№ 2494
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506684 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Д. В., ищец пред
СРС, срещу решение № 3171 от 08.04.2022 г. по гр.д.№ 31864 по описа за
2021 г. на СРС, 175-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от ищцата-
въззивник, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, както и в
нейна тежест са възложени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Неправилно СРС бил достигнал до извода, че страните са обвързани
от облигационно отношение. Освен това по делото не се доказало извършване
на услуги на претендираната стойност. Представените от ответника
документи били частни свидетелстващи такива; същите не били подписани от
длъжника и не съдържали негово признание за дължимостта на сумите.
Счита, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза не доказвало
реална доставка, тъй като било работило само по документи, представени от
„Софийска вода“. Същото се отнасяло и до заключението на съдебно-
1
техническата експертиза. Освен това последната дори не била посетила
имота. Не било доказано, че водомерите са отчитани в присъствието на
потребителя. Ответникът твърдял да е извършен самоотчет, но това не било
доказано. Липсвали двустранно подписани карнети. Изготвените в
електронен вариант справки не изпълнявали това изискване. Освен това
ответникът не твърдял, че в имота се извършва електронен отчет. По делото
не били представени протоколи за неосигурен достъп за отчитане на
водомерите. Не било доказано спазване на изискванията на Наредба № 4 за
свикване на комисия при констатирано разминаване между индивидуалните и
общия водомер. Липсвали данни за отчитане на общия водомер. Не били
представени документи относно разпределението на потребената вода между
останалите съсобственици в ЕС. Не била доказана от страна на ответника на
методологията на отчитане. Счита, че в случая с поведението си ответникът
ставал съпричинител на вреди и генерирал несметни богатства на чужда
сметка.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго с което искът по чл.124, ал.1 ГПК да бъде
уважен. Претендира разноски.
По въззивната жалба не е подаден отговор от ответника /пред СРС/ –
„Софийска вода“ АД; в течение на производството изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното
решение. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 19.04.2022 г.,
Въззивната жалба е подадена на 28.04.2022 г., следователно същата е в срок.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
Налице е правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от ищцата срещу ответника
2
/въззивник/, тъй като:
Ищцата твърди да не е в договорно отношение с ответника, имотът не
бил водоснабден съобразно материалния закон, както и, че измервателните
уреди не били минали необходимите метеорологични проверки. Освен това
сумата в размер на 226,65 лв., която се претендирала по фактура №
********** от 21.05.2021 г. била погасена по давност.
Видно от отговора по исковата молба ответникът – „Софийска вода“ АД
твърди, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги за ап.3,
находящ се в гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ул.“Чинар“. Същата през 2014 г. била
подала заявление за откриване на партида на нейно име, каквато и била
открита. Счита, че измереното количество като потребена вода е в
съответствие с действащите нормативни актове, вкл.Наредба № 4. Доводите
на ищцата в обратния смисъл били явно неоснователни. Сочи, че за периода
на обявената ковид пандемия реален отчет чрез посещение на имотите не е
извършван поради въведените в страната ограничения за това.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че за
процесния период страните са се намирали в договорно правоотношение. От
страна на ответника било представено с отговора по исковата молба
заявление от 25.11.2014 г., подписано от ищцата, с която същата била
декларирала, че е собственик на процесния имот ап.3, находящ се в гр.София,
ж.к.“Бъкстон“, ул.“*******, както и, че използва същия постоянно.
Заявлението не било оспорено от страна на ищцата досежно неговото
авторство и материализирало извънсъдебно признание на неизгодния за
ищцата факт, че същата е собственик на процесния водоснабден имот, за
който била начислена отричаната от нея, сума. При съвкупната преценка на
това доказателства, както и представената по делото фактури и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че имота
е водоснабден. При тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че ищцата е
потребител на ВиК услуги по неформален договор при общи условия.
Доставката на фактурираните услуги се потвърждавала от заключението на
съдебно-техническата експертиза, което СРС е кредитирал при съобразяване
с разпоредбата на чл.202 ГПК. Установено по делото било, че общия водомер
3
на сградата е бил монтиран на 18.06.2020 г. поради което не бил изтекъл 5-
годишния срок за валидност на метрологичната проверка и същият бил
технически годен. Индивидуалния водомер на ищцата бил монтиран на
11.02.2016 г. и по отношение на него не бил изтекъл 10-годишния срок на
неговата метрологична годност. Установено от експертното заключение било,
че реално потребеното количество вода е отчетено чрез електронен отчет на
измервателните уреди и се равнявал на 11 куб.м. за имота и 66,18 куб.м. за
общи нужди. Обстоятелството, че през процесния отчетен период 09.02.2021
г.- 12.05.2021 г. количеството потребена вода не е отчетено на едномесечен
период съгласно ОУ на ответника, а за период от три месеца, не оказвало
влияние на реално измереното количество вода, нито освобождавало
потребителя от задължение да заплати потреблението. Дори да се приемело,
че са налице основанията на чл.32, ал.5 от Наредбата, това също не
освобождавало потребителя от заплащане на цената на доставката. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че
стойността на потребеното количество вода, калкулирано по утвърдените от
КЕВР, цени, възлизало на стойност от 226,55 лв., т.е. такава, каквато е
посочена във процесната фактура.
Доводът на ищцата за погасяване на задължението й по давност е приет
за неоснователен, тъй като падежът по фактурата бил на 20.06.2021 г. и до
датата на приключване на устните състезания – 25.01.2022 г. давността не
била изтекла.
Затова и предявеният иск е приет за неоснователен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Първото спорно по делото е обстоятелството дали ищцата /въззивник
пред настоящата инстанция/ е носител на правото на собственост върху
процесния имот и от тук обвързани ли са страните по спора от договорно
правоотношение за доставка на В и К услуги.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и същите по арг. от
чл.272 ГПК следва да се считат и за мотиви на настоящия съдебен акт.
Действително, както е приел СРС, с отговора по исковата молба е
представено заявление, подадено на 26.11.2014 г., което е подписано от
ищцата и със същото последната е отправила волеизявление за встъпване в
4
договорно правоотношение с ищеца по предоставяне на В и К услуги.
Наред с това като се вземе предвид, че се касае до имот, представляващ
апартамент в сграда на етажна собственост в един от престижните квартали
на гр.София- ж.к.“Бъкстон“, изложеното от ищцата в обстоятелствената част
на исковата молба, че имота не бил водоснабден, е явно неоснователен.
Освен това, видно от справката на л.43 по делото пред СРС, налице три
плащания от страна на ищцата, съответно на 01.03.2021 г., 26.03.2021 г. и
05.05.2021 г.
Противно на соченото от въззивницата, реално потребеното количество
вода, както и доставените ВиК услуги са доказани от заключението на
съдебно-техническата експертиза. Потребеното количество вода в процесния
имот е отчитано по показанията на 2 водомера за студена и топла вода.
Ноторно известно е, че за периода са в сила извънредни
епидемиологични мерки поради ковид пандемията поради което
потребителите сами отчитаха показанията на водомерите си. В случая това е
видно от справката на л.43, представляваща неразделна част от заключението
на вещото лице по техническата част на съдебно-техническата експертиза.
При това положение не е необходимо представяне на протоколи за
неосигурен достъп за отчитане на водомерите.
След отпадането на извънредните мерки в страната е извършен реален
отчет на водомерите и е установено реално потребеното количество вода.
Индивидуалният дял от общото потребление е определен правилно за
процесния имот. Неотносимо е изследване в случая на обстоятелството дали е
доказано спазване на изискванията на Наредба № 4 за свикване на комисия
при констатирано разминаване между индивидуалните и общия водомер.
Противно на соченото от въззивницата, заключението на комплексната
съдебна експертиза /техническа и счетоводна/ е изготвено освен по
материалите по делото, така и след проверка на карнети, електронни отчети,
електронен регистър на индивидуалните водомери, електронен регистър на
отчетите на индивидуалните водомери, така и счетоводни данни по партидата
с титуляр ищцата, виж л.26 и л.41 по делото пред СРС. Процесната фактура
касае доставени и потребени В и К услуги за периода от 09.02.2021 г.-
12.05.2021 г.
5
Количеството потребление на В и К услуги е остойностено по цени,
утвърдени от КЕВР за три компонента – доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадни води и пречистване на отпадни води. Общата стойност възлиза на
226,54 лв. Лихва за забава не е начислявана.
Доказателства за годността на измервателните уреди са представени по
делото от страна на ответника – приемо-предавателен протокол от 18.06.2020
г. за монтаж на общия водомер, виж л.16 по делото пред СРС. Следва да
отбележим, че отговорността за надлежни индивидуални измервателни уреди
се носи от потребителя, т.е. от ищцата и не е в нейна полза да твърди, че
уредите й не са валидни и не са претърпели необходимите метрологични /а не
метеорологични, както се сочи в исковата молба/проверки и не отговарят на
стандартите. Независимо от това вещото лице в техническата част на
експертизата, е проверило индивидуалните водомери на ищцата за
съответствието им и е констатирал такова, виж л.41 по делото пред СРС.
Видно от съдебния протокол, отразяващ процесуалните действия на
съда и страните в публичното съдебно заседание, състояло се на 25.01.2022
г./л.54 и следв./ заключението на СТЕ не е оспорено, нито справката на л.43.
Представените от пълномощника на въззивницата съдебни решения на
СГС не се ползват със СПН спрямо настоящия казус, както и не
представляват задължителна съдебна практика.
На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че
решението на СРС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззивницата не се следват разноски и
такива няма да бъдат присъдени.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
процесуално представителство поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юриск. възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3171 от 08.04.2022 г. по гр.д.№ 31864 по
описа за 2021 г. на СРС, 175-ти състав, изцяло.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, ет.1, офис партер- адв.Л., ДА ЗАПЛАТИ на „Софийска вода“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: бул.“******* /Бизнес
център Интерпред“, на основание чл.78, ал.8 ГПК юриск. възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7