№ 259
гр. С., 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20232200500394 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 496/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 3580/2022г. по описа на
Pайонен съд С., с което е признато за установено , че Ж. М. М. с ЕГН **********, адрес: гр.
С., кв. „Б.“, .... дължи на „ОББ“ АД с ЕИК: ... , със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „Т.”, бул. „В.", ..., за които по ЧГД № 3597 по описа на Районен съд - С. за 2016
година е издадена Заповед № 2358 от 24.08.2016 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 24.08.2016
година, както следва:
сумата 3817,19 лева (три хиляди осемстотин и седемнадесет лева и деветнадесет
стотинки) - изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.08.2016 година до изплащането й;
сумата 213,20 лева (двеста и тринадесет лева и двадесет стотинки) - договорна лихва
за периода от 28.09.2015 година до 10.06.2016 година;
сумата 240,80 лева (двеста и четиридесет лева и осемдесет стотинки) - наказателна
лихва за периода от 28.09.2015 година до 21.08.2016 година;
- сумата 85,42 лева (осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) - заплатена
държавна такса за образуване на делото;
-сумата 507,00 лева (петстотин и седем лева) - адвокатско възнаграждение и е осъден
1
ответника да заплати разноски за производството.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се
твърди, че решението е неправилно и необосновано, а при постановяването му са допуснати
съществени нарушения както на материалния закон, така и на съдопроизводствените
правила. Към момента вземанията срещу въззивника са погасени поради изтичането в
негова полза на 5-годишната давност (съответно с 3- годишната за акцесорните задължения
за лихви). Имайки предвид това, в тежест на ищеца е да докаже, че погасителната давност за
процесиите вземания е била прекъсната, което категорично не е сторено по делото. „ОББ"
АД не ангажирало никакви доказателства, за да обори така стореното възражение. В случая
не е било необходимо ответникът да ангажира каквито и да било доказателства в тази
връзка, тъй като доказателствената тежест в случая е била именно на ищеца, който е
трябвало да обори възражението за изтекла погасителна давност. По данните, налични по
делото, става ясно единствено, че погасителната давност за процесиите вземания е била
прекъсната последно с издаване на изпълнителния лист, а именно - на 24.08.2016 г., тоест
погасителната давност е изтекла на 25.08.2021 г. В рамките на тези 5 г. няма данни да са
били валидно извършени никакви действия, годни да я прекъснат, тоест при липсата на
проведено в тази връзка доказване от страна на ищеца, върху който лежи доказателствената
тежест за това, неправилно Районен съд — С. е уважил предявените искове. В обобщение се
иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
В законовия срок е подаден писмен отговор на жалбата, в който се твърди, че тя е
неоснователна. В обжалваното решение първоинстанционният съдът е изложил подробни
мотиви защо е оставил без уважение направените възражения и които счита, че следва да
бъдат споделени и от въззивната инстанция. Не е налице изтекла давност по отношение,
както на претендираната главница, така и на претендираните лихви. Иска се да се потвърди
решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззивникът не се явява. В писмено становище представител по пълномощие
поддържа жалбата.
За въззиваемата страна не се явява представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
2
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Безспорно е установено, че на 22.06.2015 година между „ОББ“ АД и Ж. М. М. е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит №LD********** с фиксирана лихва.
Съгласно същият договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 4
000 лева, за покриване на потребителски нужди, като страните са се уговорили, че кредитът
ще се преведе по сметка, посочена в договора еднократно на 23.06.2015 година, като
олихвяването започва от тази дата. Редовната главница по кредита се олихвява с годишен
лихвен процент към датата на отпускане на кредита и е в размер на 9,95 % годишно, при
ГПР от 13,15 % (Раздел II чл.4 т. 1 и чл.5 т. I). Съгласно същият договор при забава на
плащането на главницата от страна на кредитополучателя, банката олихвява посочените
суми с наказателна лихва в размер на пет пункта над действащия, лихвен процент. При
неизпълнение от страна на кредитополучателя, както и при предсрочна изискуемост банката
има право да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент, съгласно
договорения такъв за редовна главница с надбавка в размер на пет пункта. В договора е
посочено, че същият следва да се издължи на 60 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, в размер на 84,31 лева, считано от 28.06.2015 година на 28-мо число на
месеца, като крайният срок за издължаване е 28.05.2020 година.
Видно от представеното извлечение от счетоводните книги е налице неизпълнение, считано
от 28.09.2015 година. Съгласно чл.19 от Договора, при пълно или частично неплащане на
две погасителни вноски, кредита става автоматично предсрочно изискуем, поради което,
считано от 10.06.2016 година кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което е съставена
Нотариална покана. От страна на Банката на 23.08.2016 година е подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
На 24.08.2016 година по ч.гр.дело № 3597/2016 по описа на Районен съд С. е издаден
Изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение №2358/24.08.2016 година.
Съгласно експертното заключение сумите по отпуснатия кредит в размер на 4000 лева, е
усвоен от длъжника на 23.06.2015 година. Към 23.08.2016 година - датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 от ГПК в съда по кредита са налице следните непогасени
задължения: главница в размер на 3 817,19 лева, договорна лихва от 28.09.2015 година до
10.06.2016 година в размер на 213,20 лева и наказателна лихва за периода от 28.09.20 15
година до 23.08.2016 година в размер на 240,80 лева. Сумите са съответни на тези, за които е
издадена Заповед за изпълнение №2358/24.08.2016 година.
След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е образувано
изпълнително производство № 1709/2016 година по опис на ЧСИ Г.Г. с район на действие
3
ОС – С..
Във въззивната жалба се поддържа, че вземанията срещу въззивника са погасени поради
изтичането в негова полза на 5-годишната давност (съответно с 3- годишната за акцесорните
задължения за лихви).
Преди 1980 г. съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на чл. 116, б. “в” ЗЗД
трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се прекъсва както с исканията на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, така и със
самото им предприемане в рамките на изпълнителен способ по време на висящото
изпълнително производство по ГПК. След 1980 г. това тълкуване е изоставено. В ППВС №
3/1980 г. се възприема тълкуването, аргументирано от Ж. С. след 1960 г, че с образуване на
изпълнителното производство по ГПК погасителната давност се прекъсва, а по време на
неговата висящност тя спира да тече. През 2015 г. в т. 10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС
отново се възприемат тълкуванията в съдебната практика, съществуващи от преди 1980 г.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са всички онези действия
на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния изпълнител, които са
насочени пряко или косвено към удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва
да се разграничи от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и съдебния
изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се осъществи принудителна
намеса в имуществената сфера на длъжника. Не всички действия по принудително
изпълнение са изпълнителни действия, но всички изпълнителни действия са действия по
принудително изпълнение. Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този
на второто. Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по-широкото понятие за действия по принудително изпълнение. В
допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори за “предприемане” на
действия по принудително изпълнение. Подадената молба за образуване на изпълнителното
производство с посочен изпълнителен способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ,
както и допълнителните молби от взискателя след образуване на изпълнителното
производство, с които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността. Безспорно е,
че след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е образувано
изпълнително производство № 1709/2016 година по опис на ЧСИ Г.Г. с район на действие
ОС – С.. Предприети са действия по връчването на заповедта на длъжника, което не сочи на
бездействие на кредитора и поради това тези действия прекъсват давността. Няма значение
дали действията по принудителното изпълнение са били успешни, самото сезиране на
съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде прекъсната – включително
в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени, защото
длъжникът не може да бъде открит на посочения адрес. Така поддържаните в жалбата
доводи са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Предявеният иск е основателен и
правилно е уважен.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
4
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 496/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 3580/2022г. по описа
на Pайонен съд С..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5