№ 24
гр. Средец, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
в присъствието на прокурора П. О.
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100072 по описа за 2023 година
Производството е по чл.28 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас,
представлявана от К.И. К. – началник отдел СЗ, с която на основание чл.26, ал.2 във вр. с
чл.27, ал.2, чл.25, ал.1, т.2 и т.3 и чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗакрД, се отправя искане да бъде
продължено настаняването на малолетното дете Ж. З. К., ЕГН **********, с майка З. К. П.,
ЕГН ********** и баща – неизвестен, в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания – 1, гр.Средец, обл.Бургас, ул.“Васил Коларов“, № 168, за срок от две години,
считано от 04.02.2023г. или до настъпване на законови основания за изменение или
прекратяване на мярката за закрила. В молбата се излага, че малолетното дете било родено
по време на фактическото брачно съжителство между З. К. П. и Ж. Ж.в К., като родените в
семейството деца били общо шест, от които само три били припознати от съжителството с
майката лице. Твърди се, че преди няколко години З. К. П. напуснала семейството и
заминала за чужбина като оставила децата на грижите на съжителя си. Последният не
успявал да се справи сам с отглеждането им поради липса на жилище и достатъчно доходи,
с които да осигурява необходимите средства за тяхната издръжка. Децата имали много
роднини по майчина и бащина линия, но никой от тях не заявявал възможност и желание да
полага грижи за което и да е дете в семейството. При проучването не било установено и
подходящо приемно семейство, в което да бъдат настанени всички деца едновременно, а
раздялата им не било в техен интерес поради силната емоционална връзка по между им.
Излага се, че детето било настанено по съдебен ред в социална услуга за резидентна грижа –
ЦНСТД без увреждания в гр.Средец за срок от една година, а в последствие за две години,
които изтичали 04.02.2023г. Сочи се, че при актуалното социално проучване било
установено, че майката не желае детето да бъде реинтегрирано в семейството й, тъй като
нямала необходимите жилищни условия и финансова възможност, а биологичният баща на
този етап нямал възможност да полага грижи за детето в семейството си, тъй като няма
постоянни доходи и подходящи условия за отглеждането му. От извършеното проучване на
близки и роднини, не били установени такива, които да разполагат с възможност и желание
да се грижат за детето в семейството си. В молбата се излага, че детето се чувствало
комфортно в Центъра и желаело да продължава да пребивава там. Релевира се, че в центъра
детето било настанено с тримата си братя, към които било силно привързано, като в
социалната услуга била обезпечена сигурна и безопасна среда и адекватно задоволяване на
потребностите му съобразно възрастта и здравословното му състояние.
В открито съдебно заседание представител на Дирекция „Социално подпомагане“ не
1
се явява.
Прокурор П. О. в открито съдебно заседание взима становище, че молбата е
допустима и основателна.
Заинтересованата страна – майката З. К. П., не се явява в открито съдебно заседание
и не взема становище по допустимостта и основателността на молбата.
В открито съдебно заседание е изслушано детето Ж. З. К. и социалният работник
П.Ч. – М..
Съдът, след анализ на доказателствата и доводите на страните по реда на
чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приобщения като доказателство в производството Социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас се установява, че детето Ж. З. К. от
раждането си бил отглеждан в семейна среда от родителите си З. К. П. и заявения за
биологичен баща Ж. Ж.в К.. Майката и бащата на Ж. съжителствали на семейни начала,
като по време на това съжителство имали родени шест деца, но само три от тях били
припознати от бащата. Майката била напуснала семейството и заминала за чужбина, като
децата били оставени на грижите на биологичния баща Ж. К., който изпаднал в
невъзможност да се справи сам с отглеждането им – докато той работел, децата били
оставяни сами и най – голямото от тях Н. полагал грижи за по – малките си братя. Бащата не
разполагал с постоянни доходи за осигуряване в пълна степен потребностите на детето и
заявил невъзможност да се справи с отглеждането му, поради което спрямо него била
предприета мярка по Закона за закрила на детето и било настанено в ЦНСТДБУ. В
социалната услуга за детето имало осигурен самостоятелен кът, както и дрехи според
възрастта и сезона, били задоволявани потребностите му. През учебната 2022/2023г. Ж. бил
редовен ученик в седми клас СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ в гр.Средец, като редовно
посещавал училище и недопускал неизвинени отсъствия. Осигурени му били ученически
вещи, пособия и материали. Нямал наложени наказания по ППЗНП, спазвал правилата в
учебното заведение, бил мотивиран да учи. От настаняването на Ж. в ЦНСТДБУ майката не
го посещавала, но осъществявала разговори по телефона с него. Бащата редовно се обаждал
и се интересувал от развитието на детето, изпращал парични средства, но към момента
нямал финансовата възможност да го отглежда в семейна среда. Детето имало много
роднини, но те не били в състояние да окажат помощ и подкрепа при неговото отглеждане.
В социалната услуга Ж. бил настанен с тримата си братя, с които поддържал ежедневни
контакти.
От представеното заявление на З. К. П. става ясно, че не желае детето да бъде
настанен в семейството й, тъй като няма жилищни условия и достатъчно доходи да го
отглежда. Представена и Декларация от Б.Ж. К.а, която също заявява, че няма възможност
да гледа детето.
В доказателствената съвкупност е приобщено Решение № 260029/30.03.2021г.,
постановено по гр.д.№ 101/2021г., по описа на РС – Средец, видно от което детето Ж. З. К. е
настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – гр.Средец за срок
от две година считано от неговото настаняване по административен ред в социалната услуга
на дата 03.02.2021г. или до промяна в обстоятелствата ако е в негов интерес. Видно от
представената Заповед № ЗД/Д-А-014/03.02.2023г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Бургас, е продължено настаняване на детето Ж. З. К. по административен
ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, гр.Средец, обл.Бургас,
ул.“Васил Коларов“, № 168, считано от 04.02.2023г. за срок до произнасяне на съда с
решение по чл.28 от ЗЗакрД.
При изслушването на детето Ж. в открито съдебно заседание то заявява, че му е
много добре в Центъра, като искал да остане там, ходел на училище, като там били и
другите му трима братя. Твърди, че се грижели за него в Центъра и му осигурявали участие
в извънкласни занимания.
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото производство социалният
работник г-жа П.Ч. – М. излага, че децата били свикнали в ЦНСТ, изградили приятелства
там, били социализирани и се справяли добре в училище. Баща им пращал пари понякога.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Молбата е основателна и доказана.
2
От събраните доказателства се установява, че детето има нужда да бъде отглеждано в
подходяща за възрастта му безопасна среда, която да осигури условията за правилното му
физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие, като родителите нямат
възможност да му осигурят отглеждането в такава среда. Липсва установен ресурс за
отглеждане на детето в семействата на близки или роднини, както и възможност за неговото
настаняване за отглеждане в приемно семейство или при близки и роднини.
Съобразно нормата на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакрД може дете да бъде настанено извън
семейството си, когато родителите се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. От
приложените по делото доказателства съдът констатира, че е налице хипотезата на чл.25,
ал.1, т.3 от ЗЗакрД.
Мерките за закрила са посочени в чл.4 от ЗЗакрД, като съдът при определяне на
адекватна мярка следва да отчете нуждите и интересите на детето. В правомощията на съда
е да определи мярка „настаняване в семейство на роднини или близки“, „приемно
семейство“ или „настаняване в специализирана институция“, но след като извърши
преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. В тази
връзка, с оглед данните по делото, подходяща мярка, която е в интерес на детето, е
„настаняване в социална услуга за резидентна грижа“.
Предвид това, единствената алтернатива за осигуряване на жизнените нужди на
малолетния Ж. се явява продължаването на неговото настаняване в посочената
специализирана институция – Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания –
1, гр.Средец за срок от две година, считано от датата на настаняването по административен
ред – 04.02.2023г. или до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване
на мярката за закрила.
С оглед осигуряване на базисните нужди на детето, исканото настаняване се явява
изцяло в негов интерес. Там на малолетния ще бъдат осигурени необходимите условия и
грижи, с оглед опазване на неговото психическо и физическо здраве, като ще бъде
осигурено и неговото образование.
При условията на чл.28, ал.4 от ЗЗДет съдът допуска незабавно изпълнение на
решението.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОДЪЛЖАВА настаняване по съдебен ред на детето Ж. З. К., ЕГН **********, с
майка З. К. П., ЕГН ********** и баща - неизвестен, в Център за настаняване от семеен тип
за деца без увреждания – 1, гр.Средец, обл.Бургас, ул.“Васил Коларов“, № 168, за срок от две
година, считано от неговото настаняване по административен ред в социалната услуга на
дата 04.02.2021г., или или до настъпване на законови основания за изменение или
прекратяване на мярката за закрила.
ДОПУСКА на основание чл.28, ал.4 от ЗЗДет незабавно изпълнение на решението.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас с
седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3