Определение по дело №22/2019 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 9
Дата: 29 януари 2019 г. (в сила от 11 април 2019 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20193210200022
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………

 

 

2019 г.                                                          Гр.Балчик

Балчишкият районен съд                                  Наказателен състав

На двадесет и девети януари                              Две хиляди и  деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ГАЛИН Г.

 

Секретар: ДОБРИНКА ТАШЕВА

като разгледа докладваното от съдия Галин Г. ЧН дело №22 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.243 от НПК и е образувано по жалба от Г.С.Г. ***,Балчишка община,Добричка област,срещу Постановление от 18.12.2018год.на  Красимир Димитров-прокурор при Районна прокуратура-Балчик,за прекратяване наказателното производство по Досъдебно производство№117/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,на основание чл.243 ал.1т.1 във вр.чл.24 ал.1т.1 от НПК.

Жалбата е получена в Районен съд-Балчик и е заведена в регистратурата с Рег.№277 от 24.01.2019год.Жалбата е подадена по пощата и видно от пощенското клеймо на пощенския плик,това е станало на 21.01.2019год.С изрично разпореждане№28 от 24.01.2019год.съдът е изискал Досъдебно производство№117/2017 по описа на Ру на МВР-Балчик от Районна прокуратура-Балчик.Досъдебно производство№117/2017 по описа на Ру на МВР-Балчик е получено в Районен съд-Балчик с придружително писмо с Рег.№302 на 25.01.2019 год.

                        С жалбата се иска от съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №117/2017по описа на РУ на МВР -Балчик от 18.12.2018г.на  Красимир Димитров-прокурор от Районна прокуратура-Балчик,постановено на основание чл.243 ал.1т.1във вр.чл.24 ал.1т.1 от НПК като делото бъде върнато за допълнително разследване на прокуратурата,със задължителни указания,които следва да се изпълнят.

Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство е получен от Г.Г. ,видно от разписката на 15.01.2019год.

            Съдът преценява ,че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок.

            В жалбата си,Г.Г. твърди,че постановлението за прекратяване на досъдебното производство е незаконосъобразно,необосновано.Твърди,че е извършено непълно разследване.

Жалбоподателят моли съда да отмени процесното постановление на Районна прокуратура-Балчик от 18.12.2018год.за прекратяване на ДП№117/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,като незаконосъобразно.

Съдът,след като се запозна с изложеното и твърдяното в жалбата и материалите по ДП№117/2017по описа на РУ на МВР-Балчик, установи от фактическа страна следното:

            Досъдебно производство№117/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик е образувано срещу

„Неизвестен извършител”, за престъпление по чл.308 ал.1 от НК.

В последствие като обвиняем е привлечен Р.К.Р. ***,за това,че през месец септември 2015год.в гр.Балчик,съставил неистински официален документ-трудов договор№24 от 07.09.2015год.,с цел да бъде използван-престъпление по чл.308 ал.1 от НК.

В хода на разследването се установява от разследващите следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Г.Г. е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество”Г. Транс-65” ЕООД с основен предмет на дейност-извършване на транспортни услуги.

От показанията на разпитания като свидетел Г.Г.,обвиняемия Р. бил негов съдружник в търговското дружество,заедно управлявали дружеството и получавали кредити,които не били отразени в търговския регистър.

Счетоводно,дружеството се обслужвало от свидетелката М.М.която дава показания,че при назначаване на служители на дружеството,необходимите за това документи са били носени от Г.,а в отсъствието му,от Р..

Свидетелката изготвяла трудовия договор,длъжностните характеристики,протоколите за инструктаж,след което ги предавала на Г. или на Р..М.изготвяла и ведомстите за трудовите възнаграждения,а заплащането извършвал Г..

            В качеството на свидетел по делото е разпитан м.в.м от гр.С,Ш област.Свидетелят твърди,че през месец август 2015год.,на пристанището в гр.варна се запознал с Г.Г. и Р.Р..Двамата му казали ,че имат транспортна фирма и му предложили работа..След известно време свидетелят отново се срещнал с Г. *** и те му дали трудов договор в оригинал в два екземпляра.Договорът бил попълнен и подписан в графа „Работодател”.М.Мсе подписал в графата”Работник/служител” и им върнал единия екземпляр.Така той започнал работа в дружеството,като шофьор.Работил в дружеството около година.не му плащали редовно ,поради което на 08.02.2017год.М напуснал.Пред времето ,през което работил от дружеството са му плащани здравни осигуровки.След,като напуснал,М завел гражданско дело в Районен съд-Варна.По време на едно от съдебните заседания,съдът констатирал,че трудовия договор между М и дружеството е неистински.

Разпитан ,като свидетел,жалбоподателя Г. твърди,че М е работил в дружеството,но не е имал подписан трудов договор.Г. твърди,че подписа положен в графата”Работодател” не е неговия подпис.Г. дава обяснения,че с Р.Р. заедно управляван дружеството,но Р. не е вписан,като съдружник в Търговския регистър..

По досъдебното производство е назначена и извършена съдебно-графологична експертиза.От заключението на тази експертиза се установява,че подписа положен в графата”Работодател” е на Р.Р..

В показанията си Р. не отрича ,че подписа в трудовия договор е негов.

В показанията си свидетелката Митанова,твърди,че процесния трудов договор е надлежно регистриран в ТД на НАП,като тя пуснала уведомление за това.

В постановлението си за прекратяване ,наблюдаващия прокурор е приел,че от договора няма настъпили вредни последици.Съобразил е с оглед степента на обществена опасност,чистото съдебно минало,направените самопризнания и съдействието от страна на обвиняемия за разкриване на обективната истина.

С оглед на тези факти,наблюдаващия прокурор е приел,че деянието,макар  и формално да има признаците на престъпление по чл.308 ал.1 от НК,е явно малозначително,с ниска степен на обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.,поради което е приел,че процесното деяние не е престъпно.

В предвид на това,Прокурор Красимир Димитров при Районна прокуратура-Балчик издава Постановление от 18.12.2018год.с което прекратява производството по Досъдебно производство№117/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,на основание чл.243ал.1т.1във вр.чл.24 ал.1т.1 от НК.

            При така установеното,съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е подадена от ненадлежно лице, което не попада в кръга на визираните в чл.243, ал.3 от НПК лица, тъй като той няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл.54 във връзка с чл.219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл.311 ал.1 от НК по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК. По силата на чл.74, ал.1 и 2 от НПК качеството на пострадал по смисъла на наказателното право има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретно престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници. Независимо от подаденото съобщение до органите на досъдебното производство, конституционно право на прокурора е да образува или да откаже образуването на досъдебно производство, да прекрати образуваното такова или да внесе обвинителен акт срещу дадено лице за конкретно престъпление. Обект на документните престъпления по Глава ІХ от Особената част на Наказателния кодекс са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите (Постановление № 3/1982г. на Пленума на ВС).

С оглед специфичния обект на документните престъпления пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице.

 Преценката  за това,  дали  от  дадено престъпление  са претърпени вреди и съответно възникнала ли е процесуална правоспособност на определени лица/или лице/  да бъдат страни  в съдебната фаза/ и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.243 от НПК /, се  основава  на  резултата  от проверката   на  следните характеристики на конкретното престъпление, предмет на обвинението, които  винаги е необходимо да са налични ,за да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал или ощетено  юридическо лице :

  1. Дали  престъплението е със съставомерни обществено опасни последици, т.е. дали в състава   е предвиден   определен престъпен  резултат, което в конкретната хипотеза, доколкото се касае за престъпление на формално извършване не е налице  и

  2. Дали обекта  на посегателство  /защитените чрез криминализацията обществени отношения/ е свързан с правната сфера  на определен правен субект. Вредата  като негативно въздействие  върху  благо, охранявано  от правото, по принцип  се състои  в отрицателно  изменение  в материалната или в духовната сфера  на  даден правен субект . Респективно   отнесено към  наказателното право , това общо положение обосновава, че  засегнатия с престъплението  обект  следва да  е свързан  с имуществени  или неимуществени  / респективно само с имуществени  права на ю.л./.

 С престъплението по чл.308 ал.1 от НК, както се посочи,  се защитават обществените отношения, свързани с правилното и законосъобразно осъществяване  на документирането, т.е. общия /групов/обект  на престъплението или основният непосредствен обект на  престъплението/изведен от заглавието на съответния раздел/  не се насочва директно  към защита на  индивидуална  правна сфера.

Съгласно закона и практиката на ВКС  престъплението по чл.308 ал.1 от НК е формално и е насочено към спазване реда и правната сигурност на документооборота. Умишленото изпълнение на признаците на престъплението по чл.308 ал.1 от НК води само до реализиране на наказателна отговорност за дееца. Ето защо, при престъплението по чл.308 ал.1 от НК, а и при останалите документни престъпления, не съществува фигурата на пострадалия, а от тук и липсва процесуална правоспособност за подаване на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура.

            С оглед пълнотата на мотивите си,съдът счита,че следва да се отбележи наличието на предвидената в чл.46 ал.3 от НПК процедура.С нормата на чл.46 ал.3 от НПК,законодателят е уредил контролните функции на по-горе стоящия прокурор спрямо действията на подчинените прокурори,като регламентира неговите права при реализация на посочения контрол.В този смисъл Г.Г. разполага с възможността да сезира по реда на йерархическия контрол по-горе стоящата прокуратура,относно действията на наблюдаващия прокурор в Районна прокуратура-Балчик.

Процедурата по чл.243 от НПК обезпечава само интересите на лице-пострадал или обвиняем,които качества Г. няма.

В този смисъл,съдът счита,че процесната жалба,подадена от Г.Г. се явява недопустима,и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,а производството по ЧНД№22/2019 по описа на БРС следва да бъде прекратено.

            Водим от гореизложеното,съдът

 

 

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.Г. ***,Балчишка община Добричка област срещу Постановление от 18.12.2018год.на Красимир Димитров-прокурор при Районна прокуратура-Балчик за прекратяване на производството по Досъдебно производство№117/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,водено срещу Р.К.Р. *** за престъпление по чл.308 ал.1 от НК,като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД№22/2019 по описа на Районен съд-Балчик

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест пред Добричкия окръжен съд,в седемдневен срок от съобщението му до Районна прокуратура-Балчик и Г.С.Г. и Р.К.Р..

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ   :