пред въззивния съд заключения на техническите експертизи е установено, че старата масивна двуетажна жил. сграда ,в която е роден поета Н. В. е реконструирана , за което не са намерени строителни книжа в техническия архив на Община Б. , а отчуждените две паянтови сграда са съборени .

След влизане в сила на решението на ВАС на 28.12. 1998г. ответниците са възстановили изцяло полученото парично обезщетение 25 000 лв. с вносна бележка 07.01. 1999г. на ДСК -клон Г.Б. по сметка на Община Б. . Издаден е констативен нотариален акт за собственост върху незастроената част от дворното място, идентична с имот пл.№ 1211 кв.67 по плана на Г.Б. от 1958 г. и на масивната двуетажна жилищна сграда в него, със застроена площ 178 кв.м., № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. по описа на Нотариус Краси Манев , с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Р. районен съд , вписан в службата по вписванията при районен съд Г.Р. с В. рег. № 392 / 2003 г., акт № 92, том.ІІ ,дело № 317/ 2003 г.По искане на ответниците е извършено допълване на кадастралния план на Г.Б. от 1990 г. с реституирания имот ,който е отразен с пл.№ 3242, с площ 406 кв.м. включен в УПИ І в кв.67. Представено е удостоверение № 00 -АБ-337 / 22.02. 2008 г. на Община Б., от което се установява ,че имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б. от 1958 г. е идентичен на имот пл.№ 3242 в кв.67 по сега действащия план на града, одобрен със заповед № 240 / 1990 г. По искане на реституираните събственици , със заповед № ДИ -131 от 17.05. 2001 г. Областният У. на О. Б. е наредил да се отпише от актовите книги за държавна собственост процесния реституиран имот.

По делото ищецът е представил като доказателство Разпореждане № 3171 от 03.12. 1952 г. на Председателя на Министерския съвет , по доклад № 685 от 28.10. 1952 г. на Комитета за наука ,изкуство и култура , с което МС е разрешл на Комитета за наука ,изкуство и култура да откупи за къща- музей" ,къщата в която се е родил и живял поета Н. Й. В. в Г.Б. , заедно с мястото от 178 кв.м., върху което е построена ,съгласно оценката на комисията на стойност 19 648 лв." / л. 26/ Представен е и Заповед № 233 от 08.07. 1952 г. на Председателя на ГНС Г.Б.за назначаване на комисия за оценка на къщата която ще се отчуждава .Представено е и Искане на Председателя на ИК на Градския народен съвет Г.Б. , за отчуждаване на родната къща на поета от 26.07. 1952 г., . Пред първоинстанционния съд е представена Заповед № 233 от 08.07. 1952 г. на Председателя на ИК на ГНС Банско , с която е назначена комисия за оценка на имота/ л. 28/. Представен е и протокол на комисията за оценка на имота от 02.08. 1952 г. Безспорно е установено ,че сумата 19 648 лв. е била изплатена на наследниците.

Със Заповед № 91 от 02.05. 1982 г. на Председателя на ИК на Окръжен народен съвет Б. е отчужден имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Банско за мероприятие къща -музей " Н. В." . Представен е оценителен протокол от 08.12. 1982 г. на комисия назначена със заповед на Председателя на ОбНС Г.Б. , с който е оценен отчуждения имот пл.№ 1211 кв.67, с площ 228 кв.м., паянтова къща на два етажа със застроена площ 50 кв.м. и паянтова стопанска постройка на два етажа, със застроена площ 60 кв.м. . За отчуждавания имот комисията е определила парично обезщетение в размер на 6 284 лв.Ответниците не оспорват обстоятелството, че са получили определеното парично обезщетение. Съставен е акт за държавна собственост № 537 от 12.11. 1983 г. за имот пл.№ 1211 и имот пл. № 1209 - отчужден от собственика П. К.С. " за разширение на къща- музей " Н. В." - с площ общо 780 кв.м. Върху имот пл.№ 1209 отчужден от П. С. е изградена двуетажна масивна сграда - разширение на Къща музей" "Н. В.", в която е настанена администрацията на музея .В кадастралния план на Г.Б. от 1977 г. г., имот пл.№ 1211 кв.67 е обозначен с пл.№ 913. От заключението на техническата експертиза ,прието от първоинстанционния съд и от заключението на техническа експертиза ,назначена във въззивното производство е установено ,че двете паянтови сгради в процесния имот пл.№ 1211 кв.67 , отчуждени през 1982 г., са съборени . В основното заключение на в. лице инж. Х. Г. / л.76 -л.79/ ,прието от въззивният съд и неоспорено от страните се сочи, че в техническия архив на Община Б. не се съхраняват строителни книжа и документи за извършените в имот пл.№ 1211 кв.67 строителни мероприятия за периода от 1958- 1989 г. от които да се установи извършването на ново строителство в отчуждения имот.

По делото пред районен съд / л. 70-л.79 / е представен протокол по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите по капиталното строителство на приемателна комисия за обект " Раширение и реконструкция къща - музей " Н. В. " - Б. - Подобект " Околно пространство " и Приложение № 5 към него, от което се установява ,че същият касае "цялостното оформяне на околното пространство около музейния комплекс , което обхваща изпълнение на каменна настилка, подпорни стени, озеленяване и др. между Механата , ОбНС Банско, Читалището и пешеходната зона на У. " Г. Д." "

Пред въззивната инстация ищецът е представил Протокол обр.16 на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на " Реконструкция и модернизация на къща- музей" "Н. В." -Б., съставен на 04.07. 1994 г. и приложено към него Разрешение за ползване № 21 / 08.07. 1994 г. на " Реконструкция и модернизация на къща- музей" Н. Й. В." в което е отразено ,че строежът е изпълнен в съотвествие с Разрешение за строеж № 128/ 28.10. 1988 г. / л. 81-л.89/. На л. 66 от делото е приложено Разрешение за строеж № 128а / 28.10. 1988г. , издадено от Община Банско от което е видно, че касае изграждане на разширение на музей "Н. В.". В разрешението за строеж не е посочен имота и квартала в който се разрешава строителството , но както вече се посочи по-горе, това разширение на музея е осъществено в отчуждения имот пл.№ 1209 в кв. 67 собствен на П. С. , съседен на процесния имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана от 1958 г..

По делото е представено копие от Държавен вестник бр. 87 / 1967 г. стр.5 , в който Комитетът за изкуство и култура е публикувал списък на архитектурно-строителните паметници от епохата на Възраждането в Г.Б., в който между изброените 56 къщи е посочена и къща- музей " Н. В." . В Забележка към списъка е посочено,че жилищните, стопански и култови сгради ,включени в списъка са обявени за архитектурно- строителни паметници с принадлежащите им парцели, оградни зидове, порти и високостеблени дървесни насаждения.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

По въззивната жалба на Министъра на Р. Р. и Б. ,представляван от Областния У. на Б. О..

С обжалваното решение № 1933 от 25.08. 2008 г. по Г.д. № 118/ 2008 г. Разложкия районен съд е уважил предявеният от Министъра на Р. Р. и благоустройството главен иск за собственост на държавата върху свободната част от процесния имот пл. № 1211 в кв.67 по плана на Г.Б. 1958 г., с площ 228 кв.м. и на построената на него стара масивна жилищна сграда с площ 178 кв.м. ,като е отменил издадения в полза на ответниците констативен нот. акт за собственост № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. по описа на Нотариус К. М. , с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Р. районен съд.С въззивната жалба Министърът на Р. Р. и благоустройството , представляван от Областния У. на Б. О., обжалва само мотивите към решението, в частта с която първоинстанционният съд е приел,че в спора за собствеността върху реституирания имот , съдебното решение на ВАС с което се възстановява собствеността върху имота , отчужден по благоустройствените закони , не подлежи на косвен съдебен контрол .

Обжалваното решение на първоинстанционния съд удовлетворява ищеца като резултат ,поради което същият не може да обжалва само мотивите към решението , тъй като липсва за него интерес от обжалване. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. С решението си съдът подвежда установените факти под правната норма и ги обявява в диспозитива на решението си като правни последици ,които се ползват със сила на пресъдено нещо . Мотивите към решението не са част от него и затова само диспозитивът представлява източник на силата на пресъдено нещо. Както правото на иск така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалване, за който съдът е длъжен да следи служебно ,поради което намира,че въззивната жалба на Министъра на Р. Р. е недопустима поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

Въззивният съд намира жалбата на ответниците В. И. В., М. Б. В. и Н. Б. В. процесуално допустима ,като подадена от легитимирани страни , в законния срок ,срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Спорът по делото е за имот , за който ответниците твърдят, че им е възстановен по реда на чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с решение на ВАС № 6210 от 28.12. 1998 г. по адм. дело № 3722/ 1998 г. За да уважи предявеният иск , първоинстанционният съд в мотивите си е приел,че ответниците се легитимират като собственици с влязло в сила решение ,тъй като същото има вещноправни последици . Направил е извод,че в спора за собственост на реституирания имот, съдът не може да осъществява контрол за законосъобразност на решението, постановено в административното производство , приключило с влязло в сила решение на ВАС и не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Като е приел ,че изплатеното на ответниците парично обезщетение не е възстановно от тях,въпреки че деактуване на имота от Областния У. не може да се извърши ,ако не е върнато паричното обезщетение , на основание чл.6 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ , ЗПИНМ и др.районният съд е направил необоснован извод ,че решението за отмяна на отчуждаването не е влязло в сила, поради което е уважил иска на ищеца за собственост на процесните имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд , относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен. Цитираната разпоредба визира косвения съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове , който осъществява гражданския съд, във връзка със становището му по обуславящите въпроси от значение за решаване на делото- чл.17 ал.2 ГПК. Въззивният съд намира ,че съгласно цитираната разпоредба , ще бъде обвързан в преценката си от влязлото в сила решение на административния съд, само в хипотезата , когато страните по административния спор са идентични с тези по гражданския спор- арг. от чл. 177 ал.1 изр. 1 АПК.

В Тълкувателно решение № 6 от 10.05. 2006 г. на ВКС по Г.д. № 6/ 2005 г. на ОСГК т.4 ,беше прието задължителното за съдилищата становище,че косвения съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост ,не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота. Въззивният съд обаче споделя тезата на ответниците ,че посочения търкувателен акт има предвид хипотезата на прредявен иск от лицето което се позовава на реституционният съдебен акт по чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., легитимиращ го като собственик, срещу трето лице което държи реституирания имот или оспорва правото му на собственост. В настоящият случай държавата не е трето лице в реституционното производство. Кметът като страна в реституционното производство действа като представител на Държавата, поради което при отмяна отказа на кмета ,решението на съда има конститутивно вещноправно действие което обвързва всички заинтересовани органи и лица, в това число и Държавата. Правните последици от издаване на индивидуалния административен акт на кмета ,или на решението на съда за реституция, в административната процедура за възстановяване собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. , е преминаването на собствеността от патримониума на държавата в патримониума на отчуждените собственици, поради което съдебното решение има сила по отношение на държавата .Съдът намира, че в случая страните в административния и в гражданския спор са идентични, поради което е обвързан в преценката си от влязлото в сила решение на ВАС.

Извън изложеното , даже и да се приеме че процесния имот или част от него не е подлежал на връщане на наследниците на предишните собственици, поради липса на материалноправните предпоставки на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. а в случая това не се установява , въззивният съд намира , че в производството и пред двете инстанции ищецът не е доказал активната си материалноправна легитимация т.е че е собственик на процесните имоти. Ищецът не доказва наличие на ново строителство в свободната част от процесния имот, а старата масивна жилищна сграда съществува във вида в който е била отчуждена и в нея е извършена само реконструкция за пригаждането й като музей. С влизане в сила на ЗМСМА на 17.09. 1991 г. ,по силата на пар. 7 ал.6 , обектите на общинската инфраструктура с местно значение и предназначени за административни потребности... и културно обслужване , преминават в собственост от Държавата на Общините. Къщата- музей "Н. В." има статут на архитектурно- строителен паметник на културата с местно значение, както вече беше посочено по-горе. Поради което даже и да се игнорира задължителната сила на влязлото в сила решение № 6210 от 28.12. 1998 г., постановено по адм. дело № 3722/ 1998 г. на ВАС - ІІ отд. ,предявените обективно съединени искове по чл. 124 ал.1 ГПК са неоснователни и недоказани, поради липса на активна материалноправна легитимация на ищеца и следва да бъдат отхвърлени.

По делото е депозирана частна жалба от Министъра на Р. Р. и Б. ,Ч. пълномощника си Владимир Димитров - О. У. на Б. О., срещу Решение № 1933 от 25.08. 2008 г. по Г.дело № 118/ 2008 г. на районен съд Г.Р., в частта която има характера на Определение ,с което е прекратено производството по делото ,относно предявеният при условията на евентуалност обективно съединен иск на ищеца за установяване, че ответниците не са изключителни собственици на процесния имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б. от 1958 г., идентичен на имот пл.№ 3242 в кв.67 по сега действащия план на града и че Държавата и ответниците са съсобственици на процесния имот, при дялове 6.5/ 12 ид. части за Държавата и 5.5/ 12 ид. части общо за ответниците .

Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок от легитимна страна в процеса ,срещу валиден и допустим съдебен акт.

Първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо прекратява производството по отношение на предявения при евентуалност обективно съединен иск . Когато ищецът предявява обективно съединен иск при условие на евентуалност , той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск,.т. е. евентуално съединения иск се счита предявен под условие. Макар и да е предявен евентуално искът се смята за висящ и по него съдът дължи извършването на всички процесуални дествия насочени към разглеждането му по същество. След като съдът уважи главния иск евентуалния иск се смята като да не е бил предявен . Бъде ли обаче решението обжалвано и отменено , или бъде отхвърлен главния иск отново възниква задължение за съда да се произнесе по евентуалния иск. В случая районният съд ,като е уважил главния иск не дължи произнасяне по евентуалния иск, но не може да прекрати производството по него , тъй като при отмяна на решението въззивният съд дължи произнасяне по евентуалния иск. Поради изложеното въззивният съд намира , частната жалба основателна , поради което обжалваното от ищеца решение следва да се отмени и в часта в която има характер на определение.

В настоящия случай, тъй като въззивният съд намира ,че решението по главния иск следва да се отмени, поради липса на активна материалноправна легитимация за ищеца, то на същото основание следва да се отхвърли и предявения при условията на евентуалност обективно съединен установителен иск ,че държавата е съсобственик на процесните имоти заедно с ответниците, при посочените в исковата молба квоти.

Ответниците не са направили искане пред въззивния съд за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не им присъжда такива.

По изложените съображения Благоевградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 1933 от 25.08. 2008 г., по Г.дело № 118 / 2008 г. по описа на на районен съд Г.Разлог и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Министъра на Р. Р. и благоустройството ,като представител на Държавата ,представляван от пълномощника си В. Ц. Д. - О. У. на Б. О., обективно съединени искове, срещу В. И. В. , М. Б. В. и Н. Б. В. и тримата с адрес в Г. , кв. "Л." бУ." Дж. Б." № 25Б , за съдебно установяване ,че Държавата изцяло е собственик на незастроената част от дворно място с площ 228 кв.м. ,представляващо част от УПИ І, идентично с имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на г.Б. от 1958 г. ,понастоящем идентичен с имот пл.№ 3242 в кв.67 по сега действащия план на Г.Б. ,одобрен със заповед № 240/ 1990 г. на Кмета на Община Б. , ведно с масивната двуетажна жилищна сграда построена на него със застроена площ 178 кв.м. , както и искането да се отмени изцяло нот . акт № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. по описа на Нотариус К. М., с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Р. районен съд , вписан в Службата по вписванията при районен съд Г.Р. с В. рег. № 392 / 2003 г., акт № 92, том.ІІ ,дело № 317/ 2003 г .

ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователен и предявения при условие на евентуалност обективно съединен иск на Министъра на Р. Р. и благоустройството ,като представител на Държавата ,представляван от пълномощника си В. Ц. Д.в - О. У. на Б. О., срещу В. И. В. , М. Б. В. и Н. Б. В. за съдебно установяване ,че ДЪРЖАВАТА е съсобственик с ответниците на незастроената част от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентично с имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б.от 1958 г. , идентичен с имот пл.№ 3242 в кв.67 по сега действащия план на Г.Б. ,одобрен със заповед № 240/ 1990 г. на Кмета на Община Банско , както и на масивната двуетажна жилищна сграда построена на него, със застроена площ 178 кв.м., при квоти 6.5 / 12 идеални части за Държавата и 5.5/12 ид. части общо за В. И. В. , М. Б. В. и Н. Б. В. , както и искането да се отмени констативен нот. акт № 48 т.ІІ ,рег. № 1239, дело № 248/ 2003 г. по описа на Нотариус К. М. , с рег. № 061 на НК и район на действие- района на Р.районен съд , вписан в Службата по вписванията при районен съд Г.Р. с В. рег. № 392 / 2003 г., акт № 92, том.ІІ ,дело № 317/2003 г., в частта с която на В. И. В. , М. Б. В. и Н. Б. В. е признато право на собственост над 5.5/ 12 идеални части от дворно място с площ 228 кв.м., представляващо част от УПИ І, идентично с имот пл.№ 1211 в кв.67 по плана на Г.Б.от 1958 г. , идентичен с имот пл.№ 3242 в кв.67 по сега действащия план на Г.Б. ,одобрен със заповед № 240/ 1990 г. на Кмета на Община Б. , и над 5.5/ 12 ид. части от масивната двуетажна жилищна сграда построена на него ,със застроена площ 178 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: