№ 14030
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Е.Д.А.А
при участието на секретаря В./С.Д.
като разгледа докладваното от Е.Д.А.А Гражданско дело № 20221110123132
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от „ФИРМА” ЕАД срещу В. В. Б. искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 1632.40 лв. – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ
се в /населено място/., аб. № ....., ведно със законната лихва от 29.12.2021г. – датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 283.41 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за ползвана топлоенергия за периода от
15.09.2019г. до 10.12.2021г.; сумата от 24.48 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.12.2021г. –
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от 5.07 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.01.2019г. до 10.12.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение от 13.01.2022г.
по ч. гр. д. № 74255/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана
топлоенергия от ответника, които съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на
периода за който се дължат. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Оспорва исковете като неоснователни като в тази
1
връзка са релевирани следните възражения: оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото; заявява, че претендираните
вземания са незаконосъобразно начислени. С депозираното възражение по чл. 414 ГПК
е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „фирма” ЕООД не излага
становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 74255/2021г. по описа на СРС, 34-
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е
депозирал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното обуславя правния
интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите
са предявени в срока по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК и се явяват допустими.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.150 ЗЕ.
В тежест на ищцовата страна – „ФИРМА“ ЕАД е да установи основанието и
размера на претендираните парични суми по предявените положителни установителни
искове, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба
на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника –
собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния
период и за разпределение на топлинна енергия за процесния период, по което е
възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно
възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна
енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника, следва да се
изложи следното:
Според сега действащата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54
2
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, която е за
ищеца, последният следва да установи качеството потребител на ответника като
доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът не може да приеме,
че ответникът притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл.153 ГПК подлежи на
главно и пълно доказване. Ищецът не е провел такова доказване по делото и при
наличието на изрично оспорване от страна на ответника, съдът намира обстоятелството
за неустановено.
Останалите събрани доказателства също не установяват твърденията на ищеца,
че ответникът е собственик или притежател на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот за релевирания период.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за неоснователни и недоказани.
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна
енергия и предвид горните изводи на съда по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79
ЗЗД вр., също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „ФИРМА” ЕАД следва да заплати на адвокат К.И.Б. от САК
възнаграждение за заповедното производство в размер на 360.00 лева, доколкото са
налице предпоставките по смисъла на ЗА и на адв. Николай Илчев Илчев от САК
възнаграждение за исковото производство в размер на 430.00 лева, доколкото са
налице предпоставките по смисъла на ЗА.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление /фирма/ срещу В. В. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
/населено място/ искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира признаване
спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1632.40 лв. – главница
за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден
имот, находящ се в /населено място/., аб. № ....., ведно със законната лихва от
29.12.2021г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от
283.41 лв. – обезщетение за забава върху главницата за ползвана топлоенергия за
периода от 15.09.2019г. до 10.12.2021г.; сумата от 24.48 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
29.12.2021г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; сумата от
5.07 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.01.2019г. до 10.12.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение от
13.01.2022г. по ч. гр. д. № 74255/2021г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
/фирма/ да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/
и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат К.И.Б. от САК сумата от 360.00 лева –
разноски за заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление
/фирма/ да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/
и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат Николай Илчев Илчев от САК сумата от
430.00 лева – разноски за исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „фирма” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4