Р Е Ш Е
Н И Е № 207
Гр.
Сливен, 24.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 150 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1553 по описа на
Районен съд Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 116/08.03.2022 г. по АНД № 1553/2021 г. на Сливенски Районен съд е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 2447237, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189
ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател В.В., който го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт. Твърди се, че в процесния електронен
фиш липсвала индивидуализация на техническото средство чрез посочване на сериен
номер или „друг белег“. Липсата на такива данни водела до невъзможност да се
установи годността на същото, респ. валидността на данните. Във фиша не било
вписано и дали е спазен толерансът от 3 км/ч, съставляващо според жалбоподателя
самостоятелно основание за отмяна. В случая се касаело за мобилно техническо
средство, обслужвано непосредствено от и в присъствието на контролен орган,
поради което водачът следвало да бъде спрян и му се състави АУАН. При тези
данни прилагането на процедурата по чл. 189 ал. 4 от ЗДвП било в отсъствие на
законовите предпоставки, обуславящо извод за процесуална незаконосъобразност на
електронния фиш. Деянието било установено с мобилно автоматизирано техническо
средство, с каквото измерването и регистрирането на скоростта можело да се
извършва напълно автоматично и в тези случаи облекчената процедура по чл. 189
ал. 4 от ЗДвП не се прилагала. Не споделя виждането, че отсъствието на
контролните органи касае процедурата по издаване на самия фиш. Логическото
тълкуване, според жалбоподателя, налагало становището, че фиш следва да се издаде
ако нарушението е констатирано в отсъствие на контролни органи. Такъв не бил
органът, налагащ наказание и неговото присъствие или отсъствие нямал отношение
към констатиране на нарушението. Идеята на законодателя била да се издава
електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни предпоставки –
нарушението да е установено с помощта на автоматизирано техническо средство и
това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв бил случаят със
стационарното наблюдение. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и
потвърдения с него електронен фиш.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. В
писмени бележки от пълномощник се излагат подробни доводи, сходни с тези в
жалбата. Изразена е молба да се отмени първоинстанционния
съдебен акт и електронния фиш.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище от надлежно упълномощен гл. юрисконсулт Кр. Б. се оспорва жалбата и се моли съда да я отхвърли,
като остави в сила обжалваното първоинстанционно
решение. Заявява подробни доводи в тази насока.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно
решение.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от фактическа
страна:
На 15.12.2018
г. в 11:14 часа на път І-6 км. 363+500 в района на община Твърдица с посока от
гр. София за гр. Бургас с моторно превозно средство Тойота Корола
с рег. № ………. било извършено административно нарушение за скорост, установено и
заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия автомобил
управлявал същия със скорост от 97 км/ч при въведено ограничение на скоростта
60 км./ч. Нарушението било установено с радар № 584 в 11:14:51 часа. На
основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 4
от Закона за движението по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 2447237 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство с размер на административното
наказание 300,00 (триста) лева на собственика, на когото е регистрирано МПС В.Д.В.
за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от
ЗДвП.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция и Клип № 8348, Протокол рег. № 455р-11031/17.12.2018
г. за използване на автоматизирано техническо средство или система, Протокол №
5-44-18/09.11.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Протокол
за извършено обучение от 22.05.2012 г.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на представляващия дружеството – собственик. Обсъдил е всички
представени по делото и относими доказателства, като
е приел, че определената глоба съответства на степента и характера на
нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния
електронен фиш за налагане на глоба.
Атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, а настоящата касационна
инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал
и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и
категоричен начин, че на 15.12.2018 г. в 11:14 часа на път І-6 км. 363+500 в
района на община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас с моторно
превозно средство марка „Тойота“, модел „Корола“ с
рег. № …………. е извършено административно нарушение за скорост, установено и
заснето с техническо средство № TFR1 -M № 584, като водачът на лекия автомобил
управлявал същия със скорост от 97 км/ч при въведено ограничение на скоростта
60 км./ч. Това обстоятелство е заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1 - M 584, видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на
движение на процесния автомобил е отчетена в район с
въведено ограничение от 60 км/ч, което налага извода за допуснато от водача
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с
чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за движението
по пътищата. Цитираните норма вменяват забрана за водачите на превозни средства
при управление на моторно превозно средство да превишават строго фиксирани
стойности, като когато стойността е различна от упоменатата в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В процесния случай
касационният жалбоподател е управлявал автомобила със скорост над допустимата
за съответния участък, фиксирана с пътен знак. В касационната жалба са наведени
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение, както като последица от допуснати, но несъобразени от съда процесуални
нарушения при издаване на електронния фиш, така и несъобразяване с относимите материалноправни
норми, които доводи не се споделят от настоящата касационна инстанция. На първо
място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че липсата на приспаднат толеранс в процесния
електронен фиш е основание за отмяна на същия. Видно от неговото съдържание и
приложения към него клип, отчетената от АТСС скорост на движение на автомобила
е 97 км/ч, вписана в електронния фиш като 96 км/ч, т.е. задължителният толеранс
от 3 км/ч е приспаднат – съобразен от санкциониращия орган. Необосновано е и
твърдението, че фишът е незаконосъобразен, тъй като в същия техническото средство
не било идентифицирано като сериен номер или „друг белег“. Съдът намира, че
както във фиша, така и в преписката се съдържат в достатъчна степен
индивидуализиращи данни за ползваната в случая система за видеоконтрол – TFR-1M с идентификационен № 584/12, като
липсата на вписване в санкционния акт на сериен номер или други такива по
никакъв начин не може да компрометира регистрираната с техническото средство
визуална информация. Задължителните реквизити на електронния фиш са
изчерпателно уредени от законодателя в специалния Закон за движението по
пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189 ал. 4 изр. второ, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
плащане. Видно от съдържанието на процесния
електронен фиш, всички тези нормативно установени реквизити са налице,
следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен на
законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден.
На
следващо място, неоснователен е и доводът на касационния жалбоподател, че
издаването на електронен фиш е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, които да работят на автоматичен
режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. Съгласно легалната
дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи”, дадена в
текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни, така и
мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно,
в разглеждания случай не е допуснато нарушение при провеждане на административнонаказателната процедура. С ал. 3 на чл. 165
от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приета в
съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е приета
цитираната в жалбата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн.
ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните,
така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов нормативен акт за регламентирани
ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които
са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС. Към датата на
извършване на процесното деяние, нарушения от тази
категория могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш
не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен
знак и оповестени по законово определения начин, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, в т.ч. и в
присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. От
доказателствата по делото се установява, че процесното
нарушение е констатирано при спазване на всички съществени правила,
регламентирани в наредбата и в нормата на чл. 189 от Закона за движението по
пътищата. Не се споделя от касационната инстанция и довода, че условие за
издаване на електронния фиш е отсъствието на контролен орган при установяване
на нарушението. Според жалбоподателя, при използване на мобилно техническо
средство, обслужвано непосредствено от контролен орган, не следвало да се
издава електронен фиш, а водачът да бъде спрян и му се състави АУАН. На първо
място не се споделя направеното тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а именно –
че електронен фиш се издава само при констатирано с АТСС нарушение в отсъствие
на контролен орган. Съгласно чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. От граматическото и функционално
тълкуване на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП става ясно, че езиковият смисъл на нормата е
различен от твърдяния в настоящата касационна жалба.
Синтактичният разбор на разпоредбата и
поставените препинателни знаци и в частност запетаята след словосъчетанието
„техническо средство” и предшестваща израза „в отсъствието на контролен орган и
нарушител се издава електронен фиш за налагане…” явстват,
че в отсъствието на контролен орган и нарушител се извършва не установяването
на нарушението, а издаването на електронния фиш. Следователно, вложеният от
законодателя смисъл в тази норма (изведен по правилата на граматиката,
формалната и правна логика) касае процедура по издаване на санкционен акт,
провеждането на която се извършва в отсъствието на контролен орган и нарушител
и предпоставка за която е фактът на простото установяване и заснемане на
нарушение с техническо средство. Законодателят не е поставил изискване към вида
на техническото средство, нито към местата, на които такова може да бъде позиционирано
с цел служебна експлоатация. Още повече, че присъствието на контролен орган при
заснемане на нарушението с техническо средство по никакъв начин не би могло да
опорочи установяването на административното деяние, нито да постави под въпрос
неговото извършване. Както се отбеляза по – горе, в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП законодателят не прави разграничение във вида на техническото средство
(мобилно или стационарно), нито указва (обратно на твърдяното в жалбата), че
установяването на нарушението следва да е в отсъствието на контролен орган, за
да се процедира по този ред на санкциониране.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният
съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и
правилно е приел същите за неоснователни.
Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия
съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила при анализа
и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 2447237, издаден от
ОД на МВР Сливен, с който на В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 4
от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на ответника
по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната
жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 (осемдесет) лева, определено по реда на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения,
обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 116/08.03.2022 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 1553/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В.Д.В.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски по делото
в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.