РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. П., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230100204 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. М. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., ул. „Г.У.“ № 42, чрез представител адв. Е. М., АК –
П., със съдебен адрес в гр. П., ул. „Фр. Ж.К.“ № 18, ет. 2, офис 4, подадена против „А.Б.“
АД, ЕИК ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със
седалище и адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – заличен
търговец с правоприемник – „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., район В., ул. „О.п.“ № 260, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4.
Ищецът излага, че с Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по гр.д. № 525 от
2014 г. на РС – П., влязло в законна сила, е установено, че вземането на първия ответник е
валидно и дължимо, както и че ищецът дължи сумата от 17 664,46 лева – представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ № 14-072/2010 от
09.06.2010 г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит; сумата от 2 135,02 лева –
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до
25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.; сумата от 218,50 лева –
представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до
26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,73 лева – сторените разноски
в заповедното производство; сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за
ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск; сумата от 1 410 лева –
представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителния иск, за
които вземания е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, предмет на ч.гр.д. №
588/2013 г. по описа на РС – П..
Навежда, че въз основа на така издадения изп. лист и посредством молба вх. №
15171/27.02.2014 г., първият ответник по настоящото производство, в качеството на
взискател, е образувал изп.д. № 2014**0400842 по описа на ЧСИ С. Х. с peг. № ** с район
на действие СГС. Твърди, че последното изпълнително действие по цитираното изп. дело по
отношение на вземането, е осъществено на 13.03.2014 г., за което прилага Удостоверение с
1
изх. № 4154/24.01.2019 г., издадено по същото изп. дело и на различен от първоначалния
взискател – „А.с.в.“ ЕАД. Релевира, че от получено запорно съобщение с изх. №
7169/15.11.2021 г., издадено по изд. дело № 2020**0400054 по описа на ЧСИ Г. С. с рег. №
** по РЧСИ с район на действие Окръжен съд - Б., установил, че е образувано ново изп. дело
за същото вземане от взискател „А.с.в.“ ЕАД - втория ответник по делото, като твърди, че не
е уведомяван за процедура по изкупуване на дълга по смисъла на чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че предявеното вземане, предмет на изп. дело № 54/2020 г. по описа
на ЧСИ Г. С., е недължимо, поради изтекла погасителна давност, тъй като въз основа на
издадения изп. лист по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 588/2013 г. на РС – П., на
27.02.2014 г. е образувано изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х., с което давността
е прекъсната. Навежда, че от датата на образуване на изп. дело е осъществено само едно
изпълнително действие на 13.03.2014 г., от която дата започва да тече общата петгодишна
погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД във вр. с чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, която е изтекла
на 14.03.2019 г. В тази връзка твърди, че новообразуваното изп. дело № 54/2020 г. по описа
на ЧСИ Г. С. е образувано след изтичане на погасителната давност, респективно вторият
ответник, в качеството на взискател, е реализирал погасени по давност твърдени права.
Посочва, че вземането произтича от договор за кредит, като по отношение главницата
приложение намира чл. 110 ЗЗД, а по отношение на претендираните лихви от 13.03.2014 г. е
започнала да тече кратката тригодишна давност, която е изтекла на 14.03.2017 г.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено,
че В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., че не дължи
поради погасени по давност следните суми: сумата от 17 664,46 лева – представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ № 14-072/2010
от 09.06.2012 г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит; сумата от 2 135,02 лева –
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до
25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.; сумата от 218,50 лева –
представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до
26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,73 лева – сторените разноски
в заповедното производство; сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за
ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск; сумата от 1 410 лева –
представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителния иск
признати за дължими с Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по Гр.д. №
20141230100525 при Районен съд – П. и установяващи вземането на първия ответник, за
което е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК предмет на Ч.Гр.д.№ 588/2013
г. по описа на Районен съд – П., на ответниците „А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А.,
ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ №
99, представлявано от Е.Л. – първоначален кредитор и евентуален цедент и „А.с.в.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис -
сграда Л., ет.2, офис 4 е лицето Ю. Х. Ю., в случай, че е налице прехвърляне на вземането, и
втория ответник е цесионер.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба единствено от
ответника „А.с.в.“ ЕАД.
В отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество
оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че срещу издадената заповед за
изпълнение длъжникът е подал възражение, в резултат на което е образувано гр.д. №
525/2014 г. по описа на РС – П., като с постановеното по него решение съдът е признал за
установено, че ответникът дължи сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС - П.. Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 588/2013
г. изпълнителен лист, но молба на А.Б. клон Б. е образувано изп. дело № 842/2014 г. по
описа на ЧСИ С. Х. с рег. № ** и район на действие СГС.
Навежда, че изп. дело № 842/2014 г. е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Посочва, че с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
2
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира. Сочи още, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Въз основа на изложеното
твърди, че за процесното вземане погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., а с
депозираната молба с вх. № 1488 от 15.02.2019 г., по повод на която е образувано изп. дело
№ 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. и с която взискателят - ответник по настоящото дело е
поискал извършване на определени изпълнителни способи, давностният срок е прекъснат. В
тази връзка навежда съображения, че погасителната давност се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
законодателят не е поставил като условие за прекъсване на давностния срок постигане на
резултат от съответно изпълнително действие. Поддържа, че с наложения на 19.11.2021 г.
запор на банкова сметка на длъжника в ПИБ АД по искане на взискателя, погасителната
давност е прекъсната, както и че „А.с.в.“ ЕАД, в качеството си на взискател не е
бездействало, като в сравнително не големи интервали от време е отправяло искания до
частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за събиране на
вземанията си, които са били уважавани от съдебния изпълнител, с които действия
многократно давността е прекъсвана.
Посочва, че в периода от 16.12.2021 г. до 16.05.2023 г. ежемесечно са правени
доброволни плащания.
Иска от съда да постанови решение, с което да установи, че процесните суми са
ликвидни и изискуеми и ответникът следва да ги заплати на „А.с.в.“ ЕАД. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява, като същият се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
доводите, заявени с исковата молба, обосноваващи основателността на претенцията.
Пледира за уважаване на предявените искове. В депозирана писмена защита навежда
допълнителни съображения, подкрепящи ищцовата позиция и основателността на искането,
с което е сезиран съдът. Претендира присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв.
За ответните дружества не се явява представител.
Депозирана е молба единствено от ответника „А.с.в.“ АД, в която не се възразява да
бъде даден ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Оспорва се
изцяло депозираната искова молба по съображенията изложени в отговора на исковата
молба. Изразява се становище по същество. Прави се искане за присъждане на разноски,
както и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С определението по чл. 140 ГПК, съдът е изискал от служба „Архив“ при РС – П.
ч.гр.д. № 588/2013 г. и гр.д. № 525/2014 г., двете по описа на РС – П.; от ЧСИ С. Х. с рег. №
** в РЧСИ с район на действие СГС копие от изпълнително дело № 842/2014 г. по описа на
ЧСИ С. Х.; от ЧСИ Г. С. с рег. № ** в РЧСИ с район на действие ОС – Б. копие от
изпълнително дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С.. Същите са приобщени към
доказателствения материал по делото.
Като доказателства по делото са приети и приложените към исковата молба
документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
На 08.07.2013 г. е издадена Заповед № 632 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, подлежаща на незабавно изпълнение и на същата дата е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС-П., с който ищецът В. М.
Т., ЕГН ********** и Е. В. Т., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Г.У.“ № 42, са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „А.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано по
гръцкото законодателство със седалище и адрес на управление в Р Г., гр. А., ул. ”С.” № 40,
чрез „А.Б.А – КЛОН Б.” ЕИК: ***, с адрес: гр. С., район „И.”, бул. „Ц.ш.” № 99,
представлявано от законния представител Е.Л., гражданин на Г., роден на 31.03.1962 г.,
притежаващ лична карта № АН 631681, издадена на 22.06.2009 г., в качеството си на
3
управител на А.Б. – клон Б. и съгласно специално пълномощно 47941 от 03.10.2012 г. и
Апостил с рег.№ 3020 от 11.10.2012 г. на Прокуратурата на Районен съд гр. А., сумата от 17
664,46 (седемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки) лева – представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит
– „Всичко в едно” № 14-072/2010 от 09.06.2010 г., Анекс № 1 към Договор за потребителски
кредит, сумата от 2 135,02 (две хиляди сто тридесет и пет лева и две стотинки) лева –
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до
25.06.2013 г., сумата от 118,53 (сто и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки) лева –
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2012 г. до
26.06.2013 г., сумата от 218,50 (двеста и осемнадесет лева и петдесет стотинки) лева –
представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до
26.06.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда (05.07.2013 г.) до изплащане на вземането, както и сумата от 402,73
(четиристотин и два лева и седемдесет и три стотинки) лева – заплатена държавна такса и
сумата от 1 410 /хиляда четиристотин и десет/ лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба с вх. № 15171 от 27.02.2014
г., ответникът „А.Б.“ АД, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство
със седалище и адрес на управление в Р Г., гр. А., ул. ”С.” № 40, чрез „А.Б.А – КЛОН Б.”
ЕИК: ***, с адрес: гр. С., район „И.”, бул. „Ц.ш.” № 99, представлявано от законния
представител Е.Л., е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, въз
основа на което е образувано изпълнително дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег.
№ ** в РЧСИ с район на действие СГС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя е поискано да се
връчи покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, ведно със заповедта за незабавно
изпълнение, да се извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците
(включващо справка за регистрирани трудови договори, справка за вписвания в Агенцията
по вписвания - имотен регистър, налагане на запор или възбрана, допълнителни разноски,
както и държавна такса - вписване на възбрана и удостоверение за тежести).
След постъпване на молбата за образуване на изп. дело, по отношение на длъжника
В. М. Т. са извършени справки в НБД „Население“, в Регистър на трудовите договори към
НОИ, в Служба по вписванията - П. към Агенция по вписванията - имотен регистър и в
Търговски регистър към Агенция по вписванията. Касателно задълженията на длъжника В.
М. Т. по цитирания изп. лист, на 07.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител са изготвени
запорни съобщения за налагане на запор върху всички сметки на длъжника, банкови касетки
и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с банката, до размера на
дължимата сума, в следните банки: Ю. Б. АД - получено от банката на 11.03.2014 г., У.Б. АД
- получено от банката на 11.03.2014 г., ПИБ АД - получено от банката на 11.03.2014 г., ОББ
АД - получено от банката на 11.03.2014 г., Банка ДСК ЕАД - получено от банката на
11.03.2014 г., Об АД - получено от банката на 11.03.2014 г., ЦКБ АД - получено от банката
на 11.03.2014 г., Р Б. ЕАД - получено от банката на 11.03.2014 г.
ПДИ на длъжника В. М. Т. е връчена на 20.03.2014 г. (на неговата съпруга И. Т.а).
В законоустановения срок, срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по цитираното ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС - П., е депозирано възражение от
длъжника В. Т., че не дължи посочената сума. Заявителят се е възползвал от правото си по
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК като е депозирал иск за съществуване на вземането си, по
повод на което е образувано гр.д. № 525 по описа на РС – П. за 2014 г. Производството е
приключило с постановено по реда на чл. 239 ГПК Решение № 261 от 29.10.2014 г., с което е
признато за установено по отношение на В. М. Т., ЕГН **********, че дължи на „А.Б.” АД,
дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез „А.Б.А – КЛОН Б.”,
ЕИК ***, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 632/08.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС – П.. С
посоченото съдебно решение В. Т. е осъден да заплати на „А.Б.” АД, дружество, учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство, чрез „А.Б.А – КЛОН Б.”, ЕИК ***, сумата от
403,05 (четиристотин и три лева и пет стотинки) лева – представляваща сторени от ищеца
разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 1 410 (хиляда
четиристотин и десет) лева – представляваща сторени от ищеца разноски за адвокатски
хонорар.
На 23.08.2018 г. по изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. е постъпила молба
от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25,
4
офис сграда Л., ет.2, офис 4, чрез изпълнителния директор М. Д. Д., с която дружеството
отправя искане към частния съдебен изпълнител да бъде конституирано като взискател по
цитираното изп. дело с посочен длъжник В. М. Т., като сочи, че по силата на Договор за
цесия от 23.04.2018 г., сключен на основание чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД, между „С. Г. Г.“ ООД,
ЕИК ********* - цедент и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК *** - цесионер, е закупило вземането по изп.
дело с всичките му привилегии, обезпечения, други принадлежности и лихви. Към молбата е
приложено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от
02.07.2018 г., адресирано до В. М. Т. от „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, чрез „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с
което адресатът се уведомява, че по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания
от 24.02.2015 г. между цедента „Ю. Б.“ АД и цесионера „С. Г. Г.“ ООД, „Ю. Б.“ АД е
прехвърлило на „С. Г. Г.“ ООД изцяло вземането си към него, произтичащо от Договор за
кредит от 11.09.2015 г., ведно с лихвите, привилегиите и обезпеченията. Приложено е и
Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от 02.07.2018 г.,
адресирано до В. М. Т. от „С. Г. Г.“ ООД, ЕИК *********, чрез „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, с
което адресатът се уведомява, че по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 23.04.2018 г. между цедента „С. Г. Г.“ ООД и цесионера „А.с.в.“
ЕАД, „С. Г. Г.“ ООД е прехвърлило на „А.с.в.“ ЕАД изцяло вземането си към него,
придобито по силата на Договор за цесия с „Ю. Б.“ АД, произтичащо от Договор за кредит
от 11.09.2015 г. Не са приложени документи, удостоверяващи връчването на описаните
уведомителни писма на длъжника В. Т..
На 04.12.2018 г. е депозирана молба от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, с която
процесуалният представител на дружеството моли да му бъде предоставен в оригинал изп.
лист и заповед за изпълнение по изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х.. С
Постановление за прекратяване от 24.01.2019 г. на ЧСИ С. Х. изп. дело № 842/2014 г. по
описа на същия частен съдебен изпълнител е прекратено. След влизане на постановлението
за прекратяване на изп. дело в сила, с разпореждане от 31.01.2019 г. е разпоредено служебно
вдигане на наложените възбрани и запори, в изпълнение на което от частния съдебен
изпълнител са съставени и изпратени съответните съобщения за вдигане на запор до
банковите институции. Издадено е и Удостоверение с изх. № 4154/24.01.2019 г. до „А.с.в.“
ЕАД, ЕИК ***, с което ЧСИ С. Х. удостоверява, че последното изпълнително действие по
изп. дело № 842/2014 г. е извършено на 13.03.2014 г.
Посредством молба с вх. № 1488 от 15.02.2019 г., депозирана от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2,
офис 4, дружеството е поискало от ЧСИ Г. С. с рег. № ** в РЧСИ с район на действие ОС -
Б., въз основа на приложените заповед за изпълнение и изп. лист, издадени по ч.гр.д. №
588/2013 г. по описа на РС-П., да образува изп. дело срещу длъжниците В. М. Т., ЕГН
********** и Е. В. Т., ЕГН **********, двамата от гр. П., ул. „Г.У.“ № 42. По отношение на
длъжника В. Т. е поискано налагане на запор на пенсия, справка за притежаваните от
длъжника банкови сметки, като при налични такива да се наложи запор върху тях, както и да
бъде връчено уведомително писмо за извършена цесия.
С писмо-уведомление изх. № 969/15.02.2019 г. по описа на ЧСИ Г. С. В. М. Т. е
уведомен, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че считано от 21.12.2017 г. задължението му,
ведно с всички привилегии и обезпечения е собственост на „С. Г. Г.“ ООД, по силата на
сключен между „Ю. Б.“ АД и „С. Г. Г.“ ООД договор за продажба и прехвърляне на вземане
(цесия) на 21.12.2017 г. Т. е уведомен също, че на 23.04.2018 г. „С. Г. Г.“ ООД е подписал
договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) с „А.с.в.“ ЕАД, като считано от
23.04.2018 г. задължението му, ведно с всички привилегии и обезпечения е собственост на
„А.с.в.“ ЕАД. Уведомление с изх. № 969/15.02.2019 г. по описа на ЧСИ Г. С. е връчено на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, чрез поставяне на уведомление на посочения адрес (гр.
П., ул. „Г.У.“ № 42) на 03.06.2019 г., в което са посочени указанията по чл. 47, ал. 2 от ГПК
и последиците по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С протокол от 12.02.2020 г. е образувано изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г.
С. с рег. № ** в РЧСИ с район на действие ОС - Б., в който протокол е посочено, че
уведомленията за цесия се считат за редовно връчени, както и че поради връчване на
длъжниците на ПДИ по същия изп. лист и заповед за изпълнение № 632/08.07.2013 г. по
ч.гр.д. № 588/2013 г. на РС-П. от ЧСИ С. Х. по изп. дело № 842/2014 г., доказателства за
което са приложени към молбата за образуване на изп. дело, ЧСИ Г. С. е констатирала, че
нова ПДИ не следва да се връчва по изп. дело № 54/2020 г. по нейния опис. Съгласно
Разпореждане от 12.02.2020 г. по изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. с длъжници
5
В. М. Т., ЕГН ********** и Е. В. Т., ЕГН **********, като взискател по делото е
конституиран „А.с.в.“ ЕАД в качеството на цесионер по сключен договор за цесия.
След образуването на изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. са извършени
справки касателно проучване на имущественото състояние на длъжниците.
В хода на производството по делото е приложена и молба от 01.03.2021 г., с която
взискателят по изпълнителното дело е поискал от частния съдебен изпълнител да извърши
справка за трудовите договори на длъжника В. Т. и да наложи запор на трудовото му
възнаграждение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът излага следните
правни съждения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца погасителна давност след
възникване на вземането на кредитора спрямо него.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за
определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси
принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото
бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона случаи, като
в настоящия казус е меродавна разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, съгласно която
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
В случая се касае за отричане съществуването на вземания за главница и лихви,
произтичащи от Договор за потребителски кредит – „Всичко в едно” № 14-072/2010 от
09.06.2010 г., Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит, за които е издадена Заповед
№ 632 от 08.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, подлежаща на незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 08.07.2013 г.,
издадени по ч.гр.д. № 588 по описа за 2013 г. на РС-П.. Процесните вземания са установени
по основание и размер с постановено по реда на чл. 239 ГПК (неприсъствено решение)
Решение № 261 от 29.10.2014 г., по гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС – П., с което е
признато за установено по отношение на В. М. Т., ЕГН **********, че дължи на „А.Б.” АД,
дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез „А.Б.А – КЛОН Б.”,
ЕИК ***, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК № 632/08.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на РС – П..
От изложеното следва, че процесните вземания, за които е издадена Заповед № 632 и
изпълнителен лист от 08.07.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 588 по описа за 2013 г. на РС-П.,
и потвърдени с Решение № 261 от 29.10.2014 г., по гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС – П.,
се погасяват с изтичането на петгодишна давност, съгласно изричната разпоредба на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че Решение № 261 от 29.10.2014 г., по гр.д. № 525/2014 г.
по описа на РС – П., с което е установено вземането на кредитора, е постановено по реда на
6
чл. 239 ГПК и не подлежи на обжалване, съгласно ал. 4 на същия член (чл. 239 ГПК), то по
отношение на спорните вземания давността започва да тече от датата на постановяване на
решението – 29.10.2014 г. и същата е петгодишна.
Същевременно, въз основа на Заповед № 632 и изпълнителен лист от 08.07.2013 г.,
издадени по ч.гр.д. № 588 по описа за 2013 г. на РС-П., на 27.02.2014 г. е образувано изп.
дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х.. Изпълнителното дело е било образувано при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС № 3/1980
г.), съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
В т.10 от ТР № 2 от 26.05.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е обявено за изгубило
сила.
А с постановяването на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тези вземания давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Следователно, след образуване на изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х.,
съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г., давност по отношение на спорните вземания
не е текла. Нова давност касателно процесните вземания, установени с Решение № 261 от
29.10.2014 г., по гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС – П., за които по ч.гр.д. № 588/2013 г. по
описа на РС-П. са издадени Заповед № 632 и изпълнителен лист от 08.07.2013 г., съгласно
цитираното ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, е
започнала да тече от 26.06.2015 г. – датата на която е постановено ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980
г.
Както беше посочено, давността по отношение на процесните вземания е петгодишна
и същата е започнала да тече от 26.06.2015г.
Макар от установената фактическа обстановка по делото и приложеното
Удостоверение с изх. № 4154/24.01.2019 г. до „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК *** (лист 232 от делото), да
се установява, че последното изпълнително действие по изп. дело № 842/2014 г. по описа на
ЧСИ С. Х., касаещо спорните вземания, е извършено на 13.03.2014 г., това обстоятелство не
влияе по какъвто и да е начин на изложените постановки съгласно цитираните тълкувателни
решения на ВКС, и не променя факта, че давността касателно процесните вземания е
започнала да тече от 26.06.2015 г.
В тази връзка и с оглед наведените от ищцовата страна твърдения, че към датата на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изп. дело
№ 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х., образувано за принудителното изпълнение на
процесните вземания, е перемирано и към същата дата не е бил налице висящ изпълнителен
процес, т.е. липсва заварено положение по смисъла на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира за необходимо да разгледа и института на
перемпцията.
Последният е процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на
съдебния изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в случай, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тази хипотеза изпълнителното
производство се прекратява „ex lege“ поради настъпила процесуална перемпция, като не е
необходим отделен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на делото, постановлението
на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело само констатира
7
настъпилата процесуална перемпция, но то не е част от фактическия състав, обуславящ
нейното проявление.
Правните последици на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по своята
правна същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното правоотношение
по силата на закона (изпълнителното производство се прекратява). Дори и след перемиране
на изпълнителното дело, задължението на длъжника продължава да съществува така, както е
признато – като изискуемо и ликвидно, докато не изтече предвиденият давностен срок за
него. Т.е. наличието на перемпция по делото не препятства възможността взискателят да
поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде молба за образуване на ново
изпълнително дело за събиране на вземането по него. И това е така, защото за признатото
вземане в полза на взискателя не е изтекъл предвиденият давностен срок, който евентуално
би попречил на неговото удовлетворяване – и то само в случай, че длъжникът възрази за
изтекла давност и такава бъде призната от съда. Следва да се отбележи също, че в
хипотезата на настъпила перемпция, последната е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността, но това са различни правни институти, с различни
правни последици.
В конкретния случай, последното изпълнително действие по изп. дело № 842/2014 г.
по описа на ЧСИ С. Х., касаещо спорните вземания, е извършено на 13.03.2014 г., в резултат
на което същото изпълнително дело се перемира на 13.03.2016 г., и то при хипотезата, че в
периода от 13.03.2014 г. до 13.03.2016 г. взискателят по делото не е поискал извършване на
каквито и да е изпълнителни действия. От изложеното следва, че към датата на
постановяване на ТР № 2 по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС – 26.06.2015 г., все още
не е бил изтекъл двугодишният срок, който е част от фактическия състав на перемпцията по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК касателно изп. дело № 842/2014 г. по описа на ЧСИ С. Х. и
последното все още е било „висящо“, респективно същото попада в обхвата на
изпълнителните дела визирани в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от вече цитираното ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изп. дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
8
В конкретния случай, от установената фактическа обстановка по делото се
установява, че след последното изпълнително действие по изп. дело № 842/2014 г. по описа
на ЧСИ С. Х., касаещо спорните вземания, извършено на 13.03.2014 г., като се съобрази
обстоятелството, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., следващото
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ е извършено на
01.03.2021 г., когато с молба вх. № 1934/01.03.2021 г. взискателят по изп. дело № 54/2020 г.
по описа на ЧСИ Г. С. - „А.с.в.“ ЕАД, е поискал от частния съдебен изпълнител да наложи
запор на трудовото възнаграждение на длъжника В. М. Т..
Наистина това изпълнително действие не е било реално осъществено от съдебния
изпълнител, тъй като при извършена справка е установено, че по отношение на длъжника Т.
няма данни за действащи трудови договори, но изпълнителното действие е било поискано от
кредитора, същото е проява на активност от негова страна по отношение на вземането му
чрез прилагането на нов изпълнителен способ и като такова следва да се приеме като
прекъсващо давността. Такава е и практиката на ВКС след постановяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема, че когато
искането на кредитора за предприемане на изпълнително действие е направено
своевременно, но същото не е предприето от съдебния изпълнител по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането.
Базирайки се на мотивите изложени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, настоящият решаващ състав намира, че давността не е прекъсната с
депозирането на молба от страна на кредитора за образуване на ново изпълнително дело
касателно спорните вземания (на 15.02.2019 г. при ЧСИ Г. С.), нито с образуването на изп.
дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С. на 12.02.2020 г. и конституирането на кредитора
„А.с.в.“ ЕАД като взискател по делото. Давността не се прекъсва и с извършените след
образуване на изпълнителното дело справки, имащи за цел проучването на имущественото
състояние на длъжника.
В тази връзка, следва да се посочи, че са неоснователни релевираните от
процесуалния представител на ответника „А.с.в.“ ЕАД доводи касаещи наличието на
изпълнителни действия, прекъсващи давността, изразяващи се в посочване от страна на
кредитора на изпълнителни способи спрямо принудителното изпълнение на спорните
вземания в молба за образуване на изпълнително дело от 15.02.2019 г. при ЧСИ Г. С.. Видно
от завереното копие на изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С., към 15.02.2019 г. -
датата на депозиране на нарочната молба от „А.с.в.“ ЕАД за образуване на изп. дело за
събиране на сумите по представени заповед за изпълнение № 632 и изпълнителен лист,
издадени на 08.07.2013 г. по ч.гр.д. № 588/2013 г. на РС - П., молителят „А.с.в.“ ЕАД не е
имал качеството на кредитор по отношение на длъжника В. Т. касателно заявените
вземания, тъй като последният не е бил уведомен за извършените цесии на процесните
вземания. Наистина със сключване на договора за цесия цесионерът става носител на
вземането, като липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито
освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Доколкото длъжникът
не е страна по транслативните сделки между цедента и цесионера, то, за да породи правното
си действие спрямо него, в разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е
предвидил извършването на допълнително действие, съобщаване на цесията. Съобщението
представлява едностранно изявление на стария кредитор (цедент) или на новия носител на
вземанията (цесионер), упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника
се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. В
настоящия случай длъжникът е уведомен за извършените две цесии на спорните вземания
едновременно - с едно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Уведомлението по чл. 47 ГПК е залепено на 03.06.2019 г., с което на длъжника В. Т.
е предоставен двуседмичен срок, в който да се яви в канцеларията на частния съдебен
изпълнител за получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. И тъй като по силата на чл.
9
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, то към датата на
депозиране на молбата по чл. 426 ГПК от „А.с.в.“ ЕАД – 15.02.2019 г., извършената цесия на
спорните вземания не е имала действие спрямо длъжника В. Т. и за последния дружеството
молител не е имало качеството на кредитор на вземанията.
В подкрепа на тези съображения са и извършените от ЧСИ Г. С. действия, а именно
първо е извършила надлежно уведомяване на длъжниците по изп. лист за извършените
цесии на спорните вземания и след това е образувала изпълнително дело и е конституирала
молителя като взискател по делото. С оглед факта, че изпълнителното дело е образувано
почти една година след депозирането на молбата, не е безспорно обстоятелството, че
съдебният изпълнител е образувал делото именно въз основа на коментираната молба, тъй
като длъжникът е уведомен за извършената цесия около шест месеца след депозиране на
молбата и около шест месеца преди образуване на делото. В обобщение, по изп. дело №
54/2020 г. на ЧСИ Г. С. липсват данни и доказателства, удостоверяващи извършени
изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, било по произнасяне по молбата
от 15.02.2019 г. на „А.с.в.“ ЕАД, било по предприемане принудителното изпълнение на
вземането по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, които могат да се
приемат като прекъсващи давността, липсват и данни касателно заплащане от страна на
молителя на дължимите такси за предприемане на изпълнителни действия по съответния
изпълнителен способ. А съгласно мотивите на вече цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът – взискател трябва да поддържа
със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи.
След като извършената цесия, по силата на която „А.с.в.“ ЕАД се легитимира като
кредитор на спорните вземания, е съобщена на длъжника В. Т. и същата е произвела
действие спрямо длъжника, както и след конституирането на „А.с.в.“ ЕАД като взискател по
изп. дело № 54/2020 г. на ЧСИ Г. С. (12.02.2020 г.), първото изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, имащо характера на прекъсващо давността,
както се посочи по-горе в изложението, е извършено на 01.03.2021 г., когато с изрична
молба взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да наложи запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
Давността по отношение на спорните вземания е прекъсната по силата на чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., в първоначалната редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), съгласно която разпоредба за срока от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето (Обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), е предвидено, че
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), продължават да текат след изтичането на 7 (седем) дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Предвид обнародването на ЗИД на
Закона за здравето в ДВ на 13.05.2020 г., се налага изводът, че спрените по чл. 3, т. 2
ЗМДВИП давностни срокове се възобновяват на 21.05.2020 г. Периодът, за който
давностните срокове са спрени – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, се равнява
на 69 (шестдесет и девет) дни.
С оглед обстоятелството, че безспорно установеният начален момент на
10
погасителната давност касателно спорните вземания е 26.06.2015 г. и предвид спирането на
давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително - общо 69 дни,
то петгодишният давностен срок по отношение на принудителното изпълнение спрямо
процесните вземания е изтекъл на 03.09.2020 г. (26.06.2020 г. + 69 дни) - работен ден. По
делото липсват каквито и да е доказателства, които да установяват, че давностният срок по
отношение на спорните вземания е прекъсван през периода от 26.06.2015 г. до 03.09.2020 г.
Поради което процесните вземания, за които е издадена Заповед № 632 и изпълнителен лист
от 08.07.2013 г., издадени по ч.гр.д. № 588 по описа за 2013 г. на РС-П., и потвърдени с
Решение № 261 от 29.10.2014 г., по гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС – П., считано от
04.09.2020 г., на основание чл. 110 от ЗЗД, са погасени по давност.
Същевременно, искът инициирал настоящото производство е предявен срещу
първоначалния кредитор на длъжника, в полза на който е издадено изпълнителното
основание (заповедта за изпълнение и изп. лист) – А.Б.а - клон Б. - заличен търговец с
правоприемник - „Ю. Б.“ АД, ЕИК *** – взискател по изп. дело № 842/2014 г. по описа на
ЧСИ С. Х. (прекратено с постановление от 24.01.2019 г.) и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК *** –
конституирано като взискател по изп. дело № 54/2020 г. по описа на ЧСИ Г. С.. Така
депозираният иск е приет за разглеждане въз основа на твърденията на ищцовата страна, че
спрямо спорните вземания има нов кредитор – второто ответно дружество, без длъжникът –
ищецът да е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че
новият ответник е реализирал погасени по давност права. В хода на производството са
ангажирани писмени доказателства (заверено копие на изп. дело № 54/2020 г. по описа на
ЧСИ Г. С.), от които се установява, че длъжникът (ищецът) е уведомен за извършените две
цесии на процесните вземания по реда на чл. 47 ГПК. Уведомлението по чл. 47 ГПК е
залепено на 03.06.2019 г., като двуседмичният срок, в който длъжникът В. Т. е следвало да
се яви в канцеларията на частния съдебен изпълнител за получаване на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е изтекъл на 17.06.2019 г., в резултат на което, съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
уведомлението се счита за връчено на 18.06.2019 г. (работен ден).
Съответно на предявения отрицателен установителен иск, надлежно процесуално
легитимирани страни в исковото производство по предявен иск по чл. 439 ГПК са
длъжникът като ищец и взискателят по изпълнителното дело, по което се провеждат
действия по удовлетворяване на признатото му материално право въз основа на издаденото
изпълнително основание.
Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от
изпълнителния лист, като взискател в изпълнителния процес може да бъде само лицето,
което изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по изпълнението може да бъде
само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице,
отговарящо за него.
От друга страна изпълнителният процес се ръководи от специален орган, чиято е
дискрецията да удовлетвори изпълняемото право и който осъществява тази дейност чрез
предприемане на конкретни изпълнителни действия. Тези действия не рефлектират върху
материалноправните предпоставки за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като
са насочени не към установяване на неговото съществуване, а към неговото
удовлетворяване. В тази насока предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с
конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал. 1 ГПК, като
изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула
на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните
предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът
следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя,
изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено
като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното, при частно правоприемство
11
(каквото се поражда в резултат на сключен договор за цесия) в хода на процеса не се
прилагат ограниченията по чл. 226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото
производство.
Съгласно Определение № 262 от 09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 586/2020 г. на IV г.о. на
ВКС, когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че кредиторът е прехвърлил
вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по изпълнителното дело съдебният
изпълнител е конституирал цедента като взискател на мястото на кредитора по
изпълнителния лист, въпреки че цесията не му е съобщена от кредитора по заповедта, но
длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила на
заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният
взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело. Правният интерес от
така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на
конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и
осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на
конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването
на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на
принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен и
срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист него (ако по делото се установи, че
погасителната давност е изтекла) го възпрепятства да упражни правото на принудително по
друго. С такъв иск по чл. 439 ГПК длъжникът се позовава на различни групи обстоятелства,
поради които оспорва изпълнението. Надлежните ответници са двама, но защитаваният
правен интерес е един. Длъжникът отрича правото на принудително изпълнение в неговия
максимален обем, титулярството на това право на цедента, но и на цесионера.
По делото са приложени доказателства, видно от които по силата на сключен между
„Ю. Б.“ АД (като правоприемник на кредитора, в полза на който е издадено изпълнителното
основание) и „С. Г. Г.“ ООД договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) на
21.12.2017 г., процесните вземания са прехвърлени на „С. Г. Г.“ ООД, което дружество
посредством сключен на 23.04.2018 г. договор за продажба и прехвърляне на вземане
(цесия) с „А.с.в.“ ЕАД, е прехвърлило спорните вземания на „А.с.в.“ ЕАД.
По отношение на дружеството „С. Г. Г.“ ООД липсват данни по делото да е
конституирано като взискател по изпълнително дело за принудително събиране на спорните
вземания, поради което същото не се явява пасивно легитимирана страна в производство по
предявен иск по чл. 439 ГПК.
От всичко изложено, съдът приема предявения отрицателен установителен иск за
частично основателен, като следва да бъде уважен в частта, в която се иска да бъде прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. М. Т.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., не дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.п.“ № 260, като
правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а –
клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от
Е.Л. – заличен търговец – първоначален кредитор и цедент и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л.,
ет.2, офис 4 – цесионер, поради погасени по давност, следните суми: сумата от 17 664,46
лева – представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в
едно“ № 14-072/2010 от 09.06.2012 г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит;
сумата от 2 135,02 лева – представляваща просрочена лихва върху редовна главница за
периода от 12.07.2012 г. до 25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.;
сумата от 218,50 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за
12
периода от 12.08.2012 г. до 26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от
402,73 лева – сторените разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса,
признати за дължими с Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по Гр.д. №
20141230100525 при Районен съд – П. и установяващи вземането, за което са издадени
Заповед № 632 за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 08.07.2013 г.
по реда на чл. 417 от ГПК, предмет на ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на Районен съд – П..
Съдът следва да отхвърли като неоснователен предявения иск в частта, с която се
иска да бъде установено в отношенията между страните, че В. М. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., не дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.п.“ № 260, като правоприемник на „А.Б.“ АД,
ЕИК: ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и
адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – заличен търговец –
първоначален кредитор и цедент и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4 – цесионер,
поради погасени по давност, сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за
ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск, и сумата от 1 410 лева –
представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителен иск,
тъй като вземанията не са предмет на Заповед № 632 за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от 08.07.2013 г., издадени по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
588/2013 г. по описа на Районен съд – П., потвърдени с Решение № 261 от 29.10.2014 г.,
постановено по Гр.д. № 20141230100525 при Районен съд – П.. Същите представляват
сторени разноски по установителен иск в исковото производство по гр.д. № 525/2014 г. по
описа на РС – П. и не са предмет на образуваните изпълнителни дела за принудително
събиране на процесните вземания.
Относно разноските:
При този изход от спора (частична основателност на предявения иск) и двете страни
имат право на съдебни разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът не е сторил разноски по делото, но е ползвал безплатна правна помощ в
производството пред настоящата инстанция по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и те са: 1/ лица, които имат право на
издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В
посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от
посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да
окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва
от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е
оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в
съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т.е. да е постановено
позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
вр. чл. 78 ГПК).
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати.
При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма
право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже
безплатната правна помощ е негова.
По тази причина и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответните дружества „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, като правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***,
13
дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, чрез А.Б.а – клон Б. –
заличен търговец, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат
Е. М. от АК – П., която е предоставила безплатната правна помощ на ищеца, адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 216,09 (две хиляди двеста и шестнадесет лева и девет
стотинки) лева, съразмерно на уважената част от иска.
Съдебно-деловодните разходи, дължими на ответната страна по реда на чл. 78, ал. 3
ГПК, на основание чл. 37 от Закона за правна помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, възлизат на сумата от 29,20 (двадесет и девет лева и
двадесет стотинки) лева, която следва да бъде присъдена на ответното дружество, което е
претендирало разноски за юрисконсултско възнаграждение, а именно „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК
***.
Предвид освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса
по производството, ответните дружества „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, като правоприемник на
„А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство,
чрез А.Б.а – клон Б. – заличен търговец, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, следва да заплатят в полза
на съда дължимата държавна такса (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК), която е в размер
на 821,57 (осемстотин двадесет и един лева и петдесет и седем стотинки) лева.
Мотивиран от горното, П.кият районен съд, Първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в гр. П., общ. П., обл. Б., ул. „Г.У.“ № 42, не дължи на ответните дружества „Ю. Б.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „О.п.“ № 260, като
правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и регистрирано по гръцкото
законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а –
клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от
Е.Л. – заличен търговец – първоначален кредитор и цедент, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л.,
ет.2, офис 4 – цесионер, сумите по изпълнителен лист от 08.07.2013 г., издаден по реда на
чл. 417 ГПК въз основа на Заповед № 632/08.07.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 588/2013 г. по описа на Районен съд – П., признати за дължими с
Решение № 261 от 29.10.2014 г., постановено по Гр.д. № 20141230100525 при Районен съд –
П., а именно следните суми: сумата от 17 664,46 лева – представляваща просрочена
главница по Договор за потребителски кредит „Всичко в едно“ № 14-072/2010 от 09.06.2012
г., Анекс № 1 към Договора за потребителски кредит; сумата от 2 135,02 лева –
представляваща просрочена лихва върху редовна главница за периода от 12.07.2012 г. до
25.06.2013 г.; сумата от 118,53 лева – представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 12.07.2012 г. до 26.06.2013 г.; сумата от 218,50 лева –
представляваща наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 12.08.2012 г. до
26.06.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда 05.07.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 402,73 лева – сторените разноски
в заповедното производство за заплатена държавна такса, поради погасяване на
вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част, касаеща да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес
в гр. П., общ. П., обл. Б., не дължи на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В., ул. „О.п.“ № 260, като правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***,
дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на
управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – заличен търговец –
първоначален кредитор и цедент и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4 – цесионер,
поради погасени по давност, сумата от 403,05 лева – представляваща сторени разноски за
ищеца за заплащане на държавна такса за установителен иск, и сумата от 1 410 лева –
представляваща сторени разноски от ищеца за адвокатски хонорар по установителен иск,
14
като НЕОСОНВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район
В., ул. „О.п.“ № 260, като правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***, дружество учредено и
регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Р Г., гр. А.,
ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ №
99, представлявано от Е.Л. – заличен търговец, и „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л., ет.2, офис 4,
ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Е. М. от АК – П., с личен номер в регистъра на ВАС №
**********, с адвокатско бюро в гр. П., ул. „Фр. Ж.К.“ № 18, ет. 2, офис 4, сумата в размер
на 2 216,09 (две хиляди двеста и шестнадесет лева и девет стотинки) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца В. М. Т., ЕГН: **********, в производството пред първата
инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ищеца В. М. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. П., общ. П., обл.
Б., ул. „Г.У.“ № 42, ДА ЗАПЛАТИ на ответното дружество „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис - сграда Л.,
ет.2, офис 4, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 29,20 (двадесет и девет
лева и двадесет стотинки) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ответните дружества „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район В., ул. „О.п.“ № 260, като правоприемник на „А.Б.“ АД, ЕИК: ***,
дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на
управление Р Г., гр. А., ул. „С.“ № 40, чрез А.Б.а – клон Б., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Ц.ш.“ № 99, представлявано от Е.Л. – заличен търговец, и „А.с.в.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 25,
офис - сграда Л., ет.2, офис 4, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-П., сумата от 821,57 (осемстотин двадесет и един лева и петдесет и
седем стотинки) лева, представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15