№ 16109
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110101772 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца „**** срещу ответника Г. И. Б. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 276,90 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ****, аб. № 200213, сумата от 18,87 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 12.01.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 49,56 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г. и сумата от 4,23 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 22.12.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди се, че наследодателката на ответницата е била собственик
на процесния топлоснабден недвижим имот, а ответникът като неин наследник е бил
собственик на топлоснабдения имот за процесния период. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира
присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата чрез
назначения от съда особен представител, с който оспорва предявения иск като
недопустим, неоснователен и недоказан. Посочва, че липсват доказателства ответницата да е
приела наследството на своя наследодател, поради което не следва да отговаря за
1
задълженията му. Счита, че не е доказано по делото, че наследодателят на ответникът е бил
собственик на процесния имот или че е изявил воля за встъпване в договорни отношения с
ищеца. Оспорва сключването на валиден договор между етажната собственост и
дружеството, извършващо услугата дялово разпределение. Оспорва претендираната от
ответника топлинна енергия да е реално потребена. Прави възражения за погасяване на
задълженията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „*** не взема становище по същество на делото.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата,
по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер. С оглед изричното оспорване в отговора на исковата молба ищецът следва да докаже
и че ответницата Г. И. Б. е приела наследството, оставено от Е. К. Ц..
По исковете чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответницата следва да
докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейния размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие вземания, основани на облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди на ответника, която се осъществява на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, без да е необходим писмен договор
между страните. Продажбеното правоотношение възниква по силата на факта на
притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху недвижим имот,
който е топлоснабден, като в това си качество собствениците/ползвателите с вещно право на
ползване се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ (ред. ДВ бр. 54 от 2012г.), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Макар разпоредбата на чл. 153
ЗЕ поначало да определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, клиент на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие
2
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно
решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на
ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот.
В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния
апартамент като наследник на Е. К. Ц., починала преди исковия период, която се е
легитимирала като собственик на процесния имот съобразно приетите писмени
доказателства. Ответникът е оспорил изрично да има качеството на наследник на това лице,
поради което с доклада по делото на ищеца е разпределена тежестта на докаже, че
ответникът Г. И. Б. е приела наследството, оставена от нейната майка Е. К. Ц. – по въпроса
за доказателствената тежест в този случай е постановеното решение № 437 от 17.01.2012г.
по гр.д. № 70/2011 на ВКС, III ГО. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на
посочения факт, като единствено е ангажирал доказателства, че не е вписан отказ от
наследство е особената книга на съда, но посоченото обстоятелство не е равнозначно на
приемане на наследството – изрично или с конклудентни действия, каквито биха били актове
на разпореждане с наследствени вещи, искане до общината за извършване на оценка на
наследствен имот, предявяване на иск за делба или поддържане на такъв иск, получаване на
трудовото възнаграждение на наследодателя, сключване на споразумение за използване на
оставения в наследството имот, изплащане на задължения на наследодателя, цедиране на
вземане на наследствената част от влог и др. Доказателства за извършване на такива
действия от страна на ответника не са ангажирани от ищеца. Неуспешно е завършило и
откритото производство по реда на чл. 51 ЗН, тъй като ответникът не е открит по никой от
способите, предвиден в ГПК, за да му се връчат указанията за даване на срок да заяви
изрично дали приема или се отказва от наследството на своя наследодател, поради което е
налице обективна невъзможност за изследване на волята на ответника и производството по
чл. 51 ЗН е прекратено. С оглед изложеното, по делото не е доказано нито изрично, нито
мълчаливо приемане от ответника на наследството, оставено от Е. К. Ц., поради което не е
доказана конкретната пасивна материалноправна легитимация на ответника Г. И. Б. да
отговаря по предявените искове на това основание, с оглед на което същите са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал разноски, поради което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу
Г. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 276,90 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ****, аб. № 200213, сумата от 18,87 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 12.01.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 49,56 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.12.2022г. и сумата от 4,23 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2020г. до 22.12.2022г.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4