Решение по дело №710/2023 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5 във вр. с чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП /Закона за движение по пътищата/.

Образувано е по жалба от „Автокар Монтана“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от едноличния собственик и управител Л. Й. Й., чрез пълномощника адв.В.Глинджурски, със адрес за призоваване [населено място], [улица], ел.поща: [електронна поща], против заповед № 23-0339-000138/27.09.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Благоевград, РУ Сандански. Със заповедта спрямо собственика на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а. б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил „Хонда джаз“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца, считано от 27.09.2023 г. и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Прилагането на мярката е мотивирано с констатациите, че въпросното МПС е предоставено за управление на Л. Б. О. с [ЕГН], който не притежава СУМПС- неправоспособен – установено на 27.09.2023 г. около 10.35 часа в [населено място] на [улица] Ерос.

В жалбата, подадена от пълномощника адв. адв.В.Глинджурски, са изложени множество доводи за нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, като се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, иска се и спиране на допуснатото предварително изпълнение. Излагат се доводи и представят копия на договор за наем и приемо - предавателен протокол, че автомобилът е отдаден под наем на 18.09.2023 г. на лицето Й. Т. М. от [населено място], и собственикът не го е предоставял на неправоспособния водач, посочен в заповедта. Поради което собственикът в случая изобщо не може да носи отговорност за неправомерните действия на наемателя, тъй като не е нарушило по никакъв начин разпоредбата на чл. 171, т. 2а. б. „а“ ЗДвП.

С писмена молба вх.№ 1063/24.04.2024 г. адв.В.Глинджурски поддържа жалбата и излага подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на оспорваната заповед. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът след проверка, както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК. При това установи следното от фактическа и правна страна:

Съгласно определение № 3688/26.03.2024 г. по адм.д.№ 1158/2024 г. по описа на ВАС, VІІ отд., за жалбата е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, т.е. същата е подадена в срок. С оглед на това жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.

От приложената преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, се установява, че против Л. Б. О., [ЕГН] от [населено място], е съставен АУАН серия GA № 990330/27.09.2023 г. от Е. К., мл. автоконтрольор към ОД на МВР Благоевград, РУ Сандански, за извършено на 27.09.2023 г. от К. нарушение на чл. 150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № [рег. номер], собственост „Автокар Монтана“ ЕООД, без да притежава СУМПС, не е правоспособен. След което веднага е издадена и оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 23-0339-000138/27.09.2023 г. Прилагането на мярката е мотивирано с констатациите, както в акта, така също посочени и в заповедта – управление на МПС от неправоспособен водач, а като правно основание за налагането й е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за „нарушение на административно-процесуалните правила, т.к. заповедта е издадена от мл.автоконтрольор, който е съставил и АУАН, твърди се, че на същия липсва компетентност, т.к. е цитирана делегирана компетентност от директора на ОД на МВР Благоевград, което е в противоречие с разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, т.к. директорът на ОД на МВР не е ръководител на служба по контрол, т.е същият не може да оправомощи мл.автоконтрольор да издава заповеди по чл.171, т.2а от ЗДвП. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените съображения за липса на компетентност, в преписката се съдържа заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОД на МВР Благоевград, с която на основание чл.172, ал.1 ЗДвП и протоколи от проведени обучения, както и на основание чл.43, ал.3 от ЗМВР, в т.2 мл.автоконтрольори ІІ и І степен са оправомощени да издават заповеди по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Не може да се сподели доводът, че директор на ОД на МВР не е ръководител на службите по контрола, т.к. в ЗДвП изрично са посочени отговорностите на МВР, като директорът на ОД на МВР, ръководи съответната дирекция и нейните звена.

Не може да бъде споделено и следващото твърдение, че заповедта не е мотивирана, както и, че т.к. МПС е управлявано от трето лице- неправоспособно, то т.к. автомобилът е бил предоставен под наем на 18.09.2023 г., то следва, че собственикът не

го е предоставил на неправоспособното лице. Тук на първо място следва да се обърне внимание, че приложеното копие от договор за наем от 18.09.2023 г., но е посочено, че е за срок от 5 дни, т.е. до 23.09.2023 г., а нарушението е извършено на 27.09.2023 г., т.е. този договор няма действие към датата 27.09.2023 г. Т.е. оспорването, че констатацията, че автомобилът е предоставен на неправоспособен водач не е вярно, твърди се, че собственикът не е предоставял автомобила на лицето, посочено в заповедта. Органите на МВР са приели, че именно собственикът е лицето, предоставило лекия автомобил на неправоспособния водач. Като тук следва да се обърне внимание, че именно собственикът, който твърди, че е предоставил автомобила под наем е длъжен да знае за какъв срок го е предоставил и като стопанин има грижата да го прибере обратно, а не да не знае кой го управлява, след като срокът на договора за наем е изтекъл. Което пък още веднъж показва, че същият като собственик на МПС е дезинтересован какво се случва с неговото МПС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка достига до следните изводи:

Не е спорно, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172 във вр. с чл. 165 от ЗДвП, предвид факта, че мл.автоконтрольор към ОД на МВР Благоевград, е орган в служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл. 31, т. 2 от ЗМВР, като е оправомощен да издава заповеди от рода на процесната, със заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОД на МВР Благоевград.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, обуславяща прилагането на процесната ПАМ, а именно управляването на МПС, собственост на адресата на ПАМ от неправоспособен водач. Описаните същата и в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ, поради което актът се явява и част от административната преписка по издаване на такава заповед по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че релевантната фактическа обстановка е установена по безспорен начин. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН серия GA № 990330/27.09.2023 г., е подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена пред съда. От него се установява, че на същата дата собственият на дружеството-жалбоподател лек автомобил е управляван от Л. Б. О., който управлява МПС без да е правоспособен водач. Нито пред съда, нито има данни в хода на административнонаказателното производство срещу него, тези фактически констатации са оспорени.

Според цитираната в заповедта норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, ПАМ се налага на собственика на МПС, който управлява същото, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. За прилагане на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно да бъдат установени единствено материалноправните предпоставки, визирани във втората хипотеза на цитираната норма - за собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. При наличието на тези предпоставки органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи принудителната административна мярка.

Законът не изисква собственикът сам и лично да е предоставил своето МПС на неправоспособно лице да шофира, съответно – наличие на знание и/или вина у собственика, които обстоятелства подлежат на установяване и съобразяване в едно административнонаказателно производство. И това е така, тъй като принудителната административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Такава е и преобладаваща съдебна практика по сходни казуси, така напр. цитираното по-горе решение № 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11061/2018 г., VIII о. и решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о., съгласно което „при тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик…“, посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. „а“ от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. Обосновано и законосъобразно следва да се приеме, че дали собственик е адресат на съставения АУАН е без правно значение. Действително, приложимата правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали той е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

Правилно актът е издаден на жалбоподателя – собственик. В конкретния случай безспорно се установява, че въпросното МПС е предоставено за ползване по силата на договор за наем, но срокът на този договор е изтекъл от една страна, а от друга този факт не може да бъде основание за отмяна на заповедта, тъй като са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП / в този смисъл решение № 15968 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2018 г., VI о. /. Отношенията между собственика и наемателя на автомобила нямат връзка с настоящия правен спор, който касае налагане на мярката от оправомощените държавни органи на първия при наличието на определени от законодателя предпоставки за това. В случай, че наемателят на автомобила не е изпълнил свои договорни отношения, то той носи отговорност пред наемодателя си по силата на сключения договор и въз основа на същия този договор би дължал обезщетение за вреди при наличието на доказани основания за това.

Поради изложеното, съдът приема, че при издаване на оспорената заповед правилно е приложен материалният закон и наведените с жалбата в тази връзка възражения са неоснователни.

По отношение на срока на ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност, в зависимост от конкретните фактически обстоятелства. В разглеждания случай административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, поради което не е необходимо същата да бъде нарочно мотивирана в тази част.

В жалбата се съдържа и искане за спиране на допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение. Това искане обаче е несвоевременно заявено. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В случая разпореждането за предварителното изпълнение на ЗППАМ, обективирано в същата, е съобщено на оспорващия на 18.10.2023 г., а жалбата с оплаквания за незаконосъобразност на заповедта и искането е подадено на 03.11.2023 г., т. е. след изтичане на законоустановения 3-дневен срок по чл. 60, ал. 5 от АПК.

Съдът приема, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението и за преустановяване на административните нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма като условие за законосъобразност на административния акт.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Автокар Монтана“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от едноличния собственик и управител Л. Й. Й., чрез пълномощника адв.В.Глинджурски, със адрес за призоваване [населено място], [улица], ел.поща: [електронна поща], против заповед № 23-0339-000138/27.09.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР Благоевград, РУ Сандански.

На основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.

Препис от съдебното решение да се връчи на страните, ведно със съобщението.