№ 23559
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110128223 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са обективно евентуално съединени искове за осъждане на ответника И.
К. Д. да заплати на ищеца „..........“ ЕООД, ЕИК ........, сумите от:
1/ 3000 лева на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, евентуално 1500 лева на основание
чл. 220, ал. 1 от КТ,
както и обективно кумулативно съединени насрещни искове за осъждане на
първоначалния ищец „..........“ ЕООД, ЕИК ........, да заплати на първоначалния ответник И.
К. Д., сумите от:
1/ 750 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода
от 01.09.2022 г. до 11.09.2023 г., с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ;
2/ 75, 72 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 01.11.2022 г. до 11.09.2023 г.
3/ 772,02 лева, представляваща сбор от дължими допълнителни трудови
възнаграждение за прослужено време съответно за август 2020 г. - 11,52 лева, септември
2020 г. до януари 2021 г. - 90 лева, февруари 2021 до април 2021 г. - 81 лева, май 2021 г. до
април 2022 г. - 432 лева, от май 2022 г. до юли 2022 г. - 135 лева, както и за периода
01.09.2022 г. до 15.09.2022 г. - 22,50 лева, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с
чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата;
4/ 151,14 лева представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка месечна главница за периода от 31.08.2020 г. до
11.09.2023 г.
5/ 2347,59 лева представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата от 29.11.2022 г. до 13.01.2023 г.
1
При извършена проверка на исковата молба на „..........“ ЕООД по чл. 129, ал. 1 от
ГПК, съдът счита, че същата не отговоря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4
и т. 5 от КТ – налице е неяснота от какви факти произтичат двете евентуални претенции на
ищеца, както и каква сума и на какво основание се търси.
От една страна ищецът твърди, че работникът И. К. Д. евентуално е прекратила
договора едностранно без да спази удължен срок на предизвестие – до 16.11.2022 г., поради
което на работодателят се дължат две брутни работни заплати, от друга страна твърди, че
той е прекратил трудовото правоотношение едностранно без предизвести на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на чл. 195,
ал. 3 от КТ с връчване на заповедта на 10.11.2022 г., поради което отново му се дължи сума в
същия размер.
Същевременно е направено искане за осъждане на ответницата да заплати 3000 лева,
евентуално 1500 лева на двете посочени основания. Тази неяснота следва да се отстрани.
В срока за отговор на първоначалната искова молба, такъв е постъпил от
първоначалната ответница, твърденията в който също следва да се уточнят.
Ответницата твърди, че е налице спор относно момента и основанието, на което
трудовото правоотношение е прекратено, но не сочи предявен ли е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповедта по чл. 195, ал. 1
от КТ и кога, както и с оглед изложените оспорвания на тази заповед, предявява ли такъв
иск в настоящото производство с оглед нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от
КТ.
Ето защо на страната, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК, също следва да бъдат
дадени указания.
За процесуална икономия, делото следва да бъда насрочено за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „..........“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни:
1/ на какво основание твърди, че е прекратено трудовото правоотношение с
работника;
2/ при условие, че твърди, че работникът е дисциплинарно уволнен, да обоснове
правен интерес от предявяване на иска за заплащане на обезщетение, дължимо при
прекратяване от страна на работника на трудовото правоотношение едностранно и без да
спази уговореното предизвестие;
3/ какъв е размерът на дължимото обезщетение, което търси.
2
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указаният изцяло и в срок, съдът ще
прекрати производството по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
УКАЗВА на ответника И. К. Д. в едноседмичен срок от получаване на
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни:
1/ оспорила ли е уволнението, извършено със заповедта по чл. 195, ал. 1 от КТ, по
какъв ред и кога;
2/ предявява ли иск за оспорване на уволнението, извършено със заповедта по чл. 195,
ал. 1 от КТ, с оглед нормата на чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 от КТ.
3/ дали претендираните суми за трудово възнаграждение с насрещния иск са в брутен
или нетен размер.
УКАЗВА на страните, най-късно в насроченото съдебно заседание, да посочат
банкова сметка или друг начин на плащане на търсените вземания – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба,
насрещната искова молба и нейният отговор писмени доказателства.
УКАЗВА на двете страни най-късно до първото съдебно заседание да уточнят какви
факти ще доказват с приложените извлечения от електронна кореспонденция, както и да
вземат становище оспорват ли авторството на съобщенията, приложени като извлечение от
електронна кореспонденция по Viber по реда на чл. 184 от ГПК.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба на И. К. Д. и отговора на исковата молба на „..........“ ЕООД.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: ...........
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400 лева, от които 300 лева
платими от бюджета на съда и 100 лева – платими от „..........“ ЕООД, в едноседмичен срок
от получаване на определението по сметка на Софийския районен съд за държавни такси.
УКАЗВА на „..........“ ЕООД в същия срок да представи по делото доказателства за
внесения депозит.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от И. К. Д. за установяване на обстоятелствата относно
предаване на трудовата книжка, посочени в насрещната исковата молба, като относими,
допустими и необходими.
3
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от и „..........“ ЕООД за установяване на обстоятелствата
посочени в отговора на насрещната искова молба, като относими, допустими и
необходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 10.07.2024 г. в
15,15 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, в т. ч. по реда на чл. 44, ал.
2 от ГПК – по телефон, което да се удостовери.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца по насрещния
иск – и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, за осъждане
на ответника И. К. Д., да плати на ищеца „..........“ ЕООД, ЕИК ........, сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на безсрочен трудов договор № 17 от
16.05.2017 г. при дисциплинарно уволнение, евентуално 1500 лева на основание чл. 220, ал.
1 от КТ, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и насрещни искове за осъждане на първоначалния ищец „..........“ ЕООД, ЕИК
........, да заплати на първоначалния ответник И. К. Д., сумите от 750 лева, представляваща
незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2022 г. до 11.09.2023 г., с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 75, 72 лева представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 01.11.2022
г. до 11.09.2023 г., 772,02 лева, представляваща сбор от дължими допълнителни трудови
възнаграждение за прослужено време съответно за август 2020 г. - 11,52 лева, септември
2020 г. до януари 2021 г. - 90 лева, февруари 2021 до април 2021 г. - 81 лева, май 2021 г. до
април 2022 г. - 432 лева, от май 2022 г. до юли 2022 г. - 135 лева, както и за периода
01.09.2022 г. до 15.09.2022 г. - 22,50 лева, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ във вр. с
чл. 12, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, 151,14 лева
представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху всяка месечна главница за периода от 31.08.2020 г. до 11.09.2023 г. и 2347,59
лева представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КТ за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата от 29.11.2022 г. до 13.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
4
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор № 17 от 16.05.2017 г., по който ответникът
бил назначен при ищеца на длъжност „експедитор стоки и товари“, която била материално-
отчетническа. На 16.09.2022 г. работникът подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по съгласие на страните, каквото не било дадено от работодателя, поради
което същата се считала за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ с изтичане на уговореното
предизвестие. Твърди, че срокът на предизвестието бил удължен по силата на чл. 326, ал. 2
от КТ до максималния срок от 2 месеца, за което работникът е уведомен. Сочи, че в срока на
така удълженото предизвестие, на 10.11.2022 г. на работника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ уволнен със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която е връчена лично, поради което трудовото правоотношение с ответника
било прекратено на това основание. Ето защо ответникът му дължи сумата от 3000 лева за
неспазено 2-месечно предизвестие, евентуално, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ – сумата от
1500 лева. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че дисциплинарното
наказание „уволнение“ е незаконосъобразно, поради което за ищеца не е възникнало
спорното право. Оспорва размер на вземанията. Прави искане претенцията да бъде
отхвърлена.
С насрещна искова молба твърди, че работодателят не е заплатил дължимото трудово
възнаграждение, а именно допълнителни трудови възнаграждение за прослужено време,
поради което същите му се дължат ведно с обезщетение за забава. Сочи, че в изпълнение на
задълженията си по договора, ищцата предоставила на работодателя си на 29.11.2022 г.
трудовата си книжка, а работодателят незаконно я задържал за периода до 13.01.2023 г.,
поради което й се дължи обезщетение. С оглед изложеното прави искане да му бъдат
заплатени описаните суми. Претендира разноски.
В срока за отговор на насрещната искова молба, такъв е постъпил от дружеството,
което не оспорва че трудовата книжка му е предадена, но твърди, че след като е оформена
надлежно и в срок, работникът не я е получил, независимо от отправната покана. По
отношение на иска за заплащане на трудовото възнаграждение, сочи че всичко дължимо е
платено в срок. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
В тежест на ищеца по иска по чл. 221, ал. 2 от КТ съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да
докаже наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, с описаното
съдържание и срок на предизвестието, което се е трансформирало в безсрочно; че същото е
5
прекратено на посоченото основание – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
размера на вземането си, в т.ч. предпоставките за продължаване на срока на предизвестието.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 12, ал. 1 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно
възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния
трудов договор.
В тежест на ищеца по иска по чл. 128, т. 2 от КТ при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че между страните е възникнало трудово правоотношение с
посоченото съдържание, включително размера на уговореното трудово възнаграждение, че е
полагала труд при ответника за претендирания период и размера на търсените вземания.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е
погасил вземанията.
Съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ (изм. ДВ. бр. 86 от 30 Септември 2003г., изм. - ДВ, бр.
85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради
незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено.
В тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение с ответника, в изпълнение на което е предал трудовата
си книжка на работодателя (по арг. от чл. 348, ал. 3 от КТ), прекратяване на трудовото
правоотношение, съответно размера на брутното възнаграждение за месеца преди
уволнението.
При доказване на горните факти, че в тежест на ответника е да докаже, че незабавно
след прекратяване на правоотношението и предаване на трудовата книжка, е оформил и
предал на ищцата трудовата книжка, както и положителния факт на погасяване на дълга.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните са сключен безсрочен трудов договор № 17 от 16.05.2017 г., по
който ответникът бил назначен при ищеца на длъжност „експедитор стоки и товари“ и
работникът е постъпила на работа;
6
2/ трудовата книжка е предаден на дружеството на 29.11.2022 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7