№ 688
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно
наказателно дело № 20224430201794 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Д. С. Б., с ЕГН: ********** от *** чрез
адв. И. Н. от АК – гр. Плевен против наказателно постановление № 22-3391-
000090 от 11.07.2022 г. на *** 02 РУ на МВР - Плевен, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на Д. С. Б., глоба в
размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 104А от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. Б., редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител адв. И. Н. от АК – гр. Плевен, като
молят съда да отмени издаденото наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание се представи фискален бон за закупено устройство
хендсфри от страна на жалбоподателя.
Жалбоподателят в съдебно заседание изразява становище, че не е
1
извършил процесното нарушение.
Ответната страна по жалбата ***а на Второ РУ на МВР – Плевен,
редовно и своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление 22-3391-000090 от 11.07.2022
г. е издадено от *** Второ РУ на МВР - Плевен, въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, с бланков № 379478 от
18.06.2022 г., от който е видно, че:
На 18.06.2022 г. около 11:05 часа в гр. Плевен, кръстовище ул. Иван
Миндиликов и ул. „Българска авиация“, посока на движение ж.п. гара – гр.
Плевен, управлява собствения си лек автомобил „***“, с рег. № ***, като по
време на движение използва мобилен телефон без устройство освобождаващо
ръцете му. Пътува сам в автомобила.
-нарушение на чл. 104А, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка
по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че
са налице основанията осн. осн. чл.53 ЗАНН и на жалбоподателя Д. С. Бенжев
е наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв. на осн. чл.
183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетели са разпитани
П. Р. Л., П. А. Д. и С. С. А..
От свидетелските показания на актосъставителя П. Р. Л. се установява,
че същият е бил видял жалбоподателя да говори по телефона си, като същият
обаче е бил спрял на кръстовище образувано от ул. „Българска авиация и ул.
„Иван Миндиликов“ и не се е движил.
От показанията на свидетелите П. Д. и С. А. се установява, че
2
същите не са очевидци на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя.
Съдът констатира, че е нарушена процедурата по съставяне на АУАН
за пореден път изцяло по вина на актосъставителя.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се
съставя всеки акта.
Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая, свидетелите по акта не са очевидци на нарушението.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на административно-производствените правила, и
същото е неоснователно и недоказано и по същество.
Нарушението по чл.104а от ЗДвП /използване на мобилен телефон/ са
свързани с действия на управление-респ.движение на моторното превозно
средство.
От показанията на актосъставителя П. Л. и на свидетелите-полицейски
служители П. Д. и С. А. не се установи по категоричен начин нарушението
изобщо да е било извършено от жалбоподателя,а също така и че
управляваният от него автомобил да е бил в процес на движение.
Актосъставителят П. Л. е констатирал автомобила в спряно състояние
на кърстовище образувано от ул. „Българска авиация“ и ул. „Иван
Миндиликов“.
3
Свидетелите П. Д. и С. А. ясно заявяват,че не си спомня дали изобщо са
видели жалбоподателя да управлява автомобила и да извършва процесното
нарушение, а именно – да говори по мобилен телефон без да използва
устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Единствено актосъставителят П. Л. твърди, че се движели с патрулната
кола след автомобила на жалбоподателя и той го видял да управлява
автомобила, но показанията му са твърде неубедителни и не се подкрепят от
другите доказателства по делото, като се имат предвид и показанията на
другите разпитани по делото свидетели.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл. 104А от ЗДвП при фактическата обстановка, описана в НП, според които:
“ На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие
на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете
му.»
Безспорно се установи, че жалбоподателят не е управлявал лекия
автомобил, като е говорил по мобилен телефон без да използва устройство
тип свободни ръце.
Изложеното обосновава извод и за несъставомерност на деянията от
субективна страна.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административно-наказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Видно от представеното пълномощно на адвокат И. Н. е било заплатено
адвокатско възнаграждение от 300 лева и съобразно основателност на
жалбата *** Второ РУ на МВР – Плевен следва да бъде осъден да заплати на
4
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-3391-000090 от
11.07.2022 г. на *** 02 РУ на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на Д. С. Б., с ЕГН:
********** от ***, глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл.
104А от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *** Второ РУ НА МВР – Плевен да заплати на Д. С. Б., с
ЕГН: ********** от *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5