РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500236 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Водоснабдяване и Канализация“ – ЕАД – гр.Бургас – ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №1550/08.12.21г., постановено по гр. дело №4322/2021
год., по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлен иска на въззивника срещу
Община Бургас, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 532/14.04.2021 г. по ч.гр.д. №2531/2021 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 141. 22 лева – главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода за
водоснабден имот, находящ се в ***, абонатен номер 949288, за отчетния период от
06.07.2018 г. до 20.08.2019 г., за която в периода от 25.10.2018 г. до 26.08.2019 г., са
съставени фактури, както и сумата 29. 48 лева, представляваща сборна лихва върху
главницата, начислена за периода от 25.11.2018 г. до 07.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение на 13.04.2021 г.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Оспорва извода на съда, че Община Бургас не притежава качеството на потребител на
ВиК услуги по отношение на сградите, изградени в имот е адрес: ***, поради което
няма как да отговаря по заявените претенции, независимо от това, че теренът, върху
който са изградени същите е частна общинска собственост.
Счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, предвид разминаване
между заявения е исковата молба спорен предмет и точната индивидуализация на
процесния водоснабден обект. По този начин, произнасянето на съда излиза извън
рамките на предмета на спора, което съществено опорочава постановеното съдебно
решение, тъй като неправомерно се изменя търсената с иска защита. Твърденията на
ищеца са, че Община Бургас е собственик на общински терен, който представлява
водоснабден недвижим имот с административен адрес: ***, а не сградите в този терен.
1
За водоснабдяване на същия е заведена партида с абонатен номер 949288 с титуляр Ж.
Ж. Ш., а фактурите за потребена вода са издавани на това трето лице - ползвател на
имота.
Според въззивника, видно от заключението по съдебно-техническата
експертиза процесният водоснабден имот е недвижим имот с идентификатор
07079.660.51 с административен адрес: ***, който безспорно по делото и видно от
АОС, съставлява частна общинска собственост. С позоваване на експертизата
обосновава извод, че присъединеният към водопроводната мрежа обект представлява
терена, а не която и да е от находящите се в този имот постройки. Според въззивника
не е спорно по делото, че тези сгради не са присъединени към водопроводната мрежа
самостоятелно, чрез отделно водопроводно отклонение към водопроводната система, а
са захранени с вода посредством едно единствено водопроводно отклонение, чрез
което е присъединен процесният недвижим имот към водопроводната мрежа. Поради
това намира, че съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители са собствениците на
недвижими имоти. Само на това основание, за Община Бургас възниква качеството на
потребител на ВиК услуги и в това си качество следва да отговаря за задълженията за
потребена вода независимо от това на кое лице - ползвател са били издавани
фактурите.
Въззивникът намира, че ответникът не е доказал възражението си, че
изградените в общинския имот сгради са собственост на друго лице - не са представени
документи за собственост за изградените в имота постройки и за тяхното законно
изграждане, доколкото представената по делото декларация по чл. 26 от ЗМДТ от
лицето К. М. Ш. не съставлява документ за собственост, а по направеното от ищеца
искане, договорът от 1994 г. за придобиване на сградата не е представен от ответната
страна – излага съображения за значението на това доказателство. Според въззивника,
ответникът не е представил доказателства, установяващи законността на сградите и не
е изразил становище по въпроса, което следва да се третира като своеобразно
признание, че същите са незаконно изградени, следователно - липсват годни обекти на
правото на собственост.
Въззиваемият - ответника Община Бургас представя в срока по чл.263, ал.1
ГПК писмен отговор на въззивната жалба. Според въззиваемата страна, ищецът не е
доказал, че Община Бургас има качеството на потребител по партида с аб. № 949288,
както и че на Община Бургас законосъобразно е била открита, водена и отчитана
партида с този абонатен номер, съгласно действащата нормативна уредба, която
регулира обществените отношения, свързани с водоснабдяването и канализацията -
Закона за водите; Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги; Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и
общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от вик оператор
„Водоснабдяване и канализация” – ЕАД - гр.Бургас.
Според въззиваемата страна, откриването на партида на клиенти на ВиК -
Бургас ЕАД за ползване на ВиК услуги се осъществява при спазване на изискванията
на чл. 59 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11,08.2014 г. на ДКЕВР,
според които това става чрез писмено заявление за проучване на нов абонат за
откриване на партида (Образец 1), придружено от скица на имота, копие от документ
за собственост, предварителен договор, документ за платена такса за проучване и
откриване на партида и др. Община Бургас не е подавала Заявление (Образец 1) за
откриване на партида с аб. № 949288; съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредбата, новите
потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор за
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Следователно,
правните отношения между ВиК оператора и ползвателите на съответния
водоснабдения имот се уреждат със сключването на договор при ОУ, какъвто Община
Бургас не сключвала, което е видно и от СТЕ, а ищецът не е представил исканите по
чл.190 ГПК документи в тази връзка.
Поради това обосновава извод, че Община Бургас не е потребител на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД по партида с аб. № 949288, нито фактически,
нито юридически, не е титуляр на партидата, не е ползвател и не е клиент на ищеца,
2
поради което не дължи плащане на претендираната сума по партида на трето лице.
Според ответника, въпроса за законността на постройките е въпрос на отделно
производство.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно титулярство на право на собственост на Община Бургас по
отношение на дворно място, с площ 352 кв.м., находящ се в ***; установил е, че в
терена има изградени две сгради, за които е подадена декларация за собственост от К.
М. Ш.; установил е, че при ищеца е налице партида с абонатен №949288, на името на
Ж. Ж. Ш.; установил е, че водоподаването на обекта се осъществява от едно
водопроводно отклонение, без монтирано измервателно устройство, потреблението от
което се отчита по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. . за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Поради това и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Изложените от първоинстанционния съд съображения и направените изводи
въззивната инстанция споделя изцяло на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение, предвид изложените във въззивната жалба съображения и на
осн. чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира, че следва да се каже: §1, ал.1, т.2. от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дава легалната
дефиниция на понятието „потребители“ по смисъла на този закон – според б.а), това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Понятието е доразвито от чл.3, ал.1 от Наредба
№4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В настоящия случай видно от представената данъчна декларация,
собствеността върху изградените в имота – частна общинска собственост сгради е
декларирана от 1998г. от физическо лице. От твърденията на самия ищец е видно, че
титуляр на партидата за този имот с абонатен номер 949288, е физическо лице.
Откриването на партида сочи, че са изпълнени условията на Глава осма от Общите
условия на ВиК, в т.ч. на тези по чл.57, ал.3, вр. чл.4, т.е., ВиК операторът е сключил
договор с потребителя Ш.. Това означава, че последният е потребител на ВиК услуги и
дължи да заплаща тяхната стойност.
Законодателството (чл.66 ЗС) предвижда възможността правото на собственост
на терена и сградите, изградени върху него да принадлежат на различни лица. Ето
защо предвид съществуващата и в случая разделност по отношение на правото на
собственост на терена и сградите, собственикът на терена не следва да отговаря за
задълженията на собственика на сградата. За целите на настоящия казус е без значение
дали собственикът на сградата разполага с титул за собственост, дали постройката е
изградена законно или не, още повече, че по отношение на него ищецът е признал
качеството на потребител на ВиК услуги, като е регистрирал партида и абонатен
номер.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че събраните по
делото доказателства сочат, че ответникът не е потребител на ВиК услуги по см. на
чл.3 Наредба №4/14.09.04г., поради което предявеният спрямо него иск е
неоснователен.
В полза на въззиваемата Община Бургас следва да се присъдят съдебно –
деловодни разноски, в размер на 100 лева – адвокатско възнаграждение за
юрисконсулт по чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25,
3
ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1550/08.12.21г., постановено по гр. дело
№4322/2021 год., по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и Канализация“ – ЕАД – гр.Бургас ЕИК812115210 –
гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“, №3, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Бургас ЕИК *********, ул. „Александровска“, №26, съдебно – деловодни разноски, в
размер на 100.00 лева – възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4