М О Т И В И:

 

Съдебното производство по НОХД № 815/2018 г. по описа на РС-Плевен е образувано по внесен Обвинителен акт на РП - Плевен, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Ц.В.П., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195,ал.1,т.4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

В заключителната част на внесения обвинителен акт в РС-Плевен наблюдаващият делото прокурор е посочил, следното:

„На неустановен ден през месец октомври 2016г. в гр.*** обл.Плевен,чрез използване на неустановено моторно превозно средство - товарен автомобил неустановен като марка и като ДК №,отнел чужди движими вещи - 1 бр. електронна боксова круша /силомер/ марка „***” на стойност 2632.50 лева и 1 бр. билярдна маса марка „***” на стойност 1561,60 лева, всичко вещи на обща стойност 4194,10 лева, от владението на С.И. ***, собственост на ”Х.П. *** с Управител Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен орган на Дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои”.

 

Непосредствено преди приключването на съдебното следствие, в проведеното съдебно заседание на дата 31.10.2018г., наблюдаващият делото прокурор измени предявеното против подсъдимия Ц.В.П. обвинение по следния начин, а именно:

„За това, че на неустановен ден през месец октомври 2016г. в гр.***, обл. Плевен, подсъдимият Ц.В.П. е извършил престъпление чрез посредством извършителство с наказателно неотговорни лица между които свидетелите ***, ***и неустановени като брой лица чрез използване на неустановено моторно превозно средство е отнел чужди движими вещи - 1 бр. електронна боксова круша /силомер/ марка „***” на стойност 2632,50 лева и 1 бр. билярдна маса марка „***” на стойност 1561,60 лева, всичко вещи на обща стойност 4194,10 лева, от владението на С.И. ***, собственост на ”Х.П. *** с управител Х.П., без тяхно съгласие или съгласие на друг представителен орган на Дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, откраднатите вещи са върнати, което съставлява престъпление по смисъла на чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

След промяна на обвинението от страна на прокуратурата, подсъдимият Ц.В.П. се възползва от правото си и поиска време, за да се подготви по новото обвинение. Искането му беше уважено от съда.

Представителят на Районна прокуратура - гр. Плевен и наблюдаващ делото прокурор, в хода на съдебните прения изложи доводи, че поддържа новото обвинение спрямо подсъдимия Ц.В.П. като посочи, че според него същото е доказано от обективна и субективна страна от събраните по делото доказателства.

Представителят на прокуратурата обаче, в пледоарията си пред съда не посочи и дума относно механизма на извършване на изпълнителното деяние, средствата с които то е извършено и лицата които са участвали непосредствено при извършването на това деяние. Прокуратурата се задоволи с бланкетни твърдения и съждения и помоли съда да  признае подсъдимия за виновен и да постанови осъдителна присъда, като по отношение на наказанието счита, че  следва да се наложи на подсъдимия П. наказание по преценка на съда.

Защитникът на подсъдимия Ц.В.П., адв. Д.П. *** намира, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано. Излага доводи, че обвинението не е подкрепено от доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на деянието от подсъдимия П., като приетата за установена от прокурора фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в съдебното следствие доказателства. Пледира за невиновност и постановяване на оправдателна присъда

Подсъдимият Ц.В.П., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си адв. П., моли съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му и изменено обвинение.

Съдът, при произнасянето на своята присъда внимателно прецизира изнесеното в обвинителния акт и впоследствие изменено обвинение, както и доказателствата които се събраха по време на провеждането на съдебното следствие и констатира следното:

В обстоятелствената част на обвинителния си акт, който е  внесъл в съда, наблюдаващият прокурор е изнесъл следната фактическа обстановка и е приел за установено,че:

На 23.03.2016 г. между горепосоченото Дружество представлявано от свидетеля Х.П. и „***” ЕООД-гр.***, представлявано от свидетеля С.И.,бил сключен договор с предмет на същия съвместна експлоатация на игрални съоръжения - билярдна маса и боксова круша.

С оглед на така сключения договор свидетелят П. предоставил на свидетеля И. срещу протокол 1 бр. електронна боксова круша /силомер/ марка „***” и 1 бр. билярдна маса марка „***”. Посочените игрални съоръжения били монтирани в увеселително заведение - кафе-аператив, находящо се в гр.***, обл. Плевен, същото стопанисвано от свидетеля И. съобразно договор за наем на недвижим имот от дата 01.03.2016г., сключен      между „***” ООД - гр. Плевен, представлявано от Управителя му - подсъдимият Ц.П. ***, представлявано от свидетеля С.И..

След получаването владението върху двете игрални съоръжения свидетелят И. започнал да експлоатира същите, като срещу съответно заплащане от страна на различни клиенти на заведението лицата ги използвали според предназначението им, за забавление. При развиването на своята търговска дейност свидетелят И. изпитал сериозни затруднения, които се изразили в незаплащането на няколко месечни наемни цени от помещението, както и незаплащането на консумирана електрическа енергия. С оглед на така натрупаните задължения от страна на свидетеля И., подсъдимият П. на неустановен ден през месец септември поискал от първия ключовете за помещението, който му ги предоставил. В последствие С.И. се задължил за сумата от 1331.46 лева, като подписал Запис на заповед от дата 05.10.2106г., и която сума следвало да заплати на „***” ООД-гр.Плевен, представлявано от подсъдимия Ц.П..

На неустановен ден през месец октомври 2016г. подсъдимият Ц.П., заедно с неустановени по делото лица се отправили с неустановен товарен автомобил към мястото, където се намирало помещението. Същите пристигнали и след като преустановили движението на превозното средство, се насочили към сградата. Подсъдимият Ц.П. и придружаващите го лица влезли в помещението и започнали да изнасят от него намиращите се вътре различни движими вещи. Това обстоятелство станало достояние на свидетеля Б.И., която се отправила към заведението. При пристигането си същата забелязала паркиран пред него товарен автомобил, както и присъствието на подсъдимия и „още пет,шест мъже”. Свидетелката И. попитала подсъдимия, какво прави, на което същият и отговорил, че изкарва техните вещи, защото ще отдава под наем помещението на друг наемател. Лицата продължили действията си по повод изнасянето на вещите, като свидетелката И. отново се намесили и заявила на подсъдимия, че билярдната маса и боксовата круша не са собственост на сина й или пък нейна такава. Въпреки осъзнатото от страна на подсъдимия обстоятелство, че игралните съоръжения са чужда собственост и принадлежат на лице различно от неговия длъжник в лицето на свидетеля И., същият решил да ги отнеме, като заявил на свидетелката И., че ще ги върне след като синът й му се издължи, след което заедно с придружаващите лица ги натоварили в моторното превозно средство и с тях напуснали мястото, където се помещавало заведението.

След изминаването на кратък времеви период служител на „Х.П. *** - свидетелят М.Г., при посещение на обекта в който били монтирани игралните съоръжения установила, че заведението на функционира, като в последствие получила информация, че вещите собственост на Дружеството са отнети и се намират във владението на подсъдимия Ц.П..

Свидетелката Г. провела разговор по телефона с подсъдимия П., което при провеждането му потвърдило, че билярдната маса и боксовата круша са при него. Между двете лица възникнала договорка да се чуят допълнително след една седмица, за да се уточнят кога от Дружеството „да дойдат и да си ги вземат от него”. След изтичането на този период от време свидетелката Г. потърсила отново по телефона подсъдимия П., който при проведения разговор отказал да върне боксовата круша и билярдната маса, като с този си отказ същият обективирал своето противозаконно намерение да ги присвои. Свидетелката Георгиева му заявила, че „ще си потърсят правата по съдебен ред”, на което подсъдимият П. й отговорил, че „ще отрече, че е взел техните машини”.

С оглед на това поведение на подсъдимия П., свидетелката Г. уведомила свидетеля Х.П., който депозирал сигнал до Прокуратурата.

В съдебното заседание от 30.11.2018 г. обвинението по отношение на подсъдимия беше изменено от страна на представителя на РП-Плевен, но обстоятелствената част на обвинителния акт остана същата, която се разминава с изнесеното в заключителната част на измененото обвинение.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза от вещото лице П.М. е видно, че:

1.електронна боксова круша/силомер/ ***цена към 04.04.2008 г. – 5265 лв. /овехтяване 50%/ цена към неустановен ден през месец септември 2016 г. – 2632,50 лв.

         2.билярдна маса ***– цена към 05.06.2010 г. – 1952 лв. /овехтяване 20% цена към неустановен ден през месец септември 2016 г. – 1561,60 лв.

СЪДЪТ изобщо не кредитира изнесените и описани факти по обвинителния акт така както са предложени те от представителя на прокуратурата /в обстоятелствената и заключителната част/, тъй като в хода на проведеното съдебно следствие непосредствено пред страните се събраха едни други доказателства, които оборват тази фактическата обстановка посочена  „подробно„ от прокуратурата.

Още от римското право е останал един от основните постулати и стълб в наказателното производство , че : „ВСЯКО СЪМНЕНИЕ Е В ПОЛЗА НА ПОДСЪДИМИЯ „ - /Солон /, което важи и до днес и най-вече в настоящият случай, с оглед събраните доказателства по това наказателно дело!!!

Предвид изложеното от обективна страна, съдът е на становище, че не са налице достатъчен обем доказателства относно установяването с необходимата безспорност и категоричност извършителство от страна на подсъдимия Ц.П. на вмененото му престъпление по чл. 197, ал. 1, във врс. с чл.195, ал.1, т.4, вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Що се касае, на първо място, до обвинението в квалифицирана  кражба, повдигнато спрямо подсъдимия, съдът, след преценка на всички събрани по делото доказателства и при изчерпване на всички процесуални средства за допълнително изясняване и установяване на обективната истина, намери, че това обвинение не е доказано по необходимия несъмнен начин, съгласно визираното в чл.303, ал.2 от НПК.

В тази насока следва да с има предвид, че по делото действително се събраха един значителен обем от доказателства, които не навеждат на извод за съпричастноста на подсъдимия към извършването на престъплението кражба.

Съдът, след като прецени обясненията на подсъдимия и показанията на всички разпитани свидетели – такива в хода на досъдебното производство и такива, дадени в съдебно следствие – устно и непосредствено пред страните, съобрази заключението на съдебно-стоковата експертиза и приложените по делото други писмени доказателства, намира за установено следното:

Делото е за извършено престъпление от страна на подсъдимия -КРАЖБА.

В показанията си свидетелят С.И. сочи, че вещите са изнесени от заведението през месец септември или октомври 2016 г., което не отговаря на истината.

В показанията си свидетелката Б.Р.И. –майка на свидетеля С. И.сочи, че вещите са изнесени от заведението през месец октомври 2016 г.

В показанията си свидетелят Х.П. сочи, че септември месец 2016 г. са установили липсата на машините – боксовата круша и билярдната маса.

От показанията на свидетелката М. Георгиева се установява, че машините са липсвали през 2016 г., но не може да каже точно кой месец.

От показанията на свидетеля М.П., които са кредитирани от съда и от представителя на прокуратурата /защото на база на тях той изменя обвинението си/ става ясно обаче, че процесните вещи са изнесени от заведението с бусче „***“, като при изнасянето са помагали четирима или петима работника на дружеството.

При изнасянето на вещите е присъствал баща му – подсъдимият Ц.П., като това е станало в края на годината – декември месец 2016 г., тъй като през месец януари на следващата година – 2017 г., помещението/заведението/ е трябвало да бъде отдадено под наем на друг наемател.

От показанията на свидетеля ***става ясно, че билярдната маса и боксовата круша са изнесени от заведението, което е стопанисвало „***“ ООД в края на годината – декември месец 2016 г.

От показанията на този свидетел става ясно, че работодателят му - подсъдимият Ц.П. не е участвал в товаренето и изнасянето на процесните вещи, като той само е стоял и гледал.

В показанията си свидетелят ***заявява, че шефът им – подсъдимият Ц.П. ги е помолил в началото на декември месец на 2016 г. да изнесат от заведението, което стопанисва билярдна маса и боксова круша.

От тези безспорни факти изнесени по-горе става ясно, че изпълнителното деяние кражба, каквото прокуратурата трябва да докаже че е извършено по никакъв начин няма как да се осъществило през месец септември или октомври, както е повдигнато обвинението на 2016 г.

През месец октомври, процесните два броя вещи – билярдна маса и боксова круша са били в процесното заведение и не са били откраднати от никого. Там са се намирали и през месец ноември, а евентуално в началото на декември или средата на декември 2016 г. те вече не се намират в заведението стопанисвано от свидетеля С.И..

Дори само на това основание, съдът счита, че деянието е несъставомерно и не може да се вмени във вина на подсъдимия, извършването на престъпление кражба през месец октомври 2016 г.

Не на последно място, вещото лице в своята експертиза е посочило, че дава стойност на процесните вещи към месец септември 2016 г., т.е. по делото няма оценка за месеците октомври, ноември и респективно декември, но пък експертизата беше приета от страните, но тя няма как да бъде кредитирана от съда, тъй като е необективна и не обхваща периода на изпълнителното деяние.

На първо място следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите не се установява по безспорен и категоричен начин - времето, мястото и начина на извършване на престъплението - КРАЖБА.

В конкретния случай липсва яснота относно времето /месеца/ на извършване на описаното, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива престъпление.

КАТЕГОРИЧНО Съдът счита, че месеца посочен в обвинителния акт е непрецизен, с оглед на събраните по делото непосредствени гласни доказателства от разпита на свидетели очевидци..

В същото време намира, че липсва доказаност на обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК относно извършването на кражбата по квалифициран начин, а именно чрез използването на моторно превозно средство, техническо средство или специален начин.

В настоящето производство за този важен момент липсва каквото и да е пряко или косвено доказателства представени от страна на прокуратурата.

Съдът изгражда своите изводи на база събраните и проверени в съдебно следствие факти и доказателства при спазване на наказателно процесуалната форма, като не са доказателства и не могат да бъдат поставени в основата на съдийското убеждение факти, които не са били установени от съда в съдебно заседание при взаимодействието на страните.

В контекста на горното нито в обясненията на подсъдимия дадени на досъдебно производство, така и тези дадени по време на съдебно следствие не става ясно, а и няма как да се стигне до извода, че подсъдимият предварително се е бил уговорил да извърши кражба от стопанисвания обект от дружеството „***“ ООД, посредством извършителство с наказателно неотговорни лица- свидетелите ***, ***и неустановени като брой лица.

По делото не бяха събрани и не бяха представени от страна на представителя на прокуратурата никакви – нито преки, нито косвени доказателства, от които да може да се направи обоснован извод за участието на посредством извършителство с наказателно неотговорни лица- свидетелите ***, ***и неустановени като брой лица в извършването на престъплението.

КАТЕГОРИЧНО следва да се отбележи, че в обвинителният акт приложен по делото се съдържат едни предположения, непотвърдени с никакви доказателства по делото.

Задължение на прокуратурата е, когато обвинява едно лице и го предава на съд да представи всички доказателства за виновността на това лице и да представи фактическа обстановка относно механизма и начина на извършване на самото престъпление.

Както беше посочено по-горе, представителят на прокуратурата в своята пледоария не счете за нужно да отдели и едно изречение относно механизма и начина на извършване на изпълнителното деяние, още повече, че обвинението беше изменено и подсъдимият следваше да се защити по друго обвинение с участието на други лица, а не по това по което беше внесен обвинителният акт в съда.

При положение, че събраните по делото доказателства в своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият пресредство извършителство  с наказателно неотговорни лица – свидетелите ***, ***и неустановени като брой лица са извършили престъплението кражба по чл. 195, ал. 1, т.  4 от НК, съдът счита, че обвинението, внесено от РП – Плевен не е доказано в хода на съдебното следствие, и същото почива единствено на предположения, а императивната разпоредба на чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение, въз основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна присъда.

Дали вещите – боксова круша и билярдна маса погрешно са сметнати от дееца, че са собственост на свидетеля С.И. и с оглед техните отношения и освобождаването на помещението, което е собственост на дружеството, на което подсъдимият е управител, е обстоятелство от субективната страна на кражбата, което няма пряко отношение към обекта на престъплението (разбиран според преобладаващото мнение, като съвкупност от обществени отношения) – деецът е проявил всъщност незнание по отношение на едно от „фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението” (чл.14, ал.1 НК).

Основния състав на престъплението КРАЖБА по чл.194, ал.1 НК е налице, когато вещта е „чужда” (обстоятелство, също „фактическо”, въпреки връзката му с правото – вж. и р.479/02-І, Бюл. 4/03), а когато този признак от обективната страна на престъплението е отразен неправилно в съзнанието на дееца, законът го отчита съответно и „изключва умисъла относно това престъпление” (отново чл.14, ал.1 НК), следователно – и самото престъпление (още повече, че кражбата е възможна само при пряк умисъл).

На следващо място, още в досъдебното производство е представен договор за наем от 01.03.2016 г. между „***” ООД гр. Плевен с управител подсъдимият Ц.П. *** с управител С.И. – свидетел по делото. Наемната цена по договора е формирана на база предоставяне на помещение, представляващо кафе-аперитив ведно с оборудване, предадено по опис. От своя страна наемателят, без знанието на наемодателя е сключил договор, по силата на който е получил от Х.П. Ко движими вещи – билярдна маса и електронна боксова круша, които съобразно уговорките между страните е следвало да бъдат използвани за съвместна дейност или накратко – печалбата от тяхната експлоатация е следвало да бъде разделена между страните по договора.

На 06.10.2016 г. управителят на „***” ЕООД гр. *** – С.И. е подписал запис на заповед, по силата на която в лично качество, като физическо лице се е задължил към ЮЛ – „***” ООД гр. Плевен със сума, явяваща се неплатени от него дължими месечни вноски  за наем, електроенергия и ВиК.

По делото още на досъдебна фаза е приложено  заверено копие от изпълнително дело по опис на ЧСИ, видно от което е, че пълномощника на фирмата, защитник на управителя на взискателя и подсъдим по делото е депозирал молба непосредствено след образуване на изпълнителното производство, с която е признал плащане в размер на 300 евро, дадени на ръка, без да са приложени каквито и да е писмени доказателства за това.

Съдът, отчита наличието на добросъвестност от страна на подсъдимия чрез изявленията на неговия пълномощник по изпълнителното производство и защитник по настоящото дело, касаещо намаляване задължението на свидетелят И., в качеството му на управител на ЮЛ – „***” ЕООД гр. ***.

Съдът, споделя доводите на защитника, че по силата на разпоредбата на чл. 145 от ТЗ, представляващият едно търговско дружество е лично отговорен  за вредите, които е причинил на същото и в този смисъл не подлага на съмнение законосъобразността на подписаната от свидетеля И. запис на заповед, явяваща се основание за последвалото изпълнително производство.

Съдът не споделя изказаните от представителя на РП-Плевен твърдения, че правното понятие „владение“ е различно по смисъл при въвеждането му в наказателно-правна норма от това, което се разбира в общото гражданско законодателство.

Така казано владението е институт на гражданското право, даващо възможност на едно лице да претендира, че държи една вещ или имот на основание годно да го направи собственик.

Според ЗС владелецът е добросъвестен или недобросъвестен.

В конкретният случай прокуратурата ангажира обвинение в което е посочено, че свидетелят С.И. е владеел инкриминирани вещи – билярдна маса и електронна боксова круша.

Съобразно вложения още в хода на досъдебното производство договор между „***“ ЕООД и „Х.П. К.“ ЕООД е видно не само, че физическото лице И. не е владелец, но и представляваното от него дружество е държател според ЗС.

Предвид това, се налага извод, че представителя на РП-Плевен не прави разлика между владение и държане, с оглед което обстоятелство първоначално производството беше прекратено, за да бъдат спазени правата на пострадало лице, указано от прокуратурата като владелец. Обстоятелството, че ОС-Плевен е отменил определението на РС-Плевен досежно прекратяването на производството, по никакъв начин не променя изводите на първоинстанционния съд, още повече, че в самото определение на въззивната инстанция не е обсъден този въпрос – какъв е свидетелят И. в лично качество като ФЛ и какъв се явява той в качеството на представляващ ЮЛ – „***“ ЕООД-гр. ***.

Само на това основание в тази част на обвинението следва да се постанови оправдателен диспозитив.

Разглеждайки сключения между юридическите лица „***“ ЕООД-гр.*** и „***“ ООД-гр.Плевен договор за наем се установява, че по т. 1 от същия отдаденият имот е с единствено предназначение за ползване като кафе-аперитив.

При прочит на договора е видно, че всяко изменение, преустройство и ремонт, наемателят е длъжен да уведоми наемодателя и да изиска неговото съгласие.

От приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства от досъдебното производство, конкретно от проведената очна ставка на 18.01.2018 г. - л. 60-63 от ДП е видно, че свидетелят И. не е уведомил своя наемодател на помещение относно това чия собственост са процесните маса и електронна круша. Така казано, същият като представляващ ЮЛ-наемател изцяло се е десезирал от задълженията си по сключения договор за наем.

Съдът не споделя аргументите на представителя на РП-Плевен относно това, че подсъдимият е действал като „мутра от 90-те години“ предвид това, че освен  издадената запис на заповед от страна на свидетеля И. е изискал предоставяне на вещи в залог, спрямо които да осъществи право на задържане до изпълнение на неговото задължение.

Аргумент за това е разпоредбата на чл. 309 и сл. от ТЗ, по силата на които, що се касае до търговци, не може да се възрази за ПРЕКОМЕРНОСТ.

Всеки представляващ ЮЛ – търговец по смисъла на ТЗ, действа не в качеството на ФЛ, а като орган на управление и е длъжен по силата на закона да защитава и отстоява интересите на съответното търговско или акционерно дружество.

В случая безспорно се установява, че подсъдимият Ц.В.П. е защитавал интересите на представляваното от него дружество и в този смисъл упрекът на прокуратурата за трайно негово поведение по отношение задържане на процесните вещи е не само неоснователен, неукорим, но и задължителен по логиката на ТЗ.

Съдът възприема за правилни твърденията на защитника адв. П. за липса възможност за индивидуализация на инкриминираните вещи, поради което след анализ възприема, че представените от „Х.П. *** фактури не дават възможност по безспорен начин да се индивидуализират вписаните в тях движими вещи, спрямо които се твърди, че подсъдимият в качеството на управител на ЮЛ е осъществил право на задържане и че са точно тези, предмет на договора с „***“ ЕООД-гр. ***. Нещо повече, видно от протокол за предявяване по ДП, защитникът на подсъдимия е направил доказателствени искания, касаещи изискване информация от НАП за регистриране на този договор и направени данъчни отчисления, с цел установяване истинността и достоверността на същия, което съдът счита, че е по предмета на разследване, но представителя на прокуратурата е отказал с формални аргументи.

Така казано, съдът не може да допълва или подкрепя обвинителната теза на държавното обвинение, а има задължение единствено и само да събира необходимите доказателства за установяване на фактическата обстановка и обективната истина.

Съдът приема, че по силата на т. 14 на сключения между двете ЮЛ договор за наем, конкретно „***” ЕООД като наемател и „***” ООД като наемодател, последният има право в отсъствие на първия да опразни помещението и изнесе вещи, невключени в списъка на предоставени такива, съответно да ги съхрани до приключване на взаимоотношения между двете фирми.

В този смисъл съдът не кредитира като достоверни твърденията на свидетеля И. за липса на прочит на подписания от него договор за наем за изнасяне на конкретни вещи, което се извежда и от приобщение по делото протокол за очна ставка от 18.01.2018 г., проведена в хода на ДП.

Съдът приема, че свидетелката Б.Р.И., майка на свидетеля И. е присъствала към момента на опразване на помещението, но не кредитира и поставя под съмнение показанията й в частта за уведомяване, че процесните вещи не са собственост на сина й. Това е така предвид фактическия и правен анализ, извършен на основа на нейните показания съпоставени с тези на свидетелите ***и ***, които потвърждават присъствието й, но не и за проведен разговор касаещ собствеността на изнесените от кафе-аперитива вещи.

Съдът приема, че подсъдимият, в качеството си на представляващ на ЮЛ е осъществил право на задържане по смисъла на чл. 315 от ТЗ, законосъобразността на което не е предмет на това дело. Споделя доводите на защитата, че ако ощетеното дружество в лицето на „Х.П. *** е искало, то е могло да защити своите права и законни интереси чрез депозиране на ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.

Вместо такъв иск, е налице жалба до РП-Плевен, представителят на която вместо да установи и констатира наличие на гражданско-правни отношения, е решил да вземе страна в такъв спор по ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

От субективна страна – липсва какъвто и да е умисъл от страна на подсъдимия да извърши деяние, квалифицирано като кражба. От показанията на свидетелката М.Г. безспорно се установява, че същата е разговаряла с него по телефон на няколко пъти, първият от които подсъдимият е бил добронамерен и е изказал желание за среща, на която да върне вещите, а след това изрично е указал, че това ще стори, след като си оправи отношенията със свидетеля И., подразбирайки се като представляващ наемателя „***“ ЕООД-гр. ***, с което дружество „Х.П. *** също има договорни отношения.

 Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от показанията на Х.П., който в съдебно заседание потвърди, че е възложил провеждане на телефонни разговори с подсъдимия, като представляващ конкретна фирма, но никога до съдебно заседание не са инициирали среща, в която да му представят писмени доказателства и изложат своята теза, че те са собственици на задържаните от него вещи. Така казано съдът възприема, че действително са проведени разговори с подсъдимия от страна на посочената за пострадала фирма, но също така възприема, че подсъдимият е лишен от възможността в личен контакт да се убеди за каквито и да било твърдения от представители на „Х.П. ***. В този смисъл подсъдимият е действал законосъобразно при условията, в които е бил поставен – при липса на пряк контакт и удостоверяване твърденията на заявената за ощетена фирма.

При наличие на междуфирмени отношения, за съда е неясно каква е ролята на прокуратурата за нейна намеса в тях, освен ясно и демонстративно изразената, касаеща напускане на съдебната зала по време на пледоарията на защитника, непосредствено влизане на друг, неупълномощен и непредставил се поименно прокурор и последвалото четене на присъдата в присъствието на двама прокурори, основният – поддържащ обвинението и втори – отново непредставил се поименно и без пълномощно.

Намесата на прокуратурата в договорните отношения между юридически лица в този случай е изцяло незаконосъобразна.

Съдът съобрази и императивната разпоредба на чл.304, предложение второ от НПК, а именно, че не се установява деянието да е извършено от подсъдимия, поради което го призна за невинен по повдигнатото му обвинение и го е оправда.

Съдът прие, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъдат признат подсъдимият  за виновен в извършване на инкриминираните деяния. За да даде отговор на въпроса дали подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради приетата за установена от обвинението фактическа обстановка в обвинителния акт. След извършения анализ на доказателствените материали - поотделно и в тяхната съвкупност, обаче, не достигна до несъмнен извод, че именно подсъдимият Ц.В.П. е извършил кражба от обекта, който е стопанисван от дружеството, което той представлява.

Съдът изложи съображенията си и мотивите си, за да се произнесе именно по такъв начин по това съдебно производство, защото  от гласните и подкрепящите ги други доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и съпоставени помежду им не може да се направи един единствен и категоричен извод относно точния характер на поведението, което е имал подсъдимият в посочения в заключителната част на обвинителния акт период, за да може на тази база да се прецени дали това поведение осъществява състав на престъплението квалифицирана кражба, за което се води делото.

В тази връзка са известни множеството решения на /ВКС/ досежно необходимостта от хармонична съвкупност от косвени доказателства, които да изключват всяка друга хипотеза относно извършителството на деянието и неговия характер, за постановяване на осъдителна присъда.

Не се установява с необходимата категоричност извършеното престъпление от страна на подсъдимия, като от събраните по делото доказателства се установява, че има и съизвършителство между подсъдимия и наказателно не отговорни лица между които свидетелите ***, ***и нуестановени като брой лица по повдигнатото обвинение, като не може от доказателствата по делото да се направи извод кой от тях каква точно роля е имал в осъществяване на престъплението.

Както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства - уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено възможният !!!

Обвинение, основано само на косвени доказателства - улики, е доказано по несъмнен начин съобразно с изискването на чл.303, ал.2 от НПК, когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят обосновани изводи относно основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението.

Това ще рече, че е нужно от така събраните доказателства да се установява не само факта на извършване на кражбата, но и какво по своя характер участие е имал в осъществяването на деянието подсъдимият. Доказателствата в тази именно насока според съдебния състав не могат да изключат други хипотези, а именно, че подсъдимият действително се е намирал в близост до местопрестъплението, но не е участвал в  извършване на деянието, или е участвал, но не в качеството на извършител, или, дори да е участвал в изпълнителното деяние то той не е бил сам, а е имал помагачи.

Следва тук да се има предвид, че в наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планирането и провеждането на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и несъмнени доказателства.

Само тогава хипотезата губи характера си на предположение и става фактология на престъплението, както е посочено в решение № 228/95 г. на ВКС.

При липса на такива доказателства обаче, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението.

В тази именно връзка, отразените в обвинителния акт твърдения досежно конкретно извършени от подсъдимия действия се явяват само хипотеза относно участието му при осъществяването на кражбата, която обаче не се подкрепи по необходимия категоричен начин от доказателствата по делото, като единствено възможен извод относно действително случилите се събития.

При това положение и при оставащи възможни и други хипотези, както и при изчерпване на процесуалните средства относно премахване на съмнението досежно извършителството именно на това престъпление от страна на подсъдимия, съдът счете, че следва да признае подсъдимия за невиновен в извършването му, не само защото съмнението се тълкува в негова полза още от римско време , а защото обвинението в конкретния случай не е доказано по несъмнен начин !!!

 

Посоченото описание на фактически действия, които се твърди конкретно да е осъществил подсъдимият и чрез този механизъм да е реализирал състава на вмененото му престъпление квалифицирана кражба, обаче не се подкрепя с нито едно от събраните по делото доказателства !!!

 

Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по несъмнен начин !!!

 Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и безспорно установени, съдът може да постанови осъдителен съдебен акт.

 Присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него – като това е един от основните постулати в наказателното право и процес !!!

 

Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е убедително доказано /чл.303 от НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия /подсъдимия/ в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в чл.16 от НПК.

 Такова е и Решение № 619 от 16.12.2010 г. по н. д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд !!!

Предвид изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК, разноските по делото следва да останат за сметка на държавата.

При така направените подробни и обосновани фактически и правни констатации и изводи и с оглед вътрешното си убеждение,морал, юридическа и житейска практика и не на последно място справедливостта  съдът постанови своята оправдателна присъда.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: