РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110167510 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу В. В. Б. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същата
дължи на ищеца сумата от 2571.48 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № 21604,
ведно със законна лихва от 29.04.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 396.67 лв.
за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2021 г., сумата от 38.31 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
29.04.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 6.13 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
15.04.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
24557/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
1
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуалният
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. В. Б. е депозирала отговор
на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение,
както и че имотът е топлоснабден. Оспорва размера на дължимите суми,
както и претенциите за лихви. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на процесните вземания. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител поддържа отговора на исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство се и
установява от договор № 1264 от 24.10.2000 г., сключен между Фирма и
етажната собственост с адрес г/административен адрес/, съгласно който е
договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения договор за продажба на жилищен имот на
жилищен фонд при Министерството на народната отбрана от 03.09.1981 г., се
установява, че В.Г.Д. и С.Х.Д. са придобили собствеността на следния
недвижим имот, находящ се в /административен адрес/ От представеното
2
удостоверение за наследници с № 352 от 11.04.2002 г. издадено от Столична
община се установява, че В.Г.Д. е починал на 30.03.2002 г., като е оставил за
наследници по закон: С.Х.Д. – съпруга и В. В. Б. – дъщеря. По делото е
представено и удостоверение за наследници с № 4387 от 15.08.2011 г.
издадено от Столична община, от което се установява, че С.Х.Д. е починала
на 16.02.2011 г., като е оставила за наследници по закон: В. В. Б. – дъщеря. С
оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответницата е имала качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Видно от договор за продажба от 03.09.1981 г. В.Г.Д. и С.Х.Д. са придобили
по ½ ид. ч. от процесния имот. Съгласно представените удостоверения за
наследници с № № 352 от 11.04.2002 г. и № 4387 от 15.08.2011 г. издадени от
Столична община В.Г.Д. е починал на 30.03.2002 г., а С.Х.Д. е починала на
16.02.2011 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1, от ЗН
ответницата В. В. Б. е придобила собствеността върху целия процесен имот.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е
ответницата по силата на притежаваните от нея права върху собствеността в
резултата на наследствено правоприемство. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователно се явява
възражението на ответницата за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
е имало 3 броя радиатора с монтирани ИРРО, а в банята е имало щранг лира
без техническа възможност за поставяне на уред. Съгласно заключението
показанията на уредите били отчетени на 28.05.2018 г., 24.05.2019 г. и на
20.06.2020 г., като отчетите били с подпис на потребител, като за щранг-
лирата била начислена служебно ТЕ на база инсталирана мощност. Вещото
лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била
изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база
пълна отопляема кубатура 168 куб. м. Съгласно заключението за процесния
период нямало изчислена ТЕ за общи части. През процесния период имало 1
брой водомер за топла вода, който бил отчетен на 28.05.2018 г., 24.05.2019 г. и
на 20.06.2020 г. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР
били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото
лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период
възлиза на 3392.42 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през
метрологична проверка през две годишен период и при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за периода от 11.06.2018 г., до 21.01.2020 г.
били извършени частични плащания в общ размер на 842.19 лв., с които
плащания е погасявана частично главница за топлинна енергия, като
плащанията били съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция по
делото. Съдът кредитира заключението и в частта, в която е посочено, че през
процесния период размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на
3
38.31 лв.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника,
че по делото не било е установено реално доставената топлинна енергия. По
делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо
лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е
подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на
поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав
на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва
изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по
делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото
лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на
ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране
заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания
към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били
констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са
отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за
целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по
реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебно-
техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се
опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече,
че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не
са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от
третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е
установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника
топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът
намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за
процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 3392.42 лв. В
случая за периода от 11.06.2018 г., до 21.01.2020 г. ответникът е извършени
частични плащания в общ размер на 842.19 лв., с която сума е погасявана
частично главница, като тези плащания са били съобразени от ищеца и не са
част от исковата претенция по делото, но доколкото първоначалната
претенция на ищеца в била в по-висок размер, а именно 3410.27 лв. от
действително дължимата сума от 3392.42 лв., то съдът намира, че искът за
главница се явява основателен за сумата в размер на 2550.23 лв. /след
приспадане на стойността на извършените плащания от 842.19 лв./, като за
разликата до пълния претендиран размер от 2571.48 лв., искът следва да се
отхвърли.
Неоснователен е и доводът за липса на действащ договор между ЕС и
третото лице- помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през
2000 г. договор. Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според
приложимата до м.09.2006 г. норма на чл. 147, ал. 4 (отм.) ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост са били длъжни да сключат нов договор за
извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като никой
4
не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения,
и предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по
предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ са били изпълнявани от
топлинния счетоводител- страна по сключения с етажната собственост през
2000 г. договор, не може да бъде обоснован в случая извод за освобождаване
на ответника от договорното задължение да заплатят цената на доставената в
имота и потребена от тях топлинна енергия, чиято стойност според приетата
по делото по съдебно- техническата, е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Неотносимо към предмета на спора се явява и възражението на
ответницата, относно липсата на представени документи за въвеждането в
експлоатация на абонатната станция, тъй като за уважаването на предявените
искове по делото значение има единствено реално доставената на абоната
топлинна енергия, което по делото се явява безспорно установено.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 392.70 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 396.67 лв. искът
да бъдат отхвърлен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
5
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 38.31 лв., поради което
претенцията се явява основателна, и предявения иск следва да бъдат уважен.
Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 6.13 лв. се явява
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
6
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита за
предявен на 29.04.2021 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2017 г. до
м.02.2018 г. на стойност 1304.18 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
1246.04 лв. С погасяването на главните вземания са погасени по давност и
акцесорните вземания за лихва за забава начислена върху главницата за
топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват
вземания за лихва за забава на стойност 200.27 лв., /изчислени по реда на чл.
162 от ГПК/, а размерът на непогасените по давност задължения за лихва
дължими от ответника възлиза на 192.42 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. В случая нямаме погасени по давност вземания за дялово
разпределение.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 60.25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 450 лв. депозити
за вещи лица, 60.25 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 353.18 лв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 601.25 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, като с оглед частичната неоснователност на предявените
искове следва да се присъди сумата от 306.51 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу В. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/ ,
чрез адв. Н. И., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. В. Б. дължи на Фирма сумата от
1246.04 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № 21604, ведно със законна лихва от 29.04.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 192.42 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2021 г.,
сумата от 38.31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 29.04.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 24557/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от 1246.04
лв., до пълния претендиран размер от 2571.48 лв., ведно със законна лихва от
29.04.2021 г. до изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 192.42 лв.,
до пълния претендиран размер от 396.67 лв., както и иска за сумата от 6.13
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2021 г.г.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/ , чрез адв. Н. И., да заплати на Фирма, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 353.18 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ********** с
адрес /административен адрес/ , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 306.51 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. В. Б. пред
СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8